Светлината, която угасна
Как либерализмът стана жертва на собствения си триумфален успех след края на студената война
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.

Книгата е вече на пазара в редица европейски страни със заглавието The Light that Failed: A Reckoning, by Ivan Krastev and Stephen Holmes (Penguin: October 31, 2019).
За авторите


Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
17 коментара
Не допусках, че някога ще ми допадне неолиберализма на Иван Кръстев.
Грешал съм.
Личи си аналитичния ум, който прокъсва догматите.!
За дребните фактологични неточности няма да придирям: г-н Кръстев все пак е видял гората.
Определено ще чета книгата.
До коментар [#1] от "D-r D":
Не допускам да сте пропуснал, че Иван Кръстев стана "световноизвестен български политолог", както го обявяват в приятелския му Капитал, шетайки из фондации и НПО-та от Соросовата мрежа в Европа. Дори попаднах на коментар преди години, че е един от двигателите на майданството в Украйна.
В този смисъл ще ми е интересно мнението ви за трансформацията на Кръстев от ястреб глобализатор в скептик глобализатор.
До коментар [#2] от "borodino":
Фактът за връзката Сорос-Кръстев е общоизвестен. Това не ми пречи, обаче, да се възхищавам от интелекта и ерудицията на г-н Кръстев и на нечовешката му способност с прости, достъпни и запомнящи се за широката публика език, логика и примери да налага неолибералните глобалистки тези.
По ми е любопитно по какво съдите, че г-н Кръстев е загърбил глобализма? Глобализмът като конструкция и цели си е абсолютно същия. Променени се методите за постигането им.
Не смятам, че тази книга е свидетелство, че г-н Кръстев е изменил на ментора си. По-скоро г-н Сорос позавъртя руля и насочи вниманието на структурите си от "мирното" налагане на глобалистичния модел в световен мащаб към деструктирането на самите САЩ, чиито истаблишмънт все повече се дистанцира от глобалистичните теории.
Сорос, например, дарява 3,3 млн. долара на организации на чернокожи граждани във Фергюсън. Става дума за подклаждане на расовите вълнения във Фергюсън, последвали оправдаването на бял полицай, застрелял чернокож младеж при кражба.
И защо му е на Сорос да дестабилизира САЩ чрез размирици на расова и социална основа ли? Ами това е изпитано средство за натиск върху истаблишмънта. При разширяване и радикализиране на протестите първото нещо, което се случва, е срив на борсовите индекси. От което следват падане на котировките, загуба на вложения, ипотечна криза, свиване на пазара и производството, съкращаване на работни места, паника и мощно обществено недоволство срещу управляващите. Да напомням ли, че управляващите в момента в САЩ са антиглобалисти?
Четох, но тогава не обърнах внимание, че още през май т.г. Джордж Сорос се бил избавил от вложенията си в акции и е инвестирал парите в злато. Вероятно някакъв трус очаква борсите...
Методите. Там е промяната. А глобализмът продължава да е светлото бъдеще... За соросаците, естествено.
Писателското дарование и ерудиция на г-н Кръстев наистина са безспорни. Но неговите анализи са силно ограничени в рамките на така наречената „политическа психология“, т.е. в писанията му, категорично липсват всякакви факти и аргументи от икономическо естество. Създава се впечатлението, че за г-н Кръстев съществува само политически, но не и икономически либерализъм. Това прави анализите му изключително едностранчиви, непълни и в крайна сметка – повърхностни и скучни. Разбира се, това е валидно и за цялата „политология“, за която е спорно дали изобщо е наука, а е само едно високопарно преливане от пусто в празно.
Като ръгаш в гушите на интелигентните хора насила всичките ЛГБТ права, джендъри, политкоректност, феминацизъм и т.н. логично е да стигнеш до тук. Странното е да се питаш къде си сбъркал.
Не успях да прочета докрай статията - нещо леко несвързан и хаотичен ми се вижда текста.
Кръстев е безспорно умен и ерудиран човек. Но по необходимост си вади прехраната с гръмки тези. Ако не са гръмки няма да привличат вниманието, а той от това се прехранва. Един вид клик-бейт.
Либерализмът не е умрял. Просто няма как движението да е все в една посока.
Ако погледнете общественото развитие то е малко като тангото - две напред - едно назад.
След френската революция идва реставрацията. После си заминава. После идва империята на Наполеон 3-ти. После пак идва републиката.
След Английската революция идва диктатурата на Кромуел. После се връща монархията - но вече значително отслабена. И така нататък.
С либерализма е същото.
Истината е, че той не е умрял - просто в момента махалото отива в обратна посока. И след време пак ще се върне. Така е било, така и ще бъде.
Третия етап (след земеделския първи и индустриалния втори) има проблем с демокрацията, защото поради технологичен напредък благата се произвеждат от малцинство, а разпределението им се гласува от мнозинството. В индустриалния свят това не беше така, защото политическо мнозинство беше и прозиводствено. Т.е. демокрацията е обществения строй на индустриалната епоха. Както и феодализма/робството е системата на земеделската епоха, където актив е само земята и за да се опази актива трябва да има робовладелец/барон с малка армия и много роби/селяни. Та понеже "битието определя съзнанието", сме изправени пред задачата да изобретим управление, което да пасва на постиндустрилната епоха. Т.е. не либерализма е в упадък сам по себе си, а демокрацията. Поради производствено-технологични причини. Проблем е и глобалното село, в което диви азиатски и африкански орди виждат благата на белия човек, но не могат да ги получат, фрустрират се и поддържат диктатори, които им обещават величие, за да запълнят пропастта на невежеството и бедността.
За да подкрепя горната си теза, трябва да кажем че избирателите на Тръмп например са главно онези, които с ужас разбират че мускулната им сила е ненужна и нямат шанс да са средна класа без интелигентност, каквато уви, не притежават. За разлика от родителите си, които бидейки фабрични работници са били средна класа. Подобна е и кризата на руснаците, които освен американската драма, разбират че няма да са велика сила с териториите си, ресурсите и ракетите си. И търсят лидер, който да им вдъхне самочувствие, каквото няма откъде да дойде. Турците са руснаци, в този смисъл. Арабите осъзнават че света не го е еня за тях и имат подобна драма, без да броим геометричната прогресия на населението им, което прави възпроизводство на модела все по-труден (виж бюджетния дефицит на Саудитска арабия).
Китай е в друга ситуация - демографско свиване и вече три поколения прогрес. Затова и режима им оцелява, а не защото са анти-либерали, комунисти или друго подобно. Но и те ще достигнат "стъкления покрив" съвсем скоро и ще се разбунтуват. Там се заформя дългова криза, което не е повод за оптимизъм за комунистическата върхушка.
До коментар [#7] от "misho73":
Много интересна теза,запознат ли си с "Хомо Деус"на Ювал Хараре? Там той се опитва да разгледа проблемите на постиндустриалното човешко общество и бъдещето в което много от хората ще се окажат "ненужни' и небнодимият поради това нов социален ред.
До коментар [#8] от "misho73":
Дилемата е не умни или прости, а нарастване на производството със свиване на платежоспособното търсене. Сещаш ли се, новата цел ще е платежоспособен пазар, щото тези с парите ще стават по-малко (заради новите технологии), продукцията ще се увеличава щото иначе ще е прекалено скъпа, а огромния брой "ненужни" хора няма да имат пари за пазаруване... което обезсмисля новите технологии, щото няма да се изплатят...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход