Приватизация на правосъдието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Приватизация на правосъдието

Приватизация на правосъдието

Прокуратурата обяви, че ще прави проверки, за да информира обществеността, което е друг начин да се раздават присъди без съд

7372 прочитания

© Капитал


Темата накратко
  • Прокурорските проверки на приватизацията няма да бъдат за разследване, а за ограмотяване.
  • С две десетилетия закъснение прокуратурата се кани да пресметне колко престъпления при раздържавяването (според нея) е пропуснала.
  • Стремежът на главния прокурор да концентрира все повече неформална власт консолидира адвокатурата в силен отпор.

Показателно изявление направи в края на миналата седмица говорителката на главния прокурор Сийка Милева. Проверките на приватизацията, наредени от главния прокурор Иван Гешев, нямат за цел бъдещо разследване, но пък ще послужат на прокуратурата да "установява факти", които ще бъдат съобщени на българското общество, заяви прокурор Милева в интервю за БНТ.

Нашата цел не са досъдебните производства

"Нашата цел е не да се образуват досъдебни производства, тъй като виждам, че се твърди, че абсолютната давност е изтекла. Ние искаме да информираме българското общество за евентуално настъпилите щети от приватизационния процес. В близките дни прокуратурата ще обяви и първите сделки, които ще проверява, по тях ще се извърши много обстойна проверка и рутинно прокуратурата ще уведомява българското общество за резултатите и фактите, които са установени", каза Милева.

Другояче казано, прокуратурата започва проверки, които нямат нищо общо с функцията й да разследва престъпления, въпреки че законът не допуска това. По закон проверки се правят, за да се събират данни за започване на разследване. Позовавайки се на тези извънпроцесуални проверки обаче, прокуратурата ще осведомява обществеността за "установени факти", които по-нататък не подлежат на доказване пред независим арбитър. Избирателно и без засегнатите да могат да се защитят. Това е същата прокуратура, която системно не дава поискана от медиите информация за текущи разследвания. Тази прокуратура ще информира с "установени факти", по които предварително е известно, че няма да има разследване. Това ще доведе до множество дела срещу държавата в националните съдилища и в Съда по правата в Страсбург, коментира пред "Капитал" правозащитният адвокат Михаил Екимджиев (вижте коментара му в карето най-долу). Макар подобни ограмотителни акции да нямат пряк правен ефект върху евентуално засегнатите, това посяга на презумпцията за невиновност, а репутационните вреди са сериозни, когато държавна институция като прокуратурата те посочи като нарушител. Във всяка правова държава прокуратурата, която има много правомощия да засяга права на граждани, действа при строги процедурни ограничения като гаранция срещу злоупотреба.

Гешев: Да отвържат ръцете на прокуратурата

В интервю пред БНР в сряда главният прокурор Иван Гешев не беше така конкретен по визията си за тези проверки, но потвърди, че се прави "обективен анализ на целия приватизационен процес", за да се възстанови чувството за справедливост. Основните послания на Гешев:

  • "За всеки български гражданин, масовия български гражданин, част от които съм и аз, разбирането е, че този преход беше бандитски, тази приватизация беше криминална в голямата си част."
  • "Говорят за давността, но, както казва българския народ - каквото и да ти говорят, става въпрос за пари."
  • "Прокуратурата ще си свърши работата по действащия закон, ангажимент на политиците е да си свършат своята работа. Надявам се да направят всичко възможно да си свършат работата и да отвържат ръцете на прокуратурата, за да може да направи пълни, цялостни и компетентни разследвания, които да дадат на българските граждани справедливост."

Как главният прокурор консолидира адвокатурата

Всичко това се развива на фона на разрастващия се конфликт между главния прокурор Иван Гешев и адвокатурата, която той за няколко месеца успя да консолидира срещу себе си. А в основата на този конфликт стои базисният въпрос за безконтролната и безотчетна институция на прокуратурата, която в отделни случаи правораздава през медиите, а с това често се засягат основни права. Темата за мястото и ролята на прокуратурата и за контрола върху главния прокурор е в основата на дебата за конституционни промени, отворен от президента.

Конфликтът всъщност започна доста преди процедурата по избора на Гешев за главен прокурор - заради лансираните от него недопустими практики, с които той подгряваше кампанията си - възраждането на публичните арести, превърнати в медиен цирк, шумни акции и брифинги с гръмотевични разобличения, демонстративно незачитане на основни права на задържаните, въведената от него практика за публикуване на избрани доказателства по висящи разследвания и опитите да дискредитира адвокатското съсловие, обявявайки ги за платени защитници на престъпници.

В края на февруари Общото събрание на адвокатите от страната единодушно гласува остра декларация за проблемите в трите власти, в която между другото се изразява и "притеснение от засиленото медийно отразяване на безпрецедентната активност на прокуратурата, което създава обществени очаквания, несъвместими с фундаменталните принципи на правото и поставя с особена острота нуждата от спешен професионален дебат относно начина и средствата за контрол върху дейността на прокуратурата и главния прокурор".

Миналата седмица пък авторитетната правозащитна фондация "Български адвокати за правата на човека" (БАПЧ) публикува становище, изготвено в рамките на конституционния дебат при президента, в което се сочи, че "прокуратурата продължава да осъществява широки квазисъдебни правомощия и "привременно правосъдие", а "ексклузивното" й правомощие да преценява кого и как да изправи пред съда подсигурява монопола й в наказателния процес.

Главният прокурор Гешев реагира в познатия стил, като подмени спора по същество с квалификации към опонентите - олигарси/соросоиди/обвиняеми/платени адвокати или всичко накуп. Гешев окачестви становището на БАПЧ като "наглост" и за пореден път повтори тезата, че "адвокати на подсъдими и обвиняеми олигарси" искат слаба прокуратура, защото това е в интерес на клиентите им.

Още на другия ден Висшият адвокатски съвет публикува декларация в защита на професията, в която се сочи, че "силна прокуратура не означава безконтролна прокуратура". В сряда реагира и Българският хелзинкски комитет (БХК): "Когато главният прокурор на една държава открито очерня адвокатурата и гражданските организации за защита на правата на човека, това е не просто липса на професионализъм или приличие, но и нападение над демократичните механизми за гражданско участие и контрол върху властите и накърняване на престижа на съдебната власт." От БХК отправят призив към Висшия съдебен съвет "да осъди поведението на главния прокурор", за да докаже с действия, че носи отговорност за своя избор.

"Ако имахме някакво подобие на Висш съдебен съвет (ВСС), този въпрос би трябвало да се постави там", заяви пред "Капитал" и бившият прокурор Андрей Янкулов (вижте коментара му в карето най-долу).

Независим съд или прокурорска република

"Изправени сме пред избора независим съд или прокурорска република. Крайно време е българският народ да се върне към съзнанието, че правосъдието се раздава от съда, а не от прокуратурата", коментира пред БНР Здравка Калайджиева, български съдия в Съда в Страсбург до 2015 г., която е един от авторите на анализа на БАПЧ.

Всичко отново опира до един проблем - стремежът на прокуратурата да издава присъди преди и/или вместо съда, което усъвършенства институцията като инструмент за политическо инженерство и бизнес рекет. Процесът е дълъг. Първо на прокуратурата й пречеше независимият съд, затова управляващите създадоха специализираното правосъдие, където да се гледат поръчковите дела. Дори и там обаче не могат да се избегнат основните процедурни гаранции за правата на обвиняемите и подсъдимите, а и процесите са публични, т.е. чуват се аргументите на защитата. Провалиха се ред замислени като поръчкови дела, като например тези срещу бившите министри на Реформаторския блок от втория кабинет на ГЕРБ.

Идеята "виновните" за приватизацията да бъдат обявявани на брифинги на прокуратурата засега тушира проблема с обявените намерения за промени в конституцията - след като дори юристи, които подкрепят управляващите, като професорите Огнян Герджиков и Пламен Киров обявиха, че заличаването на изтекла давност е невъзможно, защото противоречи на принципите на правовата държава. Но като нищо акцията "герои на криминалната приватизация" може да се окаже точно рекламна кампания за промотиране на един извънреден закон срещу приватизаторите, доколкото в България обществените нагласи често надделяват над здравия разум и юридическата експертиза.

Тепърва ще стане ясно докъде всъщност могат да стигнат опитите на прокуратурата да усвоява все повече власт по неформален път. В събота говорителката Милева обяви и друга инициатива: прокуратурата нарежда на министъра на здравеопазването какво да прави покрай коронавируса. "Още преди месец прокуратурата е възложила съгласно своите правомощия на министъра на здравеопазването да осъществява постоянен контрол над институциите, които отговарят за здравето на гражданите", обяви тя. Проверката обаче не била оповестена публично, за да не се всява паника.

Ако някой се съмнява дали това е положителна новина, би следвало да се запита дали се налага прокуратурата да издава разпореждания до всеки държавен орган да си върши работата.

Данъкоплатецът плаща заплатите на прокурорите, за да разследват престъпленията и възстановяват законността. В момента прокуратурата предлага да осведомява колко извършени (според нея) престъпления при близо 13 000 приватизационни сделки е пропуснала, като е бездействала до изтичането на абсолютната давност. А единственият ефект от това упражнение са зрелища за сметка на данъкоплатеца и публично охулване на нарочения участник в приватизацията, който е лишен от възможност за защита.

Андрей Янкулов, адвокат, бивш прокурор:

Проверка се назначава, когато има законови основания за разследване на престъпление

Прокуратурата не е информационна агенция, нито пък ограмотяването на населението е част от функциите й.

От друга страна, в случая няма никакво законово основание за назначаване на проверка. Проверка по Закона за съдебната власт се назначава, когато има законен повод да се започне разследване, но няма достатъчно данни. Когато от самия законен повод е видно, че разследване няма как да се започне - да речем, при съобщение за извършено престъпление от 10-годишно дете - проверка не се назначава, понеже е изначално ясно, че в нея не могат да се съберат достатъчно данни за образуване на наказателно производство. В тези случаи директно се пише отказ за образуване. По тази логика, когато е изначално ясно, че давността е изтекла, също няма как да се назначи проверка - изтеклата давност е пречка да се образува самото досъдебно производство, а не само да се обвини извършителят (чл. 24 НПК).

Ако имахме някакво подобие на ВСС, този въпрос би трябвало да се постави там - след като прокуратурата е признала на всеослушание, че ще прави проверки за неща, за които е изначално ясно, че не могат да се водят разследвания, трябва да се попита на какво основание и с каква цел ще се хаби този ресурс? По тази логика утре могат да започнат проверка на руската намеса в американските избори например или как НАСА си разходва бюджета. И да информират гражданите, защото има интерес.
Михаил Екимджиев, правозащитен адвокат:

Прокуратурата създава основания за много дела пред националните съдилища и Съда в Страсбург и за сезиране на ЕК

Още при изслушването на г-н Гешев от Висшия съдебен съвет в процедурата по избора му за главен прокурор пролича както неразбиране на конституцията, така и липсата на респект към основния закон. Затова не е изненадващо изказването на неговия говорител, че прокуратурата самодейно и самоуправно ще излезе от конституционните си правомощия и вместо да предотвратява и разкрива престъпленията, ще си присвои морализаторската позиция да посочва кой според нея е извършил престъпления във връзка с приватизацията, въпреки че абсолютната погасителна давност за огромна част от тези деяния отдавна е изтекла. Това би било флагрантно нарушение на презумпцията за невиновност, която е изведена като принцип както в българската конституция, така и в Конвенцията за правата на човека, така и в Хартата на основните права на ЕС. Вече има няколко решения на ЕСПЧ, с които държавата е осъдена за публични изказвания на прокурори или за мотиви на съдебни актове, в които, преди приключването на наказателен процес не се поставя под съмнение вината на обвиняемите. В практиката на ЕСПЧ има обаче и редица други дела, при които презумпцията за невиновност е нарушавана постфактум - след като наказателните дела са приключвали с оправдателна присъда или са били прекратявани поради изтичането на давност. Типично в тая насока е решението по делото "Минели срещу Италия", в което се казва, че постфактум поставянето под съмнение на невинността на някого, след като той е оправдан или възможностите за наказателно преследване са погасени по давност, е нарушение на прзумпцията за невиновност.

Трябва да се има предвид и чл.4, т.1 от Директива 2016/343 на ЕП и съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство. Текстът е озаглавен "Публично позоваване на вината" и в него се казва, че държавите са длъжни да създадат гаранции, че докато нечия вина не бъде доказана съгласно закона, публичните органи не могат да го представят като виновен.*

Това означава, че всяко подобно опущение на прокуратурата може да бъде основание за завеждане на иск по новия чл.2в от ЗОДОВ, предвиждащ отговорност при нарушение на правото на ЕС. Освен това, разбира се, в съответствие с цитираната практика на ЕСПЧ могат да бъдат подавани и жалби до Съда в Страсбург, ако исковете пред националните съдилища по ЗОДОВ се окажат безрезултатни. Разбира се, може да бъде сезирана и ЕК, която е пазител на ключа на правото на ЕС и има право да инициира наказателна процедура пред СЕС.

----------

* Чл. 4, т.1 от Директива 2016/343: Публично позоваване на вината

Държавите членки вземат необходимите мерки, за да гарантират, че докато вината на заподозрения или обвиняемия не бъде доказана в съответствие със закона, тези лица не се представят като виновни в публични изявления на публичните органи и в съдебни решения, различни от решенията относно въпроса за вината. Това не засяга актовете на обвинението, които имат за цел да докажат вината на заподозрения или обвиняемия, и предварителните решения от процесуално естество, които са взети от съдебните или други компетентни органи и се основават на подозрения или уличаващи доказателства.
Темата накратко
  • Прокурорските проверки на приватизацията няма да бъдат за разследване, а за ограмотяване.
  • С две десетилетия закъснение прокуратурата се кани да пресметне колко престъпления при раздържавяването (според нея) е пропуснала.
  • Стремежът на главния прокурор да концентрира все повече неформална власт консолидира адвокатурата в силен отпор.

Показателно изявление направи в края на миналата седмица говорителката на главния прокурор Сийка Милева. Проверките на приватизацията, наредени от главния прокурор Иван Гешев, нямат за цел бъдещо разследване, но пък ще послужат на прокуратурата да "установява факти", които ще бъдат съобщени на българското общество, заяви прокурор Милева в интервю за БНТ.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    guentchovelev avatar :-P
    guentchovelev

    "Прокуратурата не е информационна агенция, нито пък ограмотяването на населението е част от функциите й."

    100% съгласен! Не искам с моите данъци да се издържа информационна агенция, тя докато работи като такава, ресурса и намалява значително и няма време да доказва престъпници!

    г-н Гешев да си провери как е по света - работата на прокуратурата се оценява по брой заведени дела и най-вече-по ВЛЕЗЛИ в сила присъди от съда! Да си провери конституцията и законите , който се е заклел да следва !

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    Каскетът се развихри. Кой знае какви чудеса на беззаконието ни предстои да видим.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK