С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 6 ное 2019, 11:11, 4834 прочитания

Проблемът с недосегаемия главен прокурор отново е на дневен ред

Експерти от Венецианската комисия оценяват закона на правосъдния министър Данаил Кирилов за "тримата големи"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Европейската комисия за демокрация чрез право, известна повече като Венецианската комисия, тъй като е базирана във Венеция, е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Основен фокус на комисията са експертните оценки на законите на държавите членки, свързани с проблемите на конституционното право, изборните правила, правата на човека и др. В тези области Венецианската комисия е считана за възможно най-високо ниво на експертиза.
На 7 и 8 ноември в София пристига делегация на Венецианската комисия, чиято задача, макар и експертна, ще има важен отзвук в България. Експертите на комисията са поканени да дадат оценка на поредните опити на българското правителство да изпълни ангажимента си за въвеждане на гаранции, че в България може да бъде проведено ефективно и независимо разследване на главния прокурор при наличие на данни, че той е извършил престъпление. В момента такава възможност не съществува и дори обвинителят да извърши тежко умишлено престъпление, може сам да спре разследването срещу себе си.

Проблемът с практическата безконтролност и всевластие на българския главен прокурор е идентифициран от европейските институции преди повече от десет години. Той се дължи на факта, че главният прокурор стои начело на една силно йерархизирана структура, която има монопол върху разследването. Той има власт върху всеки прокурор, както и силно влияние във Висшия съдебен съвет (ВСС), но върху него практически няма контрол и той не дължи отчетност никому.


През последната година този проблем отново стана актуален покрай избора на нов главен прокурор. Това беше най-задаваният въпрос при изслушването във ВСС на единствения кандидат за следващ главен прокурор Иван Гешев, но отговорите му бяха неудовлетворителни. Гешев не само обяви, че проблемът е преувеличен, но и с действията си и изявленията си досега създаде опасения, че е склонен да използва безконтролната власт на този пост.

При настоящата си мисия делегацията на Венецианската комисия идва по покана на правосъдния министър Данаил Кирилов. През септември Кирилов поиска от комисията експертна оценка на лансирания от него законопроект за нов механизъм за отстраняване и разследване на "тримата големи" в съдебната власт - главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). В рамките на два дни юристите от Венецианската комисия ще се срещнат с министъра на правосъдието, с представители на всички парламентарни групи, с голяма група от членове на Висшия съдебен съвет, с председателите на ВКС и ВАС и съдии от тези съдилища, както и с главния прокурор. Тези дни стана ясно, че членовете на делегацията ще се срещнат не само с представители на институциите, но и с организации от неправителствения сектор и съсловните организации на магистратите, с които ще проведат неформална кръгла маса в четвъртък вечерта в столичния хотел "Балкан" ("Шератон").

На фокуса на мониторинга



За българските власти е важно да убедят както Съвета на Европа, така и Европейската комисия, и обществото тук, че изпълняват добросъвестно ангажимента си по въвеждане на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор. Този ангажимент нашата държава има по изпълнение на решението на Съда по правата на човека в Страсбург по делото "Колеви срещу България", което е от 2009 г. През пролетта на т.г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа, който следи за изпълнението на решенията на Съда в Страсбург, публикува становище, че вече девет години чака българските власти да предприемат мерки по изпълнение по делото "Колеви", а именно – гаранции за независимо разследване на главния прокурор.

Този проблем беше маркиран като нерешен и в последния мониторингов доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, в който се предлага прекратяване на наблюдението за България. В прессъобщението на ЕК от 22 октомври се признава, че тази препоръка е неизпълнена: "В допълнение към ангажимента за продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията, комисията отбелязва по-специално ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Комисията отбелязва също така ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения."

В момента в Брюксел тече процес на преговори по падането на мониторинга, а неофициалната информация е, че има доста сериозна съпротива от водещи европейски държави членки срещу прекратяването на Механизма за сътрудничество и оценка за България. В този контекст неблагоприятно становище на Венецианската комисия по законопроекта на Кирилов ще даде сериозен аргумент за позицията на тези държави.

