Не, няма опасност за фиксирания курс на лева
Лоша комуникация и медийни спекулации донесоха страхове, че валутният борд тихомълком се премахва
Няма опасност за фиксирания валутен курс на лева. С такова успокоително съобщение се принудиха да излязат в неделя Министерството на финансите и Българската народна банка (БНБ), след като медийното отразяване на тихомълком вкарани законови промени произведе страхове, че след влизането в чакалнята на еврозоната (механизмът ERM II) валутният борд може ефективно да отпадне.
Какво се случи
Промените, които са по-скоро технически, са внесени без много шум на 23 януари от Менда Стоянова и други депутати от ГЕРБ заради задължително изискване около влизането на България в чакалнята на еврозоната (механизмът ERM II). Това обаче се случва между четенията на промени в съвсем друг закон, без да е добре анонсирано и обяснено. Освен това и правителството вече отчиташе като изпълнени всички необходими законови промени, които България имаше като ангажимент по пътя и към еврозоната.
Проектът предвижда да се запише, че от датата на участие на България в ERM II официалният валутен курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен с останалите държави в ERM II (страните от еврозоната плюс Дания) и ЕЦБ по съответните резолюции и споразумения. Точният текст гласи: "Считано от датата на участие на България в механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism ІІ), официалният курс на лева към еврото е равен на централния курс между еврото и лева, договорен съгласно параграф 2.3 от Резолюция на Европейския съвет за установяване на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г., и членове 1.1 и 17.1 от Споразумение от 16 март 2006 година между Европейската централна банка и централните банки на държавите членки извън еврозоната за определяне на процедурите за работа на механизма на обменните курсове в третия етап от икономическия и паричен съюз."
Валутният курс на лева към еврото в съотношение 1.95583 лв. е фиксиран в чл. 29 от Закона за Българска народна банка, който не е променян от 1999 г. насам. Записването на курса в закон е гаранция той да не се променя набързо и без съгласието на парламента.
Защо не е страшно
Първи за промяната съобщи сайтът на сп. "Икономист" в статия, озаглавена "ГЕРБ излагат на риск курса лев/евро в преговорите за еврозоната". Там се развива тезата, че се създава риск при преговорите при влизане в ERM II да се избере друг валутен курс, а други прочити бяха дори, че такъв може да бъде наложен отвън.
Затова и от БНБ и МФ се принудиха да влязат в обяснителен режим, че промените вече са съгласувани с ЕЦБ и че са технически. "Целта на законопроекта е да се осигури съответствие на вътрешната нормативна рамка с европейската нормативна рамка, регулираща административния процес и оперативните процедури за одобряване на валутните курсове в условията на валутно-обменния механизъм (ERM II). Това съответствие е задължително условие за присъединяване към валутно-обменния механизъм", пише в съобщението на двете институции.
Риск за промяна на валутния курс реално не съществува:
1. При многократно повтаряните политически заявки за запазване на борда до еврото подобен ход би бил политическо самоубийство. Макар управляващите често да вземат хаотични политически действия на коляно, те обичайно са популистки, а не нещо, което би предизвикало протести и паника.
2. Реалната защита за валутния борд е не толкова вписания в закона валутен курс, колкото доверието в него и покритието му с резерви и консервативна фискална политика. И по двете линии може показателите да не са перфектни, но като цяло не са тревожни. Реално в последните години притеснения отсъстват и дори икономиката се левовизира, като все по-голям дял от паричната маса е в местна валута. Технически валутният борд е ангажиментът на БНБ да плати по всяко време на всеки желаещ да обърне левовете си в евро. И поради това устройство и липсата на много левови активи на пазара реално най-същественият риск пред нея (освен политическо решение за отмяна на борда) е масова банкова паника. Такава за момента не се очертава.
3. Другите страни, влезли в ERM II с валутни бордове (основно прибалтийските държави), практически нямаха проблем да запазят валутния си режим без промяна при целия си престой в чакалнята дори и докато те и еврозоната преминаваха през сътресения от калибъра на глобалната финансова криза от 2008 г.
4. ЕЦБ и правителствата от еврозоната нямат особен стимул да внасят сътресения в българската икономика в момента, когато тя става част от ERM II и банковия съюз.
Кой е виновен
Свръхинтерпретациите по темата от медии и експерти, без да се потърси допълнително разяснение от вносителите или институциите, също обаче спомогна за излишното нажежаване на темата.
Но безспорно и начинът на поднасяне на такива промени е основната причина за леката буря. Дали става въпрос за подценяване на публичните притеснения или за опит промените да се прокарат безшумно не е ясно, но ефектът определено не беше търсеният. Затова допринася и ерозиралото доверие в управляващите и умението им да управляват кризи по всякакви други линии. Вече отдавна просто уверенията на политици, че нещата са под контрол, не работят и единственото лечение е максимална прозрачност по такива теми. А тя болезнено липсва.
