С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 12 дек 2019, 14:45, 2453 прочитания

Новата система на София за качеството на въздуха - скъпа и със спорен ефект

Столичната община ще пусне мрежа от 22 сензора с онлайн система за данни, която струва 548 хил. лв., но не се различава много от гражданската AirSofia

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Кои точно са източниците на замърсяване през различните дни и на кои групи от хора ще навредят най-много? Какви са очакваните резултати от предприетите мерки и защо общината не казва колко ще бъде намалено замърсяването, като призовава гражданите да не се отопляват на твърдо гориво? Отговори на тези въпроси София няма и причината е съвсем проста. Липсват данни. Сега замърсяването с фини прахови частици се измерва от общо шест станции на територията на общината, които са твърде недостатъчно на фона на други европейски градове.

От близо година се чака поставянето на 22 нови общински сензора, които най-накрая да дадат ясна картина за качеството на въздуха, но има съмнения, че те приличат на тези на AirSofia, които често са обвинявани от самата община в недостоверност. Така или иначе системата ще заработи вероятно още до края на тази година, но по-интересното в случая е, че местният парламент е отделил внушителна сума от 400 хил. лв. за онлайн система, чрез която да се следят данните от сензорите. Това със сигурност е нужно, но въпросът е дали струва толкова и какъв точно е очакваният резултат. От документацията това не става ясно.


Какво могат да кажат данните

По-ефективни начини да се използват и събират данни представи Ивайло Хлебаров от екологичното сдружение "За земята" - един от лекторите на форума "Въздух за здраве", който се проведе в сряда. На него присъстваха кметът на Столичната община Йорданка Фандъкова, както и представители на различни организации и институции, борещи се с мръсния въздух.

"В България донякъде има данни, но те са разхвърляни между различните институции и това води до много затруднения за специалистите, а какво остава за обикновените граждани, които искат да намерят информация", коментира Хлебаров.



Една от най-качествените форми на информиране според него е индексът за качество на въздуха (европейски и американски), благодарение на който гражданите могат да се ориентират за състоянието на въздуха в даден момент, да разберат какви мерки биха били полезни да се предприемат, както и какви са здравните аспекти от замърсяването.

Липсващи парчета

Най-полезна изглежда информацията в реално време за това какви групи са най-засегнати от съответното замърсяване. Така например ако причината за мръсния въздух е трафикът, образувал се в близост до някое училище, това ще са децата. Тези данни обаче не се измерват от европейския индекс, а само от американския, отбелязва Хлебаров.

Ако общини установят кой е източникът на замърсяване, могат да преценят лесно какви мерки да предприемат - в случая например да се затвори за автомобили зоната около училището. Така всички мерки ще са сглобени на базата на реални проблеми и после ще може да се измери ефектът от рестрикциите. "Тези инвентаризации на данни са много важни и за съжаление в България се изготвят веднъж на пет години, докато трябва да се прави ежегодно и в някои случаи всеки ден", коментира още председателят на "За земята".

Като се моделират данните пък ще могат да се правят сценарии от мерки и да се използват, за да се оцени здравния ефект от замърсяването, заболеваемостта след пиково замърсяване и случаите не преждевременна смърт.

София ще опита

От тази година Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) най-накрая започна да предоставя данни за замърсяването на въздуха, но те не могат да бъдат сваляни в машинно четим вид и да се използват за анализ, освен това не са в реално време.

Очаква се новите сензори на общината да променят това. На въпрос дали сумата от 400 хил. лв. не е прекалено голяма за изграждането на онлайн системата за отворени данни, IT специалистът Боян Юруков коментира пред "Капитал", че "с тези пари може да се направи много, но въпросът е дали системата ще се направи правилно или ще наблъскат едни ключови думи и проста система, която ще се счупи след година".

Много неизвестни в документацията

Юруков посочи и няколко червени лампички в условията на договора с избрания изпълнител Telelink. Например липсата на задължителното по закон изискване за отворен код на софтуера, което означава, че след като изтече срокът за поддръжка, всеки ще може да поддържа системата, тъй като технологията и фирмата не са свързани.

Изискванията за използване на облачните услуги и машинното обучение пък са прекалено общи - не е ясно дали облачните услуги ще са публични, или ще използват някакъв държавен облак. "Ако са в публичен, като този на Amazon, както предлагам, че ще е, като се има предвид коя е компанията изпълнител, не става ясно кой ще плаща, включва ли се в цената, кой ще поддържа и за колко време има осигурен достъп", казва Юруков.

Той коментира и стойността от 146 хил. лв. на новите 22 сензори, като уточни, че за него "това е другата глупост", защото в договора изискването за мерене на прах е същото като за сензорите на AirSofia, които обаче са по 200 лева бройката. "Има сензори и за азотни и серни оксиди и други, които са по-скъпи, но това, което общината изгражда за прахта конкретно не се различава много от системата на AirSofia. Новото е, че харчат половин милион за него", твърди той.

Проектирането на станциите, инсталацията и пускането на системата в експлоатация струват общо 546 хил. лв. без ДДС, като прогнозната цена беше малко по-висока - 560 хил. лв. Финансирането пък е по европейската програма "Балкани – Средиземно море" (2014 – 2020). Сега 146 хил. лв. ще отидат за самите сензори, малко над 400 хил. лв. е онлайн платформата, а след като комисията по околната среда в Столичната община обсъди във вторник доклада стана ясно, че само за проучвания къде да са разположени сензорите са били изразходвани 45 хил. лв.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси 5 АДФИ изчисли, че държавата е получила 210 млн. лв. по-малко от хазартни такси

Спецпрокуратурата влезе в комисията по хазарта, а Васил Божков обяви, че управляващите искат да отнемат бизнеса му

22 яну 2020, 5257 прочитания

Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР Вечерни новини: Прокурорска акция в комисията по хазарта, мениджър с опит в CNN поема БНР

И още: КПКОНПИ поиска имущество за 380 млн. лв. на Арабаджиеви; Депутатите смекчиха лобистките поправки в закона за горивата; Първа жена президент в Гърция

22 яну 2020, 1292 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Зеленият вятър на промяната

Брюксел предлага най-мащабната реформа след въвеждането на еврото, за да стане ЕС въглеродно неутрален до 2050 г.

Още от Капитал
Каратисти в текстилна фабрика

"Албена" продаде бившия завод за памучни прежди "България 29". Купувачът "РС Билд" ползва за целта 9.5 млн. евро кредит от ЦКБ

Сделките на 2019: Малко, малки, местни

Само три са големите продажби - на БТК, bTV и "Нова тв". Типичната сделка е за хотел, а купувачите са все местни

Най-печелившите взаимни фондове за 2019 г.

Българските инвестиционни схеми реализираха много успешна година, а чуждите борси са основният източник на печалби

Поредното шоу на Ревизоро

Кариерата на новия министър на околната среда и водите в различните управления се движи между бутафория и лобистки поправки

Кино: "Бомба със закъснител"

Сексизъм, мълчание и опълчване във Fox News

20 въпроса: арх. Анета Василева

Част от платформата за архитектурна критика и публицистика WhАТА

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10