Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 21 фев 2020, 13:30, 8934 прочитания

Ето така комунистите раздават правосъдие

Част от главата "В защита на негово величество княза" от книгата "България: превръщането в сателит"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
В края на януари издателството на НБУ публикува за пръв път на български език книгата "България: превръщането на сателит" - мемоари на преподавателя по наказателно право от Юридическия факултет на Софийския университет проф. Никола Долапчиев. Той е бил служебен защитник на княз Кирил Преславски по време на т.нар. Народен съд. Роден е1897 г., след 9 септември е за кратко посланик в Лондон, след което емигрира в САЩ, където умира през 1964 г.

Книгата, част от поредицата "Българско юридически наследство", е издадена през 1971 г. на английски език в Бразилия. В нея за пръв път е бял свят вижда главата "В защита на негово Височество княза", чийто ръкопис е открит от наследниците му. Преводът е на младия юрист Мария Димитрова, а колегата и Симеон Стойчев превежда останалата част от книгата. Публикуваме част от главата разказваща атмосферата около първото заседание на Първи върховен състав на Народния съд.

Беше сумрачен декемврийски следобед. Небето над столицата беше тъмносиво като тежък оловен свод, който като че отразяваше настроението ниско долу. Страдание, потисничество и ужас властваха над цялата страна. Три месеца откакто България се гърчеше под тежкия ботуш на съветските окупационни войски. Три месеца откакто Кремъл се опитваше да я сломи и да я превърне в съветски сателит.

Човек можеше да чуе тътена на тълпата в далечината. Шумът се усилваше. Имаше голямо вълнение. Пълчища, водени от комунистически агитатори и милиция, започнаха да се събират в центъра на града. Техният сборен пункт беше главният площад, в центъра на който се издигаше най-голямата катедрала на Балканите - "Св. Александър Невски", построена в София от народа преди четири десетилетия като символ на Освобождението от турско робство. Сякаш по ирония на съдбата този символ на свободата на нацията сега беше свидетел на демонстрация на едно ново и ужасяващо поробване.


Подбуждана от комунистическите агитатори, тълпата започна да се излива на площада. Начело на трескавото множество бяха много престъпници и лица, наскоро освободени от затворите. Вратите на затворите се отвориха след преврата от 9 септември 1944 г., осъществен под натиска на Кремъл и на Неговите въоръжени сили.

Цялото българско население, включително жителите на столицата, бяха в огромното си мнозинство против новия режим на комунистите. Хората бяха объркани и уплашени от многото случаи на терор, от скалъпените присъди и масовите екзекуции. Това беше и причината хората да не желаят да участват в каквато и да било правителствена инициатива. Мислеха си, че aко не друго, то поне могат да се съпротивляват мълчаливо.

Така че милицията беше принудена да събира "хулигани", които да участват в събранията на народа.



Лекият вятър полюшваше огромните червени знамена и човек можеше да прочете лозунгите, написани с удебелени букви: "Смърт на фашистите, бесило за враговете на народа!" средата на площада се извисяваше платформа, покрита с червено платно.

Министърът на правосъдието

Една фигура се възкачи на подиума. Врявата заглъхна и комунистическият министър на правосъдието заговори. Високоговорителите започнаха да предават речта му. "Другари, вие сте истинските представители на народа! Като такива вие сте се събрали днес тук, за да осъдите престъпленията на предателите и да издадете присъди! Дайте воля на оскърблението и гнева си! Ние сме сигурни, че няма да разочаровате народа, ще обявите задържаните за виновни и ще ги накарате да заплатят с живота си!".

Сега, когато превъзбудата беше достигнала своя връх, трябваше да започне втората част на тази трагикомедия. Бавно колона камиони се придвижи към площада. В камионите бяха натъпкани затворници. Последните бяха брадясали, мръсни и в тежки окови. Всеки един носеше надпис около врата си, който гласеше: "смърт, обесете ги!" Агитаторите крещяха и тълпата подивя. Затворниците, беззащитни в оковите си, бяха заплювани, удряни с камъни и всячески малтретирани. Въоръжени милиционери все пак се погрижиха линчуването да не отиде твърде далеч. Целта не беше да се убиват затворниците, а да се подклажда яростта на сбирщината, за да се подготви третото действие, което щеше да започне на следващия ден: заседанията на народните трибунали. Ето така комунистите раздават правосъдие.

Във всяка цивилизована държава, в която властва върховенството на правото, висш дълг на министъра на правосъдието е да гарантира и защитава безпристрастността на съдиите. На пресата, радиото, телевизията и на другите средства за изразяване на общественото мнение им е забранено да упражняват неуместен натиск върху съзнанието на съдията преди или по време на решаване на наказателни дела. Независимостта и обективността на съдиите са издигнати в неотменими и свещени принципи на справедливия процес. Това не е така в държавите под властта на комунизма. В тях важи обратното.

С цел да се създаде впечатление за привидна законност, през ранния октомври 1944 г. беше положено изключително усърдие за приемането на Наредбата за народния съд. Последната обяви за престъпни много деяния, които до онзи момент не се наказваха по закон, и по този начин придаде обратна сила на разпоредбите. Правното съзнание на комунистическите водачи не се тревожеше от факта, че тази наредба беше в остро нарушение на основния принцип nullum crimen sine lege, nulla poena sine lege, а именно, че не подлежи на наказание деяние, което не е било обявено от закона за престъпно към момента на извършването му. Нито се смущаваше от факта, че Конституцията изрично забраняваше създаването под какъвто и да е претекст и под каквото и да е име на извънредни съдилища.

Съдиите...

Съставът на народните съдилища беше странна смесица от професионални юристи и съдебни заседатели. Всеки член имаше равно право да взема решения както по фактически, така и по правни въпроси, което означаваше да отсъжда относно вината на подсъдимите и да налага наказания. Професионалните членове бяха назначавани от Министерския съвет и избирани измежду съдии и адвокати след внимателна преценка на политическите им възгледи.

Тъй като по онова време сред редовите съдии практически нямаше комунисти, народните съдилища бяха съставени от слабохарактерни съдии, които бяха назначени за номинални председатели. В същото време опитни и правоверни комунисти от средите на адвокатурата бяха назначени за заместник-председатели и именно заместник-председателите ръководеха процесите. Съдебните заседатели се "избираха" от комунистически контролираните комитети на Отечествения фронт. Всичко това беше в нарушение на основния принцип в правото, който гарантира безпристрастността и независимостта на съдиите.

Съгласно заложеното в Наредбата за народните съдилища подсъдимите трябваше да получат подходяща защита. Но комунистите съзнаваха, че подобна защита може да осуети плановете им и да постави в риск целеното унищожаване на задържаните. По тази причина веднага след приемането на Наредбата започна трескава пропаганда в пресата и радиото, която трябваше да сплаши онези адвокати, които биха се осмелили да защитават обвиняемите, като се подчертаваше фактът, че те ще споделят съдбата на "враговете на народа".

Защитата...

В така създадената атмосфера на морално напрежение и смут към мен се обърнаха близки на някои от главните подсъдими и ме помолиха да поема тяхната защита. Като имаха предвид високото положение, което заемах по онова време, на признат авторитет по наказателно право, те правилно се надяваха, че бих могъл да превъзмогна комунистическите заплахи и да удовлетворя молбата им. Аз обаче трябваше да отклоня тези молби, защото бях убеден, че не мога да изпълня професионалния си дълг така, както предписва законът и моята съвест. Освен това очевидно беше, че изходът на процесите беше предопределен. Подобно отношение беше възприето на практика от всички адвокати. Това означаваше, че затворниците оставаха без каквато и да била защита. Когато това стана очевидно, комунистите осъзнаха лошото впечатление, което тази ситуация щеше да произведе в чужбина и неудобното положение, в което се поставяха. Тъй като те придаваха значение на привидността, внезапно промениха позицията си и решиха да прибягнат до друго решение, а именно да накарат народните съдилища сами да назначават служебни защитници. Това решение прилягаше много добре на червените. Те можеха да твърдят, че на подсъдимите не е осигурена защита по техен избор, защото адвокатите са били отвратени от твърдените престъпления, а виновните са били снабдени със служебно назначени защитници само заради правителственото желание да бъдат защитени основните права на гражданите.

Аз бях натоварен да защитавам регента от царски произход - княз Кирил, брат на починалия цар на България Борис III. По този начин, въпреки решението си да не участвам в предстоящата пародия на справедлив процес, бях изправен пред тежка и отговорна задача.

Процесът...

Прекрасната сграда на софийската съдебна палата е разположена в центъра на града, на главния булевард с гледка към величествената висока планина Витоша, която се извисява над столицата.

Съдебната палата беше обградена от гъсти редици въоръжени лица. Първото заседание на народния съд трябваше да започне тази сутрин в прекрасната зала, предназначена само за тържествени събития. Червените господари на България се страхуваха, че може да се случи нещо нежелателно и неочаквано и не искаха да поемат никакви рискове.

Гражданите на София обаче не проявяваха особен интерес към спектакъла, който щеше да започне. Те бяха толкова отвратени и парализирани от терора до момента, че предпочитаха да се погрижат за всекидневните си задачи или да си останат вкъщи, вместо да бъдат свидетели на една нова демонстрация на "революционен гняв". Ето защо комунистическата партия се погрижи да доведе своите банди от пропаднали лица, чиято задача беше да създадат изкуственото впечатление, че населението прелива от яростно негодувание. С тази цел (наред с останалите похвати) партията беше подбрала няколко циганки и ги беше облякла в черни траурни дрехи, за да се преструват на вдовици на партизани, загубили живота си в борбата срещу фашизма.

Тълпата беше доведена на площада около съдебната палата рано сутринта. Червени знамена, огромни плакати с познати клишета се вееха отново. Високоговорители постоянно насъскваха множеството. Докато всичко това се случваше на улицата, подсъдимите, които наброяваха почти сто човека, вече чакаха пред съдебната зала, доведени през страничния вход рано същата сутрин.

Преди да започне първото заседание на народния съд, подсъдимите бяха заставени да седнат на няколко пейки. Гъсти редици на милиционери, въоръжени с автомати, бяха разположени пред и зад тях, както и от двете им страни. Имаше места, предназначени за защитата, пред първата редица милиционери. Бяха предприети строги мерки за предотвратяване на всякакви контакти между подсъдимите и защитниците. Местата за членовете на съдебния състав бяха на подиума и разположени амфитеатрално.

Огромен образ на Темида върху мозайка беше разположен на страничната стена зад подиума. Богинята на справедливостта с кърпа на очите не можеше да види предстоящото; нямаше представа, че ще бъде унизена и разпъната на кръст от нейните безбожни свещенослужители - народните съдии.

Обществеността не беше допусната в съдебните зали. Вместо това част от тълпата, която беше извън сградата, сега беше въдворена в коридора. Тази група очевидно се състоеше от диви фанатици, които бяха предварително обучени; те трябваше да играят важна роля в производството, а именно на представители на онеправданите. Като хор в древна трагедия те трябваше да изиграят ролята си в създаването на необходимия психологически климат.

По този начин, след като всички необходими подготовки приключиха, започна злокобното представление.

Беше девет часа сутринта. Една от страничните врати, която водеше към съдийския подиум, се отвори. Влезе главният народен прокурор, следван от заместниците си. Няколко минути по-късно всички членове на съда, водени от председателя, бавно влязоха в залата и заеха местата си. Човек можеше да забележи големия възторг в очите им. Пред тях щеше да се развие ужасяваща драма, в която те щяха да играят главна роля. Съдейки по израженията на лицата им, народните съдии слабо се различаваха от участниците в тълпата, която гневно бродеше из улиците.

Капитал #7

Текстът е част от брой 7 на седмичния Капитал (21 - 27 февруари). В броя ще прочетете още:

Прочетете

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Всички компании ще купуват ток от борсата Всички компании ще купуват ток от борсата

Идеята е дори малки магазинчета, фризьорски салони, кафенета и адвокатски кантори да излязат на свободния пазар от 1 октомври

29 май 2020, 354 прочитания

Общини на ръба на фалита 1 Общини на ръба на фалита

Над 210 млн. лв. по-малко приходи са събрали общините през първите четири месеца на тази година спрямо 2019-а

29 май 2020, 539 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Aко това е чалга – аз съм "за"

Защо Мила Роберт е явление на попкултурната сцена в България

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10