Новата система на София за качеството на въздуха - скъпа и със спорен ефект
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата система на София за качеството на въздуха - скъпа и със спорен ефект

На форума "Въздух за здраве" Йорданка Фандъкова заяви, че отговорността за мръсния въздух е обща и отново припомни проекта на Столична община за смяна на стари печки като мярка срещу него

Новата система на София за качеството на въздуха - скъпа и със спорен ефект

Столичната община ще пусне мрежа от 22 сензора с онлайн система за данни, която струва 548 хил. лв., но не се различава много от гражданската AirSofia

Анина Сантова
3005 прочитания

На форума "Въздух за здраве" Йорданка Фандъкова заяви, че отговорността за мръсния въздух е обща и отново припомни проекта на Столична община за смяна на стари печки като мярка срещу него

© Надежда Чипева


Кои точно са източниците на замърсяване през различните дни и на кои групи от хора ще навредят най-много? Какви са очакваните резултати от предприетите мерки и защо общината не казва колко ще бъде намалено замърсяването, като призовава гражданите да не се отопляват на твърдо гориво? Отговори на тези въпроси София няма и причината е съвсем проста. Липсват данни. Сега замърсяването с фини прахови частици се измерва от общо шест станции на територията на общината, които са твърде недостатъчно на фона на други европейски градове.

От близо година се чака поставянето на 22 нови общински сензора, които най-накрая да дадат ясна картина за качеството на въздуха, но има съмнения, че те приличат на тези на AirSofia, които често са обвинявани от самата община в недостоверност. Така или иначе системата ще заработи вероятно още до края на тази година, но по-интересното в случая е, че местният парламент е отделил внушителна сума от 400 хил. лв. за онлайн система, чрез която да се следят данните от сензорите. Това със сигурност е нужно, но въпросът е дали струва толкова и какъв точно е очакваният резултат. От документацията това не става ясно.

Какво могат да кажат данните

По-ефективни начини да се използват и събират данни представи Ивайло Хлебаров от екологичното сдружение "За земята" - един от лекторите на форума "Въздух за здраве", който се проведе в сряда. На него присъстваха кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова, както и представители на различни организации и институции, борещи се с мръсния въздух.

"В България донякъде има данни, но те са разхвърляни между различните институции и това води до много затруднения за специалистите, а какво остава за обикновените граждани, които искат да намерят информация", коментира Хлебаров.

Една от най-качествените форми на информиране според него е индексът за качество на въздуха (европейски и американски), благодарение на който гражданите могат да се ориентират за състоянието на въздуха в даден момент, да разберат какви мерки биха били полезни да се предприемат, както и какви са здравните аспекти от замърсяването.

Липсващи парчета

Най-полезна изглежда информацията в реално време за това какви групи са най-засегнати от съответното замърсяване. Така например ако причината за мръсния въздух е трафикът, образувал се в близост до някое училище, това ще са децата. Тези данни обаче не се измерват от европейския индекс, а само от американския, отбелязва Хлебаров.

Ако общини установят кой е източникът на замърсяване, могат да преценят лесно какви мерки да предприемат - в случая например да се затвори за автомобили зоната около училището. Така всички мерки ще са сглобени на базата на реални проблеми и после ще може да се измери ефектът от рестрикциите. "Тези инвентаризации на данни са много важни и за съжаление в България се изготвят веднъж на пет години, докато трябва да се прави ежегодно и в някои случаи всеки ден", коментира още председателят на "За земята".

Като се моделират данните пък ще могат да се правят сценарии от мерки и да се използват, за да се оцени здравния ефект от замърсяването, заболеваемостта след пиково замърсяване и случаите не преждевременна смърт.

София ще опита

От тази година Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) най-накрая започна да предоставя данни за замърсяването на въздуха, но те не могат да бъдат сваляни в машинно четим вид и да се използват за анализ, освен това не са в реално време.

Очаква се новите сензори на общината да променят това. На въпрос дали сумата от 400 хил. лв. не е прекалено голяма за изграждането на онлайн системата за отворени данни, IT специалистът Боян Юруков коментира пред "Капитал", че "с тези пари може да се направи много, но въпросът е дали системата ще се направи правилно или ще наблъскат едни ключови думи и проста система, която ще се счупи след година".

Много неизвестни в документацията

Юруков посочи и няколко червени лампички в условията на договора с избрания изпълнител Telelink. Например липсата на задължителното по закон изискване за отворен код на софтуера, което означава, че след като изтече срокът за поддръжка, всеки ще може да поддържа системата, тъй като технологията и фирмата не са свързани.

Изискванията за използване на облачните услуги и машинното обучение пък са прекалено общи - не е ясно дали облачните услуги ще са публични, или ще използват някакъв държавен облак. "Ако са в публичен, като този на Amazon, както предлагам, че ще е, като се има предвид коя е компанията изпълнител, не става ясно кой ще плаща, включва ли се в цената, кой ще поддържа и за колко време има осигурен достъп", казва Юруков.

Той коментира и стойността от 146 хил. лв. на новите 22 сензори, като уточни, че за него "това е другата глупост", защото в договора изискването за мерене на прах е същото като за сензорите на AirSofia, които обаче са по 200 лева бройката. "Има сензори и за азотни и серни оксиди и други, които са по-скъпи, но това, което общината изгражда за прахта конкретно не се различава много от системата на AirSofia. Новото е, че харчат половин милион за него", твърди той.

Проектирането на станциите, инсталацията и пускането на системата в експлоатация струват общо 546 хил. лв. без ДДС, като прогнозната цена беше малко по-висока - 560 хил. лв. Финансирането пък е по европейската програма "Балкани – Средиземно море" (2014 – 2020). Сега 146 хил. лв. ще отидат за самите сензори, малко над 400 хил. лв. е онлайн платформата, а след като комисията по околната среда в Столичната община обсъди във вторник доклада стана ясно, че само за проучвания къде да са разположени сензорите са били изразходвани 45 хил. лв.

Кои точно са източниците на замърсяване през различните дни и на кои групи от хора ще навредят най-много? Какви са очакваните резултати от предприетите мерки и защо общината не казва колко ще бъде намалено замърсяването, като призовава гражданите да не се отопляват на твърдо гориво? Отговори на тези въпроси София няма и причината е съвсем проста. Липсват данни. Сега замърсяването с фини прахови частици се измерва от общо шест станции на територията на общината, които са твърде недостатъчно на фона на други европейски градове.

От близо година се чака поставянето на 22 нови общински сензора, които най-накрая да дадат ясна картина за качеството на въздуха, но има съмнения, че те приличат на тези на AirSofia, които често са обвинявани от самата община в недостоверност. Така или иначе системата ще заработи вероятно още до края на тази година, но по-интересното в случая е, че местният парламент е отделил внушителна сума от 400 хил. лв. за онлайн система, чрез която да се следят данните от сензорите. Това със сигурност е нужно, но въпросът е дали струва толкова и какъв точно е очакваният резултат. От документацията това не става ясно.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kotovad avatar :-|
    А.Стоянова

    Малко ме смущава "Новата система на София за качеството на ВЪЗДУХА - скъпа и със СПОРЕН ефект". Ще споделя накратко решението на този проблем в Америка където бях 6 месеца при семейното на моя син. Той ми показа, че във всяка къща има организирана горния проблем:
    1. В двора, близо до изходната врата има 2 големи съда, с запис какво да се хвърля в тях.
    2. Когато готвихме в кухнята, има съдове събиране за изхвърляне.
    В определени дни идват работници за да ги приберат. Спомням си, че събираха падащи от дърветата и метяха улиците.
    Правилно е определена от авторите за " КАЧЕСТВОТО на въздуха, скъпа и със спорен ефект". Мнението ми е, че Държавата трябва да поеме "НОВИТЕ системи ", не само в София.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK