Валдис Домбровскис: Крайно невероятно е да се поиска промяна на курса на лева при влизане в еврозната
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Валдис Домбровскис: Крайно невероятно е да се поиска промяна на курса на лева при влизане в еврозната

"Ангажиментите, които са поети от България, така че тя успешно да се присъедини към еврото, са публично известни и в тях няма нищо секретно. Страната ви работи по тях и изпълнението им е в напреднал стадий", казва Домбровскис

Валдис Домбровскис: Крайно невероятно е да се поиска промяна на курса на лева при влизане в еврозната

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

7656 прочитания

"Ангажиментите, които са поети от България, така че тя успешно да се присъедини към еврото, са публично известни и в тях няма нищо секретно. Страната ви работи по тях и изпълнението им е в напреднал стадий", казва Домбровскис

© Надежда Чипева


Валдис Домбровскис е изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Икономика в интерес на хората". Както и в предходната ЕК, където той беше заместник-председател, той отговаря за задълбочаването на Икономическия и валутния съюз и пряко наблюдава процеса по присъединяване на България към еврото. Домбровскис винаги е бил един от най-силните привърженици в еврокомисията София да влезе бързо в еврозоната. Преди да влезе в ЕК, той е латвийски премиер. Поста заема през 2009 г., когато икономиката на страната изпитва последствията на глобалната икономическа рецесия, започнала година преди това. Счита се, че той е основен двигател за успешното преодоляване на последиците от кризата в Латвия още в края на 2010 г. Домбровскис е отговорен и за политиката, довела да приемането на еврото от Латвия през 2014 г.

Преди Латвия да се присъедини към еврото, точно както България, тя беше с фиксиран курс. Наложи ли ви се да "отвържете" курса?

Латвия и другите прибалтийски страни, които имаха валутен борд или валутни механизми с фиксирани курсове, не трябваше да променят обменните си курсове при присъединяването си към еврото. В случая с Латвия също имаше спекулации за валутния курс, но реалността е, че възприехме еврото с фиксирания си курс, с всички осем цифри след десетичната запетайка.

Искам да подчертая, че е крайно невероятно страните, които членуват в ERM II (т.е. страните от еврозоната плюс Дания - бел. ред.) да поискат промяна в курса. Причината е самата логика на Маастрихстките критерии (които определят рамките на фискална политика на страните в еврозоната - бел. ред.), която е точно обратната. Тези критерии изискват страната да установи обменен курс спрямо еврото, който България има вече от десетилетия, и да докаже, че може да поддържа макроикономическа стабилност именно с него. Така че ако валутният курс бъде променен, вие на практика се отклонявате от този макроикономически баланс. В това няма никакъв смисъл, поради което досега не е имало такъв прецедент. От тази гледна точка това, което виждам в България, е опит да се реши несъществуващ проблем.

Така че мога да кажа с много високо ниво на сигурност, че България ще влезе в ERM II и след това в еврозоната с обменния си курс, който е имала до момента.

Много важно е да се подчертае, че в изключително невероятния сценарий, при който се обсъжда промяната на курса, за това се изисква и съгласието на България. Няма едностранно налагане на решение.

Тоест дори на теория промяната на фиксирания курс е неправдоподобна?

Да разделим проблема на две части. От чисто юридическа гледна точка това не е изключено. Икономически - в това няма никакъв смисъл. И затова не се е случвало в миналото и затова не виждам как България би попаднала в подобен сценарий.

Появиха се спекулации, че България може да обезцени лева си с 15%, тъй като това е границата, в която валутите в ERM2 могат да се движат спрямо еврото.

Чисто формално изискването за ERM II е страните да фиксират валутата си в коридор, в който курсът може да се движи с +/-15% спрямо еврото. Но няма нищо, което да попречи на една държава едностранно да реши да спазва по-тесен коридор или да запази валутния си борд. Това беше случаят и с трите прибалтийски страни - Естония и Литва, както и Латвия, която имаше валутен режим, подобен на борд.

Как бихте коментирали спекулациите, че решенията за влизане в еврозоната са "секретни" и българското общество ще знае за тях едва след като те са взети?

Още веднъж, всички решения изискват съгласието на България. Изцяло вътрешен проблем е как страната стига до този консенсус. Ангажиментите, които са поети от България, така че тя успешно да се присъедини към еврото, са публично известни и в тях няма нищо секретно. Страната ви работи по тях и изпълнението им е в напреднал стадий. Що се отнася до тези ангажименти, за наблюдението на които отговаря Европейската комисия, мисля, че тяхното изпълнение се движи по план. Има и напредък по ангажиментите, които са под наблюдението на Европейската централна банка.

Пълното интервю с Валдис Домбровскис очаквайте в седмичния брой на в. "Капитал".

Валдис Домбровскис е изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Икономика в интерес на хората". Както и в предходната ЕК, където той беше заместник-председател, той отговаря за задълбочаването на Икономическия и валутния съюз и пряко наблюдава процеса по присъединяване на България към еврото. Домбровскис винаги е бил един от най-силните привърженици в еврокомисията София да влезе бързо в еврозоната. Преди да влезе в ЕК, той е латвийски премиер. Поста заема през 2009 г., когато икономиката на страната изпитва последствията на глобалната икономическа рецесия, започнала година преди това. Счита се, че той е основен двигател за успешното преодоляване на последиците от кризата в Латвия още в края на 2010 г. Домбровскис е отговорен и за политиката, довела да приемането на еврото от Латвия през 2014 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK