С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 29 ное 2019, 11:47, 7763 прочитания

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Посещението в САЩ показа как Борисов разбира баланса между Вашингтон и Москва
  • Премиерът защити пред Доналд Тръмп строежа на АЕЦ "Белене" и "Турски поток"
  • Очакванията за съюзническа военна база бяха намалени до "координационен център"

Част от темата

След срещата Борисов - Тръмп

Енергийното сърце на сътрудничеството между САЩ и България

Вашингтон продължава натиска за намаляване на руското влияние в енергетиката, София продължава да натиска за АЕЦ "Белене"

Плуват ли натовски корабчета

Военноморският координационен център във Варна е стара идея, "притоплена" покрай проблемите с Турция в НАТО

Приписват израза "Винаги с Германия, никога срещу Русия" на цар Борис III. Твърди се, че той го казва на германския външен министър Йоахим фон Рибентроп през 1942 г. в отговор на натиска България да се включи във Втората световна война. Независимо дали цитатът е верен, той описва много добре баланса, който малка България се опитва да постига между геополитическите интереси на големите държави. 80 години по-късно същият опит за политическо лавиране прозира от срещата между премиера Бойко Борисов и американския президент Доналд Тръмп.

Ако от нея има някаква новина, тя не е само в конкретните договорки между българската делегация и американската администрация. Не е и в това дали ще паднат американските визи (едва ли ще е скоро) или дали Тръмп ще дойде скоро в България. Далеч по-важното е, че официалните изявления дадоха възможност да се види къде стои Бойко Борисов по отношение на руските интереси в България. Накратко, изводът е, че правителството се опитва да се представи като предвидим партньор на Вашингтон, който изключително много внимава да не разсърди Москва. От това има няколко съвсем конкретни последствия, свързани с изразходването на публични средства през следващите години:
  • По всичко личи, че опитите на ГЕРБ и Борисов да построи АЕЦ "Белене" ще продължат и съответно остава рискът в проекта, който продължава да бъде съмнителен от гледна точка на икономическата си възвращаемост, да се инвестират още много публични средства.
  • Същата политика ще продължи и с изграждането на газовата инфраструктура, свързана с така наречения от Борисов газов хъб.
  • За се неутрализират потенциалните американски критики към българската енергийна зависимост от Русия, има вероятност разходите за превъоръжаване на българската армия да продължат да са високи, за да се гарантира изпълнението на така важното за Доналд Тръмп изискване на НАТО за военни инвестиции от минимум 2% от БВП.
Това обаче далеч не означава, че Бойко Борисов е спечелил във Вашингтон. Американската администрация видимо е оказала и ще продължи да оказва натиск за намаляване на руското влияние върху българската енергетика. За политиците в София това обикновено не е добра новина, тъй като е свързано и с намаляване на корупционния ресурс.


В самия факт, че български премиер се среща с американския президент, няма нещо особено историческо. Всички министър-председатели от последните години (без Пламен Орешарски) са се виждали с американски държавен глава. Джордж Буш например дори нарече Сергей Станишев "Mr. Clean", заради надеждите, че той ще се пребори с корупцията. Няколко години по-късно корупцията не намаля, но надеждите останаха. По време на срещата между Бойко Борисов и Барак Обама американският президент заяви, че българският премиер е "заинтересован от широки реформи, които да създадат отворено и прозрачно правителство". Сега, точно седем години по-късно, напредък пак няма, но надеждите продължават да са живи. В официалното изявление след срещата между Борисов и Тръмп се казва, че "САЩ окуражават България да продължи да се бори с корупцията" и "да защитава медийните свободи". Според участници в разговорите във Вашингтон обаче това са по-скоро бланкетни фрази - извън официалното изявление никой не е поставял нито въпроса за корупцията, нито за свободата на медиите.

Очакванията за съюзническа военна база бяха намалени по време на срещата до "координационен център"

Фотограф: Tom Brenner
Посещението на Бойко Борисов във Вашингтон трудно може да бъде наречено "историческо" и в контекста на Източна Европа. През последните години в Белия дом вече бяха приети повечето премиери от региона, а българският се класира по-скоро на опашката. Борисов не беше поканен там дори и когато България беше ротационен председател на съвета на ЕС, което предвид отношението на Тръмп към съюза е разбираемо. Поводът Борисов да влезе в Белия дом сега вероятно е сделката за покупка на F-16, a чрез срещата американската дипломация се опитва да даде нова енергия на основните си приоритети в България през последните години.

Според участници в срещите и официалните изявления след тях основните акценти в разговорите са били две посоки:
  • Намаляване на българската енергийна зависимост от Русия
  • Засилване на военното сътрудничество - както двустранното между САЩ и България, така и по линия на НАТО. (За подробности - тук.)
Дори и в тези посоки обаче конкретна новина на етапа няма. Има декларирани намерения и се слага началото на процеси, които след време може да доведат до някакви резултати. Но може и да не доведат. Справка: същата тази среща на високо равнище преди седем години, както и всяка друга подобна през изминалото десетилетие. Истинската новина не е в това какво се случи тази седмица във Вашингтон, а какво не се случи.



"Всички, които мислеха, че идваме тук да ни кажат "Не, не, не, не" - точно обратното се получи", заяви Бойко Борисов след срещата с Тръмп. Многото не-та, вероятно според него са били очаквани за два от големите инфраструктурни проекта на правителството - продължението на газопровода "Турски поток" през България и подготовката за строежа на АЕЦ "Белене". "Ако ние не сме балканския център за търговия на газ, как да обясня на българите, че Гърция и Турция могат [да купуват руски газ], а ние не. И той вика "Абсолютно си прав", преразказа разговора си с Тръмп Борисов.

Строежът на АЕЦ "Белене" е бил защитаван от българския премиер по собствените му думи 15 минути (от общо 50-минутната среща), основно с аргумента, че това не е руски проект, а български, който по стечение на обстоятелствата, защото вече имаме руски реактори, ще се построи с тях. "Част от технологията е руска, но има и принос и на германски компании, а и има реална възможност да влезе и General Electric. Важно е да се знае, че ядреното гориво ще е примерно на Westinghouse. Давам само пример за възможна схема", разказа Бойко Борисов. "Доналд Тръмп е бизнесмен и разбра, че това е много добър проект и още тази седмица идват техни ядрени експерти, за да видят реакторите "Белене" и "Козлодуй", обяви още премиерът.

Липсата на съпротива от американския президент срещу АЕЦ "Белене" и "Турски поток" не беше единственото важно, което не се случи по време на срещата. "Нито веднъж не повдигнахме с президента Тръмп дума срещу трета държава", заяви специално Бойко Борисов след срещата. Третата държава в случая е Русия и това беше само едно от изявленията на българския премиер, с което той се опита да си запази доброто отношение на Москва. На журналистически въпрос дали са обсъдили зловредното влияние на Русия на Балканите Борисов веднага омаловажи темата, като отговори, че са обсъждали "не само влиянието на Русия, но и на Турция, Китай и Европейския съюз". Въпреки думите на премиера за "третата държава" темата все пак е била обсъждана, защото малко по-късно той обясни, че когато има "зловредно влияние, българските служби и прокуратура действат веднага". "Не можах да му обясня как е възможно български съдия да пуска арестуван за шпионаж да получи орден от Путин", разказа Борисов. Той има предвид историята със задържания председател на движение "Русофили" Николай Малинов, на когото Специализираният съд разреши да пътува до Москва. Същата случка той е дал за пример и при обсъждането на темата за корупцията в България. "Това беше един от въпросите - как може да бъде пуснат някой, като има обвинения за шпионаж. И аз му казах, че за службите и МВР отговарям аз и те са си свършили работата. Съдебната система [обаче] си е абсолютно независима", обясни Борисов.

Така накратко Борисов очевидно опита да се представи пред Тръмп като политик, който лови шпионите на Москва, докато съществена част от времето и енергията му по време на срещите е била инвестирана в това да се защитават руските енергийни интереси в региона. Макар че на етапа от тази гледна точка срещата, изглежда, е успех, това не е задължително да е крайният резултат. Американският президент може и да е изглеждал добре настроен по време на срещата, но това не означава, че и утре ще бъде такъв. Освен това официалното изявление на Държавния департамент след двустранните разговори далеч не звучи толкова окуражаващо за проекта "Белене" (вижте карето).

Единственото сигурно след срещата е какво е отношението на Борисов към Русия. Някои страни от Източна Европа като Полша и прибалтийските държави усилено работят за прекъсване на енергийната си и съответно политическа зависимост от Русия, дори и с цената на това да купуват по-скъп газ. Украйна вече използва друго гориво за атомните си централи, а Чехия го тества. В отношението си към Русия България се нарежда по-скоро в една група със Сърбия и Унгария - държави, които се опитват да бъдат със Запада, но и да не прекъсват отношенията си с Русия. 80 години след цар Борис III, мантрата на премиера Борисов днес изглежда, че е "Винаги с Америка, но и винаги с Русия".
Из съвместното изявление на България и САЩ

(...) Като отчита нуждата от повишаване на нашата колективна сигурност, България възнамерява да продължи да инвестира в модернизацията на своите въоръжени сили, подобряването на оперативната съвместимост и изпълнението на декларираните цели за способности в рамките на НАТО. В съответствие с гаранциите за отбранителни разходи, поети от всички съюзници по време на срещата на НАТО през 2014 г. в Уелс, България възнамерява да продължи да изпълнява своя реалистичен план за достигане на заложените разходи за отбрана до 2024 г.
(...)
Гледайки със загриженост положението със сигурността в Черно море, Съединените американски щати приветстват предложението на България за създаване на военноморски координационен център във Варна в подкрепа на инициативата на НАТО за адаптирано предно присъствие. Двете страни имат желание да си сътрудничат допълнително както двустранно, така и в рамките на НАТО, за да подкрепят способностите на България за провеждане на военноморски операции, посредством което ще се укрепи нашата колективна сигурност по югоизточния фланг на НАТО.
(...)
Енергийната сигурност е национална сигурност. Пътят за запазване на енергийната сигурност на България и намаляване на цените в енергетиката минава през реална пазарна либерализация и реформи. Ние искаме да поддържаме непрекъснат диалог относно този процес. Нашата обща цел е България да се превърне в истински разпределителен газов център и ключов източник на регионална енергийна сигурност, без монополисти, независимо дали чуждестранни или национални, функциониращ въз основа на пазарните принципи.
(...)
Отчитайки интереса на България за преминаване към по-ефективни и чисти източници на енергия, ние искаме да си сътрудничим за повишаване на газовите доставки от надеждни източници и диверсифициране на ядрено-енергийния сектор, както и за увеличаване на дела на възобновяемите източници в общата енергийна матрица. (...) Ние отчитаме важното значение на ядрената енергия за граждански цели като надежден и чист енергиен източник и сме готови да работим заедно за намиране на решения на енергийните нужди на България. За да се възползва в максимална степен от надеждните и изгодни доставки на втечнен природен газ от американски производители, България се нуждае от подходяща инфраструктура. Заедно възнамеряваме да следим процеса и да работим за постигане на решителен напредък в изграждането на газовия интерконектор Гърция - България и плаващата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис, Гърция.

Съединените американски щати възнамеряват да окажат подкрепа на България в нейните действия за справяне с корупцията, която ограничава икономическия растеж и доверието в обществените институции посредством активно съдебно и полицейско сътрудничество и предоставяне на техническа помощ и обучение. Тези усилия целят предотвратяването и съдебното преследване на корупцията по високите етажи, транснационалната организирана престъпност и финансовите престъпления в България. България планира да създава условия за силно икономическо развитие, като зачита първостепенната роля на закона и неприкосновеността на договорите. Съединените американски щати и България също така възнамеряват да си партнират в защитата на медийните свободи.

Капитал #48

Текстът е част от брой 48 на седмичния Капитал (29 ноември - 5 декември). В броя ще прочетете още:

След срещата Борисов - Тръмп: Винаги с Америка, винаги с Русия
Има ли спасение за "Топлофикация София"
АПИ: Абонамент за 1 млрд. лв.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци 1 Гражданите няма да влизат в затвора, ако горят отпадъци

ГЕРБ внесе допълнение на съществуващите текстове в Наказателния кодекс, което се отнася най-вече за юридически лица

10 дек 2019, 1129 прочитания

Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня Вечерни новини: Опит за борба с горенето на боклуци, Русия и Украйна спират огъня

И още: Три журналистки взеха приза "Човек на годината", партия на Слави би била трета политическа сила, утре управляващите гласуват Цацаров за шеф на КПКОНПИ

10 дек 2019, 1035 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
"Санкциите" за заменките: Възмездие или втори подарък

Сумата, която държавата търси от фирмите, участвали в заменки на гори, изглежда трудносъбираема

Още от Капитал
Бъдещият софийски жк "Галакси"

Срещу необявена цена "Галакси инвестмънт груп" стана собственик на най-големия парцел за строителство в рамките на София

LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

PISA 2018: Образование с часовников механизъм

Тревожно ниските резултати на 15-годишните в България по индикаторите за функционална грамотност се проектират в бъдещето на страната

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

ЕСМ на 50

Поглед към влиянителния музикален лейбъл навръх 50-годишнината му

Гледни точки

Новата поредица прожекции "Киноточка" започва с документален филм за музиката в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10