Спецсъдът вече ще може да блокира и банкови сметки по сигнал от ДАНС

Специализираният наказателен съд вече ще може да налага запор и възбрана върху банкови сметки и транзакции. Новото му правомощие бе въведено с преходните и заключителните разпоредби на Закона за независимия финансов одит, гласувани окончателно на второ четене в сряда. По позната вече схема с преходните разпоредби управляващите внесоха промени в редица закони, сред които и Законът за мерките срещу изпирането на пари.

Става дума за допълнение в текста, който регламентира правомощията на дирекция "Финансово разузнаване" в ДАНС да спира съмнителни операции или сделки за срок от пет работни дни, за да направи анализ. Ако съмненията се потвърдят, ДАНС уведомява прокуратурата, която може да поиска от съда да наложи запор или възбрана на банковата сметка или вземането по нея.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Доколкото става дума за обезпечителни мерки, които не са обвързани с евентуално образувано разследванe, практиката до този момент беше исканията на прокуратурата да се разглеждат от граждански съдии от съда, в чийто окръг е открита банковата сметка, обект на обезпечението.

С промените, внесени от председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова преди второто четене на законопроекта се добавя изречението, че "искане, направено от прокурор от специализираната прокуратура, се разглежда от специализирания наказателен съд".

В кратките мотиви е записано, че "отклонението от общата уредба е само по отношение на компетентния съд в конкретна хипотеза" и "намира обосновка в предметната компетентност на специализирания съд и специализираната прокуратура, в основната си част насочена срещу организираната престъпност, която е особена форма на усложнена задружна престъпна дейност".



От управляващите коментираха неофициално, че промяната е поискана от ДАНС и е свързана с краткосрочно решаване на конкретен казус, свързан с Васил Божков.

До този момент исканията на специализираната прокуратура се разглеждаха от граждански съдии от Софийския градски съд. След промените по тях ще се произнасят съдии от спецсъда.

В действащото законодателство няма разпоредба, която да уточнява коя прокуратура ДАНС трябва да уведоми при наличие на съмнителна транзакция. Ето защо е вероятно именно специализираната прокуратура и спецсъдът да станат единствените институции, които да се произнасят по подобни искания.

Крум Зарков: Тези промени придават извънредност на специализирания съд

Срещу проекта реагира депутатът от БСП Крум Зарков, който обобщи, че "с равен тон пред полупразна зала" и "на едно четене" се въвеждат нови данъци (визирайки част от другите промени) и се преразглеждат тълкувателни решения на Върховния касационен съд (ВКС) и практиката на Конституционния съд.

След това Крум Зарков се фокусира именно върху промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари. Той обясни, че на два пъти ВКС е коментирал въпроса за характера на това обезпечение, като е приел, че доколкото става дума за мерки, които не са обвързани с наказателното производство, то искането трябва да се гледа по граждански ред. Депутатът от БСП добави, че парламентът има пълно право да преодолява със законодателни промени практиката на върховните съдилища, но това трябва да става с дебат и изслушване на заинтересованите страни. "Какво общо има независимият финансов одит с компетентността на специализираните съдилища", риторично попита той. Крум Зарков покани на няколко пъти вносителите да обяснят с няколко думи "откъде идват тези промени и къде отиват", но никой не откликна на поканата му.

Той изрази и съмнение, че подобна промяна ще влезе в противоречие с решението на Конституционния съд от 2011 г. относно Специализирания наказателен съд, когато се приема, че съдът не е извънреден, защото за него важат общите норми за другите съдилища. "Ако се приемат тези промени, ще се придаде извънредност на този съд", коментира той и заключи: "Право в тази държава просто няма."