Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 12 дек 2019, 14:50, 7685 прочитания

Зеленият вятър на промяната

Брюксел предлага най-мащабната реформа след въвеждането на еврото, за да стане ЕС въглеродно неутрален до 2050 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • По заявени цели "Европейският зелен пакт" е втората най-мащабна европейска програма след въвеждането на еврото.
  • Пред него обаче има много клопки, като например ЕС да остане сам на глобално ниво в амбициозните си климатични цели.
  • Засега финансирането на мащабната трансформация, която трябва да направи ЕС климатично неутрален, изглежда под въпрос.

Част от темата

Новата €ко-номика

Речник на климатичните термини

Или какво се крие зад непознатите думи, с които Брюксел говори за новия "Европейски зелен пакт"

Какво означава за България новият зелен курс

Краят на въглищните централи ще дойде много по-рано от очакваното

С новия "Европейски зелен пакт" Европейската комисия иска ни повече, ни по-малко за под десет години да преобърне енергетиката на страните членки, да подготви рязък завой на европейската индустрия и да промени навиците на хората. "Това е европейският еквивалент на изпращането на човек на Луната", каза в сряда председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен при представянето на амбициозния план пред Европейския парламент.

Планът на ЕК, който съдържа 50 отделни мерки, вариращи от политиката по държавните помощи, през нова индустриална политика, до по-здравословна храна, вероятно е най-мащабната програма от злополучната Лисабонска стратегия, което трябваше да направи Европейския съюз най-конкурентната икономика в света към 2010 г. Сега обаче целта е да се постигне климатична неутралност към 2050 г. (виж речника), което изисква още към 2030 г. рязко свиване на емисиите от парникови газове и коренна промяна на европейската икономика. Причината е, че инвестициите в тежките отрасли на икономиката, направени след десет години, ще оказват ефект поне до средата на века. Затова и ЕК иска 27-те да си поставят значително по-амбициозни цели много по-рано.

Новата стратегия не само беше представена от Фон дер Лайен с препратка към американската лунна програма от 60-те и 70-те години на миналия век. Самото й име идва от "Новия курс" (както е прието да се превежда New Deal на български, или сделка, както е по-точният превод от английски) отпреди почти век. Тогава американският президент Франклин Делано Рузвелт се опитва с масирана държавна намеса да рестартира американската икономика след Великата депресия през 1929 г. И да помогне на най-засегнатите от кризата американци.


Сега ЕК също цели, освен да постигне климатичните цели от Парижкото споразумение, да създаде многомилиардна инвестиционна възможност, която да даде тласък на европейската индустрия (в навечерието на нова глобална рецесия), но и, повишвайки еко-стандартите в Европа, да спре нелоялната конкуренция от чужбина.

Илюстрация


Според изчисленията на ЕК, които винаги подценяват сериозно разходите, за постигане на 40% намаляване на емисиите на парникови газовe към 2030 г. годишно 27-те страни членки ще трябва да инвестират допълнително между 175 и 290 млрд евро. Ако бъдат приети новите цели за 50% намаление на емисиите, сумата ще бъде значително по-висока.

За да компенсира най-засегнатите - например въглищните региони, ЕК предлага сделка - създаване на Механизъм за справедлив преход, който да подпомогне преминаването към нисковъглеродна икономика.



Целите са големи, парите малки

Първият тест на новата стратегия всъщност ще бъде в четвъртък по време на срещата на върха на ЕС в Брюксел (след редакционното приключване на броя). Тогава държавните и правителствените ръководители трябваше да финализират насоките за дългосрочната стратегия на ЕС за изменението на климата в началото на 2020 г. Целта на стратегията ще бъде ЕС да поеме ангажимент за постигане на климатична неутралност до 2050 г. Към сряда вечерта дипломатите обаче все още не бяха постигнали съгласие по текста.

Основните противници са Полша, Чехия и Унгария, които заявиха, че няма да се съгласят с тази цел, докато не получат уверения, че за трансформациите на техните енергийни системи и индустрии няма да бъдат предвидени помощи за милиарди. Например наскоро най-голямата полска енергийна компания PGЕ представи в Брюксел калкулации, че само за да трансформира въглищния ТЕЦ "Белхатов" (който е три пъти по-голям от българската "Марица-изток 2") в безвъглероден източник на енергия, ще се нуждае от 35 млрд. евро.

България доскоро също беше в тази група и например през 2018 г. се присъедини към Полша в дело, с което обжалва решение на ЕК за екологични стандарти за топлоелектрическите централи. През лятото на тази година обаче България промени позицията си – дали защото разбра, че защитата на въглищните централи е обречена кауза, дали защото ЕК предложи финансирането за страната да се запази в следващия бюджет на ЕС (2021 - 2027) на същото ниво. В проекта за структурните фондове средствата за Полша, Чехия и Унгария бяха орязани с една четвърт.

Предложеният Фонд за справедлив преход обаче беше само за 4.8 млрд евро за седем години. Това очевидно е крайно неадекватно. Затова сега Европейската комисия предлага фондът да се трансформира в механизъм, който да привлича финансиране от много места, така че да достигне магическата цифра 100 млрд. евро. Само 10 млрд. евро обаче ще бъдат под формата на субсидия, но ще бъдат взети от средствата по кохезионните фондове, т.е. това не са нови пари. Останалите 90 млрд. всъщност са съфинансиране, заеми от Европейската инвестиционна банка и частни инвестиции. Логиката на Брюксел е, че трябва да се подпомагат само хората, които са останали без работа, а не инвестициите в нови мощности. Отделно източноевропейските страни ще могат да черпят средства от модернизационния фонд, от който се финансират енергийният сектор за страни с БВП под 60% от средното за ЕС. Там за България са предвидени 350 млн. евро.

Конкретният механизъм обаче ще бъде предложен чак през януари, което кара Варшава, Прага и Будапеща да бъдат предпазливи в съгласието си за по-големите амбиции на ЕК.

Самотният климатичен бегач

До момента освен ЕС само единадесет страни са решили, че искат да станат климатично неутрални, една от които е Ватиканът, а четири са част от евросъюза, т.е. 27 страни членки засега са самотни бегачи на климатичния фронт.
Като се има предвид, че техните общи емисии на парникови газове са около 9% от глобалните, ако никой не последва ЕС, ефектът от скъпата зелена политика ще бъде много нисък. Например, ако ЕС успее да свие изпусканите парникови газове с 50% от 2030 г., ефектът ще бъде напълно компенсиран от Китай, Индия и Русия, и то при условие, че те изпълняват ангажиментите си по Парижкото споразумение.

Затова ЕК планира поредица от мерки, които да принудят останалия свят да следва европейския пример. Една от тях например е прилагането на въглеродно мито. Идеята е вносителите от страни, които нямат климатично законодателство, да бъдат принудени да компенсират по-ниската цена на техните стоки. Системата обаче е дяволски трудна за приложение. Например Брюксел предвижда при налагане на митата да се отчитат ангажиментите за намаляване на емисиите, които страните са поели в Парижкото споразумение. Най-общо казано, по-бедните държави да плащат по-малко от по-богатите.

В случая обаче има един голям бял слон в стаята – САЩ. Тази седмица по време на състоялата се в Мадрид 25-а среща в рамките на Конвенцията за промяната на климата американският представител Марсия Бърникат каза, че "Вашингтон е много загрижен от предложенията на ЕК". Ако Брюксел все пак успее да прокара идеите си през страните членки, има голяма вероятност САЩ да отвърнат с ответни мита. В случая едва ли ще има значение как точно се казва американският президент.

Алтернативната идея е ЕС да повиши собствените си еко стандарти, така че част от конкуренцията просто да няма достъп до европейския пазар. Тази идея обаче също все още не изглежда разработена в детайли.

Ами ако е болезнено?

В Брюксел постигането на амбициозната цел изглежда малко по-лесно. "Ирландците могат да намалят говеждото, и без това страдат от сърдечни удари, а шведите да ходят до Испания, което освен по-малко емисии ще намали и случаите на рак на кожата." Подобни твърдения често може да се чуят в европейската столица, без обаче да е ясно колко точно ирландци и шведи биха ги последвали. Във Франция например бунтовете на движението "жълтите жилетки" бяха предизвикани от опита да се въведе едва 5-процентно увеличение на цената дизела заради нови данъци.




Бързата декарбонизация обаче ще остави десетки хиляди без работа, особено в Източна Европа. Само в България, Чехия и Полша във въглищната енергетика са заети пряко или непряко над 260 хил. души. Дори и голяма част от тях да бъдат трудоустроени, това ще е значителен шок за въглищните региони. (Вижте подробности за ефектите върху България на стр. 14.) Това може да породи поредните проблеми между Запада и Изтока. През 2015 г., въпреки че върху тях нямаше сериозен бежански натиск, Полша, Унгария и Словакия отказаха да следват общата европейска политика за миграцията. Сега, когато реално европейските климатични цели ще засегнат десетки хиляди хора, може да се очаква реакцията да е не по-малко ожесточена.

В следващите две години, когато ще се обсъждат конкретните законодателни предложения, ще се види колко от амбициите на ЕК ще се осъществят. Сигурното е, че много държави ще искат изгодни за тях отстъпки, което ще разводни част от първоначалните цели. Тази седмица например бяха блокирани преговорите по единната класификация на зелените икономически дейности (таксономията), тъй като Франция (заедно с България и още няколко страни) не харесва отпадането на ядрената енергия от тях, а Германия не е доволна, че газа няма да е сред считаните за екологични горива. Но посоката е ясна и тя е тотална трансформация на европейските икономики.

Капитал #50


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всяка компания със спад 25% в приходите може да участва в схемата 60/40 Всяка компания със спад 25% в приходите може да участва в схемата 60/40

Правителственото постановление е претърпяло съществени промени и ще бъде обсъждано днес на тристранния съвет

28 мар 2020, 1057 прочитания

Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано Авиотрафикът над България ще падне с 80% в сравнение с година по-рано

Авиокомпаниите от Близкия изток спират повечето от полетите си

28 мар 2020, 418 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Какво означава за България новият зелен курс

Краят на въглищните централи ще дойде много по-рано от очакваното

Още от Капитал
Спокойно, имам авариен фонд

Поддържането на портфейл с ликвидни активи е важно при възникване на непредвидени ситуации

Режим домашен офис или какво разказват хората за живота в епидемия из Европа

Няколко души споделиха пред "Капитал" какъв е новият ритъм на живот в Испания, Англия, Австрия, Германия и Франция и какви са техните опасения за бъдещето

Шансът за дигиталното образование

Промяната към електронни образователни платформи трябва да ускори промяната на остарелите методи на преподаване

До Азия и обратно по време на пандемия

Какво се случва по летища, в градския транспорт и туристически обекти в Тайланд, Малайзия и Сингапур в условия на разпространяващ се вирус

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10