С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
20 ное 2019, 7:00, 5637 прочитания

Венецианската комисия срещу недосегаемия главен прокурор

Българските власти обещаха да се съобразят със становището на експертите от комисията, но те и друг път са давали такива обещания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Покрай вълненията около избора на главен прокурор през последните седмици беше подминато едно друго важно събитие, свързано със статута на българския обвинител №1. На 7 и 8 ноември в София беше на посещение делегация на Венецианската комисия към Съвета на Европа, натоварена да направи оценка как българските власти изпълняват ангажимента си да създадат законови гаранции за независимо разследване на главния прокурор. Поради конфиденциалността на срещите, а и поради нежеланието на българските власти да говорят по темата, което предопределя и незаинтересоваността на обслужващите медии, тя остана встрани от общественото внимание. Въпреки, че експертната общност направи всичко възможно да заостри вниманието върху проблема за всесилния и безконтролен главен прокурор в български условия.

Най-важният проблем около фигурата на главния прокурор е пълната му безконтролност


Тези, които са проследили изслушването на Иван Гешев за главен прокурор на 24 октомври, са забелязали, че един въпрос неизменно се повтаряше във всички запитвания, зададени от сериозни професионални и неправителствени организации, които участваха в процедурата ангажирано, а не служебно-церемониално. Този въпрос бе за мерките по изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото "Колеви срещу България", в което за първи път официално институции на Съвета на Европа констатираха, че българският главен прокурор е практически безконтролен. Дори при многобройни публични обвинения в тежки престъпления като убийство и опит за убийство, манипулиране на дела, тормоз над подчинени, незаконни нареждания да се скалъпват дела с цел рекет и ред други подобни, независимо разследване на тези обвинения не е било осъществено заради йерархичната структура на прокуратурата, където всички са подчинени и зависими от главния прокурор, а той има огромна власт, констатира ЕСПЧ.

"Ако приемем, че всички изложени твърдения за главния прокурор са верни, а същевременно той е бил в състояние да избегне наказателно преследване, мисля, че прочитането на това решение ще е шокиращо, особено за външен наблюдател". Това заяви през юни т.г. в София Клер Ови, заместник директор на Отдела за изпълнение на решенията на ЕСПЧ при Съвета на Европа. И добави: Още по-поразително e, че близо 10 години след оповестяването на решението все още няма разрешение на проблема. (Пълният текст на решението по делото "Колеви" в превод на български е публикуван на сайта на Министерството на правосъдието.)

Действително десет години след постановяване на това решение българските власти не предприеха каквото и да е действие за неговото изпълнение – дори и най-безобидното. И логично, през февруари т.г. Комитетът на министрите към Съвета на Европа, който е органът, следящ за изпълнението на решенията на Съда в Страсбург прие специално позиция по този въпрос. Съветът на Европа постави на държавата ни срок до 1 октомври да даде информация за предприети мерки.



Това обяснява защо още след като пое поста през април, Кирилов обяви за приоритет промени в закона, но не за създаване на ефективни гаранции за контрол и отчетност на главния прокурор, а за общ механизъм за разследване и отстраняване от длъжност на "тримата големи" в съдебната власт - главния прокурор и председателите на върховните съдилища. Кирилов се мотивира, че такова било изискването на европейските институции, но това не е вярно – и Съветът на Европа, и Европейската комисия в мониторинговите си доклади поставят въпрос единствено за главния прокурор поради неговото специфично място на върха на прокурорската пирамида, която пък има монопол върху разследването в България. Така или иначе Кирилов лансира един законопроект, според който разследване срещу главния прокурор или някой от председателите на върховните съдилища може да започне само след изрично разрешение на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), което на практика означава, че за тези три фигури се създава нов имунитет срещу наказателно преследване. ВСС може да бъде сезиран от трима души от съответната колегия на съвета – от прокурорската за главния прокурор и от съдийската - за двамата върховни съдии, като решението се взема с мнозинство от 2/3 от пленарния състав на съвета. В рамките на тази процедура може да се поиска и отстраняването от длъжност на всеки от тримата. Разрешението за започване на наказателно преследване и за временното отстраняване от длъжност може да се обжалва пред петчленен състав от Върховния административен съд. Разследването се извършва от прокуратурата, т.е. е отново под егидата на главния прокурор.

След като този законопроект срещна критиките на експертната общност, министър Кирилов обяви, че ще сезира КС с тълкуване за възможните решения. Но пък отбеляза, че е резервиран да пита Венецианската комисия, защото имал съмнения, че тя ще му предложи румънския вариант за отделен антикорупционен прокурор (кошмарния пример за българските управляващи с Лаура Кьовеши).

В крайна сметка Данаил Кирилов не сезира КС, а церемониално подписа писмо до Венецианската комисия с искане за оценка, като за целта свика европейските посланици за свидетели на подписа му. Резултатът е посещението на делегацията на комисията.

На 24 септември министър Данаил Кирилов покани посланиците на страните от ЕС в Министерството на правосъдието, за да подпише пред тях писмото до Венецианската комисия с искане на становище по законопроекта за отговорността на "тримата големи". След което направи протоколна снимка с тях на парадното стълбище на министерството

На 24 септември министър Данаил Кирилов покани посланиците на страните от ЕС в Министерството на правосъдието, за да подпише пред тях писмото до Венецианската комисия с искане на становище по законопроекта за отговорността на "тримата големи". След което направи протоколна снимка с тях на парадното стълбище на министерството

[Министерство на правосъдието]

Българските власти отново обещават

И тук идва оптимистичният момент. При срещите си с делегацията на 7 и 8 ноември и премиерът Борисов, и Данаил Кирилов заявиха пред експертите от Венецианската комисия, че България изцяло ще се съобрази със становището ѝ. "Становището на Венецианската комисия по законопроекта е изключително важно за България и нашето правителство ще се съобрази с него." Това е заявил премиерът Бойко Борисов пред представителите на Венецианската комисия, обявиха от правителствения пресцентър. От своя страна и правосъдният министър Данаил Кирилов също е уверил делегацията "в решимостта на българското правителство да се съобрази със съветите и насоките на Венецианската комисия по темата".

А в началото на декември т.г. ще се проведе пленарната сесия на Венецианската комисия, където министър Кирилов лично ще се яви, за да защитава своя законопроект. Задачата му няма да е лесна, защото проектът драстично се разминава със становището на Венецианската комисия от 2017 г. - за необходимите нормативни гаранции за ефективно разследване на главния прокурор (затова и експертната общност в България запази своите резерви към обещанията на Борисов и Кирилов пред експертите от комисията).

Точно преди 2 години, през 2017 г., Венецианската комисия публикува много подробно становище по тогавашните промени в съдебния закон със съвсем конкретни препоръки за това какви гаранции за отчетност и отговорност на главния прокурор са необходими.

В него се казва дословно, че трябва да се увеличи отчетността на главния прокурор, като в закона се предвиди процедура, позволяваща ефективно и независимо разследване на данни за извършени от него нарушения. Прокуратурата в България не е контролирана от никаква друга власт в държавата, но освен това – не е ясно кой може да иска отчетност на главния прокурор и този парадокс вече е бил отбелязван в предишни доклади на ПАСЕ, се казва още в мотивите на становището. По същество главният прокурор е имунизиран срещу наказателно преследване и е практически несменяем. Това само по себе си е проблематично и нарушава баланса в системата на управлението на съдебната власт, като във ВСС има поне петима членове (избрани от прокурорската квота), които са в някаква йерархична зависимост от него. За да бъде избегнато това, Венецианската комисия препоръчва да се създаде възможност за разследване на главния прокурор от орган или лице, което е независимо от прокуратурата и което да има капацитета за издирване и проверка на факти. Членовете на прокуратурата във ВСС не трябва да има възможност за блокиране на такова разследване.

"За да се гарантира, че разследванията на предполагаемите нарушения от страна на главния прокурор ще са ефективни, те трябва да се извършват от лице или орган, независим от него. Това лице или орган трябва да има капацитет да провежда собствено установяване на факти (и да не бъде зависими от прокуратурата при получаване на доказателства). И накрая, членовете на ВСС от прокуратурата не трябва да има блокиращата квота в процеса на подобни разследвания и мнозинството, необходимо за внасяне на предложение за импийчмънт на главния прокурор пред президента, трябва да бъде намалено", се казва в становището на Венецианската комисия от преди две години.

Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:
Искам да получавам бюлетина Легал Компас

Нищо подобно няма в законопроекта на Кирилов. Вместо независим орган за разследване на главния прокурор, той предлага разследването да се извършва отново от прокуратурата, но след разрешение от ВСС, т.е. ВСС ще има възможност да блокира такова разследване. А същевременно, пак в становището на Венецианската комисия се казва, че главният прокурор има достатъчно власт във ВСС, за да предотврати едно подобно решение за разследването му и тази власт даже нараства след последните големи промени в съдебния закон по повод на които е изготвено становището. От друга страна ВСС няма капацитет да проверява факти, за да могат членовете му да инициират разследване срещу главния прокурор. Това са достатъчно аргументи срещу самия замисъл в закона на Кирилов. По време на изслушването на Иван Гешев във ВСС той заяви, че изцяло подкрепя законопроекта, макар че, според него, и в момента няма никакви проблеми с разследването на главния прокурор и коментарите в тази насока били преувеличени. Избягна обаче да се впусне в обяснения по същество – защо смята така и къде грешат Съдът в Страсбург и Венецианската комисия.

"Капитал" потърси коментар по законопроекта от основните парламентарни групи, чиито представители се срещнаха с делегацията на ВК.

От тях единствено Крум Зарков от БСП коментира проекта по по същество – той е неудачен и парадоксален и вместо да улесни наказателното преследване на тримата големи, на практика им създава имунитет срещу него (цялото изявление – в карето). От парламентарната група на ГЕРБ очаквано заявиха, че са изразили категоричната си подкрепа за предложенията на Кирилов. ДПС и "Обединени патриоти" също подкрепиха законопроекта - първите безусловно, вторите - с протоколни уговорки, че неговата ефективност ще стане ясна, когато той започне да се изпълнява (вижте изявленията в карето).

