Поредно решение на Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург по спорната съдебна реформа в Полша, публикувано тази седмица, разкрива интересни детайли за механизма на политическо влияние и институционален натиск върху съдиите, които дават основание за паралел със ситуацията и в България. Решението на СЕС е особено важно, защото посочва критерии за обективна преценка дали даден съд е независим и безпристрастен според това как се назначават съдиите и най-вече - дали органът, който ги назначава, а именно съдебният съвет, дава индикации, че е политизиран.
Решението дава повод и за много други печални аналогии, включително констатацията, че и полският Национален съдебен съвет (подобно на българския Висш съдебен съвет) не защитава съдиите от атаките срещу тях и допуска да се заклеймяват съдиите, сезирали СЕС с преюдициални питания, както и въобще сътрудничеството с органите на ЕС и специално - с Европейската комисия.
Делото на трима полски съдии срещу преждевременното им пенсиониране
Това поредно решение Съда на ЕС по спорната съдебна реформа в Полша засяга една от най-болезнените й страни – опитът на управляващите да подменят избирателно съдиите във върховните съдилища с рязко намаляване на пенсионната възраст с пет години - от 70 на 65, като паралелно с това бе дадено право на политизирания съдебен съвет и президента по своя преценка да оставят на работа някои съдии и след навършването на пенсионната възраст, а на други да откажат, дори без да се мотивират.
Решението на СЕС е по преюдициални запитвания на полския Върховен съд във връзка с делата на трима полски съдии от Върховния административен съд и от Върховния съд, пенсионирани по новите правила. Според новия закон техните жалби трябва да се гледат от специална новосъздадена дисциплинарна колегия към Върховния съд, която към онзи момент все още не е сформирана. Поставя се и въпросът дали тази нова колегия и нейните членове дават достатъчно гаранции за независимост и безпристрастност, като се изразява основателно съмнение, предвид начина, по който са назначени нейните членове. Следва въпросът може ли Върховният съд да откаже да предостави тези дела за разглеждане на новата колегия.
В отговор СЕС заявява, че полският Върховен съд не само може, но е длъжен да направи преценка дали новата дисциплинарна колегия, която ще гледа делата на пенсионираните по новите условия съдии, отговаря на европейските стандарти за независим и безпристрастен съд. Именно съобразно тази преценка Върховният съд трябва да реши и втората дилема – дали правото на ЕС, което има предимство пред националното право, го задължава да не предостави на тази колегия да гледа делата на пенсионираните съдии.
Решението дава критерии за преценка кога един съд може да се счита за независим и безпристрастен. Според СЕС това трябва да се преценява на база на съвкупността от всички обстоятелства по дадения случай - дали условията, при които е създаден този съд, неговите характеристики и начинът на назначаване на членовете му биха могли да породят основателни съмнения за неговата неподатливост на външни влияния и по-конкретно на пряко или непряко влияние от законодателната и изпълнителната власт, както и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси. Когато съвкупността от такива факти създава впечатление за липса на независимост или безпристрастност, това потенциално може да се накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва в едно демократично общество.
Съдиите в новата дисциплинарна колегия на полския Върховен съд се назначават от президента на републиката по предложение на Националния съдебен съвет (НСС). Същевременно с промените от октомври 2017 г. самият съдебен съвет силно се политизира – 15 от общо 25-членния състав на НСС вече се избират от Сейма, а не както преди от общите събрания в съдилищата от всички степени. Това накърнява принципа на разделение на властите и е несъвместимо с международните и европейските стандарти в тази област. Както условията, при които са избрани и назначени членовете на НСС, така и действията на този орган до момента свидетелстват за неговата обвързаност с политическата власт и за неспособността му да брани независимостта на съдилищата и съдиите, се казва в запитването.
Изборът на новите членове на НСС през 2018 г. е проведен непрозрачно при съществени съмнения за спазването на закона. Изцяло е нарушено изискването на полската конституция в съдебния съвет да са представени различните по вид и степен съдилища. Всъщност сред членовете на НСС няма нито един съдия от Върховния съд, нито от апелативните и военните съдилища, а има един областен административен съдия, двама окръжни съдии и 12 районни съдии.
В запитването се сочи също така, че новият НСС нито веднъж не е заемал становище в защита на независимостта на Върховния съд при кризата, породена от законодателните реформи спрямо този съд. За сметка на това членове на съвета публично критикуват членовете на Върховния съд не за друго, а задето са отправяли преюдициални въпроси до СЕС или са си сътрудничили с институциите на съюза и конкретно с Европейската комисия. Отрицателните становища, които НСС издава дали даден съдия може да продължи да работи и след навършване на новоопределената пенсионна възраст от 65 години, не са мотивирани.
Именно този състав на НСС е провел изборът на 16-те съдии в новата дисциплинарна колегия на Върховния съд, където са назначени шестима прокурори, двама съдии, двама юрисконсулти и двама университетски преподаватели. Всички те до този момент са били подчинени на изпълнителната власт, или пък в хода на кризата във връзка с правовата държава в Полша са действали според инструкциите или очакванията на политическата власт. Сред избраните има лица, които не отговарят на законовите критерии или в миналото са имали наложени дисциплинарни наказания, се сочи в запитването. Законът не допуска в дисциплинарната колегия да се избират действащи членове на Върховния съд, а решенията на НСС за избор на съдиите в тази колегия практически не подлежат на контрол – законът предвижда, че решенията на съвета влизат в сила, ако не са оспорени от всички кандидати, което премахва всяка действителна възможност за обжалването им, доколкото избраните кандидати нямат интерес от това.
Аналогиите се налагат
Фактите около "съдебната реформа" в Полша удивително напомнят събитията в България, включително проблема около политизираната парламентарната квота на Висшия съдебен съвет, която буквално в последните дни даде пореден пример как единодушно и напълно непрозрачно гласува в подкрепа на дирижирани отвън решения. Става въпрос не само за избора на Иван Гешев за главен прокурор, но и по решения, които са очевидно демонстративна наказателна акция. Най-знаковите примери от последните месеца са немотивираните откази да се потвърди оставката на бившия председател на Софийския районен съд Методи Лалов, отказът (с нелепи процедурни съображения) да се изпълни решение на Върховния административен съд за гласуване на по-висока оценка на атестацията на съдия Мирослава Тодорова и т.н. Включително и арогантния отказ да се подкрепи тричленния състав на Софийския апелативен съд с председател Калин Калпакчиев срещу политическите атаки заради определението за условното предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман.
В Съдийската колегия на българския Висш съдебен съвет също нямат превес съдиите, избрани от съдии - те са 6 на брой, срещу шестима, избрани от парламентарната квота, но и още двама членове по право - председателите на двете върховни съдилища. Съвсем наскоро бившият правосъден министър Христо Иванов публикува във Фейсбук ретроспекция на опитите да прокара друго съотношение при промените в Конституцията през 2015 г., което щеше да даде възможност за съдийско самоуправление на системата.
Ако искате да получавате правния бюлетин на мейла си, направете безплатен абонамент тук:
СЕС: независимият съд е в основата на правото на справедлив процес
Недопустимо е споровете, свързани с прилагането на правото на Съюза (какъвто е спорът за дискриминация в областта на заетостта поради възраст) да се решават от съд, който не е независим и безпристрастен, казва в решението си СЕС. Ако се установи, че това действително се отнася за новата дисциплинарна колегия на полския Върховен съд, то тогава Върховният съд трябва да остави без приложение разпоредбата от полския закон, която предоставя на дисциплинарната колегия изключителната компетентност по споровете за пенсионирането на съдиите от Върховния съд, така че те да се разгледат от съд, който отговаря на изискванията за независимост и безпристрастност.
Изискването за независимост на съдилищата спада към основното съдържание на правото на ефективна съдебна защита и на основното право на справедлив съдебен процес, а оттам - и за защитата на всички права и за опазването на общите ценности на държавите членки. Принципът на разделение на властите изисква да се гарантира независимостта на съдилищата спрямо законодателната и изпълнителната власт.
В конкретния случай с полския казус фактът че съдиите в дисциплинарната колегия се назначават от президента, сам по себе си не може да ги обвърже с някаква зависимост от политическата власт, нито да породи съмнения в тяхната безпристрастност, ако от момента на назначаването им нататък те не са изложени на натиск и не получават инструкции при упражняването на функциите си.
Също така участието на предходен етап на Националния съдебен съвет, който прави конкретните предложения за назначението на тези съдии, само по себе си е годно да зададе обективни рамки на свободата на действие, с която разполага президентът, но при условие че самият Национален съдебен съвет е достатъчно независим от законодателната и изпълнителната власт, както и от президента. От значение е също така обхватът на съдебния контрол над предложенията на Националния съдебен съвет, доколкото решенията на президента за назначение на съдии не подлежат на съдебен контрол.
Трябва да се отчетат и особеностите на дисциплинарната колегия, която има изключителна компетентност по споровете за пенсионирането на съдиите от Върховния съд, че тя се съставя само от новоназначени съдии и видимо се ползва с особено висока степен на самостоятелност във Върховния съд, констатира СЕС. Макар че всяко от тези обстоятелства поотделно не е годно да породи съмнения в независимостта на тази дисциплинарната колегия, въпросът може да изглежда другояче, когато те се преценят в тяхната съвкупност, се казва в заключение.
Поредно решение на Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург по спорната съдебна реформа в Полша, публикувано тази седмица, разкрива интересни детайли за механизма на политическо влияние и институционален натиск върху съдиите, които дават основание за паралел със ситуацията и в България. Решението на СЕС е особено важно, защото посочва критерии за обективна преценка дали даден съд е независим и безпристрастен според това как се назначават съдиите и най-вече - дали органът, който ги назначава, а именно съдебният съвет, дава индикации, че е политизиран.
Решението дава повод и за много други печални аналогии, включително констатацията, че и полският Национален съдебен съвет (подобно на българския Висш съдебен съвет) не защитава съдиите от атаките срещу тях и допуска да се заклеймяват съдиите, сезирали СЕС с преюдициални питания, както и въобще сътрудничеството с органите на ЕС и специално - с Европейската комисия.
0 коментара