Борбата с престъпността каквато можеше да бъде
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Затворът продължава да е скъпоструващо и неефективно плашило

Борбата с престъпността каквато можеше да бъде

Държавата предлага адекватна стратегия за наказателна политика, която обаче няма намерение да спазва

6993 прочитания

Затворът продължава да е скъпоструващо и неефективно плашило

© Надежда Чипева


Стоян току-що е навършил 30 години. В биографията му има точно 17 присъди - 14 са за дребни кражби, несвързани с насилие (техника от строежи, хранителни магазини, будка за цигари, магазин за дрехи), две за това, че е хванат да кара без книжка, а третата - за държане на наркотици. Над седем от последните 10 години той е прекарал в затвора. Сега е на свобода - няма работа, има хепатит, не може да чете и да пише. В затвора е започнал да взима хероин и съвсем скоро ще се върне обратно там. Този Стоян не съществува - образът му е сглобен от реални подсъдими по дела. Но като него са няколко хиляди. Всички те са продукт на българската наказателна политика през последните две десетилетия.

В условията на спадаща от 2010 г. насам престъпност полицията, прокуратурата и съдилищата имат все по-малко работа. Ако оставим настрана престъпленията, свързани с насилие (убийства и грабежи), основният продукт, който системата произвежда, са дела срещу пияни шофьори, незаконна сеч и дребни кражби (от магазини и селскостопанска продукция).

Близо половината от затворниците излежават присъди за кражби, а от 2015 г. насам в местата за лишаване от свобода започват да попадат все повече осъдени за т.нар. престъпления срещу транспорта - основно пияни или употребили наркотици шофьори, както и каращи без книжка. Всички те са рецидивисти, т.е. първото осъждане (в практиката масово е условно) не ги е поправило. Осъжданите за първи път, които влизат в затвора, са там за престъпления, свързани с насилие и трафик и търговия с дрога в големи размери.

Така накратко изглежда системата за преследване на престъпления в България през последните години. Не е необходимо голямо усилие, за да се види, че подобен механизъм е неефективен. А най-масовите престъпления се извършват от бедност и неграмотност. Наказателната репресия срещу шофьорите, нарушаващи закона (които всяка година нарастват), очевидно не дава резултат, защото жертвите от пътни произшествия намаляват незначително.

Една свежа идея, но без много надежда

В началото на месеца Министерството на правосъдието обяви за обществено обсъждане новата стратегия за наказателна политика. Ако бъде приета от правителството, тя трябва да стане негов пътеводител и през следващите пет години да определя действията на държавата в областта на превенцията на престъпността, разследването и разкриването на престъпления и тяхното наказване. Но не само - стратегията дава насоката, в която трябва да се реформират правоохранителните институции и законите, по които те работят.

Последният такъв документ беше приет преди повече от десет години и обхващаше периода от 2010 до 2014 г., като единствената посочена в него и изпълнена от управляващите цел беше въвеждането на гражданската конфискация. Въпреки че сегашният проект е приет радушно от професионалната общност и съдържа редица разумни идеи, дори и новата стратегия да бъде приета, едва ли ще има по-различна съдба от предишната.

Законодателната политика в областта на наказателното право е хаотична. Приетият през 1968 г. Наказателен кодекс се променя средно на всеки два месеца, като след всеки шумно отразен в медиите случай на престъпление политиците се надпреварват да предлагат промени все в една и съща посока - засилване на репресията.

Откъде идва престъпността

Позовавайки се на данни от Единната информационна система за противодействие на престъпността (за периода 2014 до 2017 г.), анализът отчита, че основната причина са по-високите равнища на безработица в някои райони, както и бедността - реалности, водещи до маргинализация на хората с ниски доходи, което в крайна сметка ги подтиква към престъпления. "И обратно - по-високата степен на заетост и на образование понижава престъпността, като относителният дял на извършителите на престъпления, които нямат образование или имат само начално, е по-голям", пише в стратегията.

Документът отчита, че се увеличават случаите на нанасяне на телесни повреди и данъчните престъпления, но също и т.нар. престъпления срещу транспорта, които са повече от една пета от всички наказателни дела, стигнали до съда. Увеличават се значително и престъпленията, свързани с наркотици (тук най-големият дял е на делата за притежание на дрога). Макар в документа да не е посочена причината за тази тенденция, има два обективни факта - от една страна, ръстът на употребяващите наркотици в България (отчетен от Европейския център за мониторинг на дрогите към ЕК), но също и репресивната политика на МВР спрямо потребителите на дрога. За полицията те са удобни жертви, с които могат да запълнят статистиката с разкрити престъпления.

Според анализа най-големият процент на рецидив е при кражбите на автомобили (където криминалният контингент е тясно специализиран), но също така и общо при кражбите, изнасилванията и сводничеството.

Статистиката на наложените наказания отчита, че повече от половината от тях са лишаване от свобода от три до шест месеца, което е изключително неефективно заради "обективната невъзможност за осъществяване в достатъчна степен на социални дейности и възпитателна работа с осъдените, а превантивната цел изначално не може да бъде изпълнена поради факта, че лицето престоява в затвора твърде кратък период от време".

Какви са идеите

Стратегията предлага шест мерки, които според авторите на документа би трябвало да повишат ефективността на наказателната политика на държавата. Първата е актуализиране на размерите на наказанията в НК и синхронизирането им едно с друго: "От съществено значение за постигането на баланса и за ефективността на наказването е избягването както на необосновано лекото, така и на неоправдано тежкото наказание." Така например някои деяния са тежко наказуеми, а други необяснимо леко ("трафик на хора, измама, незаконосъобразно производство на взривни вещества и оръжия"). Анализът отчита, че има сериозни разминавания в предвидените глоби, които трябва да се съгласуват.

На следващо място проектът предлага отпадане на множеството административни нарушения, вкарани в Наказателния кодекс. Подобна промяна ще освободи прокуратурата и съда от задължението да се занимават с такива дела.

В същата посока е и следващото предложение - дали от НК да не бъдат извадени всички престъпни деяния, които се квалифицират като маловажен случай. "Необходима е ревизия на тези текстове и преоценка на степента на обществената опасност на уредените в тях състави на престъпления, като трябва да се прецени кои от тях да бъдат регламентирани единствено като административни нарушения в съответния административен закон и кои да останат престъпления, преследвани по наказателен ред", пишат авторите.

Те констатират, че редица деяния са едновременно и административни нарушения, и престъпления (такъв например е случаят с някои от митническите нарушения, държането на акцизни стоки без бандерол и т.н.). Така "при една и съща хипотеза деецът може да бъде третиран различно - осъден с присъда по наказателно дело или наказан по административен ред". Предложението отново е в посока изваждане на тези текстове от Наказателния кодекс.

Последното предложение, заложено в проекта за стратегия, е именно по-мащабна декриминализация, която обаче е свързана с качеството на законодателството и "с умението да се намират оптимални и адекватни на съвремието решения, които да не бъдат отменяни впоследствие".

Сред другите предложения в проекта е по-ефективно използване на алтернативните на затвора наказания, каквото е пробацията - подобна препоръка неизменно съществува в повечето стратегически документи от последното десетилетие, но така и не бива изпълнявана, защото предполага инвестиция в хора (обучение и наемане на пробационни служители), а не в обществени поръчки (храната и поддръжката на затворите).

Далеч от реалността

От последните 20 проекта за промени в Наказателния кодекс нито един не е в посоката, в която предложената нова стратегия гледа. Във всички случаи тези предложения са продиктувани от изцяло популистки съображения. В мотивите на нито един от тези проекти няма криминологичен анализ, а се съдържат изцяло субективни твърдения.

Без изключение всички предлагани са или за въвеждане на нови престъпления (като криминализиране на споделеното пътуване), или за увеличаване на наказанията. Преди няколко седмици управляващите предложиха засилване на наказателната репресия дори и срещу деца, извършители на тежки престъпления, мотивирайки се изцяло с придобил гласност в медиите случай, в който извършителят е непълнолетен.

Бившият зам.-министър на правосъдието и бивш прокурор в Софийска градска прокуратура Андрей Янкулов коментира мотивите към този проект, които на практика казват, че "малолетни извършители на престъпления биват осъждани и подведени под наказателна отговорност, но това им е малко, т.е. излиза, че трябва повече".

Парадоксалното в случая е, че Министерството на правосъдието, което е поръчител на стратегията, която е точно в обратния смисъл на проекта, изразява становище, че "предложените законодателни промени ще спомогнат за осъществяване и на генерална превенция, предупредително-възпиращо действие" и "не влизат в противоречие със съвременната концепция за наказателно правосъдие".

С подобен подход поръчителят на иначе адекватната стратегия за наказателна политика, както и тези, от които зависи нейното приложение, ясно показват, че въобще няма намерение да се съобразяват с нея. И така наказателното правораздаване ще продължи да произвежда маргинали, а борбата с престъпността да се води от телевизионния екран.

Стоян току-що е навършил 30 години. В биографията му има точно 17 присъди - 14 са за дребни кражби, несвързани с насилие (техника от строежи, хранителни магазини, будка за цигари, магазин за дрехи), две за това, че е хванат да кара без книжка, а третата - за държане на наркотици. Над седем от последните 10 години той е прекарал в затвора. Сега е на свобода - няма работа, има хепатит, не може да чете и да пише. В затвора е започнал да взима хероин и съвсем скоро ще се върне обратно там. Този Стоян не съществува - образът му е сглобен от реални подсъдими по дела. Но като него са няколко хиляди. Всички те са продукт на българската наказателна политика през последните две десетилетия.

В условията на спадаща от 2010 г. насам престъпност полицията, прокуратурата и съдилищата имат все по-малко работа. Ако оставим настрана престъпленията, свързани с насилие (убийства и грабежи), основният продукт, който системата произвежда, са дела срещу пияни шофьори, незаконна сеч и дребни кражби (от магазини и селскостопанска продукция).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kamenvm avatar :-|
    Читател

    Значи според г-н Босев престъпността у нас трайно намалява в последните 10 години. Явно опирайки се на статистиките на МВР и правосъдното министерство или пък по субективни усещания. Хубаво би било обаче да се направи социологическо проучване по темата или просто улична анкета дали са на същото мнение мнозинството от съгражданите ни и каква част от престъпленията се заявяват в полицията. Защото от това, което непрекъснато се излъчва от родните медии (в т.ч. и субективен мой опит) престъпността у нас не само не намалява, а се увеличава. Тоест имаме пандемия от такава. И в подобна среда първата грижа явно е битието на престъпниците, а не това на жертвите и възпиращата санкция от закона. Следователно явленията само ще се мултиплицират, без значение от стратегиите уж за ликвидирането или редуцирането им.

    Апропо основният въпрос за бедността остава встрани от дебата. Въвеждането на безусловен базов доход остава в сферата на фантазиите. Следователно ще продължаваме да имаме атмосфера като от латиноамериканска държава, където високите нива на престъпността са част от живота.

  • 2
    kamenvm avatar :-|
    Читател

    Ще добавя, че за ефективна борба с престъпността от значение е и духовното просвещение, тоест запознаването с 10-те Божи заповеди и техния смисъл (те не са случайни хрумки). Това ще изгради собствен морален кодекс на всеки гражданин (или поне сред християните), което значително ще намали противообществените прояви. Знам, че и в момента в някои от затворите у нас има приходящи свещеници именно с тази цел, в ромскте махали работят протестанти и други християнски представители (макар че по същия начин навлизат и радикални течения сред мюсюлманите-роми), а вече са готови и учебниците по религиозно образование (по избор). Ако държавата се справи с бедността и нравствените нагласи на обществото, то ще имаме коренно различна картина, убеден съм.

  • 3
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    До коментар [#1] от "Читател":

    Ами то точно отразяването е причината за усещането на обществото. Кога си гледал новини за последно и да си чул нещо хубаво? Само катастрофи, престъпления, скандали... По вестниците същото.

    Аз примерно не съм чувал познат да са го обрали в последните 5-6 години.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK