Изслушването на двамата кандидати – главния прокурор Сотир Цацаров и депутата от ВОЛЯ Симеон Найденов, юрист, член на правната комисия, е насрочено за вторник от 9 часа на извънредно заседание на парламентарната Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика. И очевидно е планирано да не продължи повече от два часа, защото от 11 часа започва извънредното заседание на Народното събрание по два важни законопроекта – бюджетите на здравната каса и на ДОО. Изборът на Цацаров е предизвестен, също както беше предизвестен и изборът на предшественика му. Депутати предполагат, че вероятно той ще бъде форсиран в пленарната зала още в петък, щом се налага изслушването да се проведе извънредно във вторник.

Предизвестен избор

За първата година от съществуването си антикорупционната комисия, чието пълно наименование е Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, оправда всички страхове, че целенасочено се изгражда като репресивен инструмент на властта, упражняван избирателно срещу политически опоненти, за натиск върху бизнеси и медии. В този контекст предизвестеният избор на Цацаров, чийто седемгодишен мандат като главен прокурор удобно изтича на 10 януари, е повече от знаков.

Зад номинацията на Цацаров застанаха не само управляващите от ГЕРБ и "Обединени патриоти", а и от ДПС, които обявиха настоящия главен прокурор за национално богатство. "Няма как да не отбележа и моето мнение, и на моите колеги за безспорната личност на главния прокурор, за безспорния професионализъм и качествата, които той притежава. Богатство е за всяка държава да използва този потенциал пълноценно и КПКОНПИ е мястото, където този потенциал може да се развие", заяви Хамид Хамид в деня след номинацията. Иначе формално вносители са седемнадесет депутати от мнозинството - 12 от ГЕРБ, четирима от независимите от "Атака" и Емил Димитров от "Обединени патриоти".

БСП не взе ясно отношение към кандидатурата на Цацаров, но едва ли тяхното участие в изслушването ще внесе необходимия елемент на състезателност и търсене на ценностна визия за развитието на КПКОНПИ.

За избора на председател на КПКОНПИ се гласува с обикновено мнозинство и той може да бъде избран и без подкрепата на левицата. Но на нея като на опозиция се полага да поиска отговор на всички въпроси, които този избор поставя – не само за принципното несъгласие с концепцията на изграждането на КПКОНПИ, което от БСП анонсираха още преди две години. Извън това изборът на Цацаров поставя и други важни въпроси, пряко свързани с оценката на мандата му като главен прокурор.

За изминалите седем години Цацаров превърна прокуратурата в самостоятелен център на власт, с който се съобразяват всички партии и институции в България, който диктува на медиите и който има важна роля в скритите механизми на задкулисно управление на държавата. От "костинбродската афера", която повлия на парламентарните избори, през фалита на КТБ и преразпределяне на активите ѝ до покриване на съмнителните имотни сделки на властта и целенасочен произвол, като например в случая "Джок Полфрийман", където крайната цел е удар по независимостта на съда.

През 2015 г. премиерът Бойко Борисов обяви, че реформата на прокуратурата остава за след Цацаров, без да обясни какво налага това. Сега масовата политическа подкрепа на Цацаров е придружена със заявката, че той ще даде рецептата за законодателна реформа на КПКОНПИ, която ще оглави. Другояче казано, той ще оглави комисията, той ще ѝ пренапише закона и той ще го прилага.

Законодател без визия

Всъщност парадоксалното е – на фона на очакванията на формалните законотворци – че в концепцията на Цацаров за КПКОНПИ липсва визионерски подход. (Пълния текст на концепцията вижте тук.) В нея не просто не са описани идеи за развитието на институцията и целите, които се поставят, но авторът специално отбелязва, че съзнателно е избягнал "теоретизиране на проблемите на корупцията и на общата методология за предотвратяването й", а се е посветил само на структурни, организационни и кадрови мерки за развитието на комисията и администрацията ѝ. Не е споменат дори с една дума базисният проблем при функционирането на комисията за възможността, която изрично бе потвърдена с допълнение в закона от декември м.г., да се започва и провежда процедура по конфискация на имущество като незаконно придобито, дори когато наказателното производство, по повод на което е започнала тя, бъде прекратено или приключи с оправдателна присъда. По този въпрос в момента има две преюдициални запитвания пред Съда на ЕС в Люксембург, от които се очаква да осветлят принципния проблем с характера на гражданската конфискация в България – едно производство, стартирано административно, приключвано в гражданския съд по реда на ГПК, но по същество със санкционен характер. Множество дела има и пред Европейския съд по правата на човека в Страсбург за силно критикуваните практики на комисията, които в някои случаи довеждат дори до отнемане на едно и също имущество два пъти. Всичко това липсва в концепцията, посветена на щата на комисията, сградите и визията на сайта й.

"Най-важното, което липсва в концепцията, е какво генерално мисли Цацаров за нехарактерния за българската правна система институционален и функционален миш-маш, в какъвто комисията е превърната. Смята ли, че съотношението между ресурсите, които органът поглъща, за да функционира, и неговата ефективност оправдава съществуването му", се казва в коментар на Екатерина Баксанова и Иван Брегов от Института за пазарна икономика. Експертите на ИПИ заключават: "Вместо ефективен инструмент за превенция и разкритие на корупция КПКОНПИ вероятно ще продължи да бъде банка за услуги на властта, просто по-стройно организирана, а оттам - и по-добре поразяваща."

Някои индикации

Иначе концепцията на Цацаров, макар и индиректно, дава някои любопитни насоки за начина, по който той се кани да развива дейността на комисията.

Един от интересните акценти, на който като че ли не се обръща достатъчно внимание, е заявката за създаването на отделно звено, което ще се занимава с ежедневен "медиен мониторинг по отношение на публикации, съдържащи информация за корупция", при "напълно равно третиране на всички медии като източник на информация". Тези публикации ще се считат за сигнал за корупция и конфликт на интереси и на база на тях комисията ще може да започва проверка. Възможността комисията да се сигнализира от публикации в медиите и сега е записана в закон и тя е важна част от борбата с корупцията. Както стана дума в началото на текста, независимата журналистика е важен фактор в тази битка, като акцентът е върху "независимата". Ако има нещо, което досегашният мандат на Цацаров като главен прокурор е показал, то е ясното коопериране на политиката на прокуратурата (главния прокурор) и медиите на Пеевски. Едни и същи по стил и характер дописки се появяват в различни медии от кръга "Пеевски" и се мултиплицират в останалите до безкрай.

Всъщност мандатът на Цацаров показа, че и прокуратурата, както и правителството на ГЕРБ, може да управлява през медиите на Пеевски – не с реални действия, а със създаване на паралелна реалност, зад чиято фасада се размива истинският смисъл. Това се случва в контекста на все по-засилващото се присъствие на дирижирани медии в България и на непрекъснати атаки срещу независимия съд.