Бойко Борисов може и да твърди, че партията му е победила на местните избори, като е спечелила партийния вот в общинските съвети, както и да оправдава загубата на редица областни градове с номинирането отново на кметове "дерибеи" или с разцепление на партийните структури, но вторият тур на вота миналата неделя показа, че това обяснение е само наполовина вярно. Сумарно ГЕРБ наистина има най-голям брой общински съветници в общинските съвети в страната в сравнение с останалите политически сили - 1807 срещу 1020 спрямо БСП според изчисленията на двете партийни централи. Спорно е обаче дали това ще е достатъчно за партията на Борисов да играе същата ключова роля в местната власт там, където ГЕРБ загуби кметовете си. А на повечето места, където спечели, ще трябва да влиза в сложни конфигурации, за да сформира мнозинства, предвид шарените общински съвети, които произведе гласуването в много общини.
Хората наказаха кметовете "дерибеи" на ГЕРБ (по определението на Борисов) в Ямбол и Благоевград, но в същото време избирателите предпочетоха антисистемни играчи, с което показаха отношението си към модела, по който се управляваха двата областни града. Същият процес се наблюдаваше и в София, където критична маса избиратели дадоха гласа си за независимия кандидат за кмет Борис Бонев от гражданската организация "Спаси София" и го избраха за общински съветник. Протестният вот срещу 14-годишната хегемония на ГЕРБ в столичната власт замалко не поднесе още по-голяма изненада - на балотажа кандидатиралата се като независимата Мая Манолова стопи разликата с Йорданка Фандъкова от първия тур почти двойно - от 38 хиляди на 20 хиляди гласа. На практика гласувалите с опцията "не подкрепям никого" осигуриха четвъртия кметски мандат на зам.-председателката на ГЕРБ. Проблем за управляващите е и това, че очевидно те не могат да разберат какво точно се случи през последните две седмици. "На места, особено в София, вотът беше даден от омраза към ГЕРБ. Омраза, която аз не мога да си обясня", каза във вторник пред БНТ Менда Стоянова, която е член на висшето ръководство на партията.
Спорно е доколко загубите на кметските места в някои областни центрове се дължат само на вътрешнопартийни разногласия. Вярно е, че в Ямбол например в кметската надпревара партията на Борисов участва с двама кандидати - издигнатият официално от централата Димитър Иванов и бившият кмет Георги Славов, който се яви като независим. Резултатите от първия тур обаче показват, че общо двамата имат 8141 гласа и това щеше да е достатъчно на ГЕРБ да отиде на балотаж, но трудно биха победили спечелилия вота Валентин Ревански, чийто резултат след първия тур беше 10 810 гласа. Със сигурност не само разцеплението на местната структура на ГЕРБ е осигурило убедителната победа на БСП в Русе над посочения от Борисов кандидат за кмет Диана Иванова. Внушителната разлика от 26% на балотажа в полза на Пенчо Милков е по-скоро знак за наказателен вот срещу ГЕРБ. Такъв вот имаше и в Разград, където сегашният кмет от партията Валентин Василев загуби битката за втори мандат от Денчо Бояджиев от БСП.
Откровено анти-ГЕРБ гласуване имаше и в много от по-малките, но знакови общини, като Созопол и Банско примерно, смятани за бастиони на ГЕРБ. А откровената намеса на прокуратурата в полза на управляващите в Несебър приключи с унизителен за тях откат - досегашният кмет Николай Димитров беше преизбран още на първия тур, докато е в ареста по обвинение за покупка на гласове. Опитът за прокурорски скандал с явлението, с което изглеждаше, че всички са свикнали, се върна като бумеранг при ГЕРБ, и то точно в София, където данните от ромските секции практически потвърдиха обвиненията на Мая Манолова за начина, по който се осигуряват гласове за Фандъкова.
В партийната централа на ГЕРБ ще трябва да си изясняват и още един парадокс. В Благоевград, освен че загуби на балотажа на първия тур, бившият кмет и кандидат за трети мандат Атанас Камбитов имаше значително по-висок резултат от партийната листа за общински съветници, която оглавяваше - съответно 9 хил. към 4 хил. гласа. Разлика от 20 хиляди гласа имаше и между кмета на Варна Иван Портних и листата за общински съветници на ГЕРБ. Принципно такова разминаване е индикация за наличие на корпоративен вот, при който различни местни бизнес кръгове, маскирани зад регистрации на малки партии, участват с листи за общински съветници, но подкрепят друг кандидат за кмет.
На местно ниво не сработи и пренасянето на коалицията между ГЕРБ и ВМРО в държавното управление. Призивът на Красимир Каракачанов към избирателите на партията в София да подкрепят на втория тур Фандъкова беше чут едва от една трета от тях според екзит пола на агенцията "Галъп интернешънъл". За сметка на това половината от излезлите да гласуват симпатизанти на ВМРО дадоха гласа си за Манолова. Партията на Каракачанов с нищо не помогна и на кандидатката на ГЕРБ в Русе, въпреки че местната й организация е една от най-силните в страната. Този факт също е изненадал ГЕРБ, след като близък до управляващите сайт постави въпроса "дали не трябва партията на Борисов да преразгледа коалиционните си отношения с ВМРО" в коментар на резултатите от вота. По принцип такова преливане на гласове може да стане само от партии със силно дисциплиниран електорат, с какъвто разполага най-вече ДПС.
Всъщност тези местни избори откроиха няколко нови тенденции, които заслужават внимание от гледна точка на възможни политически развития в бъдеще.
#1 Гласуването в София показа, че може да има партньорство между десни и леви
На невъзможността за такова сътрудничество Борисов разчита от дълги години и до голяма степен на това се дължи необезпокояваното му присъствие във властта. На балотажа между Фандъкова и Манолова част от избирателите на "Демократична България", както и от тези, които гласуваха за Борис Бонев на първия тур, подкрепиха бившето парламентарно острие на БСП - в ясен анти-ГЕРБ вот. Според екзит пола на изследователския център "Тренд" това са направили 41% от решилите да гласуват на втория тур избиратели на кандидат-кмета на "Демократична България" Борислав Игнатов срещу 34% от тях, предпочели Фандъкова. По-голямата част от симпатизантите на Борис Бонев също са дали предпочитанията си за Манолова пред Фандъкова - в съотношение 54% срещу 23%. "Удивителен късмет за Йорданка Фандъкова беше това, че се яви на балотаж срещу Мая Манолова. Личното ми мнение е, че тя щеше да загуби балотажа срещу който и да е от следващите двама кандидати, които не успяха да стигнат до балотажа. Мая Манолова, въпреки че постигна доста голям мажоритарен вот, не се оказа в състояние все пак да обедини всички протестни гласове срещу управлението на ГЕРБ", казва социологът Цветозар Томов. Според колегата му Живко Георгиев на втория тур в София е проличал и чисто граждански ефект. "Това обединение срещу ГЕРБ не беше партийна стратегия нито на БСП, нито на "Демократична България", смята той. Георгиев определя "като пропуснат шанс" факта, че не се е случило още на първия тур, както и липсата на добре разчетени ходове, с които ГЕРБ реално можеше да бъде лишен и от мнозинство в Столичния общински съвет." "Има протест в големите градове срещу употребата на властта от ГЕРБ за частни цели. И това беше урок, който гражданите дадоха на политическия елит. Ако партиите и движенията не го разчетат, няма да са далновидни политици. Хората узряха и вече не реагират първосигнално на старите стигми за дясно и ляво. Това деление си се запазва, но в Европа отдавна няма проблем левите и десните да си сътрудничат срещу популистки партии и олигархични кръгове", посочи Георгиев.
#2 Новата политическа карта на районните кметове в София е резултат от общия анти-ГЕРБ фронт между десни, леви и либерални избиратели
Благодарение на него дясноцентристкото обединение "Демократична България" спечели кметските места в осем столични района. Ако избирателите му бяха върнали жеста в районите, в които БСП се състезаваше с ГЕРБ, опозицията в София можеше да инкасира по-сериозна победа. Представители на социалистите участваха на балотажа в седем района, но загубиха от кандидати на ГЕРБ, като спечелиха само район "Изгрев". Към опозицията могат да се причислят и двамата независими кандидати, които ще управляват "Младост" и "Панчарево" през следващите четири години.
Така или иначе ГЕРБ загуби контрола върху половината столични райони и сега от избраните от опозицията кметове ще зависи дали ще съумеят да превърнат това в свой и на формациите си политически актив. Районните кметове имат доста ограничени правомощия, особено финансови, тъй като изпълняват бюджета на Столичната община, но същевременно разпологат с възможности да влияят на общинската политика - с предложения, които могат да внасят в СОС, и със съвещателния си глас при взимането на решенията. Освен това правомощията на районните кметове се определят от общинския съвет, така че с ясни и подкрепени от обществеността аргументи може да се постигне по-голяма децентрализация на управлението в София.
#3 В Ямбол и Благоевград наказателният вот формулира друга алтернатива - кметове станаха местни бизнесмени, отдалечени от политическите партии
В Благоевград следващите четири години ще управлява Румен Томов, който се яви на изборите като независим кандидат, издигнат от инициативен комитет и подкрепен от БСП. След първия тур той изоставаше от опонента си Атанас Камбитов с 5%, но на балотажа успя да спечели с 16% преднина. Освен наказателния вот срещу управлението на Камбитов през последните осем години, както и подкрепата на БСП, за избирането му до голяма степен принос има и обединението на няколко местни политически сили. Да гласуват за Томов призова симпатизантите си третият в класирането след първия тур Андон Тодоров от местната коалиция "Партия на зелените", както и още четирима кандидати за кметския стол, които имат и общински съветници в благоевградския общински съвет.
В Ямбол бизнесменът Валентин Ревански пък буквално помете партиите, като, освен че спечели категорично кметското място, той успя да вкара 13 общински съветници с листата на партията, чиято регистрация използва - "Пряка демокрация". За сравнение ГЕРБ и БСП ще имат по 9 свои представители в Ямболския общински съвет. "Ревански като кандидат беше опитен и познат на жителите на Ямбол. В много градове проблемът е неразпознаваемостта на кандидатите сред местните общности заради запушените от ГЕРБ канали за публичност. В тази среда на заплахи и натиск трудно се формират местни авторитети. Ревански успя, защото притежава най-големия медиен канал в града (кабелна телевизия и радио) и се противопоставяше активно на ГЕРБ през всичките тези години", казва Живко Георгиев. Важен фактор за победата на Ревански е и качествената листа от местни авторитети и бизнесмени. Новият кмет на Ямбол е бивш президент на баскетболния отбор на града, участва в дарителски кампании за талантливи деца и беше един от инициаторите на местен референдум във връзка с построяването на бежанския център на територията на общината.
#4 Въпросът за политическата съдба на Мая Манолова след загубата в София получи отговор тази седмица: тя ще търси нова политическа платформа
"Знам, че има огромни страхове и притеснения. Ще продължа да дишам във врата на едноличната власт. С моя екип възнамеряваме да направим гражданска инициатива за свобода на словото, честни избори, съдебна реформа и ще стъпим на демократични ценности", заяви тя пред bTV. Резултатът от балотажа в столицата показа, че Манолова е подкрепена от симпатизанти от широк спектър политически партии. За нея са гласували над половината - 54%, от тези, които не са гласували на първия тур, според екзит пола на "Тренд", а за Фандъкова - 42%. От "Галъп интернешънъл" пък изчисляват, че Манолова е била подкрепена и от една трета от привържениците на партията на Слави Трифонов "Няма такава държава". "Мога да си представя сценарий, при който Манолова би пропиляла този публичен ресурс, който все пак високият резултат в София й дава, както и сценарий, в който би могла да го използва за политическата си кариера", казва Цветозар Томов. "След добрия резултат на тези избори тя има нарастващ потенциал. Въпросът е, че трябва да намери партньор. Има поне десетина центрове на публично политическо влияние, с които тя потенциално би могла да си сътрудничи. Ако ще прави нещо състоятелно, то трябва да е в много тясно взаимодействие с тези, които бяха с нея и доказаха, че нямат нищо против да работят с нея за противодействие на това, което ГЕРБ прави вече толкова години във властта и което руши политическия модел и демократичната култура", смята Живко Георгиев.
По темата работи и Деян Димитров
Бойко Борисов може и да твърди, че партията му е победила на местните избори, като е спечелила партийния вот в общинските съвети, както и да оправдава загубата на редица областни градове с номинирането отново на кметове "дерибеи" или с разцепление на партийните структури, но вторият тур на вота миналата неделя показа, че това обяснение е само наполовина вярно. Сумарно ГЕРБ наистина има най-голям брой общински съветници в общинските съвети в страната в сравнение с останалите политически сили - 1807 срещу 1020 спрямо БСП според изчисленията на двете партийни централи. Спорно е обаче дали това ще е достатъчно за партията на Борисов да играе същата ключова роля в местната власт там, където ГЕРБ загуби кметовете си. А на повечето места, където спечели, ще трябва да влиза в сложни конфигурации, за да сформира мнозинства, предвид шарените общински съвети, които произведе гласуването в много общини.
Хората наказаха кметовете "дерибеи" на ГЕРБ (по определението на Борисов) в Ямбол и Благоевград, но в същото време избирателите предпочетоха антисистемни играчи, с което показаха отношението си към модела, по който се управляваха двата областни града. Същият процес се наблюдаваше и в София, където критична маса избиратели дадоха гласа си за независимия кандидат за кмет Борис Бонев от гражданската организация "Спаси София" и го избраха за общински съветник. Протестният вот срещу 14-годишната хегемония на ГЕРБ в столичната власт замалко не поднесе още по-голяма изненада - на балотажа кандидатиралата се като независимата Мая Манолова стопи разликата с Йорданка Фандъкова от първия тур почти двойно - от 38 хиляди на 20 хиляди гласа. На практика гласувалите с опцията "не подкрепям никого" осигуриха четвъртия кметски мандат на зам.-председателката на ГЕРБ. Проблем за управляващите е и това, че очевидно те не могат да разберат какво точно се случи през последните две седмици. "На места, особено в София, вотът беше даден от омраза към ГЕРБ. Омраза, която аз не мога да си обясня", каза във вторник пред БНТ Менда Стоянова, която е член на висшето ръководство на партията.
2 коментара
Ясно се вижда къде има независими кандидати и къде - не. Аз без никакви угризения бих гласувал за Томов в Благоевград например. Това са точно независими кандидати, какъвто би бил и Бонев. За да има обединение между десен и ляв вот, трябва да има истински независим кандидат. Трябват компромиси.
Без проблеми щях да гласувам за Бонев, ако беше подкрепен от БСП и ДБ. Масово хората не разпознаха Манолова като независим кандидат - и с право. Отговорите й за Топлофикация бяха откровено уклончиви. Не посочи конкретно действие или политика, които ще извърши през евентуалния си мандат. Тотално статукво - това им е маниера на политическо говорене.
Ако Фандкъова беше загубила втори тур, това означава отстъпване от контрола върху обществени поръчки за 1 млрд. годишно - става въпрос за нагласени условия за определен фаворит, невъзможни срокове, подмяна на пликовете и т.н. Резултатът щеше да бъде избухване на тежки и кръвопролитни гангстерски войни в кварталите на Витошката яка. След като се изтрепят до крак, партията щеше да почете загиналите си колеги и съратници със специален мемориал, дело на скулптура Вежди Рашидов. Той щеше да представлява пробит от РПГ брониран джип - от едната страна с дупчица колкото писалка, през която е минал кумулативния заряд, а отгоре - цъфналият като роза покрив след експлозията в купето. Както БСП ходят всякак година на 9 септември да поднасят венци и цветя на братската могила, така и ГЕРБ щяха да се събират на този паметник, да отдадат почит на загиналите. Софийският митрополит Неофит щеше да отслужва заупокойна молитва. Венци и цветя щяха да следват от редакцията на ПИК, Блиц, социологическа агенция Сова Харис, Института за дясна политика и т.н.