Вноската на България в бюджета на ЕС може да скочи с 50%

Страната обаче ще остане един от големите нетни получатели на средства от европейските фондове

Основната част от публичните инвестиции в България идват от еврофондовете. На снимката - изпитание на новата мотриса "Сименс", която ще се движи по новата трета линия на софийското метро
Основната част от публичните инвестиции в България идват от еврофондовете. На снимката - изпитание на новата мотриса "Сименс", която ще се движи по новата трета линия на софийското метро
Основната част от публичните инвестиции в България идват от еврофондовете. На снимката - изпитание на новата мотриса "Сименс", която ще се движи по новата трета линия на софийското метро    ©  Надежда Чипева
Основната част от публичните инвестиции в България идват от еврофондовете. На снимката - изпитание на новата мотриса "Сименс", която ще се движи по новата трета линия на софийското метро    ©  Надежда Чипева

Вноската на България в европейския бюджет за периода 2021-2027 г. се очаква да скочи с близо 50%. В досегашния многогодишен бюджет на ЕС (2014-2020 г.) България плащаше средно по 460 млн. евро годишно, докато според прогнозите на Европейската комисия (ЕК) вноската за следващите седем години ще се повиши на 680 млн. евро средногодишно (всички суми са по цени от 2018 г., т.е. не се отича бъдещата инфалация). Сметката не включва т.нар. традиционни собствени ресурси на ЕС (основно вносните мита, събирани в страната от името на 27-те), с които вноската на България става с около 90 млн. евро по-висока.

Сериозна причина за този скок се дължи на отчисляването на 20% от националните приходи от европейската схема за търговия с емисии към европейския бюджет (за България 13%). Този нов приход е предвиден от Европейската комисия като един от източниците, с който да се запълни финансовата дупка от излизането на Великобритания от ЕС. Но тъй като България е една от страните, която има голям дял на въглищата в енергетиката си, тя е една от най-засегнатите. Ако настоящото предложение на ЕК за седемгодишната финансова рамка на ЕС бъде прието (което е малко вероятно), България ще се окаже с една най-високите вноски като дял от брутния си национален продукт (БНП) – 1.06%, изпреварвана само от Люксембург. По неприятното е, че България може да се лиши от сериозен приход, които сега се използват за субсидиране на цените на електроенергията. За втората половина на 2019 и първата половина на 2020 г. КЕВР предвижда България да получи 440 млн. евро от продажбата на CO2 квоти, т.е. ако тази сума се запази и за в бъдеще, страната ще отделя допълнително 57 млн. евро годишно за европейския бюджет.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал