Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 7 фев 2020, 10:16, 6414 прочитания

По ръба на газовата тръба

Борисов все по-трудно отговаря на интересите на САЩ и Русия в българския газов сектор, а ефектът е, че България плаща най-високата цена за руски газ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Темата накратко
  • Сблъсъкът на американските и руските интереси в българския газов сектор става все по-трудно контролируем от премиера Бойко Борисов.
  • Засега това има негативен ефект, тъй като България не може да договори намаление на цената на руския газ и плаща най-високите тарифи в Европа.
  • При завършването на газовата връзка с Гърция и продължението на "Турски поток" страната може да се окаже с големи количества газ, които няма да има какво да прави.
Опитите на премиера Бойко Борисов да балансира между Москва и Вашингтон стават все по-трудни. Само преди месец той можеше с известна доза самочувствие да твърди, че е постигнал пробив, но от декември насам има голямо натрупване на събития, реакции и контрареакции, които ясно показват, че геополитическите интереси трудно могат да се съвместяват и на запад, и на изток.

Основната конфликтна точка в отношенията на България със САЩ и Русия е енергетиката и по-специално природният газ. Напрежението през последните седмици ескалира поради желанието на Борисов да угоди и на двете страни, което по принцип не е лошо, но не се харесва нито на едните, нито на другите партньори.

Ситуацията се усложнява от двойната игра на правителството. За да гарантира възможността "Булгратрансгаз" да се закачи за руския газопровод "Турски поток" и евентуалното изграждане на АЕЦ "Белене", кабинетът, изглежда, жертва шанса да натисне "Газпром" за по-ниски цени на газа, от което се трупат загуби за икономиката.


За да парира евентуални американски критики, срещу Русия се предприемат показни изгонвания на дипломати - нещо немислимо до съвсем скоро. Между две изгонвания на руски шпиони обаче Борисов съвсем спокойно позира до Путин и заедно дадоха тържествено старта на "Турски поток". Това поведение е сравнително лесно за дешифриране и от двете страни и прави геополитическия шпагат на Борисов все по-труден.
Газовият рубикон във времето:

21 октомври - Премиерът Бойко Борисов и руският посланик Анатолий Макаров откриха 11-километровата връзка от станция "Странджа" до турската граница, която е реалната връзка на България с "Турски поток".

11 ноември - Борисов лично закара с джипа си американския посланик Херо Мустафа до строителната площадка на интерконектора с Гърция, за да покаже, че по проекта се работи. Първата доставка на тръби обаче се оказа, че ще пристигне едва през този февруари.

25 ноември - Борисов беше на посещение в САЩ и се срещна с американския президент Доналд Тръмп. От това не последваха директни критики към продължението на "Турски поток", но ясно бе заявен интересът на САЩ към газовата връзка с Гърция за внос на LNG в България.

29 ноември - Американският посланик Херо Мустафа за пръв път обяви, че САЩ няма да допускат на своя територия корумпирани български държавни служители и членове на техните семейства.

4 декември - Руският президент Владимир Путин обвини България, че умишлено бави изграждането на "Турски поток" на своя територия. Същия ден премиерът Борисов коментира пред бТВ, че "всеки има право да търси алтернативни трасета - ние търсим алтернативна диверсификация. Чисто политически не им е приятно, че България е толкова лоялен и силен член на НАТО и на ЕС".

3 януари - Борисов инспектира строежа на газопровод от турската до сръбската граница, за да покаже, че се строи с "по 5 км на ден".

8 януари - Българският премиер беше в Истанбул за откриването на "Турски поток", където не получи възможност да говори от трибуната, но се срещна с турския президент Реджеп Ердоган и с руския и сръбския си колега - Владимир Путин и Александър Вучич. За същия ден бе планирано посещение на държавния секретар по политическите въпроси на САЩ Дейвид Хейл в София, но в последния момент то бе отменено.

10 януари - Дейвид Хейл обяви пред БНР, че САЩ са против втората линия на газопровода "Турски поток" през България, тъй като я разглеждат като геостратегически проект на Русия.

12 януари - "България започна да работи по-активно върху изграждането на газоразпределителна мрежа, след като беше разкритикувана от страна на руския президент Владимир Путин", заяви шефът на "Газпром" Алексей Милер пред ТАСС.

24 януари - България реши да изгони двама руски граждани, заподозрени в шпионаж. Единият се интересувал от изборните механизми, а другият - от енергийната сигурност на страната. Данните се изпращали в руската разузнавателна служба в Москва, твърдят от прокуратурата.

27 януари - Делегация на енергийния министър Теменужка Петкова бе на работно посещение в САЩ. Там тя се е опитала да убеди американците, че ще могат да продават значителни количества газ на България, както и да използват газовата инфраструктура за пренос към други държави - най-вече към Украйна. Петкова обеща и реална диверсификация на газовите доставки до края на годината, която да замени 50% от руския газ.

1 февруари - Руският посланик Анатолий Макаров заяви пред бТВ, че "някой не иска на територията на България да се появи "Балкански поток". "Ако случващото се - издирвани от Интерпол и изгонени от България през януари руски граждани, е цената за построяване на "Балкански поток", то тя е много висока за отношенията между България и Русия", каза Макаров.

4 февруари - американският посланик Херо Мустафа обяви, че САЩ ще съобщят името на държавен служител, който е уличен в корупция, и ще му бъде забранено да влиза в САЩ. Подозренията са, че това е свързано с газовите проекти на България.


Газ, партенки, наметало

Драмата в София със сигурност може да бъде предложена за треторазряден холивудски (или Мосфильмски, ако искате) екшън. Страна, която е в център на енергийните потоци, става арена на сблъсък между американската и руската дипломация, като в сянка удари си разменят ЦРУ и ГРУ, разпъвайки пипалата си я към българската прокуратура, я към радикалните националисти.Последната ескалация на напрежението дойде, след като САЩ забраниха публично на съдията Андон Миталов, който пусна русофила Николай Малинов да получи награда от руския президент Владимир Путин, да влиза на американска територия. Това се случва за пръв път, след като преди повече от 15 години американското посолство в София намекна, че е отказало виза на Илия Павлов, тогава шеф на "Мултигруп". Подобна интервенция на американската дипломация е много рядка. Преди пет години например шефката на унгарските данъчни получи такава забрана, но за последните 20 години такива случаи се броят на пръстите на едната ръка. (вижте повече по темата на стр. 30-33)



Безпрецедентният ход е най-малкото поощрение към София да продължи с антируската линия, която обаче не е и особено убедителна. По повод изгонените дипломати руският посланик в София Анатолий Макаров буквално се подигра и едновременно отправи заплаха: "Ако това е цената за построяването на "Балкански поток", то тя е много висока." В същото време руските енергийни проекти си вървят, а премиерът Борисов не спира да демонстрира, че е готов на всичко само и само това да не се промени.

Когато в края на ноември Борисов се срещна с американския президент в Белия дом, самият той се похвали, че е убедил Доналд Тръмп в нуждата от продължението на "Турски поток" през България и че то няма общо с руските интереси, поради което го нарича "Балкански поток" - формално газопроводът е изцяло български, но 90% от капацитетът му е резервиран от "Газпром" за 20 години напред. Това в комбинация с липсата на преки санкции върху проекта от САЩ изглеждаше като истински успех.

Преди месец пък в Истанбул Борисов занесе снимки на строежа на продължението на "Турски поток" през България, за да убеди Путин, "что все в порядке". Причината - размаханият пръст на руския президент, който разкритикува България, че не строи достатъчно бързо продължението на "Турски поток". Веднага след това държавният секретар по политическите въпроси на САЩ Дейвид Хейл обяви открито, че страната му е против този проект, тъй като прокарва руското влияние.
Бойко Борисов


"Руският посланик не казва лоша дума за мене, защото прекрасно знае, че "Балкански поток" ще се случи, и то само благодарение на моята балансирана добра външна политика. Човекът го подчерта много пъти. В същото време американската посланичка казва колко добре се справя правителството всъщност." С тези думи премиерът Борисов се опита през седмицата да покаже колко добре се лавира на международната сцена. Но ситуацията прилича не толкова на ловки маньоври, колкото на отскачане встрани след поредния негативен сигнал от някоя от двете страни.

И Москва, и Вашингтон разбират какво иска да постигне София. Залогът за Кремъл е продължението на "Турски поток", който е доста по-важен от обявяването на двама компрометирани служители на ГРУ за персона нонграта. За Русия новият газопровод не само ще им осигури силно влияние в региона и в Централна Европа, но ще донесе така желаното отмъщение след спирането на "Южен поток". Докато строежът на тръбата върви, Москва ще си затваря очите. Което обаче не означава, че руската "Газпром" няма да продължава да извива ръце.

За САЩ пък "Турски поток" не е чак такъв приоритет. Например приетите през миналата година американски санкции срещу руската газова инфраструктура даже теоретично не можеха да засегнат проекта през Черно море, тъй като бяха насочени за важния за Вашингтон "Северен поток" - пазарът в Централна Европа е в пъти по-голям от този в Югоизточна.

Цената на маневрирането

Всички тези събития се развиват на фона на заключителния етап от преговорите с "Газпром" за понижаване на цената на газа за България в резултат от антимонополното дело на ЕК срещу руския газов доставчик. Те се проведоха на 4 и 5 февруари във Виена, като по информация на "Капитал" не е постигнато категорично споразумение за отстъпката - такова се очаква до края на февруари. Това вероятно е на хоризонта, тъй като министърът на енергетиката Теменужка Петкова, която по принцип избягва да се изказва по въпроса за цените на газа, потвърди новия краен срок.

Поредното отлагане на споразумението може да се тълкува поне по два начина. От една страна, като отговор на Русия за изгонените агенти или за направената междувременно заявка на министър Петкова, че до края на тази година 50% от природния газ в България няма да е руски. Последното със сигурност би означавало да се наруши договорът с "Газпром", който изисква приемането на минимално количество газ.

Другата възможност обаче е по-тревожна. Преговорите за цените на доставения от "Газпром" газ започнаха предпазливо още в края на 2018 г., но реално от пролетта на миналата година (т.е. далеч преди шпионските скандали) българските искания са доста прости - цени, които да отразяват пазарните нива. В българския случай става дума за 30% намаление (действащо и със задна дата, поне от август 2019 г.). Българското искане е доста силно подплатено от антитръстовото споразумение между Европейската комисия и "Газпром", което изисква руската компания да съобразява дългосрочните си договори с реалностите на пазара. Ако руската компания откаже, може да получи солидна глоба.

Така че въпросът е защо българските власти не играят силния си коз. В последната година министърът на енергетиката е споменала преговорите за цените на газа три или четири пъти, но нито веднъж не е придружила подчинените си на самите разговори. А е ясно, че за Русия преговорите между две държавни компании като "Газпром" и "Булгаргаз" винаги завършват на политическо ниво. Премиерът Борисов пък изцяло избягва темата.

Най-вероятното обяснение е, че българските власти умишлено не са поставяли остро въпроса с цената на газа досега. Между София и Москва сякаш има негласно споразумение за изграждане на продължението на "Турски поток", което включва намаляване на цената на газа срещу достатъчен напредък по газопровода към сръбската граница.

Резултатът от подобно поведение обаче е красноречив - България остана единствената страна по антитръстовото дело срещу "Газпром", която още не е получила намаление на цените на руския газ и в момента плаща най-високите тарифи. За сравнение - Естония, Чехия, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия се договориха с "Газпром" още миналото лято. В момента България купува руския газ за около 22 евро/МВтч, а държавите в Източна Европа плащат между 11 и 17 евро/МВтч. Дори Гърция, чиито доставки минават през българската мрежа и би следвало да се оскъпяват от това, взима руския газ на по-ниски цени.

Защо му е на Борисов

За разлика от газовата връзка с Гърция, която ще осигури реална диверсификация на доставките на газ за България, продължението на "Турски поток" има преки ползи само за Русия - осигурява коридор на руския газ към Сърбия и Унгария. Проектът е спорен и от финансова гледна точка, защото транзитните такси, които "Газпром" ще плаща, едва ще покрият инвестиционните разходи в следващите 15 години, но ще стопят печалбата на "Булгартрансгаз".

Въпреки това премиерът Борисов упорито защитава газопровода, като основният му мотив е, че с него България ще запази позициите си на газоразпределителен център. Това обаче по-скоро не е вярно, тъй като страната няма да може да преразпределя руския транзит и няма да може да ползва тръбата за значителен пренос на алтернативен газ.

Продължението на "Турски поток" освен това не е и от ключово значение за българските потребители - нужните количества природен газ стигат до страната през Турция, а алтернативният внос става все по-възможен - през 2019 г. "Булгаргаз" успя да диверсифицира над 14% от доставките. Очакванията са след пускането на газовата връзка с Гърция над 50% от потреблението да може да бъде от различен от руския газ.
Теменужка Петкова


За настояването на този проект от страна на премиера Борисов и министър Петкова, както и скоростното му придвижване - само за една година, може да се търсят по-различни мотиви, които са достатъчно важни, за да се стигне до противопоставяне на САЩ. Най-очевидната е разпределението на близо 3-те милиарда лева за строителството на тръбата и компресорните станции към нея.

Проблемната връзка с Гърция

Макар да е три пъти по-малък като мащаб и стратегически по-важен, построяването на интерконектора с Гърция се движи много по-бавно. Още на 14 юли 2009 г. той беше обявен от първото правителство на ГЕРБ за обект от национално значение, изключително важен за намаляване на енергийната зависимост от Русия. Въпреки че построяването му по това време едва ли би донесло нещо на България - просто нямаше източници на сериозни алтернативни доставки, подготовката можеше да е много по-напреднала. Към настоящия момент тепърва се очаква първата доставка на тръби за газовата връзка - цели три месеца след като Борисов заведе американския посланик Херо Мустафа на строителната площадка на проекта и близо година след официалната първа копка, на която присъства и тогавашният гръцки премиер Алексис Ципрас.

Скритата съпротива срещу този проект, който между другото вече може да задоволи изцяло вътрешното потребление на страната или да осигури възможности за транзит на газ в посока Украйна и Румъния, продължава и сега. Все още не се поставя категорично въпросът за нужната компресорна станция, която да позволи оптимално натоварване на тръбата от Комотини до Стара Загора. Също така се бави и лицензирането на "Булгаргаз" като оператор в Гърция.

Към момента резервираният капацитет за интерконектора с Гърция е около 1.57 млрд. куб.м на година при технически капацитет 3 млрд. куб.м, който може да се увеличи до 5 млрд. Най-голямото количество - около 1 млрд. куб.м, е запазено от държавната "Булгаргаз", като това е природен газ, който ще идва по Южния газов коридор (газопроводите TANAP в Турция и TAP в Гърция) от каспийския регион и ще се доставя от азербайджанската SOCAR. Тези количества би трябвало да бъдат на българския пазар още през тази година и биха могли да заместят съществена част от руските доставки. Проблемът това да се случи е, че "Булгаргаз" има договор с "Газпром" до края на 2022 г., по който държавната фирма е задължена да купува определени количества.
Доналд Тръмп


Американските амбиции обаче са през тази тръба да доставят газ за България, Украйна и Централна Европа. При посещението си в САЩ в края на януари енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че се водят разговори за директни доставки на американски LNG. По информация на "Капитал" е бил обсъждан и въпросът за осигуряването на газ за т.нар. американски електроцентрали ТЕЦ "Ей и Ес Гълъбово" и ТЕЦ "КонтурГлобал Марица 3" за поне десетгодишен период след изтичане на дългосрочните им договори - съответно през 2024 г. и 2026 г. От двете централи неофициално намекват, че имат опит в изграждането на модерни газови централи. Изчисленията сочат, че ще са необходими поне 1 млрд. куб.м газ на година, като това би било и мярка за удължаване живота на тези мощности след продиктуваното от европейските политики спиране на въглищата.

На теория е възможно България да печели и от продължението на "Турски поток", и от газовата връзка с Гърция. Но за да се случи това, първо страната трябва да си изиграе възможно най-добре картите на международната сцена и второ - да реши как ще управлява нарастващите количества природен газ, така че да не се наложи да плаща неустойки по договори, които не може да изпълни.

Капитал #5

Текстът е част от брой 5 на седмичния Капитал (7 - 13 февруари). В броя ще прочетете още:

По ръба на газовата тръба
Двамата на ринга, ако не броим главния прокурор
Хазартът остана без господар

Купете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО 2 Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО

И още: България все пак ще започне да тества малко повече за COVID-19, заразените с коронавирус у нас вече са 346, еврогрупата се среща за още мерки

29 мар 2020, 2101 прочитания

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 15 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 6565 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Енергетика"

Всяка седмица най-важното от енергийния сектор във вашата поща

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Хазартът остана без господар

За новия ред в сектора, милиардите от залагания, масираната реклама, лобирането на Божков и колекцията му

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

В началото бе поп културата

"Пророческите" филми, книги и песни, които помагат на света да осмисли случващото се

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10