С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 14 фев 2020, 19:18, 3996 прочитания

Мъката с приватизацията

За по-малко от четири години това е поредният път, когато ревизията й служи за политически цели и отклоняване на вниманието от реалните проблеми

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тръгне ли прокуратурата да ревизира "бандитската приватизация", значи нещо в управлението на държавата сериозно се е объркало и трябва вниманието да бъде отклонено в друга посока. И приватизацията, която стартира преди повече от 25 години, продължава да се използва като универсално обяснение за всички несгоди, които обществото търпи от лошо управление - кризата с водата и криминалните сюжети около отпадъците, "проспиването" на дължими към бюджета огромни средства и т.н. Всъщност първият сериозен случай, когато прокуратурата злоупотреби с правомощията си заради приватизацията, е скандалът с чешкия приватизатор "Злинсат" през 1997 г., който струваше на държавата осъдително решение в Страсбург за 360 000 евро. (За този случай и последиците му четете в карето най-долу.)

Тази седмица прокуратурата отново възроди идеята за ревизия на приватизацията и наказване на "виновните". В сряда главният прокурор Иван Гешев възложи на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) да извърши пълна проверка на целия приватизационен процес и на последващия контрол върху него, която да обхване всички сделки, плащанията по тях, мерки за разваляне на договорите и т.н. Решението беше единодушно приветствано в парламента както от управляващите, така и от опозицията. В четвъртък Гешев им обясни, че очаква "политиците да променят законодателството, ако трябва и конституцията, така че да дадат възможност на прокуратурата да си свърши работата и да има възмездие за хората, които откраднаха активите на българските граждани".


А в петък ентусиастите от "Атака" от желание да резонират с главния прокурор на практика обявиха инициативата му само за формален жест, при това - незаконен.

Атака: Инициативата на главния прокурор е противозаконна и трябва да я узаконим

Петима депутати от "Атака" начело с Десислав Чуколов внесоха в парламента поредния законопроект за промени в Наказателния кодекс (НК), с който предлагат падане на давността за куп престъпления, включително и за извършените от президента и вицепрезидента престъпления по време на мандата и във връзка с функциите им, както и за престъпления при приватизацията. Законопроектът е откровено противоконституцонен, най-очевидно - във връзка с имунитета на президента и вицето му. По конституция те имат абсолютен имунитет срещу наказателно преследване за деяния във връзка със службата им с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията и на практика тук се предлага дерогиране на конституцията със закон.



Но най-впечатляващо е трогателното признание в мотивите на вносителите от "Атака", че целта на законопроекта е да узакони започнатата от Гешев проверка във връзка с приватизацията. Този абзац от мотивите е толкова интригуващ, че заслужава да се цитира дословно:

"Едва сега главният прокурор започва проверка на приватизацията. От изнесената в медиите информация обаче изглежда, че това ще бъде формален жест. От прокуратурата вече беше разпространена информация, че за периоди, за които има изтекла давност, само ще бъдат огласени резултатите от проверката. Следва да бъде отбелязано, че макар това начинание на прокуратурата да е правилно, започването на проверка, при която държавното обвинение заявява, че е наясно, че е изтекла давност, е смущаващо. Наказателното преследване е недопустимо при изтекла давност, а действия, предприети от прокуратурата при условията на изтекла давност, са на практика противозаконни. Съответно от изключителна важност е спешното даване на възможност тази правилна и желана десетилетия от българския народ инициатива на главния прокурор да бъде проведена законосъобразно."

Да разлаем кучетата

Този сюжет има и друго измерение. За последните по-малко от четири години това е поредният път, когато темата се повдига като класически политически инструмент за разлайване на кучетата въпреки ясното съзнание, че в една правова държава подобни действия са изключени. (Дори и "Атака" са го схванали така.)

В статус във фейсбук адвокат Емилия Недева посочи: "Прокуратурата трябва да се бори с престъпленията, преди да бъдат погасени по давност."
Емилия Недева: Очаквам да подхванат и престъпленията при социализма

В прокуратурата знаели, че има изтекла давност, но тя трябвало да уведоми обществото за размера на грабежа. Не знаех, че прокуратурата иска да разходва обществени средства за заплати, експертизи и др., за да разследва погасени по давност евентуални престъпления и така години наред. Докато изтече и последната давност за преследване на онези, за които все още е възможно. Ревизиите са работа на правителството, на следприватизационния контрол и др. Прокуратурата трябва да бори престъпленията, преди да бъдат погасени по давност. Иначе скоро очаквам да подхванат и престъпленията на социалистическата власт - те са също погасени по давност, а и потенциалните обвиняеми са вече в по-добрия свят.

Само преди три години мандатът на настоящия парламент започна с лансирана от управляващите идея да променят конституцията и да отменят давността за разследване на престъпления, свързани с приватизацията. Година по-рано премиерът Борисов възложи на ДАНС да изготви доклад за всички приватизационни сделки от началото на прехода, който му беше връчен през ноември 2016 г. От него става ясно, че общият брой на приватизационните сделки до тази дата на централно ниво е 6199, а на общинско - 6520. (Другояче казано, близо 13 000 сделки, чието пълно обследване е невъзможно за която и да било администрация.)

Тогава главният прокурор Сотир Цацаров предложи отново да се създаде законова възможност държавата да търси разваляне на тези сделки или да търси пълно изпълнение по тях. Трябва да има вариант не за отпадане на давността за престъпления, свързани с приватизацията, а възможност да се атакуват последиците в собствеността, каза Цацаров, който през декември оглави антикорупционната комисия КПКОНПИ, чиито широки правомощия и безконтролен статут се доближават до тези на главния прокурор.

Идеята за конституционни промени и отпадане на давността за престъпления в приватизацията и тогава предизвикаха силен отпор сред юристите, които обявиха това за недопустимо в правова държава и прогнозираха остра реакция от Брюксел и много осъдителни решения на Съда по правата на човека в Страсбург, както и на Съда на ЕС в Люксембург. Мнозина посочиха, че раздържавяването е ставало по закон, а неосъщественият контрол за спазването му от страна на държавата през това време не може да се компенсира с обявяването постфактум на приватизацията за престъпна.

Икономически прочит и ефекти

Ловът на вещици от приватизацията има и икономически прочит, както и ефекти. Първо, ето малко фактология: Същинското раздържавяване се случи преди над 20 години. Огромна част от държавната собственост (около 1000 дружества, или грубо 1/3 от индустриалните и търговски държавни компании) беше предложена през масова приватизация в периода 1996-1997 г., която няма как да се проверява, защото акциите и дяловете са продавани на търгове без договори с приватизационни ангажименти. Другата половина сделки станаха срещу пари, понякога в комбинация с компенсаторки, и се случи в периода 1997 - 2000 г. През двете фази на практика почти всички държавни активи (без енергетика и частично транспорт и оръжие) станаха частни. Реално става въпрос за около 2-3 хил. компании (броят на сделките е по-висок и заради обособени имоти и миноритарни дялове). Ефектът за държавата в парична стойност не беше много висок - 6.5 млрд. долара.

Предприятията в жизнени сектори и купени от инвеститори, които искат да ги развиват, оцеляха. Пълна статистика няма, но ето един пример: всяко четвърто дружество от стоте най-големи по приходи в класацията "Капитал 100" за 2018 г. е приватизирано дружество, явно оцеляло и в 99% от случаите порасло многократно. Примерите за силно развитие са заводи за метали като "Аурубис", КЦМ, "Алкомет", "София мед" и т.н., фармация - "Софарма", "Биовет" и "Балканфарма - Дупница", но и други като "Солвей Соди", "Амилум". И да, има изключения на убити от приватизатори заводи, но те са десетки, максимум стотици, повече от зоната на масовата приватизация. Другата злополучна комбинация е била силно задлъжнял завод, придобит от купувач без ресурси и възможност да го управлява - като тук емблематичният пример е "Кремиковци".

От днешна гледна точка прицелването в старите сделки разваля инвестиционната среда. Всеки, придобил актив, свързан с приватизация, получава сигнал за несигурност, а оттам и бъдещите решения за още инвестиции в страната се разклащат. Втората вреда е по-едра - прокуратурата и партиите удрят силно предприемачеството, като разпръскват невярното твърдение, че богатството е винаги крадено и е лошо и няма успешен бизнес.
Ивайло Дерменджиев: Да се развалят сделки с обратна сила е лош сигнал за чуждестранните инвеститори

Същото коментира и адвокат Ивайло Дерменджиев в интервю пред бТВ в сряда: За пoвeчeтo приватизационни договори е изтекла дaвнocт зa наказателна oтгoвopнocт, което, разбира се, зависи от наказателноправната квалификация на едно евентуално обвинение - дали ще е за престъпления в приватизацията по чл. 283 НК или например за безстопанственост и др., тъй като наказанията за тях са различни, а давността се определя според размера на предвидените в закона наказания.

Идеята да се развалят сделки с обратна сила заради неупражнен своевременно контрол е лош сигнал за чуждестранните инвеститори, а държавата ще влезе в тежки и скъпи дела пред Вашингтонския арбитраж, смята адв. Ивайло Дерменджиев

Фотограф: Красимир Юскеселиев
Придаването на обратна сила на давностни срокове е лош правен способ, юридическо бедствие. Πpoмянaтa нa дaвнocтнитe срокове cъc зaднa дaтa пpoтивopeчи нa пpинципитe нa пpaвoтo oщe oт римско вpeмe, защото винaги ce пpилaгa тoзи наказателен зaĸoн, ĸoйтo e бил в cилa пpи извъpшвaнe нa пpecтъплeниeтo, както и oнзи, който e пo-благоприятен зa дeeцa, коментира Дерменджиев. "Moжeтe дa cи пpeдcтвитe пpи пoдoбнo дeйcтвиe как щe peaгиpa Венецианската комисия , и нe caмo тя", добавя той.

Дерменджиев е доктор по международно право, спечелил дело на държавата срещу EVN за 47 000 000 евро; участвал в делата на Авиокомпания "Балкан" отново на страната на държавата, водил и редица други дела, свързани с приватизацията. Той смята, че идеята да се развалят сделки с обратна сила заради неупражен своевременно контрол от Агенцията по приватизацията и други контролни органи е лош сигнал за чуждестранните инвеститори. Ако вce пак тoвa ce нaпpaви, дъpжaвaтa щe влeзe в cлoжeн юридически кръговрат, в крайна сметка нещата ще опрат и дo Конвенцията зa зaщитa нa инвecтициитe, пo която cмe cтpaнa. Накрая ще се стигне до дела пред арбитража във Вашингтон за мнoгo милиoни и това ще бъдат само част от разходите на държавата, защото към тях ще се прибавят и "oгpомни xoнopapи нa американски адвокатски кантори", каза Дерменджиев.

Сюжетът обаче ще продължи да се развива и през следващите месеци. През тях постепенно ще започне кампанията за парламентарните избори, които трябва да се проведат догодина. Дотогава политиката ще тича по ръба на здравия разум и правната логика, за да играе театър, че търси справедливостта, която сама изгони от много места.
Делото "Злинсат"

"По повод обявената готовност на прокуратурата и ДАНС да проверят обстоятелствата по приватизацията в България, следва да си припомним решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото "Злинсат" от 2006 г. ("Злинсат спол. С.Р.О." срещу България".)

Това заяви за "Капитал" българският съдия в ЕСПЧ Здравка Калайджиева, като отбеляза, че именно по това дело навремето е публикувала статията си "Независим съд или прокурорска република".
"Не е ясно на какво правно основание прокуратурата разпорежда каквито и да е действия на ДАНС - независима държавна агенция, която е подчинена на МС. Не е ясно и какви действия могат да бъдат предприети във връзка с приключени приватизационни сделки", коментира Здравка Калайджиева

Фотограф: Юлия Лазарова

"По това решение във връзка с намесата на прокуратурата и спирането на изпълнението на приватизационен договор, по-късно обявен от съдилищата за напълно законен, България беше осъдена да плати на приватизиращата чешка фирма общата сума 360 000 евро за вреди от настъпило увреждане на приватизирания имот и пропуснати ползи в резултат на спиране на изпълнението на договора. По това дело съдът напомни, че прокуратурата не може да изпълнява съдебни функции по наказателни дела, а още по-малко - по граждански дела", каза Калайджиева.

Всъщност това дело, по което бе присъдено първото рекордно високо обезщетение срещу България, показва, че желанията на прокуратурата да интервенира в приватизационни сделки датира от повече от 20 години и още от самото начало - по порочен начин.

Случаят с чешката фирма "Злинсат", започнал през мандата на главния прокурор Татарчев и приключил при Филчев, предизвика навремето обществен скандал. През октомври 1997 г. полиция и прокуратура нахлуха в приватизирания от чешката фирма "Злинсат" хотел в Горна баня и изхвърлиха оттам всички служители, заплашвайки управителя, че ако се опитва да си върне собствеността, ще извърши престъпление. Междувременно прокуратурата вече е разпоредила прекратяване на приватизационния договор, сключен от Столичната община - с мотив, че хотелът е продаден на занижени цени, а "определени заинтересовани страни не са били правилно информирани за условията на приватизацията". Тази процедура обаче е останала неизвестна за чешкия приватизатор, който тепърва започва дълга и мъчителна процедура по обжалване на прокурорските постановления и граждански дела. Чак след две години постига окончателно съдебно решение, но през това време е отстранен от собствеността си - хотела.

В решението си, засягащо грубата прокурорска намеса в граждански правоотношения, ЕСПЧ отбелязва на две места в мотивите си, че прокуратурата не може да се приеме като независим и безпристрастен съд. Съдът единодушно присъжда обезщетение от общо 360 000 евро, от които 60 000 за нанесените щети върху собствеността на компанията, а 300 000 - за нереализираните печалби.

Това решение на Съда по правата на човека провокира някои законодателни промени. Отменено бе правомощието на прокурорите в чл. 27, ал. 1 от ГПК по своя преценка да започват граждански дела в интерес на частно лице или фирма с мотив, че това се налага в защита на държавния или обществения интерес. Законодателят премахна тази несвойствена за прокуратурата функция да се бърка в граждански правоотношения като истински рекетьор.

Оттогава обаче не спират опитите на прокуратурата да си върне това правомощие с помощта на законодателя. През 2015 г. петима депутати от целия парламентарен спектър - Цветан Цветанов (ГЕРБ), Валери Симеонов (ПФ), Четин Казак (ДПС), Красимира Ковачка и Стефан Кенов (БДЦ), предложиха в ГПК отново да се запише, че прокурорът може да започва граждански дела "интерес на държавата, общините или на граждани, ползващите се с особената закрила на закона". А пък в НПК да се даде право на главния прокурор в "изключителни случаи да спре финансова операция или сделка с имущество за срок от 48 часа". Текстовете не минаха само поради яростната съпротива на юристите. През 2017 г., докато управляващите спекулираха около идеята за премахване на давността за престъпления при приватизацията, Сотир Цацаров отново вкара темата за създаване на възможност държавата да търси разваляне на тези сделки или да търси пълно изпълнение по тях. И тогава нещата затихнаха поради съпротивата на юридическата общност.

Този контекст остана неизяснен за публиката, когато в четвъртък БНР покани за интервю тогавашния главен прокурор Никола Филчев, под чието ръководство прокуратурата се опита да превърне казуса "Злинсат" в масова практика. В него той представи нещата по следния начин: "Костов промени Гражданския процесуален кодекс и отне правото на прокуратурата да иска от съда разваляне на незаконните приватизационни сделки." За делото "Злинсат", като реално е следствие от виждането на Филчев, не стана дума, а и той напусна студиото преждевременно.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Адвокатурата се разбунтува срещу главния прокурор, Lafka затвори Уикенд новини: Адвокатурата се разбунтува срещу главния прокурор, Lafka затвори

И още: Южна Корея и Италия са изправени пред епидемия, Бърни Сандърс продължава да печели

23 фев 2020, 2483 прочитания

Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона 18 Борисов обвини Радев и Русия за разследването на къщата в Барселона

Според публикация на El Periódico испанските власти проучват има ли данни за пране на пари и свързано ли е с българския премиер

21 фев 2020, 7133 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Легал Компас"

Седмичен обзор на новините от правния свят и съдебната система

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Злополучното съдружие на Борислав Цеков и Васил Божков

Един от активните защитници на лотарийния бизнес учредява през 2019 г. фирма за скрап с обвиняемия хазартен бизнесмен

Още от Капитал
Шопинг в Ямбол

Двама бизнесмени от региона строят ритейл парк за 12 млн. лв. с финансиране от банка и еврофондове

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

Коронавирусът приближава към пандемия

Бързата и разумна реакция може да намали щетите от масовото разпространение на заразата

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

Моя страна, моя Южна Корея

Кратък гид към корейската нова вълна в киното

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10