Освен това България е единствената страна - членка на ЕС, която все още е под мониторинг и на Съвета на Европа за изпълнение на критериите за демократизация и права на човека - вече 19 години. Българските власти имат претенции за падане и на този мониторинг. Само преди две седмици от пресцентъра на президентството съобщиха, че основната тема на срещата на вицепрезидента Илияна Йотова с генералния секретар на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Войчех Савицки е бил именно постмониторинговият диалог на страната ни и съвета. Йотова е изразила несъгласие с практиката във всеки следващ доклад да се прибавят нови забележки и нови изисквания към България, като отбелязала, че в последните години в голяма степен наблюдението на Съвета на Европа преповтаря мониторинга на ЕК.

На този фон се разиграва поредният опит на българското правителство да заблуди европейските партньори, че предприема мерки за гарантиране на независимо разследване на главния прокурор в изпълнение на решението "Колеви". Същественият проблем в случая е, че властите в България се опитват да представят проблема като общ за главния прокурор за двамата председатели на върховните съдилища, въпреки че многократно европейските институции наблегнаха на факта, че те съзират такъв проблем само в статута на главния прокурор.

На 24 септември Данаил Кирилов покани посланиците на страните от ЕС в Министрествота на правосъдието, за да подпише пред тях писмото до Венецианската комисия с искане на становище по законопроекта за отговорността на "тримата големи". Събитието очевидно бе замислено с оглед предстоящото произнасяне на Европейската комисия по мониторинга

На 24 септември Данаил Кирилов покани посланиците на страните от ЕС в Министрествота на правосъдието, за да подпише пред тях писмото до Венецианската комисия с искане на становище по законопроекта за отговорността на "тримата големи". Събитието очевидно бе замислено с оглед предстоящото произнасяне на Европейската комисия по мониторинга

[Министерство на правосъдието]

Още в първите си дни като министър през април Данаил Кирилов обяви, че негов приоритет ще е изготвянето на законопроект, който да създаде механизъм за търсене на отговорност на тримата големи в съдебната власт. Оттогава насам той поддържа тезата, че председателите на върховните съдилища и главният прокурор имат еднакъв конституционен статут, затова и мерките за разследването им трябва да са еднакви, което напълно игнорира факта, че само главният прокурор стои начело на една силно йерархизирана институция като прокуратурата, разполагаща с изключителното право да осъществява разследванията, както и да отказва образуване на наказателно производство без съдебен контрол.

Срещу лансирания от него законопроект се създаде сериозна опозиция. Много юристи заявиха, че той на практика няма да е ефективен срещу главния прокурор, защото оставя разследването в периметъра на прокуратурата, т.е. под егидата на главния прокурор, а същевременно на практика създава имунитет срещу наказателно преследване на "тримата големи", като предвижда, че разследването срещу тях ще е възможно само след разрешение от ВСС.
Какво предвижда законопроектът

Законопроектът на Кирилов за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт предвижда, че разследване срещу главния прокурор или някой от председателите на върховните съдилища може да започне само след изрично разрешение на Пленума на ВСС, което на практика означава, че за тези три фигури се създава нов имунитет срещу наказателно преследване. ВСС може да бъде сезиран от трима души от съответната колегия на съвета – от прокурорската за главния прокурор и от съдийската - за двамата върховни съдии, като решението се взема с мнозинство от 2/3 от пленарния състав на съвета. В рамките на тази процедура може да се поиска и отстраняването от длъжност на всеки от тримата. Разрешението за започване на наказателно преследване и за временното отстраняване от длъжност може да се обжалва пред петчленен състав от Върховния административен съд.

Така един от практическите ефекти на законопроекта е, че разрешението за търсене на отговорност от председателите на върховните съдилища ще се дава не с решение на съдии, избрани от съдии (каквито са стандартите, налагани от Съвета на Европа), а с решение на мнозинство от членове на ВСС, сред които са и членове, избрани от парламентарните партии, както и от прокурори и следователи. Съществен проблем остава и как членовете на ВСС ще съберат и верифицират данни за извършено престъпление, за да предложат досъдебно производство, при това с подробни писмени мотиви.

Разследването ще се извършва от Специализираната прокуратура (за корупционни престъпления) или от Софийската градска прокуратура (в останалите случаи), а делата ще се гледат съответно от Специализирания съд и от Софийския градски съд, предвижда законопроектът.

През юни в София се проведе специална кръгла маса по проблема с изпълнението на решението "Колеви", организирана съвместно от Съвета на Европа и българското Министерство на правосъдието. И отново експертите от Страсбург заявиха, че проблемът е с липсата на гаранции за ефективно и независимо разследване на главния прокурор, но никога такъв проблем не е бил идентифициран за председателите на двете върховни съдилища. И отново Кирилов потвърди, че поддържа законопроекта си.

Месец по-късно бе публикувано заключението на Отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд в Страсбург към Съвета на Европа, според което законопроектът на министър Данаил Кирилов за "тримата големи" не върши работа за целите, за които се предлага. Той не само не създава условия за независимо и ефективно разследване срещу главния прокурор, какъвто е всъщност идентифицираният проблем за България, но би могъл да затрудни още повече започването на разследване срещу него, се казва там.

Проблемът е, че същият този законопроект, който вече бе обсъден на кръглата маса с представители на Съвета на Европа, беше изпратен за становище на Венецианската комисия, също орган към Съвета на Европа, който вече неведнъж недвусмислено е изказал становището си по темата. (Проектът е публикуван на сайта на комисията.) Нещо повече - това стана, след като Данаил Кирилов обяви публично, че има резерви към Венецианската комисия.

През юли т. г. в контекста на множеството критики към него Данаил Кирилов обяви в интервю, че Министерството на правосъдието вече е подготвило питане до Конституционния съд във връзка със спорния законопроект за "тримата големи", но все още е "резервиран" да пита Венецианската комисия. Министърът даже обяви, че искането до КС формулира "седем ключови въпроса" по законопроекта. След което каза, че резервите му да пита Венецианската комисия (ВК) по темата за отговорността на тримата големи са, "защото е много вероятно Венецианската комисия да се чувства принудена да си поддържа решението, което е препоръчала в Румъния" – за втори зам. главен прокурор по корупцията, което според българския правосъден министър е "неуспешен модел". Съгласуване с Венецианската комисия щяло да се иска на следващ етап, каза Кирилов.

И до момента министърът не е предприел никакви мерки, за да се отправи питане до КС (било през МС, било през депутати от парламентарната група на ГЕРБ), защото той няма правомощие самостоятелно да сезира КС. "Капитал" вече два месеца чака отговор на запитването си до Кирилов какво става със седемте "ключови въпроса" до КС.

Но пък междувременно на 24 септември Кирилов покани посланиците на страните от ЕС, за да подпише едва ли не тържествено пред тях писмото до Венецианската комисия с искане на становище по законопроекта. Събитието очевидно бе режисирано с оглед произнасянето на ЕК по мониторинга, за да може евробюрократите да се позоват на този ход.

Така в крайна сметка въпреки "резервите" на министъра няма как да се мине без оценката на Венецианската комисия. Друг е въпросът, че българските власти многократно са демонстрирали как могат да спекулират със смисъла и на най-ясните констатации и оценки, включително и по темата за безконтролния главен прокурор.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Капитал" добавя съдържание от The Economist 2 "Капитал" добавя съдържание от The Economist

Всяка седмица ще предлагаме селекция от най-интересните статии на британското икономическо издание, преведени на български

13 ное 2019, 1022 прочитания

Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте 1 Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте

И още: "Еврохолд" обжалва забраната на КЗК да купи ЧЕЗ, държавата напредва с модела за втора пенсия, Ево Моралес избяга в Мексико

12 ное 2019, 1675 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Легал Компас"

Седмичен обзор на новините от правния свят и съдебната система

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Защо се бавят новите станции на метрото

Строителството на станциите в централната градска част ще завърши няколко месеца по-късно от прогнозния срок

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10