Проблемът с недосегаемия главен прокурор отново е на дневен ред
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Проблемът с недосегаемия главен прокурор отново е на дневен ред

Проблемът с недосегаемия главен прокурор отново е на дневен ред

Експерти от Венецианската комисия оценяват закона на правосъдния министър Данаил Кирилов за "тримата големи"

6878 прочитания

Европейската комисия за демокрация чрез право, известна повече като Венецианската комисия, тъй като е базирана във Венеция, е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Основен фокус на комисията са експертните оценки на законите на държавите членки, свързани с проблемите на конституционното право, изборните правила, правата на човека и др. В тези области Венецианската комисия е считана за възможно най-високо ниво на експертиза.

На 7 и 8 ноември в София пристига делегация на Венецианската комисия, чиято задача, макар и експертна, ще има важен отзвук в България. Експертите на комисията са поканени да дадат оценка на поредните опити на българското правителство да изпълни ангажимента си за въвеждане на гаранции, че в България може да бъде проведено ефективно и независимо разследване на главния прокурор при наличие на данни, че той е извършил престъпление. В момента такава възможност не съществува и дори обвинителят да извърши тежко умишлено престъпление, може сам да спре разследването срещу себе си.

Проблемът с практическата безконтролност и всевластие на българския главен прокурор е идентифициран от европейските институции преди повече от десет години. Той се дължи на факта, че главният прокурор стои начело на една силно йерархизирана структура, която има монопол върху разследването. Той има власт върху всеки прокурор, както и силно влияние във Висшия съдебен съвет (ВСС), но върху него практически няма контрол и той не дължи отчетност никому.

През последната година този проблем отново стана актуален покрай избора на нов главен прокурор. Това беше най-задаваният въпрос при изслушването във ВСС на единствения кандидат за следващ главен прокурор Иван Гешев, но отговорите му бяха неудовлетворителни. Гешев не само обяви, че проблемът е преувеличен, но и с действията си и изявленията си досега създаде опасения, че е склонен да използва безконтролната власт на този пост.

При настоящата си мисия делегацията на Венецианската комисия идва по покана на правосъдния министър Данаил Кирилов. През септември Кирилов поиска от комисията експертна оценка на лансирания от него законопроект за нов механизъм за отстраняване и разследване на "тримата големи" в съдебната власт - главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). В рамките на два дни юристите от Венецианската комисия ще се срещнат с министъра на правосъдието, с представители на всички парламентарни групи, с голяма група от членове на Висшия съдебен съвет, с председателите на ВКС и ВАС и съдии от тези съдилища, както и с главния прокурор. Тези дни стана ясно, че членовете на делегацията ще се срещнат не само с представители на институциите, но и с организации от неправителствения сектор и съсловните организации на магистратите, с които ще проведат неформална кръгла маса в четвъртък вечерта в столичния хотел "Балкан" ("Шератон").

На фокуса на мониторинга

За българските власти е важно да убедят както Съвета на Европа, така и Европейската комисия, и обществото тук, че изпълняват добросъвестно ангажимента си по въвеждане на ефективен механизъм за разследване на главния прокурор. Този ангажимент нашата държава има по изпълнение на решението на Съда по правата на човека в Страсбург по делото "Колеви срещу България", което е от 2009 г. През пролетта на т.г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа, който следи за изпълнението на решенията на Съда в Страсбург, публикува становище, че вече девет години чака българските власти да предприемат мерки по изпълнение по делото "Колеви", а именно – гаранции за независимо разследване на главния прокурор.

Този проблем беше маркиран като нерешен и в последния мониторингов доклад на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка, в който се предлага прекратяване на наблюдението за България. В прессъобщението на ЕК от 22 октомври се признава, че тази препоръка е неизпълнена: "В допълнение към ангажимента за продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията, комисията отбелязва по-специално ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Комисията отбелязва също така ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения."

В момента в Брюксел тече процес на преговори по падането на мониторинга, а неофициалната информация е, че има доста сериозна съпротива от водещи европейски държави членки срещу прекратяването на Механизма за сътрудничество и оценка за България. В този контекст неблагоприятно становище на Венецианската комисия по законопроекта на Кирилов ще даде сериозен аргумент за позицията на тези държави.

Освен това България е единствената страна - членка на ЕС, която все още е под мониторинг и на Съвета на Европа за изпълнение на критериите за демократизация и права на човека - вече 19 години. Българските власти имат претенции за падане и на този мониторинг. Само преди две седмици от пресцентъра на президентството съобщиха, че основната тема на срещата на вицепрезидента Илияна Йотова с генералния секретар на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) Войчех Савицки е бил именно постмониторинговият диалог на страната ни и съвета. Йотова е изразила несъгласие с практиката във всеки следващ доклад да се прибавят нови забележки и нови изисквания към България, като отбелязала, че в последните години в голяма степен наблюдението на Съвета на Европа преповтаря мониторинга на ЕК.

На този фон се разиграва поредният опит на българското правителство да заблуди европейските партньори, че предприема мерки за гарантиране на независимо разследване на главния прокурор в изпълнение на решението "Колеви". Същественият проблем в случая е, че властите в България се опитват да представят проблема като общ за главния прокурор за двамата председатели на върховните съдилища, въпреки че многократно европейските институции наблегнаха на факта, че те съзират такъв проблем само в статута на главния прокурор.

На 24 септември Данаил Кирилов покани посланиците на страните от ЕС в Министреството на правосъдието, за да подпише пред тях писмото до Венецианската комисия с искане на становище по законопроекта за отговорността на "тримата големи". Събитието очевидно бе замислено с оглед предстоящото произнасяне на Европейската комисия по мониторинга
Източник: Министерство на правосъдието

Още в първите си дни като министър през април Данаил Кирилов обяви, че негов приоритет ще е изготвянето на законопроект, който да създаде механизъм за търсене на отговорност на тримата големи в съдебната власт. Оттогава насам той поддържа тезата, че председателите на върховните съдилища и главният прокурор имат еднакъв конституционен статут, затова и мерките за разследването им трябва да са еднакви, което напълно игнорира факта, че само главният прокурор стои начело на една силно йерархизирана институция като прокуратурата, разполагаща с изключителното право да осъществява разследванията, както и да отказва образуване на наказателно производство без съдебен контрол.

Срещу лансирания от него законопроект се създаде сериозна опозиция. Много юристи заявиха, че той на практика няма да е ефективен срещу главния прокурор, защото оставя разследването в периметъра на прокуратурата, т.е. под егидата на главния прокурор, а същевременно на практика създава имунитет срещу наказателно преследване на "тримата големи", като предвижда, че разследването срещу тях ще е възможно само след разрешение от ВСС.

Какво предвижда законопроектът

Законопроектът на Кирилов за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за съдебната власт предвижда, че разследване срещу главния прокурор или някой от председателите на върховните съдилища може да започне само след изрично разрешение на Пленума на ВСС, което на практика означава, че за тези три фигури се създава нов имунитет срещу наказателно преследване. ВСС може да бъде сезиран от трима души от съответната колегия на съвета – от прокурорската за главния прокурор и от съдийската - за двамата върховни съдии, като решението се взема с мнозинство от 2/3 от пленарния състав на съвета. В рамките на тази процедура може да се поиска и отстраняването от длъжност на всеки от тримата. Разрешението за започване на наказателно преследване и за временното отстраняване от длъжност може да се обжалва пред петчленен състав от Върховния административен съд.

Така един от практическите ефекти на законопроекта е, че разрешението за търсене на отговорност от председателите на върховните съдилища ще се дава не с решение на съдии, избрани от съдии (каквито са стандартите, налагани от Съвета на Европа), а с решение на мнозинство от членове на ВСС, сред които са и членове, избрани от парламентарните партии, както и от прокурори и следователи. Съществен проблем остава и как членовете на ВСС ще съберат и верифицират данни за извършено престъпление, за да предложат досъдебно производство, при това с подробни писмени мотиви.

Разследването ще се извършва от Специализираната прокуратура (за корупционни престъпления) или от Софийската градска прокуратура (в останалите случаи), а делата ще се гледат съответно от Специализирания съд и от Софийския градски съд, предвижда законопроектът.

През юни в София се проведе специална кръгла маса по проблема с изпълнението на решението "Колеви", организирана съвместно от Съвета на Европа и българското Министерство на правосъдието. И отново експертите от Страсбург заявиха, че проблемът е с липсата на гаранции за ефективно и независимо разследване на главния прокурор, но никога такъв проблем не е бил идентифициран за председателите на двете върховни съдилища. И отново Кирилов потвърди, че поддържа законопроекта си.

Месец по-късно бе публикувано заключението на Отдела за изпълнение на решенията на Европейския съд в Страсбург към Съвета на Европа, според което законопроектът на министър Данаил Кирилов за "тримата големи" не върши работа за целите, за които се предлага. Той не само не създава условия за независимо и ефективно разследване срещу главния прокурор, какъвто е всъщност идентифицираният проблем за България, но би могъл да затрудни още повече започването на разследване срещу него, се казва там.

Проблемът е, че същият този законопроект, който вече бе обсъден на кръглата маса с представители на Съвета на Европа, беше изпратен за становище на Венецианската комисия, също орган към Съвета на Европа, който вече неведнъж недвусмислено е изказал становището си по темата. (Проектът е публикуван на сайта на комисията.) Нещо повече - това стана, след като Данаил Кирилов обяви публично, че има резерви към Венецианската комисия.

