Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Истерията около еврото

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

"Мога да кажа с много високо ниво на сигурност, че България ще влезе в ERM II и след това в еврозоната с обменния си курс, който е имала до момента", посочва Валдис Домбровскис

Валдис Домбровскис: В България виждам опит да се реши несъществуващ проблем

Изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия пред "Капитал"

7440 прочитания

"Мога да кажа с много високо ниво на сигурност, че България ще влезе в ERM II и след това в еврозоната с обменния си курс, който е имала до момента", посочва Валдис Домбровскис

© Надежда Чипева


Визитка

Валдис Домбровскис е изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Икономика в интерес на хората". Както и в предходната ЕК, където той беше заместник-председател, отговаря за задълбочаването на Икономическия и валутен съюз и пряко наблюдава процеса по присъединяване на България към еврото. Домбровскис винаги е бил един от най-силните привърженици в еврокомисията София да бъде приета бързо в еврозоната. Преди да влезе в ЕК, той е премиер на Латвия. Поста заема през 2009 г., когато икономиката на страната изпитва последствията на глобалната икономическа рецесия, започнала година преди това. Счита се, че той е основен двигател за успешното преодоляване на последиците от кризата в Латвия още в края на 2010 г. Домбровскис е отговорен и за политиката, довела до приемането на еврото от Латвия през 2014 г.

Преди Латвия да се присъедини към еврото, точно както България, тя беше с фиксиран курс. Наложи ли ви се да "отвържете" курса?

Нека започнем от по-широкия контекст. Европейската комисия приветства усилията на България да се подготви за влизане в ERM II (т.нар. чакалня за еврозоната - бел. ред.) и след това за приемане на еврото. Мисля, че този процес ще бъде от полза както за българската икономика, така и за българите като цяло. За страните с валутен борд всъщност е по-лесно да стигнат до решението да се присъединят към еврото, тъй като те вече имат фиксиран курс, но не ползват плюсовете на еврото. С влизането в еврозоната към ценовата стабилност се добавят по-ниски валутни разходи, по-ниски лихви и т.н.

Колкото до Латвия и другите прибалтийски страни, които имаха валутен борд или валутни механизми с фиксирани курсове, те не трябваше да променят обменните си курсове при присъединяването им към еврото. В случая с Латвия също имаше спекулации за валутния курс, но реалността е, че възприехме еврото с фиксирания си курс, с всички осем цифри след десетичната запетайка.

Искам да подчертая, че е крайно невероятно страните, които членуват в ERM II (т.е. страните от еврозоната плюс Дания - бел. ред.), да поискат промяна в курса. Причината е самата логика на маастрихтските критерии (които определят рамките на фискална политика на страните в еврозоната - бел. ред.), която е точно обратната. Тези критерии изискват страната да установи обменен курс спрямо еврото, който България има вече от десетилетия, и да докаже, че може да поддържа макроикономическа стабилност именно с него. Така че, ако валутният курс бъде променен, вие на практика се отклонявате от този макроикономически баланс. В това няма никакъв смисъл, поради което досега не е имало такъв прецедент. От тази гледна точка това, което виждам в България, е опит да се реши несъществуващ проблем.

За страните с валутен борд всъщност е по-лесно да стигнат до решението да се присъединят към еврото, тъй като те вече имат фиксиран курс, но не ползват плюсовете на еврото.

Така че мога да кажа с много високо ниво на сигурност, че България ще влезе в ERM II и след това в еврозоната с обменния си курс, който е имала до момента.

Много важно е да се подчертае, че в изключително невероятния сценарий, при който се обсъжда промяната на курса, за това се изисква и съгласието на България. Няма едностранно налагане на решение.

Тоест дори на теория промяната на фиксирания курс е неправдоподобна?

Да разделим проблема на две части. От чисто юридическа гледна точка това не е изключено. Икономически - в това няма никакъв смисъл. И затова не се е случвало в миналото, и затова не виждам как България би попаднала в подобен сценарий.

Появиха се спекулации, че България може да обезцени лева си с 15%, тъй като това е границата, в която валутите в ERM II могат да се движат спрямо еврото.

Чисто формално изискването за ERM II е страните да фиксират валутата си в коридор, в който курсът може да се движи с +/-15% спрямо еврото. Но няма нищо, което да попречи на една държава едностранно да реши да спазва по-тесен коридор или да запази валутния си борд. Това беше случаят и с трите прибалтийски страни - Естония и Литва, както и Латвия, която имаше валутен режим, подобен на борд.

Как бихте коментирали спекулациите, че решенията за влизане в еврозоната са "секретни" и българското общество ще знае за тях едва след като те са взети?

Още веднъж - всички решения изискват съгласието на България. Изцяло вътрешен проблем е как страната стига до този консенсус. Ангажиментите, които са поети от България, така че тя успешно да се присъедини към еврото, са публично известни и в тях няма нищо секретно. Страната ви работи по тях и изпълнението им е в напреднал стадий. Що се отнася до тези ангажименти, за наблюдението на които отговаря Европейската комисия, мисля, че тяхното изпълнение се движи по план. Има и напредък по ангажиментите, които са под наблюдението на Европейската централна банка.

Знам, че е много трудно да коментирате работата на другите институции - в случая ЕЦБ, но мислите ли, че България може да влезе в ERM II през април - целта, която си постави финансовият министър Владислав Горанов?

Това зависи от изпълнението на ангажиментите, които България е поела. Доколкото разбирам, все още текат дискусии между България и ЕЦБ върху рекапитализацията на банките.

Ако всички ангажименти са изпълнени, най-вече що се касае до банковата рекапитализация, съвсем реалистично е България да бъде приета в ERM II в следващите няколко месеца.

В България се чуват мнения, че страната не трябва да бърза за еврото, дали сега или след една година, влизането в еврозоната не е толкова належащо.

Първо, плановете на България да приеме еврото трудно биха били наречени бързане, тъй като вие сте член на ЕС вече от тринадесет години. Второ, ангажиментите за влизането в ERM II бяха договорени през юли 2018 г., т.е. изминала е вече година и половина, така че, отново, едва ли може да се говори за бързане.

Мисля, че ако всички ангажименти са изпълнени, най-вече що се касае за банковата рекапитализация, съвсем реалистично е България да бъде приета в ERM II в следващите няколко месеца. Не искам да спекулирам с конкретния срок, но не виждам особени причини за забавяне.

Нека се върнем към вашия опит като премиер на Латвия. Какви бяха ефектите от приемането на еврото?

Що се отнася до инфлацията и цените, ефектите бяха минимални. Латвия се присъедини през 2014 г. и през същата година инфлацията беше под 1%. Разбира се, имаше значение, че този период инфлацията в еврозоната също беше ниска, но ние не забелязахме някакъв особен ефект върху цените. Оценките, които бяха направени за страните, които се присъединиха към еврото в последните години, бяха за 0.2-0.3% повишаване на инфлацията.

За да се постигне този резултат, се изискваше известна работа. Например ние въведохме система за ценово наблюдение, която изискваше цените да се изписват в евро и в латове (латвийската валута към този момент) преди и след влизането ни в еврозоната, така че хората да свикнат с новите цени. Следеше се дали това двойно изписване на цените е извършено стриктно по официалния обменен курс. Освен това стартирахме кампания "справедливо въвеждане на еврото", в която бизнесът се ангажира да не използва въвеждането на общата европейска валута като оправдание да вдига цените. Бих казал, че тези мерки, както и цялостната макроикономическа обстановка доведоха до това да не усетим ефект върху цените.

Непосредствено положителният ефект от еврото беше изчезването на валутния риск и разходите за обмяна на валута. Така че почти веднага се усети нарастване на туристическия поток към страната. Трудно е да се каже доколко еврото е повлияло на чуждестранните инвестиции, но по принцип ценовата прозрачност безспорно е от полза.

Доколко са оправдани мненията, че влизането в еврозоната отслабва финансовата дисциплина, т.е., че съществува опасност България да се превърне в нова Гърция?

Това, че една страна влиза в еврозоната, изобщо не означава, че тя трябва да отпусне финансовата си дисциплина. Напротив, страните трябва да водят предпазлива политика, тъй като дори теоретичната възможност за девалвация е изключена. Но българският кабинет и парламент трябва да се придържат към подобна политика, независимо дали страната е в еврозоната или не. България вече е доказала, че може да се придържа към фискалната дисциплина, бюджетът на страната следва европейските бюджетни правила, а вашият публичен дълг е вторият най-нисък в ЕС. Сега просто трябва да продължите тази успешна политика.

Тоест, няма възможност след влизането в еврозоната българското правителство бързо да похарчи валутните резерви на страната?

Не.

Споменахте, че преди Латвия да влезе в еврозоната, също е имало спекулации за възможна промяна на курса. Кой стоеше зад тях?

Да, имаше много спекулации, в повечето случаи на практика идентични с тези в България. Не мога със сигурност да кажа как се раждат слуховете, важното е те да бъдат търпеливо оборвани.

Интервюто взе Илин Станев

Визитка

Валдис Домбровскис е изпълнителен заместник-председател на Европейската комисия с ресор "Икономика в интерес на хората". Както и в предходната ЕК, където той беше заместник-председател, отговаря за задълбочаването на Икономическия и валутен съюз и пряко наблюдава процеса по присъединяване на България към еврото. Домбровскис винаги е бил един от най-силните привърженици в еврокомисията София да бъде приета бързо в еврозоната. Преди да влезе в ЕК, той е премиер на Латвия. Поста заема през 2009 г., когато икономиката на страната изпитва последствията на глобалната икономическа рецесия, започнала година преди това. Счита се, че той е основен двигател за успешното преодоляване на последиците от кризата в Латвия още в края на 2010 г. Домбровскис е отговорен и за политиката, довела до приемането на еврото от Латвия през 2014 г.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK