Единният стандарт за сградите в центъра ще е готов догодина
Въведени са изисквания за "Графа" и още три улици в Наредбата за градската среда, която ще бъде гласувана през 2020 г.
Две сгради от различни епохи са долепени една до друга на ул. "Солунска" 21 - едната е в типичния за стара София виенски стил, а другата с остъклена фасада от сини стъкла, които очертават начупената ѝ форма. Това е само един от примерите, олицетворяващи нехармоничността и липсата на уют в столицата. Градът обаче може да изглежда по-подреден и главният архитект Здравков Здравков представи в четвъртък докъде е стигнала работата по Наредбата за градската среда. Изработването й беше и една от заявките му, когато встъпи в длъжност през 2016 г., но сега се оказва, че документът ще бъде приет в рамките на следващата година, когато всъщност изтича мандатът му.
В наредбата са регламентирани изискванията за стилово единство само за четири улици в центъра на София, попадащи в т. нар. "Зона 2" - "Граф Игнатиев", "Солунска", "Цар Шишман" и "Шести септември", като са определени само тези за свързаността на фасадите, както и няколко качествени стандарти за градското обзавеждане, настилките и унифицирането на шрифтовете. Това е станало след цялостно 3D сканиране на фасадите там, което очаквано е установило всякакъв тип наслояване (от реклами, климатици и остъкление).
Един ден
Плановете са за всяка сграда да има определени изисквания, достъпни на сайта на Направление "Архитектура и градоустройство"(НАГ). Ще се направи каталог, благодарение на който архитектите да преценяват какви намеси могат да се допуснат за определена сграда. Тук тънкият момент е, че той не би трябвало да им създава още повече работа или да има роля на "още един проект", а да ги улеснява. Засега като изисквания са заложени почистването на каменните облицовки, дефинирането на местата на рекламните надписи, както и местата за фасадно осветление.
"Крайната цел е надграждането на системите. Искаме подробните устройствени планове (ПУП) за зона център да се съгласуват с наредбата още на фаза работни устройствени планове (РУП), затова трябва да надградим действащото законодателство. Задачата е амбициозна, но може постепенно да се работи по нея и в следващите години да обхванем поне първия градски ринг", коментира главният архитект Здравков.
Какъв ще е контролът
Документът е отворен и веднъж приет от Столичния общински съвет, може да се допълва с още предложения от експерти, които да допринесат за по-приятната визия на града. Ефектът от написаното на хартия обаче ще се усети доста по-късно.
"Такава наредба не започва да действа моментално, тя променя града постепенно и ще даде своя отпечатък в следващите 5 или 10 гoдини. Трябва да извървим тези стъпки, за да може постепенно София да започне да се самооправя и да се лекува", коментира Здравков.
Веднага обаче изниква въпросът как ще се гарантира спазването на наредбата, или по-скоро как собствениците ще се задължат да приведат своите сгради към изискванията на стандартите. Засега няма ясен отговор, тъй като все още се водят разговори с юристи относно санкциите и регламентите.
Пример от САЩ
Според специалиста по градоустройство и архитектурен дизайн Галина Тачиева въвеждането на регламента има позитивен привкус, защото в него не се казва какво трябва да се забрани, а има препоръчителен характер. Тя самата има богат опит с кодовете за стандартизация на градската среда - разработвала е и въвеждала такива в някои области на САЩ.
"Виждам, че и София се променя, колите имат важно, но негативно присъствие. Трябва да се набляга повече на обществените и улични пространства, да се запазва природната среда и историческото наследство. А кодът е най-подходящото решение, тъй като е ефективен, политически легален, защитава от посредствеността на кича, като създава дисциплина и разнообразие и защитава от монокултури", казва Тачиева. Тя вижда шанса столицата да даде пример на други общини с въвеждането на стандарта, но е на мнение, че има още върху какво да се работи.
Препоръки
На първо място Тачиева предлага София да направи избор между пешеходния или автомобилния начин на растеж, както и да запази етажността в градския център. Друг съвет е количествените параметри да се допълнят и с качествени - например височината да се измерва с броя на етажите, а не с кота-корниз, както досега, защото това дава възможност на инвеститорите да строят по-високи сгради като правят подпокривни етажи. В същото време Тачиева е на мнение, че рекламите трябва да изчезнат от лицето на града. Един от примерите за това колко по-приветлив става един град, когато от фасадите се премахнат наслоените рекламни елементи, е Сао Пауло, разказва тя.
