С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 29 ное 2019, 15:08, 4809 прочитания

Енергийното сърце на сътрудничеството между САЩ и България

Вашингтон продължава натиска за намаляване на руското влияние в енергетиката, София продължава да натиска за АЕЦ "Белене"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Част от темата

След срещата Борисов - Тръмп

Плуват ли натовски корабчета

Военноморският координационен център във Варна е стара идея, "притоплена" покрай проблемите с Турция в НАТО

Винаги с Америка, винаги с Русия

Посещението на Бойко Борисов в САЩ показа как правителството разбира баланса между Вашингтон и Москва

Доналд Тръмп и Бойко Борисов си приличат не само по упоритото пренебрежение към коректното изложение на фактите или по вечната им борба с демократите и комунистите съответно. И двамата обичат да говорят за газ. За Тръмп втечненият газ е новото американско геополитическо оръжие, за Борисов е средство да направи България енергиен център на Балканите.

Така че не е чудно, че втората по важност тема на разговорите в Белия дом между двамата е именно газът. "Нашата обща цел е България да се превърне в истински разпределителен газов център и ключов източник на регионална енергийна сигурност", се казва в общото комюнике след срещата. В него се подчертава и значението на енергийната деверсификация, т.е. възможността България да си доставя газ и от неруски източници.


Вече няколко години американски фирми опипват почвата в България за сключване на договори за доставки на газ, например Cheniere Energy, която първа започна през 2016 г. да изнася американски втечнен газ и която дори беше наела лобисти в България. До момента обаче има само спорадични сделки, и то в последната година, в които държавният доставчик "Булгаргаз" закупуваше газ от посредници. Причините за това са както инфраструктурни - България няма достъп до терминал за втечнен газ, така и чисто пазарни. Заради липсата на инфраструктура "Булгаргаз" може да извършва само суапови сделки, т.е. гръцки компании да пренасочват техни доставки от руски газ, който тече през България, като за сметка на това те ползват закупения от българската компания втечнен газ. В същото време заради договора си с "Газпром", по който се плащат неустойки, ако не се закупва договореният по него газ, "Булгаргаз" може да търси само малки количества от алтернативни източници.

Въпреки че Борисов и Тръмп са на една газова вълна, интересите не са съвсем еднакви. За България е суперизгодно, ако в момента има достъп до втечнен газ. Например в момента България плаща 2.5 пъти по-висока цена на "Газпром" спрямо цените на централноевропейските конкурентни пазари, които имат достъп до алтернативни доставки на газ. Това се използва от американските компании като аргумент те да настояват за подписването на дългосрочни договори за доставки, тъй като те ще бъдат с цени по-ниски от тези на "Газпром". Проблемът е, че това е така още една или две години, докато глобалната икономика е в рецесия. И за България е по-изгодно да няма твърде обвързващи условия по договорите си. Например Турция, която има по-гъвкави договори, но и по-добра инфраструктура, сега масирано внася евтин втечнен газ, докато ограничава доставките си на суровината от "Газпром". Това ясно се вижда от спадналите обеми на преноса на газ през българска територия, което Анкара може да си позволи заради възможността си да арбитрира между различните доставчици. Затова и за България е по-добре да има достъп до LNG, но да си набавя газ само тогава, когато цената е конкурентна. От 2015 г. насам се обсъжда БЕХ да закупи 20% дял в предвиждания за изграждане терминал за втечнен газ в Александруполис, така че да излиза на пазара, тогава, когато има нужда.

Проблемът е, че големите компании в бизнеса с втечнен газ нямат много изгода дa котират дневно продукта си, тъй като ликвидността на регионалния пазар е много малка – Гърция, България и Македония заедно консумират двойно по-малко газ от Австрия. Накратко, ако вкарат газ в България, рискът е той да не бъде продаден и да не може да бъде предложен на друг пазар. Именно затова и доставчиците настояват за дългосрочни договори. Така че, ако България иска алтернативен газ, тя ще е принудена да сключи договори за доставки на поне малки количества газ дългосрочно. Ако София играе заедно с Гърция или Украйна, няма да се наложи тези количества да са значителни, което няма да блокира пазара за алтернативи от Русия, САЩ, Азербайджан или защо не от Катар.



Белене, по-скоро - не

Въпреки ентусиазма на Бойко Борисов, който е отделил близо една трета от разговора си с Тръмп на въпроса колко добър проект е АЕЦ "Белене", от двата официални документа, които произлязоха от срещата между българския премиер и американския президент, ядрената централа не изглежда да е сред приоритетите. В изявлението на Тръмп и Борисов се говори за "експедитивното лицензиране и използване на американско ядрено гориво за атомната електроцентрала "Козлодуй", като този текст е завоалиран и в Рамката за стратегическо партньорство, която двете страни подписаха.

Причината е, че американската Westinghouse от 2018 г. вече редовно доставя ядрено гориво на Украйна (вече има договор за хиляда горивни касети, т.е. три зареждания за АЕЦ "Козлодуй") и иска да разшири географията на доставките си в Европа. Въпреки първоначалните проблеми в Украйна и Чехия, където се оказа, че горивните елементи се деформират, сега изглежда, че проблемът е решен. Тестовете там обаче започнаха преди повече от десет години. От началото на тази година Чехия започна изпитания на новото поколение американско гориво (което всъщност се произвежда в Швеция от казахски, френски и руски обогатени ядрени елементи). Русия твърди, че не е лицензирала тези горивни сглобки и те не са безопасни при експлоатацията им, но засега не се забелязват трудности. Проектът на американската компания има и подкрепата на ЕС. Евроатом финансира част от разработката на Westinghouse, така че тя да може да доставя гориво за ядрените централи с по-старите реактори ВВЕР-440 (които вече не се експлоатират в България) в Чехия, Словакия, Финландия и Украйна.

Колкото до проекта АЕЦ "Белене", интерес към него има General Electric, която от 2007 г. има общо предприятие с "Атоменергомаш" (AAEM Turbine Technology) за производство на турбини. GE вече има договор за доставка на част от турбините за турската АЕЦ "Аккую", като голяма част от детайлите за тях се произвеждат в Русия. Разбира се, американската компания няма интерес да бъде стратегически инвеститор, но може да осигури американско експортно кредитиране за строежа. Това ще намали нуждата да се търси външно кредитиране за проекта и би облекчило неговото финансово структуриране. Проблемът е доколко Вашингтон е готов да отпусне такова финансиране за руски проект в България. Ето защо по време на посещението си във Вашингтон Борисов постоянно повтаряше, че проектът за АЕЦ "Белене" е български.

Точката AES и ContourGlobal.

"Възнамеряваме да гарантираме справедливо отношение към инвеститорите и справедливо решаване на инвестиционните спорове по начин, който усилва доверието на инвеститорите", се казва в съвместното изявление след срещата на Тръмп и Борисов (въпреки че темата не е била повдигана в разговорите между двамата), като без съмнение става дума за намерението на българското правителство да скъса или промени (в зависимост пред каква публика говори) договорите на двата американските инвеститора AES и ContourGlobal. Двете компании са собственици на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" и "Контурглобал Марица-изток 3" и имат дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията, които изтичат през 2026 и 2024 г. съответно. Цената на произведената електроенергия, особено в случая с AES, която построи чисто нова централа, е много над средното ниво в България, тъй като инвеститорите търсят връщане на средствата си в сравнително кратък 15-годишен срок.

Опитите за скъсване на техните договори бяха особено силни през 2014 г., докато последните две правителства водени от ГЕРБ се опитват да предоговорят контрактите, така че да отговарят на новите пазарни условия и двата инвеститора да носят повече риск, вместо той изцяло да бъде прехвърлян държавата. За последните четири години обаче няма съществен напредък, тъй като Министерството на финансите твърди, че България не дължи никаква компенсация на ContourGlobal и по неофициална информация само 100 млн. евро на AES (въпреки че само непогасените дългове на централата са над 600 млн. евро).

Капитал #48

Текстът е част от брой 48 на седмичния Капитал (29 ноември - 5 декември). В броя ще прочетете още:

След срещата Борисов - Тръмп: Винаги с Америка, винаги с Русия
Има ли спасение за "Топлофикация София"
АПИ: Абонамент за 1 млрд. лв.

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Накъде след Венеция Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

13 дек 2019, 14 прочитания

Томас Маркерт: Моделът на съдебната власт в България не отговаря на европейските стандарти Томас Маркерт: Моделът на съдебната власт в България не отговаря на европейските стандарти

Секретарят на Венецианската комисия пред "Капитал"

13 дек 2019, 10 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Енергетика"

Всяка седмица най-важното от енергийния сектор във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Плуват ли натовски корабчета

Военноморският координационен център във Варна е стара идея, "притоплена" покрай проблемите с Турция в НАТО

Още от Капитал
LVMH тества границите на лукса

Може ли шик конгломератът да се разрасне още

Язовир "Черна дупка"

Пресъхването на язовир "Студена" заплаши Перник с пълно безводие до края на годината и разкри огромните пропуски при управлението на водите в България

Трудните книжки

Министерството на труда предлага подмяна на сегашните трудови книжки с нови, без да може да обясни защо не ги цифровизира

От какво боледува педиатрията

За лечението на 1.2 млн. деца в България се отделят само 11% от бюджета на здравната каса

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Театър: "За едно явление от електричеството"

"Възраждане" променя камерното си пространство до неузнаваемост за пиесата по Чехов

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10