Три възможни посоки на развитие

Пред българското (и всяко едно друго) правителство в момента има избор епидемията от коронавирус да се развие в три посоки:

• При много добра организация болестта може да бъде само сериозно предизвикателство. Това се случва в изключително ефективни държави, като например Сингапур, където въпреки близостта с Китай броят на заболяванията е много нисък и не се увеличава бързо.
• При не толкова благоприятно развитие и слаба подготовка епидемията може много лесно да премине в сериозна криза. Това означава големи райони или цели държави да бъдат почти напълно блокирани от опитите за ограничаване на болестта.
• Третият възможен сценарий е катастрофа от вид, който нито едно от сегашните поколения не е изпитвал. Тя би се случила, ако критични части от държавната инфраструктура рухнат под натиска на епидемията. При недостатъчно добра подготовка - например при липса на достатъчно предпазни средства за медицинския персонал, или при провал на опитите да се контролира ръстът на заболяванията, цялата здравна система може да рухне. Оттам могат да бъдат засегнати други критични за функционирането на държавата системи като енергетика или телекомуникации

Последният сценарий изглежда по-малко вероятен (вижте на съседната страница как се подготвя България), но ако не се полагат изключително сериозни усилия от практически всеки елемент на държавното управление, той е напълно реален.

Случилото се в Китай през последните два месеца дава примери за всяка една от тези възможности. В сърцето на епидемията - град Ухан, малко след избухването й тя се превърна в катастрофа. Липсата на подготовка в различните болници доведе до заразяването на пациентите в тях и понеже те са най-уязвими, смъртността там първоначално беше много по-висока, отколкото в другите китайски провинции. Неконтролираният ръст на заразените доведе до масов недостиг на легла в болниците, като някои от тежките случаи - част от които принципно биха имали шанс да оживеят, не получаваха медицински грижи. Изключително енергичната намеса на китайската държава обаче доведе до бързо овладяване на ситуацията. В близките провинции болестта се превърна в криза, а в по-далечните е само предизвикателство. В момента катастрофата в Ухан е овладяна, броят на оздравелите е по-голям от заразените, а в останалите провинции новите случаи бързо намаляват.

Прагматичните средства на китайските власти

"Вижте внимателно какво направиха в Китай - овладяха епидемията изключително бързо, знаят какво правят и са много, много добри в него", каза тази седмица д-р Брус Ейлуърд от СЗО. Според него властите там са подходили свръхпрагматично, след като са видели, че за коронавируса в момента няма нито ваксина, нито доказано ефективно лекарство. "Те решиха да използват мерки от публичното здравеопазване от началото на 20-и век, но да ги налагат изключително силно, включително с технологии от 21-и век", разказва епидемиологът. Усилията са били в две посоки:

• масови карантини за ограничаване на движението и срещите между хората, така че да се спре разпространението;
• пълно проследяване и изолация на контактите на всеки един установен болен, така че да се прекъсне всеки вектор на епидемията.

За последното са използвани специални екипи от по няколко души - медицински служители и полицаи, които са установявали с кого се е виждал всеки болен през последните две седмици. За целта освен всичко друго са събирани възможно най-много данни от социални мрежи и мобилни оператори, като за анализирането им са били използвани изкуствен интелект и машинно самообучение. След установяване на контактите те са били поставяни под карантина.

Изолирането на цели градове и провинции като тази, в която е Ухан, спира разпространението в останалите части от Китай, а малкото изплъзнали се случаи се проследяват веднага и така болестта се ограничава.

Едновременно с това е въведена и сериозна промяна на здравната система. Отделени са цели болници (и са построени нови) само за лечение на болни от коронавируса. За да се избегне заразяване на болни на входа на здравната система, са направени отделни клиники, където се ходи само с оплаквания за температура и кашлица. Всяка една подобна клиника е оборудвана със скенер, така че да се види веднага дали пациентът има специфичните за инфекция с коронавирус поражения на белите дробове.

Въвежда се и масово възможност за консултации с лекар по видеовръзка и в момента около 60% от срещите с пациенти се случват по този начин. Това се оказва особено полезно за случаи с контролни прегледи на хора с хронични заболявания, които в тази ситуация не е добре да излизат от къщите си.

"В справянето с епидемията не е ангажирано само едно министерство, нито дори само правителството - всеки един държавен орган на всяко едно ниво работи с този приоритет", разказва д-р Ейлуърд. Координацията между различните ведомства се осъществява от национален щаб и система от регионални контролни центрове на различни нива - провинции, градове и пр. Те обменят в реално време данни и са в постоянна видеовръзка по пуснатата в края на миналата година 5G мрежа в Китай.

Време е за подготовка

Д-р Брус Ейлуорд показва графика с данните за намаляване на заразените в Китай по време на пресконференция в Пекин

Източник: Reuters

"Изводът от това е, че епидемията може да бъде контролирана. Всеобщото усещане е, че нищо не може да бъде направено, хората спорят дали е пандемия или не. Но вместо това трябва да се действа - да се види дали имате във всяка болница поне 100 легла, на които може да изолирате пациенти, има ли крило на болницата, което може да затворите, за да не се заразяват останалите болни, има ли налични например 30 апарата за изкуствена вентилация, защото трябва да поддържаш критичните случаи живи за три до четири дни, докато се възстановят. Има ли например 1000 души, които могат да се занимават само с това да откриват с кого е бил в контакт всеки болен и да поставят тези хора под карантина?" Това според д-р Брус Ейлуърд са правилните въпроси, които трябва да се поставят в сегашната ситуация.

В момента България все още има - макар и малко, може би седмица-две време да се подготви по-добре. Изборът между предизвикателство, криза или катастрофа се прави в момента.

Възможните мерки в западния свят

Когато правителствата в западния свят решават на колко драконовски мерки са готови в борбата със заразата, те трябва да помислят и как да опазят конституционните и граждански права на хората. Още повече че в САЩ и Европа вече има притеснения, че епидемията може да бъде използвана като повод за отнемане на права. Това е едно от нещата, които епидемиологът от Harvard Марк Липсич и негови колеги отбелязват в свой разговор в Twitter за възможните мерки срещу коронавируса.

Наистина ЕС и САЩ не са Китай и не могат да си позволят нито да експлоатират свободно мобилни и интернет данни на потребители, нито пък крайно рестриктивните (понякога брутални) физически мерки, налагани на гражданите от комунистическия режим - като например арест при излизане от къщи по време на карантина.

Свободното движение в ЕС е особено чувствителна тема. Здравните министри на Германия, Франция и Италия в сряда потвърдиха, че затваряне на граници не се предвижда въпреки разпространението на заразата.

Все пак държавите могат да си позволят определени строги мерки, каквито вече приложи и Италия - карантина на няколко населени места (общо 100 хил. души), в които влизането и излизането е забранено; отмяна на публични събития и сбирки; затваряне на публични места като музеи, църкви, училища и т.н.

Социалното изолиране според Марк Липсич е ефективно, както сочи китайският опит, и нужно, защото по всичко личи, че при коронавируса заразата се предава и от хора без симптоми, подобно на пандемичен грип.

Извън активната подготовка на здравните системи според епидемиолозите ето какви мерки още могат да вземат правителствата:

• Прецизна, бърза и добре обезпечена с хора работа по идентифициране на случаите и намаляване на предаването им - лечение, изолация, карантина;
• Масирани публични образователни кампании за протокола за търсене на здравна помощ;
• Информационни кампании и мерки за ограничаване на паниката и насърчаване на съдействието от страна на гражданите;
• Правителствата трябва да се подготвят за евентуални нарушения - международни и вътрешни, на доставките на стоки и храни;
• Работодателите да помислят за опции като работа от вкъщи, интернет разговори и конференции вместо срещи на живо, мерки за дезинфекция в офисите;
• Обмисляне на цялостна стратегия на управление на страната в условията на извънредна ситуация и при значително нарушаване на вътрешната икономика.