Малките в голямата игра за София

- за разлика от преди опозицията е много по-силна и консолидирана, тъй като вместо девет формации в съвета влязоха пет;

- самите съветници са различни, като има нови лица, които тепърва влизат в политиката, но вече са доказали обществената си активност. Голяма част от тях приемат това за първа стъпка от политическата си кариера, което означава, че има възможност да бъдат силно активни и по-малко склонни към конюнктурни компромиси;

- половината районни кметове не са от управляващата партия и могат да окажат силно влияние върху централната администрация най-малкото като дават гласност на проблемите;

- гражданите станаха много по-активни, започнаха да е обединяват по квартали и намериха различни начини гласът им да се чува.

Владислав Панев: Общинският съвет одобрява взимането на заеми от общината, но това не се отнася до общинските дружества. В момента дълговете им са много по-големи от тези на самата община. Това е изключително сериозен проблем, особено при настоящото състояние на "Топлофикация" - близо 1 млрд. лв. дългове.

Комбинацията от всичко това ще промени облика на управлението - решенията ще се взимат по-трудно и с повече дискусии, публичността ще се повиши не само на централно, но и на квартално ниво, а натискът за реформи ще е много по-голям. Разбира се, винаги съществува опасността всичко това да има временен ефект и след няколко месеца критиките на опонентите да се разбият в стена от безразличие.

Това обаче е малко вероятно - промените са прекалено големи, за да бъдат пренебрегнати.

Новите съставки на СОС-а

За да разберем как тази нова реалност се възприема от общинарите, точно преди официалния старт на новия Столичен общински съвет "Капитал" организира дискусия с представители на основните политически сили - ГЕРБ, БСП и "Демократична България", както и независимия Борис Бонев, за избирането на когото гласуваха близо 43 хил. души, или повече, отколкото за ВМРО и "Атака", взети заедно.

"Капитал" организира дискусия за предизивкателствата пред новия общински съвет на София с представители на основните политически сили - ГЕРБ, БСП и "Демократична България", както и независимия Борис Бонев,

Фотограф: Цветелина Белутова

От срещата стана ясно, че официални коалиции в местния парламент няма да има, а ще се търсят плаващи мнозинства по различните теми.

Малина Едрева: Управлението на данъците е цялостна стратегия и концепция, която трябва да бъде развита, разработена и представена на Столичния общински съвет. Трябва да си даваме сметка, от една страна, как се променя в годините стандартът на живот и, от друга страна - какви са потребностите. Политиците трябва да оправдаят очакванията на хората.

"Вече заявихме, че няма да правим споразумения за мнозинство", заяви Елен Герджиков от ГЕРБ по време на дискусията в понеделник (11 ноември), а съпартийката му Малина Едрева допълни, че ще разчитат на подкрепа по съответните теми - метрото, дигитализацията, публичността и т.н. "Договорки не са водени и няма да участваме в такива", каза и Методи Лалов от "Демократична България".

Още на следващия ден, при първото гласуване в местния парламент - това за избор на негов председател, се видя, че основни партньори за мнозинството на ГЕРБ са ВМРО и "Атака". Елен Герджиков бе избран на поста с 33 гласа - 27 на ГЕРБ и 4 на ВМРО, един от "Атака" и още един, който се предполага, че е на Борис Бонев (гласуването беше тайно).

В случая обаче това е без значение за необходимото мнозинство от 31 гласа, но в други ситуации може да се окаже решаващо. Още повече че, както изглежда, Бонев ще получи подкрепа от ГЕРБ, за да може след промени в правилата да стане зам.-председател на общинския съвет.

Елен Герджиков:

Аз не знам откъде е това мнение, че мениджъри на Ковачки управляват "Топлофикация София". Без да защитавам директора, това, че някой е работил някъде, е доста лек аргумент. За да има обвинение в нещо, трябва да има финансов одит, заключения, в които да се казва тук е нарушен законът, тук е нанесена загуба и т.н.

При въпросното гласуване Волен Сидеров не участва, тъй като беше напуснал залата по-рано. Това може да се тълкува и като знак за важността на бъдещата му подкрепа.

