Омраза за двойна употреба

Преди 12 години Районният съд в Берковица прави пробив в наказателната юриспруденция. Ромски гражданин е осъден на седем месеца пробация по обвинение, че е подбуждал към расова омраза. Деянието му? По време на кампанията за местни избори през ноември 2007 г. той разпространява листовки в циганската махала, "изобличаващи лидера на ПП "Атака" Волен Сидеров като враг на циганите в България". Самият Сидеров е частен обвинител и граждански ищец по делото и получава поисканото обезщетение от един лев.

Член 162, ал. 1, който криминализира за проповядване и подбуждане към расова, национална или етническа вражда, омраза или дискриминация, присъства в Наказателния кодекс (НК) от неговото приемане през 1968 г. През 2008 г. берковишкият съд го използва най-вероятно за пръв път, за да защити правата на Волен Сидеров.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

На последните местни избори текстът отново влезе в употреба, като обвиняем този път се оказа природозащитникът и кандидат (вече избран) за общински съветник в София от "Демократична България" Тома Белев. Според прокуратурата с коментара "Най-евтино са пътували евреите в конските вагони - напълно безплатно", направен в дискусия във facebook за цените на самолетните билети, той е подбуждал към омраза, основана на етническа принадлежност.

Чл. 162, ал. 1 Който чрез слово, печат или други средства за масова информация, чрез електронни информационни системи или по друг начин проповядва или подбужда към расова, национална или етническа вражда или омраза, или към расова дискриминация, се наказва с лишаване от свобода до четири години и с глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и с обществено порицание.

Думите на Белев са неуместни за един политик и способни да обидят (както призна самият той, когато многократно се извини), но трудно могат да бъдат квалифицирани като престъпление. Това се вижда и от стандарта, който прокуратурата е заложила по този текст в практиката си. Което означава едно - обвинението срещу него е политически мотивирано.

Когато проблем няма



През 2012 г.. кореспондентът на "Капитал" и "Дневник" във Варна Спас Спасов подава сигнал срещу Кеворк Кеворкян. Повод е статията му "Боклуци" в "Стандарт", в която той коментира тримата роми ученици, които се снимали в провокативни пози с портрети на личности от българската история. В статията той нарича всички роми "идиоти", "животни", "скотове", "вандали", "организирани типове", а "епизод от поредицата проучвателни атентати – да видят докъде могат да стигнат под носа на българските овце". И още: "скоро ще си намерят и техния мангалски Ян Палах - ще убият някой кирливец и сетне ще припишат това на овчедушните българи".

Прокуратурата приема, че не става дума за престъпление, а за "гражданска и журналистическа позиция".

Две години по-късно - през юни 2014 г., група журналисти подават сигнал срещу крайнодесния политик Костадин Костадинов (който миналата неделя беше на балотаж на изборите във Варна). Поводът е публикация в блога му във връзка с наводнението в Аспарухово, при което загинаха 13 души. В нея той нарича ромите "подчовеци" (буквален превод от untermencshen, използван в нацистката риторика) и пише: "Тази нечовешка сган просто няма място вече в нашата държава, да не кажа направо в нашата цивилизация." Пет години по-късно няма информация преписката да е приключила, а Костадинов да е обвинен.

Подобна е съдбата с друг сигнал - подаден от Асоциацията на европейските журналисти - България, срещу коментатора Калин Руменов. Поводът - негова статия, в която той пише: "Циганинът се държи като естествен мародер, но не може да свърши като такъв. Това да не ни е война, че да застрелваме от упор всекиго, който пребърква трупове."

Кога проблем не може да има

През 2018 г. редица организации реагираха остро срещу окръжния прокурор на Пазарджик Недялка Попова, която наблюдава делата за проповядване на радикален ислям в ромската махала в града. В интервю за местен сайт тя казва, че когато мюсюлманите достигнат 30% от населението на България, "държавата ни вече е застрашена", и добавя: "Те са монолитна маса, лесно се манипулира и на избори. Те са почти като военизирана структура."

Въпреки че бяха сезирани, прокуратурата, инспекторатът и Висшият съдебен съвет отказаха да се занимават със случая, като единственото последствие за Попова беше, че получи награда от главния прокурор.

Всичките изброени случаи са за казуси, при които държавното обвинение не е реагирало само, а е било сезирано от будни граждани. Очевидно те не са изключение: "През годините назад БХК е сезирал прокуратурата за крайни прояви на реч на омразата, направени от политически фигури на ръководни постове, но по наш сигнал няма образувано нито едно досъдебно производство", коментира ръководителят на правната програма на Българския хелзинкски комитет Адела Качаунова. Тя обръща внимание, че по крайни хомофобски изказвания на Сидеров, насочени срещу роми и евреи, предстои скоро произнасяне на Европейския съд по правата на човека.

Когато има осъдени

В съдебната практика все пак могат да се открият осъдителни решения.

"Най-чистото" от тях е срещу Цветан Бонев, който е осъден условно за това, че през 2014 г. от преминаващ автомобил покрай джамията "Баня башъ" в София е крещял през мегафон: "Ето тия, черните, които виждате! Това нещо не може да продължава така! Време е да вземем мерки и да се разправяме с тези, черните! Трябва да се разправяме с тия, черните!"

Разследването срещу Бонев беше образувано в контекста на нападението над млада жена на столичната ул. "Пиротска", провокирало редица националистически протести.

Тогава прокуратурата започна разследване и срещу Ангел Джамбазки от ВМРО, което и така и не стигна до съда.

Други осъдени по чл.162 са братята Юзеирови от шуменското село Славяново. Те получават условна присъда за това, че при учредяването на партията им Отоман (която съдът впоследствие отказва да регистрира) са проповядвали национална и етническа омраза към българския народ - заявили са, че искат Търговище да се казва Ески Джумая, носили са фесове и са пускали турския военен марш "Чеддин деде, неслин баба" и песента "Джелем, джелем".

През 2012 г. прокуратурата в Бургас сключва споразумение с човек, който е пуснал във фейсбук група снимки с текстове: "Ромите ще наследяват България и ще се радват на плодовете си вовеки...", "България е потъпкана от българите и обгрижвана от ромите... БГ е за ромите - запомнете" и други обиди срещу българите, за което е получава 11-месечна условна присъда. Един месец по-малко получава българин, който създава събитие във фейсбук, озаглавено "Клане на цигани" с уточнението "si4ki nа orajie".

Преди девет години прокуратурата в Пазарджик постига осъдителна присъда (пробация и глоба) срещу двама младежи, които са ушили 8-метрово нацистко знаме и са го закачили на комин oт стара фабрика в Пазарджик. Съдът възприема тезата, че, поставяйки знамето, те са "проповядвали към расова и етническа омраза и към расова дискриминация". В контекста на расистките изцепки по време на мача България - Англия преди три седмици държавното обвинение явно е сменило тактиката си, защото задържаните там бяха обвинени за едро и дребно хулиганство.

Кога трябва да се намеси наказателната репресия?

Според Адела Качаунова от БХК наказателната репресия е крайната мярка при борба с речта на омразата и е допустимо "само в редки и тежки случаи на прояви на расова дискриминация или подбуждане към расова дискриминация".

Защитата в останалите случаи трябва да идва от Комисията за защита от дискриминация (КЗД) или пред съда, който може да бъде сезиран с граждански иск, но това може да се окаже затворен кръг.

През лятото именно КЗД прие, че думите на зам. главния прокурор и кандидат за главен Иван Гешев по адрес на отказалия се от показанията си Петко Дюлгеров (подсъдим по делото срещу бившия кмет на "Младост" Десислава Иванчева за подкуп) "Така правят всички подсъдими. Така правят и циганите, включително и по делата. Това е масово" представляват свобода на изразяване - теза, която беше приета и от съда, потвърдил на първа инстанция решението на комисията.

Между другото през 2017 г. във връзка с критиките, че при ареста Десислава Иванчева е държана с часове до колата ѝ, Иван Гешев обясни, че това е било направено, за да бъдат защитени правата и за да не се каже, че "има конспирация и щеше да се намеси Световният еврейски конгрес".

Тогава организацията "Шалом" в България, отбеляза, че конгресът "винаги е оценявал високо усилията на държавата да се бори с антисемитизма и езика на омразата. За съжаление конкретният пример показва точно обратното и създава чувство на тревога."

Да именно чувство за тревога събужда и избирателното разследване на престъпленията от омраза.