С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 10 яну 2020, 11:11, 9070 прочитания

Газовите маневри на Борисов

В един ден България се озова в преса между Вашингтон и Москва, но засега изглежда, че никой няма интерес да блокира газовите проекти в страната

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • В един ден България се озова в преса между Вашингтон и Москва, но засега изглежда, че никой няма интерес да блокира газовите проекти в страната.
  • Пускането на "Турки поток" и продължението му през страната засега се преима от САЩ заради обещанията за внос и на американски газ.
  • Руснаците пък са готови на отстъпки от цените на газа при своевременно завършване на българския участък от транзитния газопровод.
Вероятно съвсем случайно, на 8 януари - в деня, в който руският президент Владимир Путин и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган официално откриха в Истанбул газопровода "Турски поток", България и САЩ проведоха в София първата сесия на стратегическия си диалог. И в двете събития участва премиерът Бойко Борисов, който на пръв поглед е като в преса между Вашингтон и Москва.

Въпреки привидния натиск, на който е подложена България, ситуацията е малко по-различна. Първо, "Газпром" все пак ще направи отстъпки, за да може не много изгодната сделка за продължението на руския проект за доставка на газ по дъното на Черно море през българска територия да бъде преглътната по-лесно - в следващите два месеца руската компания се очаква да свали цените на доставяния за България газ с несимволичен процент. Второ, САЩ едва ли ще задействат санкции срещу "Турски поток" въпреки слуховете в София. И трето, Борисов отново влиза в любимата си роля на посредник, който трябва да пренесе посланията на Вашингтон и Брюксел към Ердоган в лично качество.


На церемонията в Истанбул българският премиер (единствен представител на ЕС) не получи възможност да говори от трибуната, но пък имаше лични срещи освен с Ердоган и с руския президент Владимир Путин и сръбския президент Александър Вучич. Пред българските медии, които го придружаваха в Турция, Борисов заяви, че Путин е останал доволен от напредъка по строежа на транзитния газопровод през българска територия, за което му показал снимки. А Вучич се бил съгласил да нарича тръбата през Сърбия "Балкански поток", както самият Борисов настоява да се казва и българският участък.

Руската игра

В последната година, както изглежда, се повтаря ситуацията с "Южен поток", но с обърнат знак. През 2012 г. България бавеше решението си да се включи в проекта за гигантския газопровод (с четири пъти по-голям капацитет от продължението на "Турски поток" през България), докато през ноември същата година не получи 11% отстъпка от цената на газа, която действаше със задна дата. Тогава цените на природния газ в страната, както и сега, бяха на рекордно високо ниво спрямо средноевропейските. В момента "Булгаргаз" плаща на "Газпром" по 22 евро за мегаватчас газ, докато на газовия хъб в Баумгартен (Австрия) котировките са едва 12.8 евро за 8 януари (при цялата условност на сравнението между дългосрочни договори и договори с доставка за следващия ден).



Сега обаче изглежда, че "Газпром" извива ръцете на България. След края на антимонополното разследване на Европейската комисия срещу руския гигант през 2018 г., вместо да получи солена глоба, руската корпорация беше принудена да се съгласи с възможността за промяна на цените по дългосрочните си договори. Целта е те да отразяват по-близо движението на спотовите пазари (т.е. там, където те се определят от текущото търсене и предлагане). За да не може "Газпром" да отказва промяната необосновано, в споразумението с ЕК беше въведен независим арбитър, който може да дава становища. Тоест "Булгарагаз" има всички основания да иска и да получи намаление на цените, но разговорите до момента не са напреднали много.

Според няколко източника на "Капитал" "Газпром" открито никога не е обвързвал преговорите за цените с изграждането на газовата инфраструктура, която трябва да поеме доставките от "Турски поток" към Сърбия. Но както изглежда, с всеки напредък в България следва малко "омекване" на руската компания. Първоначално държавната "Булгартрансгаз" избра за строител саудитска фирма Arkad, но след това изненадващо подмени избора си с обединение "Газово развитие и разширение в България", в което основна роля играеше руската ТМК. След решенията на Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд в крайна сметка Arkad получи поръчката, но се оказа, че ТМК ще доставя тръбите. Едва след като руската фирма си е гарантирала участието, разговорите между "Булгаргаз" и "Газпром" започнаха официално (на 5 август).

Дайте, за да дадем

В момента "Газпром" отново тупал топката, явно чакайки сериозен напредък по изграждането на газовото трасе в България. Което въпреки увереността на премиера Борисов, че расте с пет километра на ден, всъщност върви доста по-бавно. Повече от три месеца след подписването на договора с Arkad са готови по-малко от 40 км от всичките 308 км газопровод, който трябва да бъде построен до края на месец май. Или ако смятаме в дни, както прави Борисов, излиза по по-малко от 0.4 км на ден. Към момента разнесени по трасето пък са тръби за още около 70 км, а разчистеният терен обхваща 120 км.

Основната причина за забавянето е опитът на всяка цена в проекта да бъде вкарана руската ТМК, която в началото на 2019 г. беше обявена от руските медии за победител в търга още преди той да е стартирал (строителят на "Южен поток" също беше посочен от руските медии през 2013 г.). Освен че строежът започна по-късно от очакваното, според два източника на "Капитал" доставяните от руската компания тръби не съответствали на спецификациите на Arkad, поради което за заваряването им трябвало да се осигури допълнителна техника и специалисти, което се случило доста по-бавно.

Ако строежът се ускори, "Газпром" вероятно ще се съгласи и да предостави отстъпка в цените, която ще варира между 15 и 30%, кoято по всяка вероятност ще действа и със задна дата. Подобен процент със сигурност ще бъде обявен за голяма победа в София, което ще приглуши част от проблемите на проекта, който премиерът Борисов предпочита да нарича "Балкански поток". Както и в случая с "Южен поток", от него България дълго няма да има сериозни печалби, тъй като трябва първо да изплати инвестицията, която заедно с лихвите и невключените в проекта разходи достига 3 млрд. лева.

Разликата е, че докато Европейската комисия имаше сериозни възражения срещу "Южен поток", сега институцията се придържа към формулата "следим внимателно ситуацията и ще приложим релевантното законодателство без дискриминация". Досега Брюксел не е дал индикация, че вижда регулаторни проблеми с продължението на "Турски поток" през България.

Санкциите са там, където боли и има интерес

Въпреки приети в средата на декември миналата година американски санкции за "Северен поток 2" и "Турски поток", те едва ли ще засегнат руския проект през Черно море. Затова има по една техническа, политическа и икономическа причина.

Самите санкции засягат "осигуряване на определени кораби за изграждането на определени руски тръбопроводи за износ на енергия" и по-конкретно оборудване за полагане на тръбопроводи на дълбочина над 30 метра под морското равнище.

Поради естеството на американските санкции "Турски поток" не попада под тяхното действие, тъй като полагането на двете тръби на газопровода по морското дъно на Черно море завърши още в края на 2018 г.

Внимателно насочените санкции имат и чисто икономическо измерение. Те бяха внесени в Конгреса от сенатора от петролния щат Тексас Тед Круз и без съмнение, освен да ударят по Русия, целят да отворят и пазар за американските компании. За тях Германия и целият централноевропейски пазар е къде-къде по-апетитна хапка от Югозападна Европа.

Чисто политически Вашингтон освен това няма интерес да наказва България, както и между другото Германия. В текста на поправката в американския закон за бюджета и отбраната през 2020 г., с която бяха въведени санкциите, не става и дума за по-широки санкции, като вероятната причина е, че те биха засегнали няколко големи мултинационални компании, всички с бизнес в САЩ. А и настоящите санкции са достатъчни да забавят драматично въвеждането на "Северен поток 2" в експлоатация. В момента строежът е замразен, докато"Газпром" успее да мобилизира свои кораби за полагане на тръбите да поемат работата. Отчасти заради това забавяне руската компания удължи миналия месец договора си за транзит на газ с Украйна за още пет години.

Американската игра

Ако американските компании имат интерес в Балканския регион, то е заради евентуалната възможност да изнасят газ към Украйна. Точно поради това американската администрация не престава да следи за диверсификацията на газовите трасета в България, а в отговор българското правителство постоянно изтъква възможността за пренос на газ от юг на север. В сряда например в комюникето след първата сесия на стратегическия си диалог САЩ - България американската страна обърна особено внимание на взетото същия ден решение "Булгартрансгаз" да придобие 20 процента дял от собствеността и разглеждане на възможността за резервиране на капацитет от плаващата платформа за съхранение и регазификация край Александруполис.

Колко ще струва българското участие не се посочва, както и не се изяснява откъде ще се осигурят парите, след като "Булгартранзгаз" даде наличните си средства за авансите към Arkad. Според прогнозните сметки на гръцката Gastrade терминалът ще струва общо 370 млн. евро, т.е., ако дяловото участие на акционерите е една трета от тази сума, българската компания ще трябва да инвестира до 20 млн. евро.

Премиерът Борисов вече обяви, че ще поиска от специални цени за доставка на американски втечнен газ и изключване на посредниците, като по думите му американският газ в момента е с 10% по-евтин от този, който България купува от Русия.

Както изглежда, идеята на правителствената политика е, че дори България да не е на плюс от руския проект за пренос на газ, тази загуба ще се компенсира от други транзитни доставки от юг на север. На теория това е възможно. На практика обаче беше по-добре София да иска повече от "Газпром", тъй като поне в следващите 10 години ще печели в пъти по-малко от преноса на руски газ. Българският премиер Бойко Борисов обаче явно е научил грешен урок от края на "Южен поток". Предишният проект на "Газпром" в България се провали не заради неразумни български претенции. Точно обратното - заради прекалени корупционни апетити и нежелание да се влиза в сериозен спор с руския газов гигант.
Какво е построено в България
На фона на твърденията, че транзитният газопровод до сръбската граница се строи с по 5 км на ден, дойдоха официалните данни за завършени едва 38 км през изминалите 3 месеца

[Правителствена пресслужба]

Проектът "Турски поток" свързва директно руската с турската газотранспортна мрежа, като дължината на морския участък е 930 км през Черно море. Капацитетът на двете тръби на газопровода е 31.5 млрд. куб.м на годишна база, като половината са за турския пазар, а другата половина - за доставки към България, Гърция и Македония и транзит през България и Сърбия към Централна Европа.

Сухопътният участък на територията на Турция до границата с България е с дължина 142 км. На българска територия пък трябва да бъдат изградени общо 474 км, като на първия етап (до края на май тази година) трябва да са готови 308 км. Към 8 януари се работи в три участъка от това трасе между Борислав, Горни Дъбник, Селановци и Вълчедръм. Общо са доставени във временните строителни бази 18 385 броя тръби, или 220.6 км. Общият разчистен сервитут на газопровода е 128.45 км, разнесените тръби по трасето са 68.3 км, а заварените - 38.1 км.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Не, няма опасност за фиксирания курс на лева 19 Не, няма опасност за фиксирания курс на лева

Лоша комуникация и медийни спекулации донесоха страхове, че валутният борд тихомълком се премахва

26 яну 2020, 6560 прочитания

Уикенд новини: Китайският вирус напредва въпреки мерките, перничани искат още оставки заради водната криза Уикенд новини: Китайският вирус напредва въпреки мерките, перничани искат още оставки заради водната криза

И още: Кристалина Георгиева уверена, че България ще влезе в чакалнята на еврозоната през април; екопроблеми в различни части на страната белязаха почивните дни

26 яну 2020, 1804 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Енергетика"

Всяка седмица най-важното от енергийния сектор във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Номерът на Борисов с "Балкански поток" не мина в САЩ

Заместник държавният секретар Дейвид Хейл обяви, че Белият дом е против "Турски поток" през България, но от това не изглежда, че ще последва нещо

Още от Капитал
Глътка надежда за БНР

Изненадващо медийният регулатор реши да даде шанс на Андон Балтаков, който има опит в доказани медийни компании като "Асошиейтед прес" и CNN.

Реклама за слушане

Чрез подкаст рекламите компаниите могат да достигнат до нишова аудитория, фокусирана върху съдържанието.

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Грета Тунберг и пророците на климатичния апокалипсис

Световният икономически форум в Давос отново показа пропастта между думи и дела в областта на борбата с глобалното затопляне

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10