Всичко това засилва интригата с очакваното становище на Венецианската комисия по законопроекта и реакцията на българските власти. Малка е вероятността за съществена промяна, въпреки заявленията на премиера и правосъдния му министър, доколкото всички тези препоръки и аргументи не са новост за тях. През 2015 г. премиерът Борисов заяви, че реформата на прокуратурата се отлага "за след Цацаров", по всичко личи, че се готви отлагането ѝ и за след Гешев. При всички резерви обаче ограничаването на безконтролната власт на главния прокурор би нормализирало цялата политическа система, макар че няма начин да стане безболезнено.
Крум Зарков (БСП): Законопроектът на Кирилов е неудачен и парадоксален

Като участник в срещата с Венецианската комисия изразих от името на ПГ "БСП за България" следното становище: Проектът на Министерството на правосъдието е неудачен. Той е и парадоксален, доколкото си поставя за цел да улесни наказателното преследване срещу определени лица, но на практика им създава имунитет именно срещу такова преследване. В момента, от законова гледна точка, нищо не пречи на всеки прокурор, при наличието на достатъчно данни, да образува производство срещу главния прокурор или председателите на върховните съдилища. Сега се предлага това да е възможно само след предварително разрешение от ВСС.

Всъщност с предвидените специални правила започването на разследването ще е по-трудно, а ефективността му с нищо няма да се подобри. По-трудно - защото ще има още една процедура, каквато в момента не съществува. Но не по-ефективно, тъй като тази процедура въобще не касае големия въпрос за потенциалната намеса на главния прокурор в евентуално разследване срещу него.

Абсурдно е също непрекъснато да се говори за влияния върху ВСС и именно там да се премести отговорността за преценка на наличието на основания за започване на разследване. Това окончателно ще извади въпроса от сферата на наказателното правораздаване с неговите доказателствени стандарти и механизми.

В законопроекта все пак е намерила място и идеята за съдебен контрол върху отказите на прокуратурата за образуване на досъдебно производство. Това е тема, по която работим и в ПГ на БСП за България и която ще предложим скоро на вниманието на Народното събрание. Именно такова действие би могло значително да подобри гаранциите, че всеки сигнал, срещу когото и да било, вкл. срещу главния прокурор, ще бъде сериозно и обективно разследван.
Християн Митев ("Обединени патриоти"): Идеята е добра, но доколко е ефективна ще се разбере като започне да се изпълнява

Идеята за този законопроект е принципно добра и отдавна в правната общност се говори, че трябва да има предвиден механизъм, по който да се реализира наказателната отговорност на главния прокурор и на председателите на върховните съдилища, доколкото конституцията поставя на равна основа и тримата. Доколко механизмът, предвиден в законопроекта, ще сработи, можем да кажем едва когато той евентуално започне да бъде изпълняван.
Хамид Хамид (ДПС): Предлага се добра уредба

От името на нашата парламентарна група заявих пред мисията на Венецианската комисия, че законопроектът е добър и детайлизиран. От една страна дава гаранции за независимата съдебна система чрез квалифицираното мнозинство за вземане на съгласие от ВСС, после и пред разширените състави на съда при обжалване на тези решения, така че е намерен необходимият баланс. Има гаранции и за разследване, и срещу злоупотреба - да не се превръща това в средство за саморазправа.

В изготвянето на публикацията участваха и Велина Господинова и Деян Димитров
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Язовир "Черна дупка" Язовир "Черна дупка"

Обемът на язовир "Студена" започва да намалява рязко през септември и темповете се усилват в следващите два месеца.

6 дек 2019, 55 прочитания

Как се провежда екополитика през данъците за колите в ЕС Как се провежда екополитика през данъците за колите в ЕС

Държавите предпочитат да наложат таксите още при регистрацията на по-змаърсяващите коли, вместо да следят кой как замърсява през годината

6 дек 2019, 154 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Легал Компас"

Седмичен обзор на новините от правния свят и съдебната система

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Нов опит системата бонус-малус да заработи от следващата година

Първите отстъпки и надбавки от базовите цени на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" ще дойдат през 2021 г.

Още от Капитал
Има ли спасение за "Топлофикация София"

Общинското дружество е в критично състояние, но ръководството му твърди, че има въможноти за стабилизиране

Никос Статопулос: Възможно е Vivacom да се превърне в регионален хъб на бизнеса ни

Какви са плановете на избрания за купувач на най-големия български телеком, според CEO-то на BC Partners, мажоритарен акционер в United Group

"Санкциите" за заменките: Възмездие или втори подарък

Сумата, която държавата търси от фирмите, участвали в заменки на гори, изглежда трудносъбираема

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

20 въпроса: Красимир Георгиев

Често предизвиква себе си, а с това мотивира и други хора към промяна

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10