Иван Кръстев: Демографската криза влияе на качеството на демокрацията

Според известния политолог ключов проблем за България е ниското доверие в институциите независимо от икономическия растеж и ръста на доходите

Вдигането на пенсионната възраст, което може да компенсира ефекта от демографската криза, става изключително трудна политика при застаряване на избирателите, коментира Иван Кръстев
Вдигането на пенсионната възраст, което може да компенсира ефекта от демографската криза, става изключително трудна политика при застаряване на избирателите, коментира Иван Кръстев    ©  Надежда Чипева
Вдигането на пенсионната възраст, което може да компенсира ефекта от демографската криза, става изключително трудна политика при застаряване на избирателите, коментира Иван Кръстев
Вдигането на пенсионната възраст, което може да компенсира ефекта от демографската криза, става изключително трудна политика при застаряване на избирателите, коментира Иван Кръстев    ©  Надежда Чипева

"В момента светът се намира във време на промени, които никой не би могъл да предвиди", каза при откриването на годишната среща между бизнеса и правителството, организирана от вестник "Капитал", съиздателят на "Капитал" и "Дневник" Теодор Захов. "Ние много често сме жертви на злободневната политика, а в нея не може да има дългосрочна визия за държавата", подчерта Иво Прокопиев, другият съсобственик на "Икономедиа", в изказването си за предизвикателствата пред България през настоящото десетилетие и призова на срещата да се обсъждат политики за това как страната да стане дигитално печеливша в период на несигурност и синхронизирано забавяне на глобалната икономика.

След тях на големите предизвикателства през новото десетилетие се спря известният и извън границите на България политолог Иван Кръстев, председател на УС на Центъра за либерални стратегии. Според него водещият въпрос е "колко конкурентни са демократичните управления в момента в Европа и за какво трябва да говорим в чисто политически план".

Оцеляване на демокрацията

"Чисто поколенченски сме родени в среда, в която си представяме, че демократичните режими са най-нормалното нещо в света", каза Кръстев. Той се позова на статистика, че от 1780 г. досега повечето промени във властта са ставали с военни преврати, отколкото с избори, като демокрацията въобще не е гарантиран резултат. Политологът посочи също, че според едно изцяло историческо наблюдение има определено равнище на доходите на населението, "над което демократичен режим не е колабирал", като и България е над това ниво.

Шансовете на една демокрация да оцелее пряко зависят от икономическото й развитие, каза Кръстев, като изтъкна един тревожен елемент за България - ниското доверие в институциите, независимо от икономическия растеж и ръста на доходите. Затова според него е под въпрос как биха реагирали българските граждани, ако икономическото развитие се забави, какъвто е глобалният изглед. "Там виждам голям проблем и за България", посочи той.

Според политолога се наблюдават и две крайности в изборния процес в много демокрации. В единия случай залозите на изборите да са прекалено ниски - когато правителствата се сменят непрекъснато, но нищо реално не се променя. Другата крайност е при всяка смяна на правителството да се променя всичко в държавата, така че да се губи всякаква сигурност. За Кръстев и двата варианта рушат демокрацията - при първия избирателите губят желание да участват в политиката, а при втория цената от загубата на изборите е прекалено голяма за властимащите.

Демографската криза

Според Иван Кръстев демографската криза, и то особено в Централна и Източна Европа, ще се окаже едно от най-огромните предизвикателства през новото десетилетие. Той цитира прогноза на ООН, според която до 2050 г. населението на България ще е с 40% по-малко, отколкото през 1990 г., а за Румъния спадът ще е с 30%. Дори държави като Полша, които са в постоянен икономически растеж, не избягват демографската криза. Държавите от ЦИЕ са загубили общо 18 млн. души от началото на прехода. За България този проблем обаче е по-дълготраен, тъй като за демографска криза се говори още от 70-те години на миналия век.

Комбинация от ниска раждаемост, висока степен на емиграция през прехода и ниска отвореност към имиграция на чуждестранни работници поставят България пред ситуация, в която още през 2030 г. избирателите ще са много по-възрастни, отколкото сега, посочи Кръстев. По думите му това прави определен тип политики много по-трудни. Той даде пример с вдигането на пенсионната възраст, което става изключително трудна политика, когато голяма част от гласуващите са в предпенсионна възраст, независимо че това е една от политиките, които биха могли да компенсират ефекта от демографската криза.

Друг неин аспект е, че младите избиратели са много по-малко като група и следователно са винаги в риск да загубят изборите, независимо как гласуват. Това е вредно и за решенията, които се взимат в една демокрация, посочи политологът, според когото при застаряването на избирателите демокрацията има много по-краткосрочен поглед.

Според Кръстев в тази ситуация в контекста на демографската криза след 10 години в страната ще работят много повече чужденци, отколкото сега. Той даде пример с Полша, която традиционно е антиимигрантски настроена, но в момента там работят 2 млн. украинци заради нуждите на пазара. Това изисква и по-голяма отвореност към чужда работна ръка.

Той изтъкна също, че много често българите, които гласуват от чужбина, не плащат данъци в България и че този въпрос трябва да бъде обсъден. Трябва да бъде балансирано желанието за по-активно включване на диаспората с този факт, смята политологът.

Иван Кръстев завърши речта си с китайски афоризъм, каквито знаел, че премиерът харесва: "Днес управлението не е като да забиваш пирон в дърво, а като да пазиш равновесие по плъзгащо се яйце без да счупиш яйцето."