Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
29 ное 2019, 16:32, 4039 прочитания

БСП: пострадалите да могат да жалят пред съд отказите на прокурора да разследва

Поредният дълго чакан законопроект за контрол върху прокуратурата, по който управляващите отсега изразяват резерви

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В седмицата, в която президентът подписа указа за назначаване на новия главен прокурор Иван Гешев, БСП внесе обещания законопроект за обжалване на отказите на прокуратурата да започне разследване по сигнал за престъпление.

Възможността на прокуратурата безконтролно да отказва въобще да образува досъдебно производство, без да е длъжна да се мотивира сериозно, е важен елемент от практическия прокурорски монопол върху разследването. При цялостната безконтролност и безотчетност на прокуратурата и главния прокурор това означава възможност да се разпъва прокурорски чадър над всеки човек и бизнес в България с огромен потенциал за рекет. Цялото развитие на прокуратурата по време на мандата на Сотир Цацаров бе към засилване на този инструмент, като включително бе въведено като официална политика да се крият имената на прокурорите, които подписват постановленията за откази.


Сега БСП предлага тези откази да се обжалват пред съда, като преди това прокурорът задължително изпраща препис от постановлението си на пострадалия, наследниците му, ощетеното юридическо лице и до подателя на сигнала. Ако съдът отмени отказа, той ще връща делото на прокурора със задължителни указания по приложението на закона.

Поредният дълго чакан законопроект

Въпросът е изключително важен, той един от идентифицираните базисни проблеми в работата на българската прокуратура – както на местна почва от експертите по наказателно право и процес, така и от институции като органите на Съвета на Европа (Съда по правата на човека в Страсбург, Венецианската комисия, Комитета на министрите), независимия одит на петима европейски прокурор от ЕК и др. Още през 2009 г. предишният главен прокурор Борис Велчев призова Народното събрание за "въвеждането на тотален съдебен контрол върху дейността на прокуратурата", на първо място – върху всички откази за образуване на досъдебно производство и прекратяване на досъдебно производство.



От 2000 година насам европейски институции препоръчват да се въведе съдебен контрол върху прокурорските откази за образуване на досъдебно производство и досега – вече 19 години – нищо не е направено, каза за"Капитал" зам.-председателят на ПГ на БСП и член на Изпълнителното бюро Крум Зарков, който е един от авторите на законопроекта (цялото изявление на Зарков вижте в карето най-долу).

Всъщност проектът бе лансиран от БСП още в началото на настоящата парламентарна сесия през септември. В изказването си при откриването на сесията на 4 септември Корнелия Нинова обяви, че партията ще внесе такъв законопроект, "който да налага съдебен контрол върху актовете на главния прокурор и на прокуратурата". Сега съдебен контрол няма дори и върху акта на прокурора за отказ да образува разследване, както и върху това кой се праща на съд и с какви обвинения, което често предрешава провала на делото, обяви тогава Нинова. В петък тя отново потвърди, че БСП схваща този законопроект като важна крачка в реформата на прокуратурата - "за правомощията на прокуратурата и главния прокурор".

"[Сега] ако някой подаде сигнал до прокуратурата и тя откаже да образува досъдебно производство по различни причини – субективни, икономически, политически, лобистки, този процес приключва, той е затворен в рамките на прокуратурата и до главния прокурор. Това създава чувство за несправедливост у хората и предпоставки за произвол. Ето защо принципно и от доста време ние отстояваме налагането на контрол върху действията на прокуратурата. Внасяме предложение този контрол да се осъществява от независимия български съд", каза Нинова днес.
Какво предлага проектът

В момента пострадалият, неговите наследници, ощетеното юридическо лице и подателят на сигнала за престъпление получават съобщение от прокурора за отказа да се образува досъдебно производство, но не и постановлението. Те имат право да обжалват отказа пред по-горестоящата прокуратура, където принципно действа единоначалието.

Проектът на БСП за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) предвижда прокурорът задължително да изпрати на всички засегнати препис от постановлението си, с което отказва образуването на производство, а те имат право да го обжалват пред съответния първоинстанционен съд до 7 дни от получаването на преписа. Съдът разглежда делото в закрито заседание не по-късно от месец от постъпването му, като се произнася по обосноваността и законосъобразността на отказа за разследване. Съдът може да потвърди отказа или да отмени постановлението и да върне делото на прокурора със задължителни указания. Определението може да се протестира от прокуратурата или да се обжалва от пострадалия, наследниците му, сигналоподателя или ощетеното юридическо лице пред съответния въззивен съд, който се произнася окончателно.

Извън това постановлението, което не е било обжалвано пред съда, може служебно да бъде отменено от прокурор от по-горната прокуратура.

Иван Гешев: Което е добро за правата на гражданите, не винаги е добро за ефективността на разследването

При изслушването на Иван Гешев в процедурата по избор на главен прокурор въпросът за съдебния контрол върху отказите на прокуратурата за започване на разследване, беше един от най-често задавания от организациите на гражданския сектор, които участваха в това изслушване автентично, а не като масовка. Любопитното е, че отговорите на Гешев, запечатани и в стенограмата от заседанието, бяха крайно обтекаеми, неясни и в известен смисъл противоречиви.

"Привърженик съм на тезата за разширяване на съдебния контрол върху прокурорските актове, в този смисъл е застъпено и становището на експертно ниво при обсъждане на промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Това със сигурност би се отразило положително, както по отношение на правата на гражданите, поне по отношение на правата на гражданите, но едва ли ще се отрази според мен на базата на практическия ми опит върху ефективността и ефикасността на разследването", каза Гешев пред ВСС по този въпрос.

Този негов отговор би звучал енигматично, ако под него не прозираше нежелание да се въведе такъв съдебен контрол, което обаче не е приемливо да бъде артикулирано изрично. Иначе няма как да се обясни недопустимото противопоставяне на правата на гражданите на ефективността на разследването и недоказаното с нищо твърдение, че това, което е полезно за правата, ще вреди на ефективността.

Управляващите - в позиция на зле прикрита съпротива

Интересното е, че още днес в първия коментар на управляващите по повод на законопроекта на БСП те възприеха същата позиция като Гешев – на зле прикрита съпротива.

Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов изрази резерви към проекта с доста странни аргументи. Първо, и сега имало съдебен контрол върху някои актове на прокуратурата, казва той, без да обясни какво отношение има това към постановлението за отказ. На второ място, Ципов изрази опасение, че въведе ли се възможност да се обжалват отказите, това много ще натовари съда: "Въведе ли се и съдебен контрол, нека те да отговорят ще има ли възможност съдът да се занимава с нещо друго освен с това да контролира всеки един акт за образуване или отказ за образуване на наказателно производство", заяви Ципов, цитиран от "Фокус".

Всъщност съдиите, оказва се, никой не е питал, а те имат предпазлива позиция по тази тема. Според някои съдии съдебен контрол, разбира се, трябва да има, но селективен - според вида на делата. Освен това някои съдии се опасяват, че уредбата за пореден път ще прехвърли отговорността за досъдебното производство от прокуратурата върху съда.

С изумление научавам, че управляващите са изразили резерви към законопроекта, заяви за "Капитал" Крум Зарков, който е в състояние веднага да направи обширен преглед на основните актове на европейски институции, в които през годините е поставян въпросът за съдебен контрол върху отказите на прокуратурата.
Крум Зарков: От 2000 г. европейски институции препоръчват това, вече 19 години нищо не е направено

Целта на този законопроект е да уплътним съдебния контрол върху актовете на прокуратурата. В момента отказът за образуване на досъдебно производство не подлежи на съдебен контрол, което означава, че започването на разследването зависи изцяло от преценката на наблюдаващия и евентуално на горестоящите прокурори. Сигналоподателят/жертвата на престъпление няма никаква възможност да се противопостави на евентуален отказ за образуване на производство. Създават се и предпоставки за различни решения по сходни казуси, което е сериозен проблем от гледна точка на равенството на гражданите пред закона.

С изумление научавам, че от управляващата партия са изразили резерви към законопроекта. От една страна, в проекта на министъра на правосъдието, който той изпрати за становище на Венецианската комисия, е включена и такава идея. Но по-важно е, че различни институции - български и международни - многократно са го обсъждали и препоръчвали. Още през далечната 2000 г. в т. 34 от Препоръка Rec (2000) 19, приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа, се казва, че "Заинтересованите страни с признат или възможен за идентифициране статут, по-специално жертвите следва да могат да обжалват прокурорските решения да не се предприема наказателно преследване; такова обжалване може да бъде реализирано, ако е уместно след йерархичен контрол било чрез съдебно оспорване, било чрез възможност страните да повдигнат частно обвинение".

19 години по-късно нищо не е направено и на своето 1340-о заседание Комитетът на министрите към Съвета на Европа, формат "Права на човека" (12-14 март 2019 г.), обсъждайки известната група дела С.З./Колеви срещу България, констатира, че "отказът за образуване на досъдебно производство може да се обжалва пред по-висшестоящ прокурор, но липсва възможност за съдебен контрол".

Не случайно именно в контекста на делото "Колеви", което засяга и възможността за разследване на главния прокурор, е засегнат този аспект. Той дава известен отговор на въпроса как да се преодолее йерархичната зависимост на прокурорите от евентуален техен обект на разследване – главния прокурор, и по-точно как сигналоподателите или жертвите на престъпления могат да се уверят, че подчинените прокурори наистина са извършили всички необходими законови действия, за да установят евентуална вина на техните началници.

В независимия анализ на структурния и функционален модел на Прокуратурата на Република България е отбелязано, че "произволните откази на прокуратурата да образува наказателни производства не подлежат на съдебен контрол независимо от наличните доказателства".

Този проблем е повдиган и в решението от октомври 1998 г. по делото "Асенов срещу България" и в решението от 6 октомври 2015 г. по делото "Стойков срещу България". И двете дела се отнасят до случаи, при които не е било обърнато внимание на твърденията за насилнически действия от страна на полицейските служители в хода на разследванията. В първия случай става въпрос за непълнолетно лице. При такива случаи пострадалият има право да подаде жалба до по-горестоящата прокуратура. Очевидно е, че ако прокурорът от по-горестоящата прокуратура потвърди първоначалното решение, пострадалият не разполага със средство за защита. Считаме, че пострадалият или неговите близки следва да имат право на съдебен контрол в разумен срок по отношение на бездействието на прокуратурата.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места ЕК заделя 100 млрд. евро за запазване на работните места

Държавите ще могат да получат изгодни заеми за спасение на нуждаещите се компании чрез нов фонд - SURE

2 апр 2020, 131 прочитания

KBC очаква свиване на българската икономика с 10% 4 KBC очаква свиване на българската икономика с 10%

Оптимистичният вариант е за спад само с 4%, а най-лошият – за 12%

1 апр 2020, 3101 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Легал Компас"

Седмичен обзор на новините от правния свят и съдебната система

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Защо Борисов поиска оставката на социалния министър

Най-вероятно замeстник-министърът на образованието Деница Сачева ще замени Бисер Петков на поста

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10