Иво Прокопиев: Доверието в институциите и човешкият капитал трябва да бъдат водещи теми през следващото десетилетие
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Иво Прокопиев: Доверието в институциите и човешкият капитал трябва да бъдат водещи теми през следващото десетилетие

Иво Прокопиев: Доверието в институциите и човешкият капитал трябва да бъдат водещи теми през следващото десетилетие

Според съиздателя на "Капитал" ключово важно е да започнем разговора кое прави една държава дигитално успешна

5398 прочитания

© Надежда Чипева


XIV годишна среща на бизнеса с правителство събра миналата седмица икономическия екип на кабинета със собствениците и мениджърите на едни от най-големите компании, които работят в България, както и посланици и представители на международни институции. По-долу може да прочетете встъпителните думи на Иво Прокопиев, един от издателите на "Капитал".

Минаха 10 години от фалита на Lehman Brothers. Завършихме едно цяло десетилетие и почнахме ново, и това според мен е добър повод за равносметка - да видим какво научихме през тези години. Спомням си, че с много от вас през 2009 и 2010 г. бяхме в същата тази зала и тогава се чудехме има ли дъно, или е свободно пропадане, колко време ще отнеме на икономиката да се възстанови. Ключовата дума тогава беше деливъридж, или по-просто казано, връщане на задълженията, които българската икономика, българските фирми и българските банки бяха взели и създаваха известна нестабилност, защото размерът на тези задължения беше над 100% от БВП, или в абсолютно изражение над 40 млрд. евро.

Това, което се случи за изминалите 10 години, във финансов смисъл е доста феноменално. Ние не просто занулихме тази външна позиция, а в момента българската икономика като съвкупност от банки, предприятия и домакинства, вземайки нейните спестявания минус нейните задължения, всъщност има нетна положителна позиция спрямо останалия свят от над 10 млрд. евро. Тоест България е кредитор на останалия свят, което е едно доста феноменално постижение. Не казвам, че е добро или лошо, вероятно това означава стабилност, но също така означава, че една малка държава изнася капитал и нейната финансова система не успява да преработи тези спестявания към инвестиции.

За това, разбира се, има купчина предпоставки, като например, но не само, затегнатите регулации. В различните финансови сектори причините са различни. В индустрията е просто изплащане на направени инвестиции под формата на дивиденти и връщане на акционерни заеми. Така или иначе в момента в българската икономика влизат няколко вида допинг. Първо, от субсидиите на ЕС, след това от финансирането от държавния бюджет, след това от българите в чужбина, всичкото това е в размер на няколко милиарда, може би общо около 5 милиарда средногодишно. В същото време имаме рекордно ниски лихви - държавата започна да се финансира с отрицателни лихви. Имаме и едни от най-ниските данъци може би в целия развит свят.

И въпреки това икономиката, макар и да не е в криза, защото при 3.5% растеж не може да се каже, че е в криза, но е в това, което се казваше в края на социализма, в застой. Не се развива достатъчно бързо, би трябвало да се развива повече и затова има както български, така и чисто големи структурни проблеми, които произтичат от ситуацията на целия свят. Това недостатъчно бързо развитие, което ние сме кръстили синхронизирано забавяне, е хибриден проблем, не просто икономическо развитие, но в момента има доста сериозна криза или поне предизвикателство пред традиционния либерален модел на развитието на обществата и държавите. В същото време има доста ясни вече тенденции на криза на старите бизнес модели, въобще на стария начин, по който се правеше бизнесът, заради дигиталната трансформация и революцията на дигиталните технологии и изкуствения интелект, и новите материали.

Това, което предното десетилетие направи, всъщност е да затвърди усещането, че бизнесът няма да се прави по начина, по който се е правил. Следващото ще покаже кой е новият път пред бизнеса. Всичко това създава една несигурност, защото инвеститорите по разбираеми причини не искат да инвестират във въглища, банките не искат да финансират въглищни проекти, никой не иска да произвежда авточасти за дизелови автомобили, защото никой вече не иска да купува дизелови автомобили. Изобщо много големи и стари вериги на добавена стойност малко по малко замират, без да е ясно какво точно идва на тяхно място.

В този смисъл следващото десетилетие без никакво съмнение ще бъде моментът, в който дигиталната трансформация, засилена от климатичните политики на ЕС и въобще в света - видяхте, че в Давос темата беше пак климатът - ще се ускори драматично. Много от старите бизнеси, много от старите модели във финансовата индустрия ще бъдат подложени на огромни изпитания. Много от тях няма да оцелеят. Видяхме в някои от индустриите, които вече бяха подложени на такъв натиск, какво се случи. Затова е ключово важно да започнем разговора кое прави една държава дигитално успешна или дигитално губеща.

Без никакво съмнение, без да влизам в повече детайли, има две теми, които стърчат над всички останали. Това са качеството и доверието в институциите - инвеститорите трябва да вярват, че има среда, на която могат да разчитат, и че има правила, които се спазват и те са за всички. И второто е качеството на човешкия капитал. Всъщност дигитално печелившите държави ще бъдат разделени от дигитално губещите държави от това кой как се е справил с човешкия си капитал, който безспорно е най-трудната задача, защото изискванията към хората, въобще към служителите, към работниците ще бъдат съвсем различни. Социалните системи на всички държави ще бъдат изправени пред неимоверни изпитания, защото в такава среда още никой не е работил, а институциите, които трябва да реагират на проблемите на бъдещето, още ги няма.

Бих искал да дам тази по-дългосрочна перспектива, защото ние сме много често жертви на злободневната политика, а в разговора за злободневна политика не може да има всъщност дългосрочна визия за развитието на държавата. Всъщност вместо за политика моят апел към днешната конференция е да говорим за политики, които да изведат над чертата тия важни неща, които ще направят от България или дигитално губеща, или дигитално печеливша държава.

XIV годишна среща на бизнеса с правителство събра миналата седмица икономическия екип на кабинета със собствениците и мениджърите на едни от най-големите компании, които работят в България, както и посланици и представители на международни институции. По-долу може да прочетете встъпителните думи на Иво Прокопиев, един от издателите на "Капитал".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK