Томас Маркерт: Моделът на съдебната власт в България не отговаря на европейските стандарти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Томас Маркерт: Моделът на съдебната власт в България не отговаря на европейските стандарти

Томас Маркерт

Томас Маркерт: Моделът на съдебната власт в България не отговаря на европейските стандарти

Секретарят на Венецианската комисия пред "Капитал"

5864 прочитания

Томас Маркерт

© Съвет на Европа


Визитка

Томас Маркерт е доктор по право в Университета в Тюбинген от 1989 г., а от 1992 работи във Венецианската комисия. Участвал е в изработването на конституционната рамка на Албания, Сърбия, Косово, Черна гора и др. От 2010 г. е назначен за директор на Секретариата на Венецианската комисия.

Веднага след като Венецианската комисия прие становището си за досега предлагания механизъм за разследване на главния прокурор, българското правителство предложи нов - какво мислите за него?

По време на заседанието на Венецианската комисия представител на българските власти представи предложението, но ние все още не сме получили проекта и ще е трудно да го коментираме. В становището, което беше прието в петък, Венецианската комисия обсъжда сред различните възможни модели и идеята за "независим прокурор" и дори резервен списък от "независими прокурори", които могат да встъпят в прокурорските функции при разследване на случаи, в които може да е замесен главният прокурор, и които да не са в йерархична зависимост от главния прокурор по време на това разследване.

Изглежда, че в тази си част предложението на правителството е в правилната посока. Приветстваме със сигурност идеята новото предложение да не засяга председателите на двете върховни съдилища.

При всички положения обаче преди назначаването на "независим прокурор" съставът на Прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет трябва да бъде променен, за да може тя да бъде наистина плуралистична и по-малко зависима от главния прокурор.

Проблемът със сегашния състав на Прокурорската колегия е, че всичките й членове - както избраните от прокурорите и следователите, така и избраните от Народното събрание, идват от прокуратурата и следствието. Оттам следва, че те са близки до главния прокурор. Важно е да осигури плуралистичен състав на Прокурорската колегия, който да включва и представители на други професии.

В становището се отбелязва също, че е важно, че в края на мандата на тези ad hoc прокурори (които ще разследват главния прокурор - бел. ред.) те да не се връщат на работа в прокуратурата и да бъдат подчинени на главния прокурор. На друго място в становището се казва, че в този списък могат да бъдат включени прокурори или съдии, които са в края на кариерата си.

Както Комитетът на министрите, така и Венецианската комисия акцентират върху съдебния контрол над отказите на прокурорите да започнат разследване. Според вашия опит дали са много държавите в Съвета на Европа, в които подобен контрол не е предвиден?

Венецианската комисия не разполага със сравнителноправен анализ на ситуацията във всички държави членки. Със сигурност много европейски правни системи предвиждат възможност за съдебен контрол на решенията да не бъде започнато разследване, но вариантите на този контрол се различават както в закона, така и в практиката.

В становището се казва, че проблемът със случая в България не може да се реши само с една законодателна промяна, а е необходима комбинация от институционални промени, нови процедури и еволюция на професионалния етос и политическа култура. Може ли да дадете примери какво имате предвид?

Венецианската комисия признава, че съществуват индиректни и скрити форми на натиск над разследващите органи, които са трудни за разкриване, а борбата с тях е почти невъзможна (базираните на приятелства, семейни връзки, общи интереси, гилдийна солидарност, кариерно развитие и т.н.). В становището се отбелязва защо предложението от юни 2019 г. може да не сработи и какви са алтернативните решения, които могат да гарантират независимостта на разследващия в случаи, в които главният прокурор е замесен. Комисията обаче е наясно, че дори и най-добрата система може да се пропука.

За пореден път вие обръщате внимание на структурата на двете колегии на ВСС - липсата на мнозинство на съдиите, избирани от съдии в Съдийската колегия, както и че членовете на прокурорската колегия не трябва да идват от системата. Какво е вашето мнение за конституционния модел на българската съдебна система?

Най-общо казано, най-големият проблем в действащия модел е, че в пленума на ВСС има твърде малко съдии, които са избрани директно от техните колеги (едва шестима от 25), но именно този пленум има правомощия да назначава и освобождава председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

Европейският стандарт изисква поне половината от органа, който решава за избора и освобождаването на съдиите, да са съдии, избирани от съдии. Пленумът на ВСС е много далеч от този стандарт, но дори и Съдийската колегия не отговаря на него (в нея съдиите, избрани от съдии, са 6 от 14). Ето защо през 2017 г. Венецианската комисия отбеляза, че са необходими допълнителни изменения на конституцията, които да адресират този проблем, за да може съдебната система да отговаря напълно на европейските стандарти.

Споделяте ли тезата в българския конституционен модел, според която председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор са с еднакъв статут?

Стандартите и институционалната рамка на управление на съдиите и прокурорите не трябва да бъдат еднакви. Венецианската комисията е обърнала внимание в становището си, че "в контекста на наказателното разследване е погрешно поставянето на главния прокурор и двамата главни съдии на еднакво ниво. Въпреки че е легитимно да има вертикално структурирана система на наказателно преследване, главният прокурор представлява по-сериозна опасност за независимостта на всяко разследване. Перфектна симетрия по тези въпроси не се изисква, нито е желателна".

В друго свое становище, прието в петък (по отношение на Молдова - бел. ред.), Венецианската комисия отбелязва, че има съществена разлика между стандартите, отнасящи се до съда и прокуратурата. По отношение на съда неговата независимост е гарантирана от всички основни международни конвенции, докато автономията на прокуратурата не е принцип, защитен със същата нормативна сила като независимостта на на съдебната власт. Основният стандарт е, че трябва да се осигури достатъчна автономия, която да предпазва прокуратурата от неправомерно политическо влияние.

Интервюто взе Росен Босев

Визитка

Томас Маркерт е доктор по право в Университета в Тюбинген от 1989 г., а от 1992 работи във Венецианската комисия. Участвал е в изработването на конституционната рамка на Албания, Сърбия, Косово, Черна гора и др. От 2010 г. е назначен за директор на Секретариата на Венецианската комисия.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK