Да отпадне забраната за купуване на земя от чужденци, които са от държави от ЕС, да се въведе максимален срок, за който могат да бъдат сключвани договори за наем и аренда на земи, да има възможност за превръщането на неземеделски земи в земеделски и да се въведе забрана да се сменя предназначението на земя за срок от 7 години след купуването й. Това са сред основните промени в проекта за мегазакон за земеделските земи, който трябва да обедини в себе си цялото законодателство, свързано с управлението на земите и опазването на селскостопанското имущество. Проектът се пише от няколко години като сегашният му вариант, публикуван официално за обществено обсъждане в сряда, трябваше да поправи несъвършенствата в предходни текстове, представени в началото на годината.
Сега новите текстове въвеждат и нов режим за земята, собственост на държавата: тя няма да може да бъде наемана от едри земеделци, а младите фермери ще кандидатстват за парцели по отделна предназначена за тях процедура.
Срок на изчакване при промяната на предназначението
Една от големите промени в закона, която ще засегне много граждани и бизнеси, е свързана с правилото, че земеделската земя няма да може да променя предназначението си за срок от седем години след покупката й, като срокът започва да тече наново при всяка нова сделка с нея. Това ограничение, което на практика не би позволило строителство върху земеделска земя за седемгодишен период, няма да се прилага в случаите, когато промяната на предназначението е предвидена в Общ устройствен план на общините, каквито планове обаче имат едва около 30 на сто от тях. Другите изключения са, когато земята ще се ползва за обекти от национално значение, или такива от първостепенно значение за общините. Няма да важи и за случаите на концесии, обекти, свързани с националната сигурност, и др.
В законодателството за първи път ще бъде въведена и възможността неземеделска земя да се преобразува в земеделска, като това ще се случва по специална процедура и след оценка за категорията й.
Нов регламент за продажби и наем на земи
В настоящия закон за земите е предвидена възможност да отпадне забраната за продажба на земеделска земя на чужденци, които са от ЕС. Преди няколко години парламентът прие "уседналост" за купувачите: земя в България можеше да бъде закупувана само от физически лица, пребивавали поне пет години в страната, и от фирми, които са от поне пет години регистрирани в България. Това доведе до наказателна процедура от ЕК за нарушаване на свободното движение на хора и капитали в рамките на ЕС. Сега в текстовете е предвидено, че земеделска земя в България могат да притежават фирми и граждани от ЕС и Европейското икономическо пространство, а правилото за уседналост е премахнато.
По линия на отдаването под наем и аренда на земя също има промени. Текстовете в законопроекта предвиждат, че максималният срок, в който може да бъде отдадена под наем земя, е 10 години, а в случаите, в които на нея се отглеждат трайни насаждения - 30 години. Нещо повече: това правило ще важи и за сключените към момента сделки, тъй като текст в преходните разпоредби казва, че всички заварени договори се считат за сключени спрямо максималните срокове, които ще бъдат въведени. В мотивите към законопроекта е посочено, че целта на ограничението е "да се постигне по-добър баланс в отношенията между собствениците и ползвателите чрез избягване на дългосрочна обвързаност с неизгодни договори, включително сключени от съсобственици с незначителен дял". От агроведомството дори твърдят, че това е широко разпространена негативна практика.
Минималният срок, в който може да бъде сключен договор за аренда, е 5 години. В законопроекта се казва, че рентното плащане се извършва в пари, но е предвидена и възможност за популярната практика за плащане в натура - чрез земеделска продукция, ако това е предвидено в договора.
Държавна земя - приоритетно на млади производители
Новият закон променя и правилата, по които ще се отдава под наем и аренда държавна земя. В търговете оттук нататък ще могат да участват само кандидати, които заедно със свързаните с тях лица обработват максимум 10 хил. дка. Въвежда се и лансираното още при предходните промени предимство на младите земеделци до 40 години да кандидатстват за наемане на малки парцели. За целта всяка година областните дирекции по земеделие ще трябва да провеждат анкети за потенциален интерес към земи от млади фермери и да изпращат предложенията си за земи до 50 дка, които да бъдат отделени в търгове за млади фермери. В предния вариант на закона имаше таван на земята, която могат да наемат младите производители, спрямо вида на културите, които искат да отглеждат - трайни насаждения, зеленчуци, полски култури. Сега това разделение отпада.
Държавата ще продължава да продава земеделска земя по настоящите правила. Тя ще може да се купува само срещу поименни компенсационни бонове и компенсаторни записи, а 40% от цената ще се плаща в пари, предвиждат текстовете.
Да отпадне забраната за купуване на земя от чужденци, които са от държави от ЕС, да се въведе максимален срок, за който могат да бъдат сключвани договори за наем и аренда на земи, да има възможност за превръщането на неземеделски земи в земеделски и да се въведе забрана да се сменя предназначението на земя за срок от 7 години след купуването й. Това са сред основните промени в проекта за мегазакон за земеделските земи, който трябва да обедини в себе си цялото законодателство, свързано с управлението на земите и опазването на селскостопанското имущество. Проектът се пише от няколко години като сегашният му вариант, публикуван официално за обществено обсъждане в сряда, трябваше да поправи несъвършенствата в предходни текстове, представени в началото на годината.
Сега новите текстове въвеждат и нов режим за земята, собственост на държавата: тя няма да може да бъде наемана от едри земеделци, а младите фермери ще кандидатстват за парцели по отделна предназначена за тях процедура.
2 коментара
Направи СУПЕР! Дясното правителство на ГЕРБ ни забранява да развиваме бизнес. После се чудим , защо сме най-бедните в ЕС...
Защо изобщо има ограничения за промяна на предназначението?
Какво лошо има в това да се извършва строителство в земя, която е била земеделска, но собственикът и е решил да строи нещо върху нея?