Подобни отсъствия от заседанията на съвета както на представителите на "Атака", така на тези на ВМРО могат да блокират приемането на предложени от ГЕРБ решения. Което пък ще позволи на тези партии да изтъргуват по-скъпо бъдещата си подкрепа.

Милка Христова: Комисията за дигитализация трябва да се напълни със съдържание, за да не остане поредният PR ход. Тя обаче е много специфична като натюрел на хората, които трябва да участват в нея, и всички трябва да обединим усилията си, за да бъде действително работеща комисия. И сега имаме комисии, които за съжаление се събират веднъж на месец.

Натиск отвсякъде

"След като има повишен граждански интерес към работата на общинския съвет, след като критериите и взискателността на гражданите се покачват, ние сме длъжни да отговорим", обясни Елен Герджиков готовността на ГЕРБ за промени в управлението на града. Думите му показват, че посланията на гражданите в резултатите от местния вот все пак са стигнали до партийните кабинети и вече има готовност за промяна в модела на поведение на общинарите.

И ако това се случи наистина, може да предизвика по-голям ефект - хората ще видят, че от усилията и сигналите им има смисъл и биха засили още повече изискванията си към местната власт.

Освен на този фронт общинските съветници на ГЕРБ, а и кметът Йорданка Фандъкова ще трябва да се изправят и пред натиска от опозицията. "Категорично ще бъдем един от катализаторите за откриването на общината към гражданите. Групата на "Демократична България" ще бъде вътрешният човек на гражданите в община. Има ли нередности, ние ще ги казваме, което, както изглежда, ще го правят и други хора", казва Методи Лалов, гледайки към Борис Бонев.

Калоян Паргов: Бюджетът на София достига колосалната сума от 1.7 млрд. лв., но ако се вгледаме в неговата структура, ще видим, че общинският съвет може да прави реална политика само с 250-300 млн. лв., тъй голямата част от парите са определени за конкретни проекти по европейските програми, като метрото например. В тази връзка защо София да няма собствен инвестиционен фонд, в който да участват и чужди, и наши банкови институции и ресурсът да бъде използван за реализиране на големи, мащабни проекти

"Всичко това, което се случи през последните една-две години - настъплението на гражданското общество, което създава натиск върху институции, за да работят по-качествено и да мислят, когато вземат определени решения - трябва да бъде взето предвид", казва и Калоян Паргов от БСП.

Преглед на оригинала

Натиск може да се очаква и от районните кметове, които в предишния мандат до голяма степен бяха проекция на централната администрация, а сега половината от тях са опозиция. "Когато говорим за лицето на местната власт пред гражданите, това е именно районният кмет", казва кметън на район "Лозенец" Константин Павлов и допълва, че ще засили диалога с хората и ще работи за въвеждането на електронни услуги и комуникация, така че сигналите за нередности да достигат максимално бързо до него.

Макар и с ограничени правомощия и без бюджет, районните кметове наистина биха могли да окажат въздействие върху Столичната община най-малкото като вдигат шум по дадени теми, информират своевременно хората за важни проекти и особено строежи, като заявяват публично какви промени искат и след това прехвърлят топката по изпълнението им към кмета Фандъкова.

Накъде духа вятърът на промяната

Едно от основните направления, по които съветниците заявяват, че ще дебатират, е децентрализацията на управлението чрез прехвърлянето на бюджет и правомощия към районните кметове. Други горещи теми се очертава да бъдат управлението на общинските дружества и данъчната политика.

Борис Бонев:

Има един проблем, за който на практика почти никой не говори, а всъщност представлява не една, а няколко атомни бомби, които предстои да избухнат през следващите няколко години - изтичането на сроковете за отчуждаване на терени, предвидени за публични нужди в Общия устройствен план. Само в "Манастирски ливади" са необходими над 100 млн. лв. за отчуждаване за улици. За да се справим, трябва още от този бюджет да отделим не 10 млн., а много повече и да започнем отчуждителни процедури.

Но преди всичко ще се започне с повече прозрачност - както при гласуването и приемането на решения, така и при разпределението на бюджета и обществените поръчки. Въпросът е да не се стигне само дотам и всичко останало да бъде забравено.