Най-високите възможни цени за изгарянето на част от RDF отпадъците на София е предложило обединението "БДТ Садината", което включва две от свързаните с Христо Ковачки електроцентрали. Те стигат до 60 лв. на тон в зависимост от вида и количеството боклук и ще бъдат платени от софиянци през такса смет, тъй като няма конкурентна оферта.
Кандидатът за другата основна част от генерирания RDF - циментовият завод "Холсим", е поискал с 2 лв. по-малко на тон, като и тук няма конкуренция. Това стана ясно в сряда, след като бяха отворени ценовите оферти в търга на Столичната община.
По тези договори в следващите три години ще бъдат платени над 30 млн. лв., тъй като София не разполага със собствена инсталация за оползотворяване. Такава се планира от години на площадката на "Топлофикация София", но все още няма окончателно решение за нейното изграждане. Отделно за транспортирането на RDF до съответните централи и заводи ще бъдат платени още 14 млн. лева.
Колко излиза некачественият боклук
Топлоцентралите "Бобов дол" и "Топлофикация Сливен" на Ковачки ще получат общо до 14.8 млн. лв. за горенето на 70 хил. тона годишно за срок от 3 години. Предложената цена е различна спрямо вида и количеството RDF, което ще бъде оползотворено. Например за изгарянето на нешредиран и насипен отпадък ще се плаща най-много - до 60 лв./тон в зависимост от приетите количества. Причината е, че в това състояние боклукът се оползотворява най-трудно, защото не е третиран по необходимия начин. Ако заводът за преработка на отпадъците на Столичната община генерира по-качествен RDF (фолиран или шредиран) цената пада до 10 и дори до 2 лв. Проблемът е, че според тръжната документация шредирания RDF ще бъде най-много 5% от 70-те хил. тона.
Другият кандидат - циментовият завод "Холсим", ще гори 80 хил. тона годишно, за което ще получи близо 16.4 млн. лв. Ценовите предложения за основните обеми отпадъци са малко по-ниски от тези на Ковачки - 58 лв. вместо 60 лв. за тон нешредиран RDF. За останалите фракции офертите са еднакви.
Три неизвестни
Първоначално поръчката за изгарянето на боклука беше разделена на общо пет позиции. Първите две - за по-големите количества от 70 и 80 хил. тона, а останалите три - за изгарянето на по 10 хил. тона при цена от близо 1.8 млн. лв. за тригодишния период. За тях обаче не се явиха кандидати въпреки удължавания срок и в крайна сметка процедурите бяха прекратени.
Впечатление прави и липсата на активност от страна на останалите циментови заводи, които досега приемаха софийският RDF - "Девня цимент" (75 хил. т на година) и "Титан Златна Панега" (25 хил. т). Едно от обясненията за това вероятно е, че софийският RDF е с много лошо качество (висока влажност и негорими примеси), което затруднява оползотворяването и го прави не толкова ефективно.
Най-високите възможни цени за изгарянето на част от RDF отпадъците на София е предложило обединението "БДТ Садината", което включва две от свързаните с Христо Ковачки електроцентрали. Те стигат до 60 лв. на тон в зависимост от вида и количеството боклук и ще бъдат платени от софиянци през такса смет, тъй като няма конкурентна оферта.
Кандидатът за другата основна част от генерирания RDF - циментовият завод "Холсим", е поискал с 2 лв. по-малко на тон, като и тук няма конкуренция. Това стана ясно в сряда, след като бяха отворени ценовите оферти в търга на Столичната община.
1 коментар
Още малко и ще докарат цена по-висока от депонирането. С транспортните разходи още по-голяма.