Защо си отиват експертите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо си отиват експертите

Дефицитите в управлението все по-трудно се маскират със средствата на политическия PR

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

Велина Господинова, Румяна Гочева
12061 прочитания

Дефицитите в управлението все по-трудно се маскират със средствата на политическия PR

© Юлия Лазарова


За три години смяна на девет министри - малко трудно подобна статистика се връзва с лозунга за стабилност на управлението, един от най-използваните от ГЕРБ. А те са само най-високият сегмент на кадровата въртележка, следваща многобройните и разнообразни по характера си скандали.

Водната криза в Перник се превърна в нещо като Case Study за вече трудно управляемите със средствата на PR-а дефицити на управлението. В трите мандата на ГЕРБ и Бойко Борисов може отчетливо да се проследи задълбочаването на тенденцията към т.нар. негативна селекция на хора за държавното управление. И колкото по-виден е изборът по критерии като сервилност, кариеризъм, зависимости, склонност към корупция и в крайна сметка некомпетентност, толкова по-невъзможна става промяната на модела. "В този формат всеки, който е независим, достатъчно образован и добър професионалист, трудно би оцелял освен с цената на ежедневни компромиси", написа в анализ за "Капитал" правистът д-р Атанас Славов, нарекъл принципа "с петното напред".

Зрелищната рокада в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) илюстрира модела по особено експресивен начин. Вкарването в ареста на сравнително пасивния публично Нено Димов и замяната му с Емил Димитров-Ревизоро, хвърлил се от първия ден в акция пред камерите на терен, показва какво се котира на политическия трудов пазар. И това е върхът на айсберга - при липсата на всякаква защита за експертните кадри в администрацията от политически натиск. На десетата година от "вкалинчването" в първия кабинет на Борисов администрацията е най-вече терен за политически назначения, разпределени между явните и скрити партньори във властта.

Дори да оставим настрана проблема с корупцията, некомпетентното управление винаги има висока цена, която рано или късно се плаща. И некачествените магистрали могат да се окажат "бял кахър" в сравнение с проблеми, пред които можем да се изправим.

Перник породи основателно недоумение как при толкова нива в МОСВ, които отговарят за водата и са разполагали с данните за "Студена" - басейнова дирекция "Западнобеломорски район", дирекция "Управление на водите", ресорен зам.-министър, нито едно от тях не е уведомило министъра за задаващите се проблеми с язовира. Възможните обяснения са няколко - или в тези звена работят неподготвени кадри, или хората в тях са се страхували да изкажат мнението си, или е трябвало да се подчинят на политическия натиск да си мълчат, докато минат местните избори. Трудно е да се каже колко точно експерти с опит са отстранени в този мандат и колко сами са си тръгнали заради неадекватността на назначените им по партийна линия началници на агенции и регионални дирекции, предимно от ВМРО, от чиято квота и Димов беше министър. Изгледите ситуацията във ведомството да се промени изглеждат минимални. Предложеният отново от ВМРО Емил Димитров-Ревизоро е далеч от представата за фигурата, която би върнала професионалния подход в ключовото, но забатачено ведомство. По-вероятно задачата му е в оставащата година от мандата да опази партийните назначения и да отиграва с PR акции кризите, които предшественикът му създаде с водата и отпадъците

Текучество и хаос

За мащаба на текучеството не само в МОСВ (виж карето най-долу), но и в други сектори на държавното управление говорят и докладите на Сметната палата. Според тях най-сериозна е ситуацията при служителите, които се занимават с прием, оценка и класиране на европроекти. Най-често срещаната констатация е, че постоянната смяна на експерти води до хаос, а "оголването" на цели дирекции - до рискове при усвояването на средствата от ЕС. Макар да са от различни периоди, посочва се едно и също - постоянната смяна на експерти води до сериозни пропуски в работата. Според публикуван одит на европрограмата "Наука и образование" към Министерството на образованието например за периода 2014-2017 г. относителният дял на текучеството на експерти е 30%. Друг пример е докладът за управлението на евросредствата за битови отпадъци, заложени в програмата "Околна среда" , от който се разбира, че само от три години - от 2015 до 2018, едноименната дирекция към МОСВ две трети от екипа - 81 от 124 души, е бил подменен. Подобно е положението и при "Региони в растеж" към Министерството на регионалното развитие - в периода 2014-2018 г. работата е била извършвана в непълен състав на ключови длъжности с ръководни функции, което създава рискове за ефективното изпълнение на дейностите по програмата. Покрай кризата в Перник пък председателят на КНСБ Пламен Димитров обяви, че в страната има ВиК дружества, в които няма нито един инженер. Всеизвестен факт е, че в тези структури назначенията са предимно по партийна линия.

По данни от годишния доклад за състоянието на администрацията за 2018 г. най-големият отлив на кадри е в държавните агенции - 22.4% от общия брой на служителите в тях, а процентът за министерствата е 4.9%. Управляващите обикновено оправдават текучеството с ниско заплащане, но пак според същия доклад заплатите на държавните служители растат по-бързо дори и от тези в IT сектора - през 2018 г. със 17.3 на сто.

Перник като метафора на държавата

"Водната система на Перник се оказва метафора на държавната система. Няма никакво съмнение, че това, което се е случило там, е политическа или партийна воля нещата да бъдат отложени за след изборите", коментира директорът на "Галъп интернешънъл" Първан Симеонов пред агенция "Фокус". Доц. Милена Стефанова от катедра "Публична администрация" на СУ "Св. Климент Охридски", която води обучения на държавни служители, споделя, че те са разказвали пред нея как при всяка медийна изява на някой министър, при която той обявява, че предстоят промени в някой закон, веднага пристигало разпореждане поправката и оценката на въздействие "да бъдат готови до шест часа". По думите й "това е управлението по телефона - излиза някой от правителството пред медиите, казва нещо и след два дни се появява решение на МС".

Според Стефанова има структурни проблеми в администрацията. "По закон към министрите и областните управители има политически кабинети. Ролята им е да гарантират политическата лоялност на действията и да подпомагат спазването на програмата за управление. Не е лош замисълът, само че всеки привнесен модел в среда, която не е благоприятна, каквато е нашата, не дава добри резултати. Защото веднага се появява конфликт между държавните служители, които осигурят експертната работа и от тази гледна точка би трябвало да бъдат защитени, и политическите назначения на ръководните позиции в министерството. В ситуация, когато от политическия кабинет идва натиск, често психиката и нервите на хора, работили дълги години в административни структури, не издържат. И така тези дългогодишни експерти, които би трябвало да осигурят приемственост в административната структура, си отиват", казва доц. Стефанова.

Другият сериозен проблем е подборът на експертите. "Моделът на българската администрация е по-скоро кариерен, който разчита на развитието на държавните служители в рамките на структурите, позволява им да се местят от една структура в друга и да растат в йерархията. Така експертите, в чието изграждане държавата е инвестирала, остават в системата", посочва Стефанова. Само че вътрешното повишение става без конкурс, което е вратичка за кариера на партийни функционери. Другият начин за назначаването им в администрацията е практиката с временно изпълняващ длъжността, също без конкурс. Според нея един от начините за справяне с проблема са централизираните конкурси за подбор на държавни служители.

Провалената идея за конкурс

Първият опит за въвеждането му е от времето на тройната коалиция, когато министър на държавната администрация беше Николай Василев. "Тестовете бяха така направени, че да проверяват не само знанията на кандидатите, но компетентностите и уменията им да решават кризисни ситуации. Трудността им затваряше фунията за всички онези, които искаха да си намерят работа под сянката на партията", изтъква Стефанова. Целта на този подход освен попълване на местата с подходящи кандидати е била тези, които са издържали теста, но не са назначени, да попадат в банка кадри, откъдето при нужда ведомствата да си търсят експерти. По една или друга причина обаче това не е проработило. В предишния мандат на Борисов тази идея се възроди, след като се оказало, че назначенията и преназначенията на държавни служители без конкурс са повече от 10 000, а тези с конкурс - едва 1887.

Промяната в Закона за държавния служител за въвеждането на централизирания конкурс бяха приети през 2016 г., но на няколко пъти беше отлаган срокът за приемането на наредбата, по която те да се провеждат. Няколко дни след като документът беше приет от МС обаче, текстът в закона беше отменен от парламента. Това стана тихомълком и не по каналния ред за внасяне на промени, а чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет. Поправката беше внесена от депутата от ВМРО Александър Сабанов и подкрепена от всички политически сили в парламента.

Така назначенията продължават са се правят непрозрачно и без конкурс, а администрацията все повече изоставя експертните си функции, сливайки се с политическата власт.

Как става

До края на месец октомври Калина Стоянова работи като държавен експерт в една от дирекциите на МОСВ. Тя е във ведомството почти 17 години и за това време е преминала през всички стъпала на държавната служба - първо като старши, след това главен, а по-късно и държавен експерт. Нейни колеги разказват, че в края на миналата година е извикана на разговор от вече бившия министър Нено Димов, понастоящем в ареста заради водната криза в Перник, след което веднага напуска "по взаимно съгласие" поради различни мнения относно подкрепата на международен документ. Те смятат, че тази мярка е крайна, защото въпросният документ все още се обсъжда и предстои да се финализира със съответно становище. И тълкуват на практика уволнението й като пореден опит от страна на бившия министър за освобождаване от неудобните му експерти.

