Новият мегазакон за земеделските земи върви към поредно отлагане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новият мегазакон за земеделските земи върви към поредно отлагане

Новият мегазакон за земеделските земи върви към поредно отлагане

Проектът, който трябва да събере цялото законодателство в сектора, започва да събира все повече критики

Деница Ватева
4011 прочитания

© Юлия Лазарова


Новият проект за единен закон за земеделските земи върви към поредното отлагане заради множащите се забележки към него, стана ясно в четвъртък. Идеята е законът да бъде отложен с една година, за да се доработва, което означава, че той евентуално ще започне да се гледа в края на 2020 г.

През последните седмици новият преработен законопроект, който бе изготвян през последните 10 месеца след спорове около предходния му вариант, започна да събира все повече критики. В четвъртък такива отправи и омбудсманът Диана Ковачева.

Законопроектът, който бе публикуван за обществено обсъждане в началото на ноември, предвижда отпадане на забраната за купуване на земя от чужденци, идващи от държави от ЕС, въвеждането на максимален срок, в който могат да бъдат сключвани договори за наем и аренда, както и възможност младите ферми да кандидатстват за наем на държавна земя по облекчена процедура. Ключова промяна е заложена и за преобразуването на земеделски земи: вече ще е възможно неземеделска земя да може да се превръща в земеделска, а след покупката на нива ще има седемгодишен срок, в който нейното предназначение няма да може да бъде сменяно.

Ново отлагане

Идеята за създаването на изцяло нов закон за земеделските земи, който да обедини на едно място няколко различни закона - за собствеността на земята, за арендата в земеделието, за селскостопанското имущество и др., датира от няколко години. Той трябваше да започне да се гледа в парламента в началото на 2019 г., но тогава бе поискано отлагане за преработка на текстовете заради критиките от редица земеделски организации. Така новият проект бе предложен през ноември на обществено обсъждане, като се очакваше в началото на 2020 г. да влезе за разглеждане в Министерския съвет, а оттам и в парламента.

Срокът за изготвянето му обаче ще бъде удължен с поне 12 месеца, като решението за това е било взето в сряда на оперативно заседание в Министерския съвет, става ясно от изказване на Кирил Стоянов, експерт от дирекция "Поземлени отношения" в агроминистерството, пред bTV. Причината са дебатите по текстовете измежду браншовите сдружения и граждани, както и заради все още неясната нова Обща селскостопанска политика на ЕС, която трябва да действа от 2020 г., стана ясно от думите му.

Растящи критики

Всъщност след като в началото на година законът за земеделските земи бе отложен с цел да се усъвършенстват текстовете, новият негов проект също доведе до много критики от различни страни. На отделни текстове в него, свързани с комасацията и правилата за рентните отношения, се противопоставиха различни земеделски организации. А в четвъртък законопроектът бе разкритикуван и от омбудсмана Диана Ковачева, според която предлаганите текстове не премахват "системния характер на нарушеното право на собственост". Според нея в закона трябва да бъдат заложени "адекватно данъчно облагане на едрата поземлена собственост", "ограничения за притежаване и ползването на земи", обвързване на субсидиите с плащането на ренти и др. Омбудсманът подкрепя и изключително спорната идея да се въведе минимална рента, какъвто опит имаше в предния законопроект, който обаче впоследствие отпадна, става ясно от становището.

Новият проект за единен закон за земеделските земи върви към поредното отлагане заради множащите се забележки към него, стана ясно в четвъртък. Идеята е законът да бъде отложен с една година, за да се доработва, което означава, че той евентуално ще започне да се гледа в края на 2020 г.

През последните седмици новият преработен законопроект, който бе изготвян през последните 10 месеца след спорове около предходния му вариант, започна да събира все повече критики. В четвъртък такива отправи и омбудсманът Диана Ковачева.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK