България продължава да гони руски дипломати за шпионаж

Според прокуратурата първи секретар от посолството и служител на търговското представителство са шпионирали за изборния процес и енергетиката в България

   ©  Красимир Юскеселиев
   ©  Красимир Юскеселиев

България ще изгони двама руски дипломати, разследвани за шпионаж, обяви външният министър Екатерина Захариева, след като получи информация от главния прокурор Иван Гешев, че срещу двама руснаци с дипломатически имунитет у нас са образувани досъдебни производства. Става дума за първи секретар в консулския отдел на посолството на Руската федерация в София и за служител на търговското представителство на Русия в столицата. Те събирали информация за България с цел да я издадат на чужда държава или организация - единият се е интересувал от информация за механизмите на изборния процес, а другият – за енергетиката и енергийната сигурност на страната.

Освен че двамата дипломати ще бъдат обявени за персона нон грата, руският посланик у нас Анатолий Макаров ще бъде извикан в българското министерството.

От руска страна до момента няма официален коментар по случая.

Новината идва на фона на друг сюжет с руска връзка, по който напоследък прокуратурата е активна. В четвъртък бе обявено, че са повдигнати обвинения на трима неназовани руснаци заради отравянето на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев, сина му и директор от оръжейната компания "Емко" с отровно вещество, най-вероятно от групата "Новичок".

Първи секретар втори път

Дейността на единия руски служител, считан за шпионин - първи секретар в консулския отдел на руското посолство, е започнала още през 2017 г., смята прокуратурата. Той е "осъществявал разузнавателна дейност, при която е търсил информация за механизмите на изборния процес в страната".

Това е втори служител на поста първи секретар в руското посолство, уличен в шпионаж от българските служби. През октомври миналата година прокуратурата съобщи за друг служител на същия пост, за когото са събрани данни, че в последната близо година е извършвал шпионска дейност. За него обвинението твърдеше, че "конспиративно" и редовно се срещал с български граждани, "включително и с ръководен служител, разполагащ с достъп до класифицирана информация на Република България, ЕС и НАТО". Целта на срещите била придобиване на класифицирана информация, в някои от случаите - срещу заплащане. Въпросният дипломат напусна страната.

На сайта на посолството на Русия е видно, че в момента има осем дипломати с длъжност първи секретар.

Енергийни интереси

Интересен е и вторият уличен в шпионаж руснак с дипломатически имунитет. Статутът му е на служител на търговското представителство на Русия. Той според прокуратурата е събирал данни, които са държавна и служебна тайна, и ги е изпращал към централата на руската разузнавателна служба в Москва. "За реализирането на незаконната си дейност руският представител е осъществявал контакти с български граждани, които са имали достъп до информация от тази сфера. Допълнителна проверка е установила, че руският гражданин се ползва с дипломатически имунитет, тъй като е служител на търговското представителство на Руската федерация в София", пишат от прокуратурата. Неговата дейност е започнала още през октомври 2018 г. и продължава и към настоящия момент.

И в двата случая има основание на руските граждани да се повдигнат обвинения, пише в съобщението на прокуратурата. Но тъй като те са с дипломатически статут и имунитет, това не може да бъде направено. Затова Гешев е уведомил външния министър.

Изненадваща активност по руска линия

Активността на прокуратурата по руска линия в последните месеци е безпрецедентна за последните близо 20 години. За сравнение - последният известен случай с напуснал руски дипломат преди настоящите е от 2001 г.

През септември 2019 г. държавното обвинение пък обяви, че като обвиняем е привлечен ръководителят на движение "Русофили" Николай Малинов. Обвинението срещу него е, че се е поставил в услуга на чужди организации - "Двуглав орел" и Руския институт за стратегически изследвания, свързани с олигарха Константин Малофеев и бившия служител на съветското разузнаване Леонид Решетников. Както писа "Капитал" тогава, данните от въпросното разследване са публично известни от поне пет години и фигурират по делото за източването на КТБ, но бяха използвани едва през септември, а веднага след това българските власти получиха и похвала от посолствата на САЩ и Великобритания.

През отминалата седмица пък се стигна до сериозно развитие по случая с отравянето на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев, собственик на "Емко". Вчера бяха повдигнати обвинения на трима руснаци за опит за неговото предумишлено убийство през 2015 г. с отровно вещество, най-вероятно от групата "Новичок" (виж в карето позицията на "Емко" по темата"). Така - макар и не в пряк текст, България, изглежда, потвърждава, че на нейна територия е извършена втората в Европа (след покушението срещу Сергей Скрипал и дъщеря му във Великобритания) употреба от руснаци на нервнопаралитично вещество с бойно предназначение.

Това развитие изненада, тъй като доскоро по нищо не личеше прокуратурата да работи по случая, който е от 2015 г., и дълго време дори не потвърждаваше, че води разследване, въпреки многото косвени доказателства за отравянето на бизнесмена с "Новичок", отразени в медиите. Нещо повече - през 2018 г. България отказа да експулсира руски дипломати заради покушението срещу Скрипал и бе една от малкото страни в ЕС, които не приеха заключенията на западните служби, че Москва стои зад опита за отравяне на Скрипал.

От "Емко" намекват, че отровителите на Гебрев може и да имат български съучастници

От компанията на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев "Емко" пратиха позиция по повод повдигнатите вчера обвинения на трима неназовани руски граждани за отравянето на Гебрев, в която се намеква, че е възможно в случая да има български съучастници. Според компанията напредъкът в разследването "позволява да се направят следващите стъпки, свързани с разкриването на мотивите за престъплението и възможните български съучастници". От там казват, че около датата на отравянето на Гебрев (28 април 2015 г.) е имало комуникация на българското външно министерство, в която има фалшификации, които трябва да бъдат изяснени, и че "има сериозни основания да се счита, че следите водят именно към вероятни мотиви и съучастници".

От "Емко" също така се чудят дали обвиненията са повдигнати на лицата по техните истински или фалшиви имена, тъй като прокуратурата не е посочила имена въобще.

"Остава неизвестно и защо българските власти продължават да отказват техническата експертиза от страна на Организацията за забрана на химическите оръжия за нов анализ на използваните за престъплението химически съединения", пишат още от "Емко".