С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 ное 2019, 18:07, 5430 прочитания

Вноската на България в бюджета на ЕС може да скочи с 50%

Страната обаче ще остане един от големите нетни получатели на средства от европейските фондове

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Вноската на България в европейския бюджет за периода 2021-2027 г. се очаква да скочи с близо 50%. В досегашния многогодишен бюджет на ЕС (2014-2020 г.) България плащаше средно по 460 млн. евро годишно, докато според прогнозите на Европейската комисия (ЕК) вноската за следващите седем години ще се повиши на 680 млн. евро средногодишно (всички суми са по цени от 2018 г., т.е. не се отича бъдещата инфалация). Сметката не включва т.нар. традиционни собствени ресурси на ЕС (основно вносните мита, събирани в страната от името на 27-те), с които вноската на България става с около 90 млн. евро по-висока.

Сериозна причина за този скок се дължи на отчисляването на 20% от националните приходи от европейската схема за търговия с емисии към европейския бюджет (за България 13%). Този нов приход е предвиден от Европейската комисия като един от източниците, с който да се запълни финансовата дупка от излизането на Великобритания от ЕС. Но тъй като България е една от страните, която има голям дял на въглищата в енергетиката си, тя е една от най-засегнатите. Ако настоящото предложение на ЕК за седемгодишната финансова рамка на ЕС бъде прието (което е малко вероятно), България ще се окаже с една най-високите вноски като дял от брутния си национален продукт (БНП) – 1.06%, изпреварвана само от Люксембург. По неприятното е, че България може да се лиши от сериозен приход, които сега се използват за субсидиране на цените на електроенергията. За втората половина на 2019 и първата половина на 2020 г. КЕВР предвижда България да получи 440 млн. евро от продажбата на CO2 квоти, т.е. ако тази сума се запази и за в бъдеще, страната ще отделя допълнително 57 млн. евро годишно за европейския бюджет.


Въпреки сериозния скок на вноските България ще продължи да бъде нетен бенефициер от европейския бюджет. Например само очакваните средства от кохезионните фондове за седемгодишния период – 8.930 млрд. евро (по цени от 2018 г.) ще бъдат значително повече от българската вноска. За периода 2014-2018 г. страната е получавала нетно от ЕС 1.92 млрд. евро годишно, или 3.97% от БНП. Единствено Унгария е получавала повече евросредства като процент от своя БНП. Като абсолютна сума обаче България е на осмо място. Гърция е получавала средно по 4.49 млрд. евро, а Полша внушителните 10.65 млрд. евро годишно.

Платците не искат да плащат

Лавината от числа беше представена от генералния директор на ГД "Бюджет" в Европейската комисия Херт Коопман в отговор на появилите спекулации коя страна колко трябва да плаща в европейския бюджет. Миналата седмица няколко европейски вестници публикуваха изчисления, явно предоставени от германски източници, че нетната позиция на Германия (разликата между вноските и субсидиите от бюджета) към 2027 г. ще се влоши с близо 100%.



Причината за появата на тези спекулации е напредналият ход на преговорите за бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г., като в момента 27-те спорят именно за общия размер на наличното финансиране. Европейската комисия представи проектобюджета през май 2018 г., сега той трябва да бъде одобрен от страните членки и Европейския парламент. ЕК се надяваше това да се случи до края на тази година, но към момента процесът все още е в начална фаза. Причината за бързането е, че колкото по-скоро се приеме седемгодишният бюджет на ЕС, толкова по-бързо ще започне подготовката и изпълнението на финансираните от него европейски проекти в страните членки.

Споровете, които никога не са следвали дипломатичния тон, сега са особено ожесточени, тъй като след напускането на Великобритания европейският бюджет се лишава от един голям нетен бенефициент и останалите страни членки ще трябва да компенсират липсващите пари. Поради тази причина, въпреки че в предложението си за седемгодишната финансова рамка ЕК предвижда общата тежест на бюджета да падне от 1.16 на 1.114% от БНП на страните членки, техните вноски всъщност се увеличават. Например Германия, която досега е отделяла 0.75% от своя БНП за бюджета на ЕС, според предложението на ЕК ще трябва да плаща 0.88%.

Въпреки че като относителен дял скокът не изглежда драматичен, в абсолютни суми това не е точно така. Например Германия ще трябва да плаща допълнително по 7.5 млрд. годишно (28% увеличение) за периода 2021-2027 г. Като се има предвид, че ЕК предвижда намаляване на средствата, които страната ще получава от кохезионната и селскостопанската политика, нетната позиция на страната ще се влоши значителни. И, естествено, сега Берлин иска размерът на европейския бюджет да се свие.

ЕК отвръща на удара

В момента финландското председателство на Съвета на ЕС вече работи по проект за бюджет, който сериозно орязва предложението на ЕК. Според него таванът на евробюджета за 2021-2027 г. трябва да е между 1.03 и 1.08% от БНП на 27-те страни членки, което отново не изглежда брутално намаление като относителен дял, но като абсолютна сума става дума за около 40 –70 млрд. евро за седем години. Именно затова и ЕК се опитва да пренасочи вниманието в друга посока.

Херт Коопман посочи, че сега най-богатите страни внасят в бюджета по-малко като дял от своя БНП, отколкото по-бедните страни. През 2020 г. българската вноска се очаква да бъде 0.86%, докато германската 0.75%, а холандската 0.65%. Белгия пък, която също е голям нетен бенефициент на бюджета на ЕС, получава значителни суми от институциите на ЕС, които са основно в разположени в Брюксел – цели 5% от белгийския БВП се формират от този източник.

ЕК обаче отказа да предостави прогнози за оперативния бюджетен баланс (т.е. разликата между вноски и субсидии) на страните членки през следващия седемгодишен финансов период, въпреки че именно това винаги е бил основният аргумент при споровете между тях при приемането на бюджета. Причината според институцията е, че това, първо, е технически много трудно да се направи и, второ, не отразява реалната полза от европейския бюджет.

За периода 2021-2027 г. 60% от средствата в европейския бюджет – земеделските и структурните фондове, се предвижда да бъдат предварително разпределени между страните членки. Останалите 40% се отпускат на конкурентен принцип. Например много повече средства за научни изследвания ще отидат в Германия, отколкото в България, но точният процент няма как да се посочи предварително. Същото важи и за парите от предвиждания нов европейски отбранителен фонд. В същото време пък България ще се възползва непропорционално повече от евросредствата за гранична охрана. Заради това е много трудно да се предвиди какъв ще бъде балансът в периода 2021-2027 г. Разбира се, това няма да попречи на финансовите министерства на страните членки да представят техните собствени изчисления.

На второ място, според Коопман ползите от европейския бюджет многократно надхвърлят тесния поглед върху нетния баланс на страните членки. Например когато един проект в България или Полша се печели от германска или австрийска фирма, част от средствата по него се връщат обратно в Германия и Австрия.

По-важното обаче е, че заради европейските фондове и отворените западни пазари източноевропейските икономки растат бързо и привличат масирани инвестиции от Западна Европа. В резултат на което обаче печелят и 15 стари страни членки, които са основен източник на преки чужди инвестиции. Според изследване на ЕК 1.6% от чешкия БНП изтича като дивиденти към холандски компании. По-интересно е, че размерът на субсидията, която ЕС дава на Чехия, е двойно по-малък от отлива на дивиденти към 15-те стари страните членки.
Приятели и врагове

Днес в Прага се състоя срещата на 17 страни членки "Приятели на кохезията", в която участваха и премиерът Бойко Борисов и финансовият министър Владислав Горанов. Целта на страните е да запазят финансирането по кохезионните фондове непокътнато. Според проектобюджета на ЕС за периода 2021-2027 г., изготвен от Европейската комисия, Чехия и Унгария например трябва да загубят 24% от финансирането си. За България се предвижда 8% ръст.

Повечето страни в тази група искат таванът на европейския бюджет да скочи над предложението на ЕК – 1.114% от БНП на 27-те страни членки. България не е заявила официална позиция, но в Брюксел премиерът споменаваше позицията на Европейския парламент, който настоява за таван от 1.3%.

Като цяло обаче България е доволна от сегашното предложение на ЕК. Освен че получава повече пари за кохезия, страната ще има минимално намаление на средствата за преки плащания на земеделците. Затова и София няма много интерес да се бори за по-висок съвкупен бюджет. Целта на кабинета е очевидно да предотврати свиването на кохезионните фондове, ако заради настояването на Австрия, Германия, Холандия, Швеция и Дания се стигне до орязване на предлагания от ЕК бюджет на ЕС.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Капитал" добавя съдържание от The Economist 2 "Капитал" добавя съдържание от The Economist

Всяка седмица ще предлагаме селекция от най-интересните статии на британското икономическо издание, преведени на български

13 ное 2019, 1120 прочитания

Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте 1 Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте

И още: "Еврохолд" обжалва забраната на КЗК да купи ЧЕЗ, държавата напредва с модела за втора пенсия, Ево Моралес избяга в Мексико

12 ное 2019, 1697 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Проблемът с недосегаемия главен прокурор отново е на дневен ред

Експерти от Венецианската комисия оценяват закона на правосъдния министър Данаил Кирилов за "тримата големи"

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10