Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 12 дек 2019, 15:17, 8067 прочитания

Какво означава за България новият зелен курс

Краят на въглищните централи ще дойде много по-рано от очакваното

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Промяната в енергетиката ще трябва да се случи много по-рано от очакваното.
  • Новото климатично законодателство ще засегне повече сектори, например нефтопреработката, земеделието и транспорта.
  • Европейските фондове ще имат много по-голяма климатична насоченост.

Част от темата

Новата €ко-номика

Речник на климатичните термини

Или какво се крие зад непознатите думи, с които Брюксел говори за новия "Европейски зелен пакт"

Зеленият вятър на промяната

Брюксел предлага най-мащабната реформа след въвеждането на еврото, за да стане ЕС въглеродно неутрален до 2050 г.

В годината, в която google твърди, че е създала квантов компютър, a роботите започнаха да се самообучават как да се справят сами в средата, която ги заобикаля, българското правителство изглежда сякаш не забелязва, че светът се променя, със или без политики за борба срещу промяната в климата. А в областта, в която то има решаващо влияние - енергетиката, ситуацията може да бъде описана само с една дума – застой. Така че "Зеленият пакт", който Европейската комисия предлага, за България ще е като удар с мокър парцал.

Правителството на практика не говори за огромния завой на Европейския съюз, премиерът Бойко Борисов споменава, че въглищните централи са обречени, но само като допълнителен аргумент за строителството на АЕЦ "Белене". Липсата на дискусия вероятно ще доведе до шок много хора, които тепърва ще започнат да осъзнават всеобхватна промяна не само на икономиката, но и на начина на живот на европейците, която се предлага от Брюксел. Може би не всички идеи ще минат - все пак те трябва да бъдат подкрепени от мнозинството страни членки, други няма да се осъществят така както се очаква сега, а трети ще бъдат забравени, но дори и само 50% от тях да влязат в сила, България я очаква голяма промяна.


Къде България ще трябва да направи най-големи завои

Новият "Зелен курс" ще принуди България да вземе няколко резки завоя. Първо София ще трябва да се захване с реални мерки за намаляване на емисиите си от парникови газове - нещо, което досега можеше да си позволи да не прави. Второ, трансформацията в енергетиката ще трябва да започне, тъй като цената за забавянето вече е много висока. И трето, под заплаха няма да са само въглищните мини, а и много други сектори.

Най-значителната промяна ще настъпи в енергетиката, където въглищните централи са заплашени от затваряне далеч преди сега очакваните срокове. Ако се приеме целта за намаляване на парниковите емисии към 2030 г. с 50%, ЕС ще промени законодателството си, така че цената на правата за емисии да скочи. В сегашните модели, за да се достигне до 40% намаление на емисиите от CO2, беше предвидена цена от 28 евро за всеки тон изпуснат въглероден диоксид (вече почти достигната). За да се постигне новата цел, очакваните цени на правата ще достигнат 40 евро, твърди анализ на брюкселския тинк-танк "Брюгел". Това означава, че само след пет години емисиите ще струват по-скъпо на въглищните централи, отколкото всичките други техни разходи. На практика ТЕЦ-овете ще излизат по-евтино, ако не работят.

Към това трябва да се добави фактът, че към 2029 г. ще бъдат приети нови, по-строги технически изисквания към големите горивни инсталации. Т.е., ако те не спрат да работят заради цената на въглеродните квоти, ТЕЦ-овете ще затворят заради екологични изисквания. За разлика от сега, когато те се ползват от изключения от правилата, през 2029 г. тази опция вече няма да е валидна, тъй като въглищните централи не изпълняват изискванията, които бяха приети през 2017 и са в сила от 2021 г.



Така че на политически изказвания в стил "има въглища за 60 години напред" не трябва да се гледа много сериозно.

Заради този натиск правителството, иска или не, ще трябва да отвори вратите за повече възобновяема енергия. Целта на България е към 2030 г. да постигне 27% зелена енергия в крайното си енергийно потребление (т.е. не само в електроенергията, но в горивата и отоплението). Сега този дял е 18%, т.е, трябва да се постигне почти 50-процентно увеличение на възобновяемата енергия. Правителството обаче планира да направи това не с модерни технологии, а с горене на дърва и отпадъци. Националният интегриран план в областта на енергетиката и климата предвижда производството на възобновяема енергия да нарасне до 2030 г. с 11%, като делът й спадне от сегашните 18% на 17%. За сметка на това потреблението в сектор топлинна енергия и енергия за охлаждане трябва да скочи с 25%.

Друга голяма промяна ще настъпи заради желанието на Брюксел да "уеднакви" облагането на всички горива. Например сега домакинствата не плащат за емисии на CO2 от използването на природен газ. Тази мярка обаче ще бъде обсъждана съвсем скоро - през юни 2021 г., както и повишаването на акцизите за горивата, като в тях се вкара CO2 компонента. Целта е потребителите да нямат мотив да използват отопление или транспорт, които не плащат за изпусканите от тях емисии въглероден диоксид, и по този начин са по-евтини от безвъглеродни алтернативи. Ако промените в директивата за енергийното облагане бъдат одобрени, това неизбежно ще доведе до поскъпване на горивата и природния газ за крайните потребители. Към уеднаквяването спадат и мерките за разширяване на обхвата на Европейската система за търговия с емисии (СТЕ), например към морския транспорт и авиацията.

Натискът за промяна на горивната база - без въглища или дори природен газ, ще промени и целия инвестиционен процес в енергетиката. Държавата просто няма да има пари за толкова мащабни инвестиции, а ЕС няма да отпусне необходимите милиарди, така че енергийният сектор ще трябва да се отвори за частни капитали. А те могат да дойдат само ако има свободен пазар и те могат да очакват разумна възвращаемост. Което вещае нови трусове на българския енергиен пазар, който беше закърпен криво-ляво през 2015 г.

Извън енергетиката и горивата промяна ще дойде и от европейските фондове, които според ЕК трябва да позеленеят. В момента 20% от тях трябва да се използват за климатични мерки, но реално под тази шапка спада какво ли не - от изграждането на метрото, до подкрепата за доходите на младите фермери. Сега ЕК настоява в бъдещия седемгодишен бюджет на ЕС (2021 - 2027 г.) този процент да скочи на 25% и да има реален контрол за изразходването на парите. Един от примерите, които дават от ЕК, са именно младите фермери - подкрепата за тях може да се счита за климатично съобразна само ако те се ангажират с практики, които намалят техния въглероден отпечатък или пък водят щадящо земеделие, без да използват пестициди).

Ефектът за България е, че огромна част от публичните инвестиции ще трябва да станат климатично обвързани. Към 2015 г. над 80% от тях бяха финансирани от европейските фондове, така че от 2021 г. от всеки лев държавна или общинска инвестиция поне 20 стотинки трябва да отиват за мерки свързани с климата. Отделно финансовите институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) няма да кредитират проекти, които имат сериозен въглероден отпечатък. Например, ако българо-гръцката газова връзка се беше забавила с още две години, нямаше да получи финансиране от ЕИБ.

ЕК ще предложи и законодателство, според което тя ще има права да извършва преглед дали националните бюджетни политики следват общите европейски цели. Дали това ще е ефективна мярка все още е отворен въпрос - дори и сега Брюксел не може напълно да контролира бюджетните дефицити на страните членки, въпреки че има силни правомощия, но е показателно за посоката на мислене.

Ако европейската политика в областта на климата наистина бъде въведена в пълния й вид, не само въгледобивът ще трябва да се счита за заплашен. Например източници от Европейската комисия коментират, че очакваното през юни 2021 г. преразглеждане на стандартите за емисии от автомобилите ще цели "някъде през следващото десетилетие те да станат беземисионни". Ако това се случи, бизнесът на петролните рафинерии също ще тръгне по наклонената плоскост.

Завой ще има и при инвестициите в инфраструктурата. Дори и България да успее да се пребори за по-ниско облагане на полетите на големи дистанции (виж по-надолу), ЕК ще предложи и вероятно ще срещне подкрепа от мнозинството страни членки за облагане на полетите на къси разстояния. Целта на Брюксел е да свали хората от самолетите и да ги качи на влаковете. Което в идеалния вариант за България би означавало необходимостта от масирани инвестиции в жп инфраструктура.

Ефектите ще се разпрострат в много повече сфери, например земеделието се очаква да заработи без пестициди, като ЕК дори намеква, че е готова да преразгледа становището си за използването на "иновативни геномни техники", което със сигурност ще предизвика истерия не само в България. За страната обаче ще има и една психологическа промяна.

Досега България се възползваше от факта, че от 1990 г. досега емисиите на парникови газове са спаднали с над 40% (осново заради срива на тежката индустрия след 1990 г.) и се ползваше с много облекчения. Например страната няма изискване да постига намаляване на емисиите си от отраслите, които не са обхванати от системата за търговия с емисии. Това обаче може да се промени, ако ЕС си постави за цел към 2030 г. да свие изпускането на парникови газове с 50%.

За какво може да се бори България

Въпреки че в София българските политици често заемат едва ли не крайни позиции и заплашват да блокират едно или друго законодателство, в Брюксел нещата не изглеждат точно така. Първо, защото страната е силно зависима от европейските фондове и, второ, защото често е безсмислено да се опитваш да спреш прилива. Например, след като България дълго време беше в лагера на противниците на европейската политика за климатична неутралност, през лятото Бойко Борисов смени курса и застана зад мнозинството страни членки. Което беше и разумна позиция, тъй като глухата отбрана, в която често застават например Полша и Унгария, рядко носи ползи.

Когато става дума за климатични политики, в България най-често се говори за разходи - основно заради бума от инсталиране на фотоволтаични централи през 2012 г., завоят ще има и положителни ефекти. "Зеленият курс" на ЕК може да отпуши инвестиции за чистота на въздуха или земеделската продукция. Брюксел особено набляга на тях, тъй като те трябва да убедят например скептичните поляци или българи, за които въздухът сега е по-важен от климата след осемдесет години, че цялата инициатива си заслужава. Ако оставим настрана разходите (които никак няма да са малки), инвестицията във въздуха е печеливша за всички - гражданите спасяват белите си дробове, инфраструктурата се модернизира, а държавата ще намери нови начини за любимите й централизирани инвестиции. Същото важи и за отпадъците, които ще трябва да се рециклират повече и по-малко да се горят.

София в следващите няколко месеца обаче ще има натоварена програма да извоюва отстъпки в много области, за което бързо трябва да започне да се работи. Колкото по-бързо Европейската комисия усети, че има сериозна съпротива на някои нейни идеи, толкова по-лесно тя би ги модифицирала.

Един такъв пример е предстоящото предложение за облагане на керосина, който се използва в авиопревозите, или пък за включването им в СТЕ. Подобна мярка ще удари диспропорционално страните от периферията на ЕС, тъй като поскъпналите полети от София до Брюксел няма как да бъдат компенсирани с пътуване с влак. В случая е интересно, че България заедно с още осем страни подкрепи идеите за облагане на керосина вероятно от съображения за повече приходи в бюджета. Сега обаче може да модифицира тази си позиция: като одобрява облагането, но иска то да стане диференцирано. Там, където полетите нямат алтернатива (за България на практика всички без вътрешните), да има по-ниски данъци.

Подобна е и ситуацията с очакваните предложения за облагането на природния газ. Тъй като все пак България няма опасност за започне да изнася парно, София може да опита да извоюва временно безплатни емисионни квоти за топлофикациите на газ или градския транспорт на метан, както и да се бори за отлагане на момента, в който и домакинствата ще трябва да плащат за правото си да изпускат въглероден диоксид.

Тези цели обаче трябва бързо да бъдат формулирани. Сега единственото послание от България е, че не иска ЕС да слага спирачка на ядрената енергия. Дори това да е смислена политика, АЕЦ "Белене" (или друга алтернатива) ще се появи най-рано след десет години, т.е. много след далеч по-спешните мерки, които трябва да се вземат сега.

Ако правителството не започне да говори по-ясно за това, че България няма как да спре зелената вълна на Европа и че тя освен тежести носи и ползи, вероятно скоро ще се повтори ситуацията с АЕЦ "Козлодуй". През 2004 г. София извоюва нелоша сделка - ЕС даде пари за затварянето на малките блокове на ядрената централа, което иначе трябваше да бъде платено от данъкоплатците. Въпреки че жертвата бяха четири години по-малко работа на блоковете, това беше възприето като диктат на Брюксел, което после доведе до поредица скъпи и погрешни решения в енергетиката. В момента има същия риск - България отново да застане в позата на жертва и да откаже да се възползва от възможностите, които се отварят пред нея.
Как България да се адаптира

Най-болезненият проблем обаче си остава енергетиката и към момента изглежда така, сякаш правителството се надява, че ЕС ще дойде, ще изсипе няколко милиарда и ще плати на всички във въглищния сектор да си намерят нова работа. Това няма да се случи, за което говорят и минималните суми, които са предвидени във Фонда за справедлив преход.

Например "Лукойл", без много да шуми, вече се подготвя за прехода. Руската компания вече инвестира в инсталации за производство на пластмаси в рафинерията "Нефтохим", които само след десетилетие може да се превърнат в нейния основен продукт.

Вместо опити миньорите са бъдат заблудени, че за тях ще има работа във въгледобива още с десетилетия, там трябва да започне постепенно свиване на персонала. Колкото по-късно започне то, толкова по-болезнено ще е за хората в сектора. Ако мерките се приложат отсега, всъщност ще бъдат засегнати много малко хора. Чисто и просто, мините трябва да спрат да назначават нови хора на мястото на напускащите и пенсиониращите се (368 през 2018 г. по данни от Министерството на енергетиката), което ще свие работната сила наполовина за десет години, без никой от миньорите да бъде засегнат. Ако държавата обещае да задържи фонд "Работна заплата" непроменен, т.е. оставащите работници да взимат по-високи възнаграждения, може да се окаже, че дори няма да има съпротива. Синдикалистите вече признават в частни разговори, че са наясно с бъдещето на въгледобива, просто трябва да им се предложи сделка, която не могат да откажат.

Подобно нещо трябва да се случи и с държавния ТЕЦ "Марица изток 2". Сегашните надежди на част някои кръгове в правителството, че централата може да замени лигнитните въглища с газ (вече се водят консултации дали американският втечнен газ може да достига до тях), са, първо, пресилени, тъй като промяната на горивната база няма да подобри ни финансовото състояние на ТЕЦ-а, и, второ, отново означават съкращения на персонал.

Също толкова спешна мярка е затварянето на замърсяващите централи. Например свързваният с бизнесмена Христо Ковачки ТЕЦ "Брикел", който е основният заподозрян за редовните замърсявания в района на Гълъбово, получава годишно субсидия от 70 млн. лева. Самата централа не е жизненоважна за енергийната система на страната, особено след като държавата плаща немалко пари на ТЕЦ - Варна, собственост на Ахмед Доган. Тези средства биха били безкрайно полезни на по-модерните и чисти централи, като държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" да закрепят положението за още някоя и друга петилетка, докато започнат да се появяват алтернативни производители. В момента държавата обсъжда механизъм за подкрепа на въглищните централи и ако не се спестят пари от досегашните субсидии, ефектът ще е скок на цените.

Въпреки че в "Брикел" работят над 1300 души, България може да привлече финансиране от бъдещия фонд за Справедлив енергиен преход, така че никой от тях да не остане на улицата. Те могат да работят както за рекултивация на минните, така и да превърнат площадката на ТЕЦ-а в модерна индустриална зона за енергийно интензивни индустрии.

Вече е и крайно време България да се завърне към възобновяемата енергия, чиято цена спадна драстично. В последните търгове в Португалия инвеститорите се съгласиха да продават електроенергията от фотоволтаични централи с дългосрочни договори на цена малко под 15 евро за мегават час. Само за сравнение, това е под себестойността на тока произвеждан от отдавна изплатената АЕЦ "Козлодуй".

Капитал #50


  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правителството тества шпионски и аналитични софтуери за следене на коронавируса 3 Правителството тества шпионски и аналитични софтуери за следене на коронавируса

По неофициална информация МВР и "Информационно обслужване" вече експериментират с израелската платформа Wisdom Stone

1 апр 2020, 2025 прочитания

Вечерни новини: Правителството работи при сценарий 3% спад на БВП, задължителните маски отпаднаха 1 Вечерни новини: Правителството работи при сценарий 3% спад на БВП, задължителните маски отпаднаха

И още: Прогнозите за икономическите ефекти от пандемията се влошават, възстановява се производството в Китай

31 мар 2020, 2861 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Фонд "Земеделие" ще плати авансово още 680 млн. лв. субсидии следващата седмица

Средствата са за директни плащания и необлагодетелствани райони, като животновъдите вече получиха субсидиите си

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Кино: "Двамата папи"

Дуел на възгледи за ценностите във време на изпитание

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10