Светлината, която угасна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Светлината, която угасна

Shutterstock

Светлината, която угасна

Как либерализмът стана жертва на собствения си триумфален успех след края на студената война

Стивън Холмс, Иван Кръстев
10484 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Това е откъс от новата книга на Иван Кръстев и проф. Стивън Холмс ("Имитация и демокрация. Как Западът спечели студената война, но загуби себе си", която излиза на български език с издателство "Обсидиан" в началото на 2020, а вече е по книжарниците на английски, немски, френски, испански и предстои да излезе на още над 15 езика.

Книгата е вече на пазара в редица европейски страни със заглавието The Light that Failed: A Reckoning, by Ivan Krastev and Stephen Holmes (Penguin: October 31, 2019).

За авторите

Иван Кръстев е световноизвестен български политолог.

Стивън Холмс е професор по право в Нюйоркския университет. Преподавал е политически науки и право в университетите "Харвард" (1979 - 1985), Чикагския университет (1985 - 1997) и "Принстън" (1997 - 2000). Главен редактор е на списание East European Constitutional Review (1993 - 2003).)

Бъдещето беше по-светло вчера. Тогава още вярвахме, че 1989 г. е границата, отделяща "миналото от бъдещето почти толкова категорично, колкото Берлинската стена отделяше Изтока от Запада". Беше ни трудно "да си представим свят, радикално по-добър от нашия, или бъдеще, което да не е демократично и капиталистическо". Днес вече не мислим така. Днес повечето от нас трудно могат да си представят бъдещето, дори и на Запада, като несъмнено демократично и либерално.

В края на студената война надеждите, че либералната демокрация ще завладее света, бяха големи. Геополитическата сцена изглеждаше подготвена за спектакъл, подобен на "Пигмалион" на Джордж Бърнард Шоу - оптимистична и дидактична пиеса, в която професор по фонетика за кратко успява да обучи една цветарка да говори като Кралицата и да се чувства като у дома си в изискана компания.

В крайна сметка обаче, след като преждевременно отпразнуваха интеграцията на Изтока в Запада, зрителите най-накрая разбраха, че всъщност гледат друг спектакъл. Вместо "Пигмалион" светът сякаш стана свидетел на театрална адаптация на "Франкенщайн" на Мери Шели - песимистичен роман за млад учен, решил, подобно на Господ, да сътвори в лабораторията си едно хуманоидно същество. Но несъвършеното чудовище започва да се чувства обречено на самота, изолация и омраза. Водено от завист към непостижимото щастие на своя създател, то насочва агресията си към приятелите и семейството му и погубва техния свят, като оставя в наследство от този нелеп експеримент единствено разкаяние и мъка.

Историята, която тази книга се опитва да разкаже, е как либерализмът стана жертва на собствения си триумфален успех след края на студената война. На пръв поглед причината е в поредицата от дълбоко дестабилизиращи политически събития: атаките на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември, втората война в Ирак, финансовата криза от 2008 г., анексирането на Крим от Русия и нахлуването ѝ в Източна Украйна, безсилието на Запада на фона на затъването на Сирия в хуманитарен кошмар, миграционната криза в Европа през 2015 г., референдума за Брекзит и избора на Доналд Тръмп за президент. Блясъкът на либералната демокрация от годините след студената война беше помрачен и от китайското икономическо чудо, направлявано от един политически режим, който не се срамува, че не е нито либерален, нито демократичен.

Когато Берлинската стена падна, по света имаше едва шестнадесет гранични огради. Днес те са общо шестдесет и пет - изградени или в процес на изграждане. Според експерта от Университета в Квебек Елизабет Вале почти една трета от страните по света издигат бариери по границите си. Трите десетилетия след 1989 г. се оказаха "междустенен" период: кратък интервал без барикади между драматичното разрушаване на Берлинската стена, вдъхновило утопичните фантазии за свят без граници, и глобалната треска по изграждане на стени от цимент и бодлива тел, въплъщение на екзистенциални (макар и понякога въображаеми) страхове.

Днес повечето европейци и американци смятат, че животът на техните деца ще бъде по-лош от техния. Обществената вяра в демокрацията се топи, традиционните политически партии се разпадат или са изтласквани от аморфни политически движения и популисти със здрава ръка, което поставя под въпрос решимостта на организираните политически сили да се борят за оцеляването на демокрацията във време на криза. Уплашени от фантома на масовата миграция, избирателите в някои части на Европа и Америка все повече се увличат по ксенофобската реторика, авторитарните лидери и милитаризираните граници. Някога възхвалявани като бариера срещу тиранията, днес човешките права редовно са обвинявани, че ограничават възможностите на демокрациите да се борят ефективно с тероризма. Кризата на либерализма е толкова дълбока, че позоваването на "Второто пришествие" на Уилям Бътлър Йейтс - стихотворение, създадено през 1919 г., след края на един от най-смъртоносните конфликти в човешката история - стана едва ли не задължително за политическите коментатори през 2016 г. Един век след като Йейтс пише: "в разпад е всичко; отприщва се анархия в света", тези думи се превърнаха в мантра за разтревожените защитници на либералната демокрация.

В своите мемоари, озаглавени "Светът, какъвто е", Бен Роудс, близък сътрудник и приятел на Барак Обама, споделя, че в деня, в който Обама напуска Белия дом, най-много го измъчва въпросът "дали не сбъркахме". Съмненията му не са "какво се обърка" или "кой сгреши", нито въпросът на Хилъри Клинтън: "Какво се случи?" Въпросът, който си задава Обама, е: "Дали не сбъркахме?" С други думи, дали либералите не изтълкуваха погрешно периода след края на студената война? "Дали не сбъркахме" е правилният въпрос, чийто отговор търсим в тази книга.

Във времето на студената война политически най-значимото противопоставяне беше между комунисти и демократи. Светът беше разделен между тоталитарния Изток и свободния Запад, а обществата, които се намираха в периферията на главния конфликт, имаха (или си мислеха, че имат) правото и силата да изберат на чия страна да застанат. След падането противопоставянето между двете враждебни системи беше заменено от напрегнати отношения между образци и подражатели в рамките на еднополюсна система. И именно бунтът срещу позицията на подражатели е в основата на популистката вълна в Източна Европа.

Стремежът на бившите комунистически страни да подражават на Запада след 1989 г. беше наричан с различни имена - американизация, европеизация, демократизация, либерализация, разширяване, интеграция, хармонизация, глобализация и т.н., но всички те означаваха модернизация чрез имитация и интеграция чрез асимилация. Според популистите в Централна Европа либералната демокрация след падането на комунизма се е превърнала в нова, неизбежна ортодоксия. Те постоянно повтарят, че имитацията на западните ценности, нагласи, институции и практики се превръща в императив.

След падането на Стената всички споделяха убеждението, че имитацията на Запада е най-ефективният начин за демократизация на доскоро недемократичните общества. Най-вече заради съдържащата се в него морална асиметрия, днес този самонадеян консенсус се е превърнал в основна мишена на популистите.

Когато популистите от Централна Европа се бунтуват срещу онова, което възприемат като имитационен императив, описван като най-непоносимата черта на либералната хегемония след 1989 г., очевидно имат предвид нещо не толкова всеобщо и политически много по-провокативно от простото подражателство. Посткомунистическата имитация предполага, на първо място, признаването на моралното превъзходство на имитирания над неговите подражатели, на второ място, политически модел, който твърди, че е по-добър от всички жизнеспособни алтернативи, на трето ‒ очакването, че имитацията ще бъде безусловна, а не съобразена с местните традиции, и на четвърто ‒ допускането, че представителите на имитираните (следователно имплицитно по-висши) страни имат право постоянно да наблюдават и оценяват напредъка на подражаващите страни.

През 1890 г. Ръдиард Киплинг завършва първия си роман "Светлината, която угасна" - една сантиментална история за романтична любов, артистични амбиции и постепенно ослепяване. Романът излиза в две различни версии. По-кратката завършва с happy end (майка му я харесва), а по-дългата - с нещастен край. За съжаление за нас нямаше вариант да публикуваме тази книга с два различни финала. Вярваме, че това дали краят на ерата на имитацията ще е трагичен или оптимистичен зависи от това как либералите ще осмислят опита си от епохата след края на студената война. Пред нас е изборът – или безкрайно да оплакваме края на глобално доминиращия либерален ред, или да приветстваме връщането в света на политическите алтернативи, осъзнавайки, че либерализмът, след като се възстанови от стремежа си за глобална хегемония, си остава политическата идея, която най-приляга на XXI век.

Това е откъс от новата книга на Иван Кръстев и проф. Стивън Холмс ("Имитация и демокрация. Как Западът спечели студената война, но загуби себе си", която излиза на български език с издателство "Обсидиан" в началото на 2020, а вече е по книжарниците на английски, немски, френски, испански и предстои да излезе на още над 15 езика.

Книгата е вече на пазара в редица европейски страни със заглавието The Light that Failed: A Reckoning, by Ivan Krastev and Stephen Holmes (Penguin: October 31, 2019).

За авторите

Иван Кръстев е световноизвестен български политолог.

Стивън Холмс е професор по право в Нюйоркския университет. Преподавал е политически науки и право в университетите "Харвард" (1979 - 1985), Чикагския университет (1985 - 1997) и "Принстън" (1997 - 2000). Главен редактор е на списание East European Constitutional Review (1993 - 2003).)

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D

    Не допусках, че някога ще ми допадне неолиберализма на Иван Кръстев.
    Грешал съм.
    Личи си аналитичния ум, който прокъсва догматите.!
    За дребните фактологични неточности няма да придирям: г-н Кръстев все пак е видял гората.
    Определено ще чета книгата.

  • 2
    borodino avatar :-|
    borodino

    До коментар [#1] от "D-r D":

    Не допускам да сте пропуснал, че Иван Кръстев стана "световноизвестен български политолог", както го обявяват в приятелския му Капитал, шетайки из фондации и НПО-та от Соросовата мрежа в Европа. Дори попаднах на коментар преди години, че е един от двигателите на майданството в Украйна.

    В този смисъл ще ми е интересно мнението ви за трансформацията на Кръстев от ястреб глобализатор в скептик глобализатор.

  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#2] от "borodino":

    Фактът за връзката Сорос-Кръстев е общоизвестен. Това не ми пречи, обаче, да се възхищавам от интелекта и ерудицията на г-н Кръстев и на нечовешката му способност с прости, достъпни и запомнящи се за широката публика език, логика и примери да налага неолибералните глобалистки тези.

    По ми е любопитно по какво съдите, че г-н Кръстев е загърбил глобализма? Глобализмът като конструкция и цели си е абсолютно същия. Променени се методите за постигането им.

    Не смятам, че тази книга е свидетелство, че г-н Кръстев е изменил на ментора си. По-скоро г-н Сорос позавъртя руля и насочи вниманието на структурите си от "мирното" налагане на глобалистичния модел в световен мащаб към деструктирането на самите САЩ, чиито истаблишмънт все повече се дистанцира от глобалистичните теории.

    Сорос, например, дарява 3,3 млн. долара на организации на чернокожи граждани във Фергюсън. Става дума за подклаждане на расовите вълнения във Фергюсън, последвали оправдаването на бял полицай, застрелял чернокож младеж при кражба.

    И защо му е на Сорос да дестабилизира САЩ чрез размирици на расова и социална основа ли? Ами това е изпитано средство за натиск върху истаблишмънта. При разширяване и радикализиране на протестите първото нещо, което се случва, е срив на борсовите индекси. От което следват падане на котировките, загуба на вложения, ипотечна криза, свиване на пазара и производството, съкращаване на работни места, паника и мощно обществено недоволство срещу управляващите. Да напомням ли, че управляващите в момента в САЩ са антиглобалисти?

    Четох, но тогава не обърнах внимание, че още през май т.г. Джордж Сорос се бил избавил от вложенията си в акции и е инвестирал парите в злато. Вероятно някакъв трус очаква борсите...

    Методите. Там е промяната. А глобализмът продължава да е светлото бъдеще... За соросаците, естествено.

  • 4
    oii34567760 avatar :-|
    oii34567760

    Писателското дарование и ерудиция на г-н Кръстев наистина са безспорни. Но неговите анализи са силно ограничени в рамките на така наречената „политическа психология“, т.е. в писанията му, категорично липсват всякакви факти и аргументи от икономическо естество. Създава се впечатлението, че за г-н Кръстев съществува само политически, но не и икономически либерализъм. Това прави анализите му изключително едностранчиви, непълни и в крайна сметка – повърхностни и скучни. Разбира се, това е валидно и за цялата „политология“, за която е спорно дали изобщо е наука, а е само едно високопарно преливане от пусто в празно.

  • 5
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Като ръгаш в гушите на интелигентните хора насила всичките ЛГБТ права, джендъри, политкоректност, феминацизъм и т.н. логично е да стигнеш до тук. Странното е да се питаш къде си сбъркал.

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Не успях да прочета докрай статията - нещо леко несвързан и хаотичен ми се вижда текста.

    Кръстев е безспорно умен и ерудиран човек. Но по необходимост си вади прехраната с гръмки тези. Ако не са гръмки няма да привличат вниманието, а той от това се прехранва. Един вид клик-бейт.

    Либерализмът не е умрял. Просто няма как движението да е все в една посока.

    Ако погледнете общественото развитие то е малко като тангото - две напред - едно назад.

    След френската революция идва реставрацията. После си заминава. После идва империята на Наполеон 3-ти. После пак идва републиката.

    След Английската революция идва диктатурата на Кромуел. После се връща монархията - но вече значително отслабена. И така нататък.

    С либерализма е същото.

    Истината е, че той не е умрял - просто в момента махалото отива в обратна посока. И след време пак ще се върне. Така е било, така и ще бъде.

  • 7
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Третия етап (след земеделския първи и индустриалния втори) има проблем с демокрацията, защото поради технологичен напредък благата се произвеждат от малцинство, а разпределението им се гласува от мнозинството. В индустриалния свят това не беше така, защото политическо мнозинство беше и прозиводствено. Т.е. демокрацията е обществения строй на индустриалната епоха. Както и феодализма/робството е системата на земеделската епоха, където актив е само земята и за да се опази актива трябва да има робовладелец/барон с малка армия и много роби/селяни. Та понеже "битието определя съзнанието", сме изправени пред задачата да изобретим управление, което да пасва на постиндустрилната епоха. Т.е. не либерализма е в упадък сам по себе си, а демокрацията. Поради производствено-технологични причини. Проблем е и глобалното село, в което диви азиатски и африкански орди виждат благата на белия човек, но не могат да ги получат, фрустрират се и поддържат диктатори, които им обещават величие, за да запълнят пропастта на невежеството и бедността.

  • 8
    misho73 avatar :-|
    misho73

    За да подкрепя горната си теза, трябва да кажем че избирателите на Тръмп например са главно онези, които с ужас разбират че мускулната им сила е ненужна и нямат шанс да са средна класа без интелигентност, каквато уви, не притежават. За разлика от родителите си, които бидейки фабрични работници са били средна класа. Подобна е и кризата на руснаците, които освен американската драма, разбират че няма да са велика сила с териториите си, ресурсите и ракетите си. И търсят лидер, който да им вдъхне самочувствие, каквото няма откъде да дойде. Турците са руснаци, в този смисъл. Арабите осъзнават че света не го е еня за тях и имат подобна драма, без да броим геометричната прогресия на населението им, което прави възпроизводство на модела все по-труден (виж бюджетния дефицит на Саудитска арабия).
    Китай е в друга ситуация - демографско свиване и вече три поколения прогрес. Затова и режима им оцелява, а не защото са анти-либерали, комунисти или друго подобно. Но и те ще достигнат "стъкления покрив" съвсем скоро и ще се разбунтуват. Там се заформя дългова криза, което не е повод за оптимизъм за комунистическата върхушка.

  • 9
    klimentm avatar :-|
    klimentm

    До коментар [#7] от "misho73":

    Много интересна теза,запознат ли си с "Хомо Деус"на Ювал Хараре? Там той се опитва да разгледа проблемите на постиндустриалното човешко общество и бъдещето в което много от хората ще се окажат "ненужни' и небнодимият поради това нов социален ред.

  • 10
    gost22 avatar :-?
    gost22

    До коментар [#8] от "misho73":

    Дилемата е не умни или прости, а нарастване на производството със свиване на платежоспособното търсене. Сещаш ли се, новата цел ще е платежоспособен пазар, щото тези с парите ще стават по-малко (заради новите технологии), продукцията ще се увеличава щото иначе ще е прекалено скъпа, а огромния брой "ненужни" хора няма да имат пари за пазаруване... което обезсмисля новите технологии, щото няма да се изплатят...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK