От интервю на изпълнителния директор на "Националната лотария" Димитър Ганев пред "Медиапул" преди време става ясно, че при 2-левовите билети връщат на участниците най-малко 57%, а при 10-левовите талони наградният фонд е 75%. Ако приемем, че средно 60% от приходите от талончетата се връщат обратно като раздадени печалби, то излиза, че за четири години – от 2015 до 2018 г., бюджетът е ощетен с поне 78 млн. лв. само от модела с комисионата от страна на "Ню геймс". Изчисленията са на база декларираните от компанията приходи за периода, които обаче може да отчитат само процент от събраните залози.

Правилата на игрите могат да се намерят на сайтовете на двете лотарии като този на "Национална лотария" е с подпис и печат на Държавната комисия по хазарта, датиращ от 9 март 2018 г. На практика излиза, че с благословията на държавата двете компании са оптимизирали дължимото към държавата. Сега Найденови показват и две декларации по Закона за хазарта, които всеки оператор е длъжен да попълва и изпраща ежемесечно – едната на тотализатора, а другата на "Ню геймс". От тях става ясно, че държавното дружество е декларирало получени залози и е платило такса 15% върху сумата, докато "Ню геймс" е декларирало стойност на получени такси и комисиони и е платило 20% върху тази по-ниска сума.

От ДКХ твърдят, че в Закона за хазарта няма дефиниция на понятието "хазартни игри, за които се събират такси и комисиони". "Липсата внася известна неяснота по отношение на конкретните хазартни игри, за които се дължат държавни такси по този ред. В някои от законите на държавите - членки на ЕС, свързани с регулацията на хазарта, се приема, че такъв тип облагане се прилага към хазартните игри, при които играчите залагат един срещу друг и хазартният оператор събира комисиони за покриване на организационните разходи и за заплащане на дължимите данъци", посочват от ДКХ. Оттам признават, че двете частни лотарии плащат държавна такса в размер на 20% върху стойността на получените такси и комисиони и тази практика е от 2015 г. И допълват двусмислено, че "възприетите от хазартните оператори различни подходи към формирането на конкретния им размер водят до разлики, които не би следвало да се получават, ако законодателят е въвел прилагането на тези подходи като алтернативни".

Стои въпросът защо години наред никой в тази комисия не е забелязал разликата и ако не друго, то поне не е инициирал законова промяна, която да не позволява подобна практика. На 18 декември "Капитал" попита и министъра на финансите Владислав Горанов дали ще предложи законодателна промяна, с която да направи еднозначно прилагането на високата такса, която в момента плаща само държавният тотализатор. До редакционното приключване на броя не получи отговор. Единствената публична изява на министъра по темата е в bTV през декември, когато заяви, че има получен сигнал по темата и че е възложил проверка на Агенция "Държавна финансова инспекция".