През последната година според служители на екологичното ведомство има и други аналогични случаи на такова отношение към дългогодишни експерти с административен опит, попаднали в графата "неудобни" на политическото ръководство. От отдела, осъществяващ координацията с регионалните инспекции по опазване на околната среда и водите си тръгва неговият началник Ваня Димитрова, с 15-годишен стаж в министерството, след поредна промяна на Устройствения правилник на министерството. Заради отказ да постави подписа си под доклад напуска и експерт, отговарящ за издаване на комплексни разрешителни към дирекция "Управление на отпадъците и опазване на почвите". Най-фрапиращ е случаят с бившия началник на отдел "Натура 2000" Росица Димова, чийто грях се оказал одобреният от Брюксел голям размер на защитените територии. За да я отстрани, Димов слива два отдела в дирекция "Национална служба за защита на природата" и така премахва нейната длъжност. Димитрова започнала работа в РИОСВ - Монтана, но и оттам била уволнена. А в края на миналата година Европейската комисия обяви, че е започнала наказателна процедура срещу България именно заради "Натура 2000". Причината е, че МОСВ не е издало в срок необходимите заповеди за дейностите в голяма част от защитените зони, което е трябвало да стане до юли 2019 г.

За три години смяна на девет министри - малко трудно подобна статистика се връзва с лозунга за стабилност на управлението, един от най-използваните от ГЕРБ. А те са само най-високият сегмент на кадровата въртележка, следваща многобройните и разнообразни по характера си скандали.

Водната криза в Перник се превърна в нещо като Case Study за вече трудно управляемите със средствата на PR-а дефицити на управлението. В трите мандата на ГЕРБ и Бойко Борисов може отчетливо да се проследи задълбочаването на тенденцията към т.нар. негативна селекция на хора за държавното управление. И колкото по-виден е изборът по критерии като сервилност, кариеризъм, зависимости, склонност към корупция и в крайна сметка некомпетентност, толкова по-невъзможна става промяната на модела. "В този формат всеки, който е независим, достатъчно образован и добър професионалист, трудно би оцелял освен с цената на ежедневни компромиси", написа в анализ за "Капитал" правистът д-р Атанас Славов, нарекъл принципа "с петното напред".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Да-а, няма да стане без "ГЕНЕРАЛ-на промяна!

  • 2
    wdy20565098 avatar :-|
    Explorer

    Само едно трябва да се разбере добре-Борисов е луд.

  • 3
    stream avatar :-(
    Stream

    Година след година на власт идват все по прости и нагли деривати на БКП, което води до нарастваща корупция и тотална профанизация а цели отрасли. А страната стремително лети към дъното. Нено Димов и Ревизоро са част от т.нар управленска върхушка останала да витае във високите етажи, като обслужва корпоративни и криминални интереси в разрез с интересите на страната и природата.
    Не виждам и желание за промяна на утвърденият модел.

  • 4
    aussie avatar :-|
    aussie

    Немо Димов ако беше експерт мениджър нямаше да докара Перник до това положение. Проблема с боклука също е негов, отровената риба в Марица също. Да не говорим колко трябва да си тъп да те назначат за министър на околната среда у водите и ти да заявиш че не те интересува оапзването и..

  • 5
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#3] от "Stream":

    БКП в сравнение със сегашните са като ракетни инжинери. Благодарение на БКП още имаме пътища, ВиК .. здравеопазване, училища, нищо че демокрадците закриха стотици последните години.

  • 6
    ivpetr avatar :-|
    ivpetr

    Case Study? Сириасли?

  • 7
    owen avatar :-|
    owen

    от статията излиза, че конкурсите са ключ към решението, а този механизъм на практика е овладян до съвършенство за вкарване на роднини и близки.
    темата е изключително благодатна - да се разследват кръговете на взаимовръзки в администрацията, които въобще не вървят само по партийна линия - тези дори са в няккаъв смисъл най-разбираемите, с риск да засегна авторите. всяка администрация е политически зависима, въпросът е в каква степен. при нас некомптентността въобще не върви само по линия на партийните назначения, кашата върви по роднинска приятелска съученическа и прочие линии. видимо сега проблемът започва да излиза от контрол, но за съжаление, той съвсем не е ограничен до герб, просто те са от дълго време на власт.
    навремето някой беше казал, че има цели роднински кланове в съдебната система, но това важи с пълна сила и за администрацията на другите власти.

  • 8
    grajdanka1 avatar :-|
    grajdanka1

    Потвърдено от първо лице, със спомени от институция, в която броя на напусналите надвишава щатния състав. Действителността е потресаваща!

  • 9
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#5] от "mickmick":

    Благодарение на БКП имаме застаряващо население, Виденова зима, Луканова зима, нямахме нито една магистрала. За сметка на това имахме държавен дълг и стотици предприятия на загуба.

    Впрочем, човек като чете кореспонденцията им, дълговата криза е почти като пернишката:
    https://corruptionbg.com/Vunshniqt-dulg-falitut-na-komunisticheskiq-rejim


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK