Срокът за ERM II се изтегли за средата на годината

В Брюксел неофициално се заговори за отлагане още в началото на седмицата, а една от причините е неяснотата около рекапитализацията на ПИБ

Валдис Домбровскис, Бойко Борисов, Владислав Горанов
Валдис Домбровскис, Бойко Борисов, Владислав Горанов    ©  Надежда Чипева
Валдис Домбровскис, Бойко Борисов, Владислав Горанов
Валдис Домбровскис, Бойко Борисов, Владислав Горанов    ©  Надежда Чипева

България най-вероятно ще се присъедини към валутния механизъм ERM II с няколко месеца по-късно от обявения срок - края на април. Това стана ясно от думите на зам.-председателя на Европейската комисия Валдис Домбровскис пред "Хоризонт".

За ново изтегляне на срока - към средата на годината, в Брюксел се заговори неофициално още в началото на седмицата. Източници от комисията посочват две причини - несигурността около това как ще се случи рекапитализацията на двете банки (най-вече ПИБ), в които ЕЦБ откри капиталов недостиг, както и желанието България и Хърватия, която също тръгна по пътя на нашата страната, да влязат заедно в ERM II. Не е ясно дали решението двете страни да се окомплектоват е окончателно.

Попитан от БНР възможно ли е проблемът да е в рекапитализацията на банките и затова да искаме отлагане, Домбровскис заяви: "Това е нещо, което е в обсега на Европейската централна банка, така че не мога да направя подробен коментар. Министър Горанов ме увери, че всичко върви в добра посока. Отново обаче искам да кажа, че това е въпрос към Европейската централна банка".

Междувременно от сайта на КФН става ясно, че регулаторът е отказал да издаде потвърждение на проспека за първично публично предлагане на акции на ПИБ. Банката възнамеряваше да увеличи капитала си с 200 млн. лв. от борсата. По този начин тя смяташе да попълни частично капиталовия недостиг, който откри ЕЦБ в средата на миналата година.

Сигналите от Брюксел съвпаднаха и с изказване на премиера Бойко Борисов, който в понеделник вечерта заяви, че "докато няма абсолютен консенсус, увереност по темата за еврозоната, няма да насилваме влизането ни в чакалнята". Думите му се изтълкуваха като "замразяване" на усилията на страната да влезе в т. нар. чакалня на еврозоната и Банковия съюз и предизвикаха силен негативен отзвук сред експертите. Позицията на Борисов дойде след изразени страхове, че след влизането в ERM II валутният борд може ефективно да отпадне, а за подхранването им помогнаха и няколко медийни изяви на американския професор Стив Ханке. Той първо твърдеше, че се готви някакво "тайно споразумение" с дискриминационни за България условия, след това - че ако влезе в еврозоната, страната ни ще фалира като Гърция. Изявите му по всяка вероятност допринесоха и за това някои хора да тръгнат да обръщат левовете си в евро.

В четвъртък вечерта, преди участието си в Европейския съвет, Борисов леко смекчи тона по темата и заяви, че иска национален консенсус и "всички хора да разберат, че това е за доброто на държавата". "Ние като държава сме подписали договор с ЕС, където сме приели като ангажимент да приемем еврото. Такова решение не е правилно да се вземе от един човек, един министър и от една партия, ако щете, защото ще е за десетилетия. Затова просто малко забавяме темпото", добави Борисов. "Канеха Стив Ханке, всички да кажат нещо за еврозоната, да изляза аз виновен, като а инат. В момента, в който аз казах по-полека (...), изведнъж вчера, днес, постоянно чувам за еврозоната. Такава подкрепа не съм очаквал", заяви премиерът.