С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 21 яну 2020, 14:36, 3625 прочитания

Искането за по-тежки наказания за непълнолетни престъпници: Нищо чудно, че юристите са бесни

България ликвидира научните центрове по криминология, а премиерът Борисов поръчва "светкавични законови мерки" срещу убийства

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Убиецът на 18-годишната Андреа в Галиче не е чел Наказателния кодекс и няма никаква представа какви наказания предвижда той за престъпленията, които е извършил – взлом, изнасилване, убийство, грабеж и т.н. Маргинализираните млади хора като него, социално отчуждени, израснали без грижи и надзор, стават все повече - със съдействието на държавата. Те и занапред няма да прочетат Наказателния кодекс и със сигурност няма да научат, че премиерът Бойко Борисов е разпоредил бързи мерки за справяне с жестоките убийства, извършвани от непълнолетни, а именно – увеличаване на санкциите.

Конституцията обявява децата под особена закрила на държавата, но държавата не работи. Институциите, които е трябвало да проследят процеса на превръщане на днес 17-годишния Аксел Олегов в примитив и социопат, лишен от всякакви задръжки и неспособен да изпитва съжаление и съчувствие към другите хора, не функционират отдавна, макар че данъкоплатците ги издържат с данъците си.


По тази причина идеята, която Борисов предложи в понеделник - да отпадне автоматичната редукция на наказанията на непълнолетни, които са извършили тежки престъпления, за да се уплашат бъдещите извършители, е единствено поредният начин да се прикрие липсващата държава и да се тушира напрежението, което естествено се поражда след всеки такъв акт. Фактът, че съавтор на тази поредна некомпетентна идея за ожесточаване на репресията очевидно е главният прокурор Иван Гешев (доколкото тя се появи след среща, в която участваха и двамата с премиера), е само допълнителен мрачен щрих към ситуацията, който обаче не е неочакван предвид профила на новия обвинител №1.

"Светкавични законови мерки"

В понеделник премиерът Бойко Борисов се срещна с бащата на убитото в Галиче момиче Андреа в присъствието и на главния прокурор Иван Гешев, говорителката му Сийка Милева, както и депутати от ГЕРБ. След срещата Борисов обяви, че е "възложил" на депутатите от ГЕРБ "да предприемат светкавични законови мерки за предотвратяването на подобни тежки престъпления". А депутатът от ГЕРБ Маноил Манев, участвал в мероприятието, поясни в какво се състоят тези мерки – засилване на наказателната репресия срещу непълнолетни чрез премахване на задължителната законова редукция на наказанията за непълнолетни извършители на тежки престъпления.



"На срещата премиерът възложи на мен като народен представител и на колегите от парламентарната група по възможно в най-кратки срокове с дебат бърз и комуникация с прокуратурата да изготвим текст, който да махне всичко това. Някой, който извършва тежко престъпление срещу личността, да знае, че по определение, защото е между 16 и 18 години, ще му се размине, ще му бъде намалена присъдата. Идеята, която вече знаете и познавате, е да няма предварително гаранция за редукция на престъплението за непълнолетни, извършили престъпление срещу личността, да приключи", заяви Манов след срещата, цитиран от "Фокус".

Наказателният кодекс предвижда особени правила за налагане на наказания на непълнолетните, които са резултат от вековните постижения на науки като психология, криминология, право и др. На непълнолетните не може да бъде налаган доживотен затвор, а другите наказания задължително се редуцират по подробна схема, определена от закона. Когато става въпрос за престъпления, за които законът предвижда доживотен затвор, най-тежкото възможно наказание е затвор от три до десет години (за непълнолетни под 16 години) или от пет до 12 години - за непълнолетни, навършили 16 години.

Лансирането на "светкавично" премахване на тази законова редукция, за да стресне потенциалните извършители, всъщност е брутално незачитане на принципа, че промяната в наказателните закони се прави само след целеви криминологичен анализ. Такъв анализ би показал, че "мярката" няма да има обявения ефект.
Няма общество, което да е преборило престъпността с увеличаване на наказанията.


Иронията е, че в България и двете звена по криминология – към прокуратурата и към МВР – бяха ликвидирани в годините на прехода и отдавна у нас не се осъществяват криминологични изследвания. Това припомня днес в публикация в блога си юристът правозащитник и преподавател по криминология в Бургаския свободен университет Светла Маргаритова, която поставя въпроса: докога след всяка трагедия и поредната жертва на престъпление ще се потушава напрежението чрез промяна на законодателството и ожесточаване на репресията? България е единствената сред източноевропейските страни, която "затри" научните звена за изследвания на престъпността и в която не се извършват криминологически изследвания, казва Маргаритова, която е и председател на Българската асоциация по криминология.
Светла Маргаритова: Защо ГЕРБ затри криминологията?

"Защо ГЕРБ закриха Научноизследователския институт по криминалистика и криминология – от него остана само криминалистиката, обаче криминологията изчезна? Нека някой да попита дали в България през последните 10 и повече години се осъществяват някакви криминологични изследвания и грижа ли ги е управляващите каква е реалната картина на престъпността? Какви са причините за нея? Какъв е профилът на разкритите извършители? При всичките манипулации със статистическите данни пак няма как да се прикрие ниската разкриваемост дори и при най-тежката престъпност. Само че никое общество не е успявало да пребори престъпността с увеличаването на наказанията и това е доказано от многовековната история на човечеството.

Известно ли е на тези, които са призвани да противодействат на престъпността, че от бившите източноевропейски страни България е единствената, която си затри научните звена, които провеждаха изследвания точно на престъпността? Няма друга държава както на Балканите, така и в Източна, а още по-малко – в Западна Европа, в която да не се извършват криминологически изследвания, защото те са необходими за формирането на една цялостна и научно-обоснована наказателна политика. Няма друга държава, в която да не се правят паралелни на държавата измервания на виктимизацията на обществото. Впрочем управляващите едва ли са наясно какво означава този термин.

В юридическите факултети преподаваме дисциплината криминология, а наука нямаме вече повече от 10-15 години. Това е по-зле и от периода преди 1970 г. (защото след това у нас бяха създадени няколко научни звена) Ама при тези управляващи науката не е на мода. Тя не им е необходима. Виж, да беше футбол..."

Всъщност само статистиката на регистрираните престъпления през последните 20 години показва ясно, че намалява броят на тежките престъпления, извършени от непълнолетни. Това показват фактите, които бившият прокурор от Софийската районна прокуратура Андрей Янкулов изложи в поста си във фейсбук още в понеделник, малко след съобщението за идеята на премиера. "При намаляваща престъпност да увеличаваш наказанията е със сигурност най-малкото нелогично", коментира Янкулов, който е бивш служебен зам.-министър на вътрешните работи, бивш зам.-министър на правосъдието в екипа на Христо Иванов с ресор затворното дело.
Андрей Янкулов: Има достатъчно проблеми, няма нужда да се търсят нови

"Управляващите обмисляли законодателни промени, които ще се изразяват в увеличаване на наказанията за умишлени убийства, извършени от непълнолетни. Дори се обсъждала доста екзотичната за нашата правна система идея непълнолетният при определени предпоставки, свързани със зрелостта на психиката му, да би могъл да носи наказателна отговорност като пълнолетен, т.е. без да се ползва от автоматичната редукция на наказанието само защото е извършил деянието като непълнолетен.

За да се предприеме такава сериозна стъпка като увеличаване на наказателната репресия срещу непълнолетните, би трябвало това да е следствие на осъзната необходимост за адекватна реакция срещу констатирана тенденция на увеличаване на престъпността. Съвсем отделен е въпросът доколко увеличаването на наказанията води до намаляване на престъпността, но пък при намаляваща престъпност да увеличаваш наказанията е със сигурност най-малкото нелогично.

През последните почти 20 години картината на умишлените убийства, извършени от непълнолетни, е следната (по официални данни, достъпни на сайта на МВР):
  • от 2000 г. до 2009 г. от непълнолетни са извършени общо 105 умишлени убийства и 41 опита;
  • от 2010 г. до 2018 г. от непълнолетни са извършени общо 42 умишлени убийства и 21 опита.
За последните три години от разглеждания период (2016-2018) убийствата от непълнолетни са общо 6, а опитите - 5. За сравнение, през първите три години (2000-2002) са респективно 34 и 19.

Както и да се анализират тези данни, както и да се съпоставят с общата картина на престъпността, с демографските тенденции и пр., няма как да се достигне до извод, че е налице увеличаване на най-тежките престъпления, извършвани от непълнолетни.

Имаме си достатъчно проблеми и без да търсим нови такива, където ги няма."



Едно трябва да е ясно: каквито и изменения да се направят, това няма да изключи приложението на сегашната правна уредба по отношение на конкретния извършител на убийството в с. Галиче, а сякаш такова очакване се формира в обществото, коментира пред "Дневник" преподавателят по наказателно право Красимир Манов, доктор по наказателно право. Резултатът според него ще е още по-негативно отношение на гражданите към правосъдието и държавата като цяло.

Всъщност в условията на нефункционираща държава отдавна засилването на репресията е единствената управленска мярка, за която се сещат и управляващите, а и опозицията при всеки тежък случай. След предишното убийство, потресло страната - на 10-годишно момиченце в сливенското село Сотиря, в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) бе зачертана възможността за съкратено съдебно следствие при предумишлено убийство. Промяната стана по предложение на БСП, "Воля" и "Обединени патриоти", за да не може убиецът, който призна вината си, да се ползва от възможността за намаляване на наказанието.

От началото на настоящия парламент през април 2017 г. до момента в Народното събрание са внесени 21 законопроекта за промени в Наказателния кодекс, като само три от тях са на Министерския съвет. Само през декември м.г. депутати са внесли три отделни законопроекта - за наказателна отговорност за горене на отпадъци, за ново вдигане на санкциите за посегателство срещу лекари, за нов начин за определяне на нивото на наркотик в кръвта при шофьорите. С Наказателния кодекс се решават проблеми от домашното насилие, през радикалния ислям и лекарствената политика до обидни изказвания от политици – депутати, министри, евродепутати и т.н.

Нищо чудно, че юристите са бесни.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО Къса ли се ластикът на отношенията между ГЕРБ и ВМРО

Прокуратурата задържа и областния лидер на ВМРО в Пловдив Стефан Послийски

28 фев 2020, 553 прочитания

Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото Служител на държавното "Информационно обслужване" поема тотото

Двама бивши футболисти и двама данъчни експерти ще са в управителния съвет на дружеството, което получи монопол върху лотариите

28 фев 2020, 1399 прочитания

24 часа 7 дни

28 фев 2020, 13638 прочитания

28 фев 2020, 4455 прочитания

28 фев 2020, 2692 прочитания

28 фев 2020, 2293 прочитания

28 фев 2020, 1780 прочитания

Всички новини
Бюлетин

Бюлетин "Легал Компас"

Седмичен обзор на новините от правния свят и съдебната система

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Кой още е отговорен за водната криза в Перник

Документи доказват, че МРРБ не упражнява активно ролята си на принципал на ВиК-тата, а бившият кмет и областният управител са абдикирали от задачите си

Още от Капитал
Еднопосочен билет към енергийната борса

Новото поетапно освобождаване на пазара повдига много въпроси и дава малко отговори

Борсовата оферта на Eleven

Анализатори смятат, че ще има интерес към акциите на "Илевън кепитъл", но и посочват някои особености заради специфичната й дейност

Китайските уроци от коронавируса

Заразените намаляват заради твърдата намеса на държавата

Тол-системата: Гафове вместо милиони

Тол-системата ще заработи на 1 март, но до 27 март има "гратисен период" без глоби

Произходът на видовете според Сабина Радева

Детската книга за труда на Чарлз Дарвин, която стана хит във Великобритания и по света, излиза на български

Важни ли са дипломите днес

Връзката между образованието и бизнеса – it’s complicated

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10