През юли т. г. в контекста на множеството критики към него Данаил Кирилов обяви в интервю, че Министерството на правосъдието вече е подготвило питане до Конституционния съд във връзка със спорния законопроект за "тримата големи", но все още е "резервиран" да пита Венецианската комисия. Министърът даже обяви, че искането до КС формулира "седем ключови въпроса" по законопроекта. След което каза, че резервите му да пита Венецианската комисия (ВК) по темата за отговорността на тримата големи са, "защото е много вероятно Венецианската комисия да се чувства принудена да си поддържа решението, което е препоръчала в Румъния" – за втори зам. главен прокурор по корупцията, което според българския правосъден министър е "неуспешен модел". Съгласуване с Венецианската комисия щяло да се иска на следващ етап, каза Кирилов.

И до момента министърът не е предприел никакви мерки, за да се отправи питане до КС (било през МС, било през депутати от парламентарната група на ГЕРБ), защото той няма правомощие самостоятелно да сезира КС. "Капитал" вече два месеца чака отговор на запитването си до Кирилов какво става със седемте "ключови въпроса" до КС.

Но пък междувременно на 24 септември Кирилов покани посланиците на страните от ЕС, за да подпише едва ли не тържествено пред тях писмото до Венецианската комисия с искане на становище по законопроекта. Събитието очевидно бе режисирано с оглед произнасянето на ЕК по мониторинга, за да може евробюрократите да се позоват на този ход.

Така в крайна сметка въпреки "резервите" на министъра няма как да се мине без оценката на Венецианската комисия. Друг е въпросът, че българските власти многократно са демонстрирали как могат да спекулират със смисъла и на най-ясните констатации и оценки, включително и по темата за безконтролния главен прокурор.

20 юни т.г. Кръгла маса за проблемите при осигуряване на независимо разследване на главния прокурор в български условия, организирана съвместно от Съвета на Европа и Министерството на правосъдието. Вляво на снимката - Клер Ови, зам.-директор на Отдела за изпълнение на решенията на Съда по правата на човека към Съвета на Европа
Източник: Министерство на правосъдието
Европейската комисия за демокрация чрез право, известна повече като Венецианската комисия, тъй като е базирана във Венеция, е консултативен орган по конституционно право към Съвета на Европа. Основен фокус на комисията са експертните оценки на законите на държавите членки, свързани с проблемите на конституционното право, изборните правила, правата на човека и др. В тези области Венецианската комисия е считана за възможно най-високо ниво на експертиза.

На 7 и 8 ноември в София пристига делегация на Венецианската комисия, чиято задача, макар и експертна, ще има важен отзвук в България. Експертите на комисията са поканени да дадат оценка на поредните опити на българското правителство да изпълни ангажимента си за въвеждане на гаранции, че в България може да бъде проведено ефективно и независимо разследване на главния прокурор при наличие на данни, че той е извършил престъпление. В момента такава възможност не съществува и дори обвинителят да извърши тежко умишлено престъпление, може сам да спре разследването срещу себе си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    wtr02583391 avatar :-|
    Росен съм аз и голем капут

    Много хора, които даже не са си направили труда да прочетат Конституцията, години наред биват манипулирани какви страшни текстове за правомощията на гл. прокуророр има там. Всъщност в Конституцията има един единствен текст за неговите правомощия.
    Чл. 126 (2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори.


    Законът за съдебната власт е този, който дава реалните ( и големи!) правомощия на гл. прокурор. И той може да се променя с обикновено мнозинство.

    Чл. 136 (3) (Изм. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) Прокуратурата е единна и централизирана. Всички прокурори и следователи са подчинени на главния прокурор.
    Чл. 138. Главният прокурор:
    1. ръководи прокуратурата;
    2. организира и разпределя работата на своите заместници;
    3. (доп. - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) назначава и освобождава служителите във Върховната касационна прокуратура, във Върховната административна прокуратура, в Националната следствена служба и в администрацията на главния прокурор;
    4. издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата;
    5. (нова - ДВ, бр. 33 от 2009 г.) съвместно с ръководителите на министерства и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор;
    6. (нова - ДВ, бр. 21 от 2014 г., в сила от 9.04.2014 г.) ръководи Бюрото по защита по Закона за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство, и осъществява правомощията на работодател за служителите в него.
    Чл. 139. (1) Главният прокурор се подпомага от заместници при Върховната касационна прокуратура и Върховната административна прокуратура и може да им възлага свои правомощия, освен ако със закон е предвидено друго. (2) Главният прокурор и неговите заместници могат писмено да отменят или изменят актовете на подчинените им прокурори, освен ако са били предмет на съдебен контрол.

    Друг въпрос е защо когато създаваха двете колегии, прокурорска и съдийска, включиха "тримата големи" в съставите им. По Конституция "тримата колеги" са членове на ВСС, но можеше да се направи така, че да не бъдат постоянни членове на двете колегии. По този начин например прокурорскаат колегия щеше да бъде по-независима от гл. прокурор и можеше да бъде органът, който да упражнява контрол върху работата му. По същия начин съдийската колегия щеше да упражнява контрол върху председателите на ВАС и ВКС,

  • 2
    evpetra avatar :-P
    evpetra

    До коментар [#1] от "Росен съм аз и голем капут":

    Браво! Ударихте в земята Венецианската комисия!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK