Срещу тази сума военното ведомство иска фирмата изпълнител да удължи срока на служба на 18 авиационни управляеми ракети от типа "изделие 470-1".

Това е техническата абревиатура за боеприпасите с инфрачервено насочване и средна далекобойност Р-27, предназначени за българските изтребители МиГ-29.

По информация на "Капитал" въпросните ракети "въздух-въздух" са снети от бойно дежурство, тъй като официалният им срок на годност вече е изтекъл.

Конкретната причина военното министерство да забрани използването им била, че ракетното гориво на някои от тях "е започнало да сълзи" и може да се стигне до самозапалване, което би могло да взриви въоръжения с тях изтребител.

Със снемането на Р-27 обаче българската бойна авиация се лишава от боеприпаси с по-голям радиус на действие – в момента МиГ-овете ни са принудени да изпълняват мисиите от ер полисинг с ракети с малък обсег от типа Р-73, предназначени за поразяване на цели до 30 км.

От военна гледна точка ремонтът и евентуалното осъвременяване на Р-27 изглеждат повече от резонни, особено с оглед на това, че най-новите модификации на теория могат да стрелят на разстояние до 170 км., а на практика – на около 100 км. При все че използването на подобни далекобойни ракети има реален смисъл при бойни, а не при мирновременни операции като патрулирането на въздушното пространство.

Също така евентуален изпълнител на поръчката може да бъде не само руската военна корпорация "Вимпел", но и украинската "Артем", така че проблемът с евентуалното нарушаване на ембаргото заради анексирането на Крим може да бъде решен сравнително лесно.

Дискусионен обаче е смисълът от подобна мащабна инвестиция, особено от гледна точка на това, че ремонтът ще трае до 4 години, т.е. първите преминали обслужване ракети ще започнат да пристигат тогава, когато ще дойдат и първите изтребители F-16 Block 70, несъвместими с руските боеприпаси. Така че удължаването на ресурса им има резон, ако военно-въздушните сили осъществят старото си намерение да запазят Миг-29 в оперативна готовност до 2029 г. и в някаква степен да го ползват паралелно с новите щатски бойни самолети. За целта обаче ВВС би трябвало най-накрая да инвестират и някакви средства в натовска система за опознаване "свой-чужд" за старите ни съветски машини.

Притеснение, както обикновено, също така буди ценообразуването на българското военно министерство.

Според зададените параметри ориентировъчната стойност на ремонта на една ракета Р-27 излиза 1.44 млн. лв. с ДДС.

Дали това е много или малко е трудно да се прецени обективно, тъй като повечето военни сделки не се сключват на чисто пазарна основа и съдържат в себе си силен политически компонент.

За сравнение обаче може да се използва аналогична сделка на полското министерство на отбраната, което през 2016 г. купува 40 подобни ракети за около 128 млн. злоти, което е около 59 млн. лв.

Така изведнъж се оказва, че Полша плаща за нови Р-27 приблизително същата сума на единична бройка (около 1.5 млн. лв.), която ние сега искаме да дадем, само че за ремонт на стари.

И още едно сравнение – цената на една нова щатска ракета Sidewinder, която има малко по-ниски параметри в сравнение с базовия модел на Р-27, е около 600 хил. долара или около 1.05 млн. лв. Т.е. с около 40% по-малко от планирания от нас ремонт на Р-27.

Още по-смущаващо е сравнението с ценообразуването по подобна сделка между Русия и Индия от лятото на миналата година.

По данни на изданието www.defenseworld.net властта в Ню Делхи е договорило да плати 218 млн. долара за 1000 ракети от този тип, с които да оборудва своите флотски щурмови самолети Су-30.

Ако тази информация е достоверна, то стойността на една бройка новозакупена Р-27 вече пада на около 218 хил. долара или 380 хил. лв. - почти четири пъти от прогнозната цена в българската сделка.

Въпросните сметки трябва да се приемат обаче с голяма доза резерви и условност, тъй като според друго авторитетно отбранително издание - Jane's Defense, Индия всъщност е сключила още по-голям контракт за 700 млн. долара, но въпросните 1000 ракети всъщност са от различни типове - 300 броя R-27 (AA-10 ‘Alamo’) с инфрачервено или полуактивно радарно насочване, 300 с малък обсег R-73E (AA-11 ‘Archer’) и 400 броя R-77 (AA-12 ‘Adder’).