"Гражданите ще се ориентират по-лесно - като отворят дневния ред на комисиите, ще им се показват и докладите с проектите за решение. Участието им в комисиите също ще става по-лесно", коментира Силвия Христова, която ръководи работната група за промени в правилника. Ще се вижда и как всеки общински съветник е гласувал за определено предложение както на комисиите, така и по време на редовните заседания.

Електронни, но след години

Дигитализацията обаче няма да се случи скоро. От общината смятат едва след две години - през февруари 2022 г., да бъде въведен машинно четим формат за докладите и проектите за решения, издавани от кмета, зам.-кметовете, общинските съветници, главния архитект и районните администрации. Сега те се пишат на хартия и след това се сканират като снимки, които до голяма степен са безпредметни, тъй като информацията в тях не може да се обработва, сортира, търси и т.н.

Една от причините за забавянето е, че документите ще трябва да бъдат подавани с електронни подписи. Също така според Елен Герджиков това е мащабна процедура, а освен това трябва техническо обезпечаване, работа с нови програми и обучения.

"Втори февруари 2022 г. е крайният срок цялата администрация да започне да създава документи в този формат и те директно да влизат в обсъждания. Ако има техническа възможност това да стане-по рано, ще стане. Сега ако един районен кмет например още на следващия ден след приемането на правилника подаде в такъв, той ще бъде достъпен с този формат в СОС", коментира той.

Питай районния кмет

Друг нов елемент в работата на Столичния общински съвет ще бъдат питанията към районните кметове. "Те също са пряко избрани, съответно контролът, който СОС може да осъществява по отношение на вече взети решения, ще бъде както за кмета на Столичната община, с еднакъв механизъм", коментира Силвия Христова. А тъй като по-голяма част от опозицията е участвала в работната група, е било взето решение питанията към кмета и кметовете да са в началото на редовните заседания, а не в края, както е сега.

Още по време на предизборната кампания от "Демократична България" заявиха, че ще настояват за подобна промяна, тъй като в края на заседанията има по-малко присъствие в залата, както и липса на интерес от журналисти.

Според Герджиков обаче ефектът от това ще е спорен. "Питанията засягат някаква част от нашето общество, а общинския съвет в основата си е призван да развива цялостната политика на общината. Затова на първо място според мен трябва да се гледат въпроси, отнасящи се до всеки гражданин (промени в наредбата за вдигане на данъци или гласуването на бюджета). От тази гледна точка ми се струва логично да се подхожда от общото към частното, но това е моето лично мнение", сподели той.

Поправката "Бонев"

Едно от любопитните изменения на правилника, което не бе поискано от гражданите, е разрешението независимите общински съветници, които не са част от политически групи, като Борис Бонев или Волен Сидеров също да могат да стават заместник-председатели на Столичния общински съвет (СОС).

Подозренията са, че тази промяна е в резултат на договорка между ГЕРБ и Борис Бонев, след като в началото на мандата на общинския съвет през ноември 2019 г. изненадващо независимият Бонев подкрепи Елен Герджиков от ГЕРБ за председател на съвета. Тогава в общината се говореше, че това е цената за избирането на кандидата на "Спаси София" за зам.-председател.

Според Борис Бонев обаче промяната ще премахне едно ограничение на правата на общинските съветници, тъй като по закон общинският съветник, а не политическите групи са носители на правото.Основното предимство за независимите кандидати да станат зам.- председатели пък е, че ще могат да участват на председателските съвети. По този начин ще имат поглед върху всичко, което се случва в общината, докато ако са само съветници са ограничени само до случващото се в комисиите, в които членуват.