Всичко е цветя и рози

В понеделник Гешев, както и отиващият си шеф на държавното обвинение Сотир Цацаров, председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков и представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев представиха равносметка на почти 13-те години, в които Европейската комисия се опитваше да подтикне реформи в областта на правосъдието и борбата с корупцията чрез Механизма за сътрудничество и проверка. Заключението и на четиримата беше, че "МСП е изиграл своята положителна роля, той доказа, че е България е изпълнила всички препоръки", по думите на Магдалинчев.

Сотир Цацаров повтори тезата си, че в началото механизмът е бил полезен и много реформи не биха се случили без него, но след това е използван за партийни вътрешнополитически цели (сякаш той самият и останалите магистрати не участваха в едно партийно мероприятие, организирано от ЕНП). Вторият очертан от Цацаров период всъщност съвпада с неговия мандат като главен прокурор.

Георги Чолаков отчете, че според "Информационното табло на правосъдието" (инструмент на ЕК, който сравнява правосъдните системи на страните членки) българското административно съдопроизводство е сред най-добрите в ЕС по няколко показателя, което правело мониторинга над България необясним. "Недоверието [към съдебната система] се дължи и заради неоправданото прилагане на такива мерки като МСП", заключи Чолаков. Истината е, че българската държава беше успяла да "хакне" въпросното табло, като калкулираше в срока за приключване на едно административно дело единствено времето от обявяването му за решаване до изписването на решението. В срока не влизаше времето от образуването на делото до съдебното заседание, който в един момент беше достигнал две години.

Иван Гешев пък наблегна на обвиненията за липса на независим контрол върху прокуратурата. "Българският главен прокурор не е безотчетен и безотговорен, носи и отговорност като всеки магистрат", каза той, тотално пренебрегвайки констатациите в обратната посока на Европейски съд по правата на човека по делото "Колеви срещу България". Гешев отново включи сред успехите повдигането на обвинения на "лица с високи икономически възможности и политици на високи нива", както и факта, че са предявени искове замразяване на имущество на стойност три милиарда лева. Избраният за главен прокурор не коментира факта, че сред отчетените няма нито един високопоставен функционер на ГЕРБ, а "преследваните" бизнесмени са тези, които поради една или друга причина са станали неудобни на статуквото.

И четиримата подхвърлиха по някоя критика към Европейската комисия за начина, по който тя е провеждала МСП. "Г-н Слийт [Уилям Слийт от секретариата на ЕК], благодаря за търпението ви. Но и вие не можете да отречете, че и ние сме били търпеливи", каза Цацаров, без обаче да каже с коя точно критика е бил несъгласен.

Изказванията на четиримата магистрати бяха приети благодушно от българските евродепутати. Присъстващите социалисти не направиха нито един коментар, а вицепрезидентът Йотова каза, че България не заслужавала да е под наблюдение, особено на фона на проблемни страни като Полша и Унгария. Според нея мониторингът е направил България лесна мишена за евроскептиците и популистите и така е спомогнал за Brexit.

Евродепутатите от ГЕРБ не спестиха похвали, като най-колоритен беше коалиционният им партньор Александър Йорданов (СДС). Бившият председател на Народното събрание, станал известен с фразата "Днес е един добър ден за българската демокрация", обясни, че българските усилия за реформи са получавали само положителни оценки в Брюксел, а критиките били само с български източник: "Така не се прави в ЕС, не се пускат разни учили и недоучили политици и политиченца, които да клеветят България."

Всъщност на визираното от Йорданов заседание на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи преди месец нямаше особени похвали към антикорупционните усилия на България, просто повечето депутати искат МСП да падне и да бъде заменен от механизъм за върховенството на закона, който да обхваща и 27-те страни членки.

А "Апартаментгейт" , а "Недосегаемите"

За сметка на това на следващия ден по време на изслушването в Европейския парламент за създаване на обща стратегия на ЕС за борба с корупцията и организираната престъпност, където не участваха само български евродепутати, Гешев беше посрещнат с, меко казано, хладни въпроси, на които не успя да даде задоволителен отговор.

Източник: Прокуратура на РБ

Изслушването беше по покана на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (ЛИБЕ) към Европейския парламент, в него участваше и новият европейски главен прокурор Лаура Кьовеши, чието изказване беше в панела преди явяването на Гешев. Пред конференцията новоизбраният главен прокурор Гешев обяви, че българската прокуратура е много активна и има сериозни успехи в трансграничното сътрудничество, и приветства разширяването на тази възможност чрез приемането на обща стратегия, като на практика прочете изложението си от предходния ден.

Неговото присъствие на този форум обаче предизвика въпроси, които едва ли е очаквал предвид опита си в България.

Румънската евродепутатка Рамона Стругариу (от групата "Обнови Европа", бившите либерали, които са третата по големина политическа сила в Европейския парламент) попита Гешев за хода на разследванията за "Апартаментгейт", както и за публикациите, че евродепутатът Емил Радев се е опитвал да посредничи за освобождаването на задържания у нас либийски танкер "Бадр". През ноември 2017 г. фирма, свързана с групата на фирмите за чистота "Титан", с помощта на частен съдебен изпълнител, Гранична полиция и "Морска администрация" сменени флага и името на либийски танкер, с което предизвика международен скандал.

Клейър Дейли (от Eвpoпeйcĸa oбeдинeнa лeвицa), която преди месец беше единственият евродепутат, който се изказа срещу отпадането на мониторинга над България, пък припомни, че страната пaдa в индeĸca зa ĸopyпция. "Πpиcъcтвиeтo нa г-н Гeшeв пpeдизвиĸвa cepиoзни пpитecнeния cpeд нac, вĸлючитeлнo и във вpъзĸa cъc cĸaндaлa "Aпapтaмeнтгeйт", иcĸaмe дa гo чyeм и зa гpyпaтa "Heдoceгaeмитe" (в публикация на "Биволъ" отпреди месец се описва как Гешев е уговарял споразумения с подсъдими по случая "Недосегаемите" през 2011 г., като са приложени стенограми от записани негови разговори с тези уговорки - бел. ред.).

Дейли поиска също така от Гешев да даде обяснения как е избран за главен прокурор на фона на бурни граждански протести. "Авторитетът на заседанието се подрива, ако не чуем отговорите на тези въпроси", заяви Дейли.

Неубедителни отговори

Отговорите на новоизбрания главен прокурор Гешев прозвучаха твърде неубедително. Част от въпросите той отдаде на неточна информация. На следващо място - по случая "Апартаментгейт" не работела само прокуратурата, а и други институции - данъчните, КПКОНПИ и др., така че не всичко зависи от съдебната власт, каза Гешев. Освен това "не всичко извършено е резултат на престъпление и не всяко престъпление може да бъде доказано", каза Гешев.

Истината е, че прокуратурата упорито отказва да говори за казуса "Апартаментгейт", започнал с разкрития на "Свободна Европа" и "Аниткорупционен фонд", че зам.-председателя на ГЕРБ и депутат Цветан Цветанов, фирмата на депутата Вежди Рашидов, министъра на правосъдието Цецка Цачева, зам.-министрите на спорта и на енергетиката Ваня Колева и Красимир Първанов са придобили апартаменти от строителната фирма "Артекс" на цени под пазарните. Тогава прокуратурата съобщи, че започва проверка, която ще възложи на антикорупционната комисия и НАП. По информация на "Капитал" проверката във ВКП е приключила в началото на ноември, а преписките са изпратени в Специализираната прокуратура, където потъват. В деня, в който беше издаден указът на президента за назначаването му, Иван Гешев беше попитан от журналисти за съдбата на проверките, но вместо да отговори, в типичния си стил той започна да се заяжда с тях.

Неизвестна е съдбата на проверката и срещу бившия председател на КПКОНПИ Пламен Георгиев, който бе принуден да подаде оставка заради имотен скандал с невярно деклариране на имот и съмнения, че и неговият мезонет е купен на подозрително ниски цени. Само преди ден главният прокурор Цацаров заяви при изслушването му в парламента в процедурата по избор на нов председател на КПКОНПИ, че НАП е проверила Георгиев и не е открила нищо нередно в имущественото му състояние. Прокуратурата пази в тайна и какво се случва с проверката на финансовия министър Владислав Горанов, който от години живее безплатно в апартамент на кума си, бизнесмена Сариев, но КПКОНПИ го оправда за конфликт на интереси и няма данни да е открила данни за корупция. (По информация на "Капитал" от март т.г. проверката срещу Горанов е в специализираната прокуратурата, която е компетентната за този вид деяния.)

Същият беше отговорът на Гешев и за танкера "Бадр" и въпроса за намесата на евродепутата на ГЕРБ Емил Радев по този случай - и тук "прокуратурата няма доказателства за извършени незаконни действия". Според публикациите на "Биволъ" със случая е замесен и оръжейният търговец Николай Гигов, чиято дъщеря е сътрудник на Емил Радев в Европейския парламент, който от своя страна беше домакин на Иван Гешев.

След което последваха подготвените тези за успехите в борбата с корупцията: "B Бългapия caмo зa пocлeднитe 4 години ca зaмpaзeни aĸтиви oт пpecтъпнa дeйнocт зa нaд 1 млpд. eвpo. Toвa ca peзyлтaти, c ĸoитo мoжe дa ce гopдee вcяĸa eвpoпeйcĸa cтpaнa!", каза Гешев. С малкото уточнение, че това все още не са резултати, защото "замразяването" на активите все още не е влязла в сила конфискация, тъй като основанието трябва да бъде доказано в съда.

След края на конференцията Гешев обясни пред българските медии, че е имало само "една жена", която била обезпокоена от неговото присъствие, макар че острите въпроси бяха посрещани с ръкопляскане от немалко евродепутати.