Столични адвокати предлагат нова концепция за адвокатските хонорари

Цялостна нова концепция за определяне на адвокатските възнаграждения предлагат група столични адвокати в становище до Народното събрание. В него те предлагат адвокатите да не са обвързани от минимални размери на адвокатските възнаграждения, които сега са определени в наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдС), а да са свободни да определят и по-малки хонорари за услугите си. Минимални размери на адвокатските възнаграждения да бъдат определени в отделна методика към Закона за адвокатурата, но те да служат само като ориентир за съда, когато присъжда разноски по делата, както и в други случаи, когато хонорар не е договорен.

Изразява се принципната позиция, че адвокатските възнаграждения не би следвало да се ограничават с минимални или максимални размери, нито да се уреждат с акт на Висшия адвокатски съвет, а да се определят на пазарен принцип. Същевременно обаче законът следва да уреди критерии за определяне на възнагражденията въз основа на функционален анализ на адвокатската дейност при зачитане на обществения интерес и гарантиране на качеството на адвокатската дейност и достойнството на професията.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Становището е прецизно и детайлно мотивирано с практиката на Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург, включително и по две български дела, завършили с решение на СЕС, че задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, определени от орган на самата адвокатска гилдия (ВАдС), а не от независим от нея орган или в закон, са в противоречия с правото на ЕС, доколкото могат да нарушат правилата на конкуренцията. Пълния текст на становището вижте тук.

То е изготвено по повод на проекта за промени в Закона за адвокатурата, внесен през ноември м.г. от четирима депутати от управляващите и ВОЛЯ, всички членове на правната комисия, начело с председателката Анна Александрова от ГЕРБ. Предложените от тях промени са доста еклектични, а мотивите са само една страничка. Паралелно с опита да се пренапише текстът за адвокатските възнаграждения в проекта също така се предлага премахване на законовото задължение за носене на тоги от адвокатите в съдебна зала, някои нови текстове по отношение на дисциплинарната практика и изборните правила, но без обяснение кое налага този подход при ясно изразената позиция на адвокатското съсловие, че е назрял моментът за приемане на цялостен нов закон.

Още до края на ноември в парламента бяха депозирани две противоположни становища по този законопроект. Едното - силно критично, подписано от 237 адвокати от Обединение на свободните адвокати (ОСА), в което подробно се излагат аргументи, че проектът противоречи както на конституцията, така и на правото на ЕС. Другото – от Висшия адвокатски съвет, който на по-малко от две страници изразява съгласие с всички предложени промени без сериозна аргументация.



Същественото в сегашното последно становище по законопроекта е, че то съдържа много подробна концепция за механизма на определяне на адвокатското възнаграждение, включително и конкретно предложение за законова уредба в рамките на настоящия закон и детайлна аргументация на всеки от елементите на предлагания текст.

Становището е публикувано на фейсбук страницата на "Адвокати за адвокатите", създадена специално за предстоящите избори за ръководни органи на Софийската адвокатска колегия през януари т.г. от "група адвокати съмишленици". Под него са се подписали общо 13 адвокати - Стефан Марчев (един от шестимата кандидати за председател на Софийския адвокатски съвет), Жана Кисьова, Катерина Граматикова, Александър Тонев, Валентина Бакалова, Любомир Владикин и др.

Според тяхната обща оценка законопроектът трябва да бъде оттеглен и да се пристъпи към изработване на изцяло нов Закон за адвокатурата, който първо да бъде подложен на обществено обсъждане. Същевременно, ако проектът не бъде оттеглен, то единствената спешна и наложителна промяна в адвокатския закон е свързана с уредбата на адвокатските възнаграждения с оглед решението на Съда на ЕС съединени дела C-427/16 и C-428/16, което пък провокира и нова практика на националните съдилища да присъждат разноски за адвокатско възнаграждение на спечелилата страна в многократно по-ниски размери от минимума по наредбата на ВАдС. Законопроектът обаче не дава адекватно разрешение на този проблем, се казва в становището, посветено основно на концепцията за определяне на адвокатските възнаграждения.

На първо място, в него се казва, че критериите за определяне на размера на адвокатските възнаграждения трябва да бъдат част от Закона за адвокатурата – чрез обособяването им като методика в приложения към закона. Самата методика обаче не трябва да има задължителен характер за адвокатите, доколкото цената на техните услуги следва да се определя на пазарен принцип. Тя ще е приложима само при определяне на отговорността за разноски в съдебните производства, като така гарантира прозрачност и предвидимост и елиминира правната несигурност. Освен това тя ще осигури еднаква практика при определяне на възнагражденията от адвокатските съвети в случаите на липса на договор или ясна уговорка за възнаграждение.

В общия случай размерът на адвокатския хонорар се определя в договор между адвоката и клиента. Размерът на договореното възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован, съобразен с критериите за справедливост и Методиката за определяне на адвокатските възнаграждения, пише в предложението за нов текст в Закона за адвокатурата.

Методиката трябва да се основава на функционален анализ на адвокатската дейност, който се изготвя от ВАдС при зачитане на обществения интерес и гарантиране качеството на адвокатската дейност и с оглед на някои критерии:

• наличието на производства и дейности, ползвани от широк кръг потребители
• вида и сложността на производството или осъществяваната дейност
• броя, обема и сложността на въпросите, по които се предоставя правна помощ
• обичайната продължителност на предоставяната правна помощ
• времето за проучване и други съпътстващи дейности, включително пътуване
• сроковете за извършване на правните консултации или дейности, спешността и необходимостта от предоставянето им в почивни или празнични дни
• материалния интерес и другите защитавани права и интереси
• възможния резултат и отговорността на адвоката
• институцията или съда, пред който се предоставя правна помощ.

По 75 лева на час според прогнозната ангажираност на адвоката В становището се дават и конкретни примери как тези критерии могат да бъдат съобразени с конкретната услуга според оценката за прогнозната ангажираност на адвоката. Един от тези примери звучи така: Възнагражденията за съвети, справка, изготвяне на книжа и договори, които не са свързани с процесуално представителство, могат да се определят според: 1) почасовата ангажираност на съответния адвокат, след като ВАдС определи средната времева ангажираност за извършване на вида услуга и средния обем на изготвените книжа/договори; 2) при минимална почасова ставка на възнаграждението спрямо определена база – например максималния осигурителен доход. В този случай, ако се приеме, че минималната ангажираност за устна консултация, справка или съвет е 45 мин., а за писмена консултация е 1 час, то минималното възнаграждение за такъв вид услуга при почасова ставка от 75 лв./час е определена закръглено на 56 лв. за устна консултация и 75 лв. за писмена консултация, възнагражденията са респективно 30 лв. и 60 лв. Възнагражденията при процесуално представителство по дела без оценяем интерес (например дело за бащинство) се определят и на база на прогнозната средна ангажираност на адвоката според сложността на спора и очаквания брой съдебни заседания. При това положение при ангажираност на адвоката от поне 10 часа и при прилагане на горната минимална почасова ставка от 75 лв./час минималното възнаграждение за такова дело пред една инстанция би било 750 лв.

Принципната позиция за уредбата на адвокатските хонорари според становището е мотивирана с решенията на СЕС, според които за конкретни професии може да се определят минимални и максимални тарифи, но това трябва да става от независим орган или чрез закон. Висшият адвокатски съвет не може да играе ролята на такава независима професионална организация, която да определя тарифите, защото той не е независим спрямо адвокатите (като оператори на услуги), след като се избира от тях и се отчита пред тях. По тази причина концепцията предлага уредба, според която методиката се изготвя на база на функционален анализ на адвокатската дейност, изготвен от ВАдС, но се утвърждава със закон.

В контекста на необходимостта от цялостно и детайлно преуреждане на дисциплинарната отговорност на адвокатите и дисциплинарното производство в становището се предлага и отпадане на абсолютната забрана за реклама на професионалната дейност на адвоката. Отговорност трябва да се носи само за "заблуждаваща или сравнителна реклама на професионалната дейност" се казва в становището, което се позовава на европейски директиви.

Много е подробно становището и по отношение на текстовете за избор на органи на адвокатурата, където също се предлагат алтернативни законови текстове, но при ясната заявка, че тези промени не са спешни и е добре да се изготвят в рамките на цялостен проект за нов закон и да се подложат на обществено обсъждане.