Министерство за IT обслужването
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Министерство за IT обслужването

Промените в Закона за електронното управление правят "Информационно обслужване" единствен обслужващ на някои ведомства

Министерство за IT обслужването

С промени в Закона за електронно управление държавата направи "Информационно обслужване" единствена обслужваща компания за 27 институции

Йоан Запрянов
5249 прочитания

Промените в Закона за електронното управление правят "Информационно обслужване" единствен обслужващ на някои ведомства

© Цветелина Белутова


Темата накратко
  • С промени в Закона за електронно управление държавата направи "Информационно обслужване" единствена обслужваща компания за 27 институции.
  • Фирмата ще работи като вид институция, защото ще управлява ресурс за десетки милиони левове.
  • Тя също така ще може да превъзлага дейности на други компании.

Държавната фирма "Информационно обслужване", която е широко известна най-вече с това, че обработва резултатите от изборите, вече ще има нова ключова роля в държавата. След последните промени в Закона за електронното управление дружеството стана единствена обслужваща софтуерна компания за 27 от най-големите и важни институции. Така, вместо да се състезава наравно с частните ИТ фирми, "Информационно обслужване" вече ще получава без търгове и конкурси поръчките на министерствата на финансите, на транспорта, на вътрешните работи, на здравеопазването, както и на митниците, Търговския регистър и редица други. Конкретна сума за дейностите трудно може да се посочи, но със сигурност става дума за десетки милиони на година, ако се съди по досегашните разходи на ведомствата.

Превръщането на държавната фирма в единствен изпълнител на ИТ услуги за част от администрацията се мотивира с повишаване на сигурността, която след течовете на данни от НАП и сривовете в Агенцията по вписванията е повече от необходима. Но реално реформата си е чисто ограничение на пазарната икономика. Вярно, че при нужда "Информационно обслужване" ще може да наема подизпълнители, но това допълнително променя статута на фирмата - тя ще се превърне в нещо като министерство за IT обслужването и ще обявява свои поръчки. Което на теория може да обезсмисли идеята за повече сигурност.

Кои са институциите, за които отговаря по закон "Информационно обслужване"

Министерство на финансите

Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Министерство на вътрешните работи

Министерство на здравеопазването

Агенция "Митници"

Агенция за държавна финансова инспекция

Държавна комисия по хазарта

Национална агенция за приходите

Изпълнителна агенция "Одит на средствата от ЕС"

Агенция по обществените поръчки

Изпълнителна агенция "Морска администрация"

Изпълнителна агенция "Железопътна администрация"

Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"

Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация"

Агенция по вписванията

Агенция по геодезия, картография и кадастър

Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване"

Дирекция "Комуникационни и информационни системи" към МВР

Главна дирекция "Гранична полиция"

Дирекция "Управление на собствеността и социалните дейности"

Главна дирекция "Гранична полиция"

Национален осигурителен институт

Изпълнителна агенция по лекарствата

Изпълнителна агенция "Медицински надзор"

Регионални здравни инспекции

Национална експертна лекарска комисия

Национален център по трансфузионна хематология

Районни центрове по трансфузионна хематология

Как се стигна дотук

Новината за предложението на Министерския съвет "Информационно обслужване" да стане държавен монополист по отношение на определени ведомства дойде първоначално през август миналата година, няколко седмици след изтичането на данни от Националната агенция по приходите (НАП). Бързата реакция на вносителите на предложението - министъра на транспорта Росен Желязков и министъра на финансите Владислав Горанов, подсказва, че такъв план е имало и преди да изтекат данните на българските граждани през системата на данъчните. Най-вероятно сценарият е бил разглеждан още след срива на Търговския регистър през 2018 г. При предложението информацията бе оскъдна и дори проектозаконът липсваше в документите на сайта на Министерския съвет, а ги имаше само в този на Народното събрание.

Именно заради малкото количество информация тогава се смяташе, че "Информационно обслужване" става монополист за всички държавни системи. Случаят обаче не е такъв и за момента фирмата ще отговаря за ограничен брой институции (виж списъка в карето), сред които са и големи структури като министерствата на финансите, транспорта, вътрешните работи и здравеопазването, както и голяма част от прилежащите им структури. Според "Информационно обслужване" този списък може да бъде променян, а нуждата от промените в ЗЕУ се обяснява чрез нов комплексен подход при изграждането на системите в държавната администрация.

Аргументът има своята логика. В момента държавните системи се изграждат и поддържат "на парче", което води до системни слабости, посочени и в доклада на Народното събрание за пробива в НАП, публикуван в края на февруари. В него се описват огромните рискове в сферата на киберсигурността, които продължават да съществуват и днес - заради зле изградени системи, слаба поддръжка и цялостна липса на обучение сред служителите в администрацията.

"Към настоящия момент има системи, които се поддържат от външни компании, и поддръжката им ще продължи да се извършва от тях до изтичане на сроковете по договорите. Но през това време ние ще наблюдаваме как те се изпълняват. След това "Информационно обслужване" ще поеме тяхното управление", казва пред "Капитал" Ивайло Филипов, изпълнителен директор на "Информационно обслужване". По думите му критерият, по който е създаден списъкът, е, че той включва институции с първични регистри, където се работи пряко с данни на граждани.

"Част от структурите са избрани поради това, че отговарят за управлението на първични регистри, други - защото отговорността им като организации и чувствителността на данните в тях е огромна. Това е системният подход, който държавата иска да реализира", казва още Филипов.

Въпросът в случая не е толкова дали държавата има нужда от нов подход, защото отговорът там от години е утвърдителен от страна и на институции, и на големите компании в сферата. Но такъв план за смяна на подхода имаше и преди това - този за създаването на Единен системен оператор (ЕСО) - структура, която да администрира всички системи в държавата, без значение от коя компания са били изградени. Тя трябваше да внесе и по-добър контрол, и унифициран подход. Сега идеята за ЕСО се заменя с новото господстващо положение на "Информационно обслужване", пред която стои работа не само по неизградените системи във въпросните 27 институции, но и потенциална такава по промени или изграждане наново на вече съществуващи такива - като решението дали има нужда от подобни действия е изцяло в ръцете на фирмата.

Отпорът

Срещу вписването на "Информационно обслужване" в закона има, меко казано, несъгласие от страна на няколко организации, макар че и досега фирмата печелеше обществени поръчки на институциите от списъка. Най-активната сред тях е Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ), в която членуват и фирми, които сега изграждат системи за държавната администрация. Друг такъв пример е Българската стопанска камара (БСК), която в своя позиция коментира, че "подходът частно търговско дружество да бъде посочено поименно в закон противоречи на принципите на свободна стопанска инициатива, ограничава в необоснована степен конкуренцията, създава предпоставки за злоупотреба с монополно положение".

Между БАИТ и държавните институции съществува диалог, който поне за момента не дава резултат. От асоциацията досега опитват няколко подхода: искане на становище от КЗК, на което регулаторът отговаря само с писмо, без становище; среща с вицепремиера Марияна Николова, която отговаря за електронното управление в страната, също без особен ефект; искане за среща с премиера Бойко Борисов, но такава до момента не е осъществена.

Пред "Капитал" председателят на управителния съвет на БАИТ Огнян Траянов коментира, че промените в закона може да имат редица негативни ефекти, сред които по-ниско ниво на системата заради липсата на конкуренция, все по-малка мотивация за останалите фирми в сектора да работят с държавата и концентрирането на огромен държавен финансов ресурс в едно търговско дружество.

"Най-големият въпрос обаче е чисто технически - има ли "Информационно обслужване" капацитет да се справи с всички задачи, които са предвидени за компанията по закон", пита още Траянов, който е и изпълнителен директор на "Технологика" - компания, конкурент на "Информационно обслужване" в изграждането на системи за държавната администрация. Фирмата е спечелила 45 обществени поръчки от началото на 2017 г. насам.

Разпределител на пари

Въпросът с капацитета на "Информационно обслужване" е логичен. Според Ивайло Филипов проблемът е на целия български пазар, където от години всички софтуерни компании се оплакват от недостиг на IT специалисти. Огромният обем работа, който държавната компания трябва да свърши, се разрешава поне на теория с нови поправки в ЗЕУ в самия край на 2019 г. Според тях "Информационно обслужване" в ролята си на единен системен интегратор ще бъде публичен възложител по Закона за обществените поръчки. Накратко, ако фирмата не може да се справи с дадена задача, то тя ще може да бъде дадена на подизпълнител, а ресурсите ще се управляват от "Информационно обслужване".

"Ние като компания, посочена в закон, носим отговорност за услугите, които предоставяме, и за гарантиране на тяхното качество", казва Филипов. "Ще изискваме качество, качество и отново качество - както при изпълнение на проектите от самите нас, така и при изпълнението на проектите от частните компании на пазара."

Така "Информационно обслужване" на практика става сама по себе си вид институция, която не само ще отговаря за изграждането на голяма част от дигиталните системи в администрацията, но и такава, която преминава за кратко време от това да се бори за обществени поръчки до това да възлага сама такива.

Ивайло Филипов, изпълнителен директор на "Информационно обслужване"

Вие лично съгласен ли сте с решението "Информационно обслужване" да бъде вписана в Закона за електронно управление?

- Изцяло.

А защо смятате, че се наложи тази промяна?

- Правителството оцени състоянието и подхода за управление на критичната ИКТ инфраструктура в държавата. Двете големи кризисни събития - през лятото на 2019 г. в НАП и през 2018 г. в Агенция по вписванията с Търговския регистър, ускориха взимането на това решение.

Сега след като "Информационно обслужване" ще отговаря за всички системи на 27 институции, какво се променя? Защо смятате, че само чрез вашите решения ще има по-високо ниво на сигурност, по-високо качество?

- Нека започна от малко по-назад. Информационно обслужване е технологичен партньор на Министерството на финансите от далечната 1999 г., също успешен технологичен партньор и на Централната избирателна комисия от 2003 г. В Министерство на финансите например, компанията изпълнява ролята на системен интегратор за голяма част от ИКТ системите, но не за всичките. Има системи в самото министерство, в НАП, в Агенция "Митници", които не са в обхвата на настоящите ни договори. В НАП част от системите са разработени от вътрешни екипи, част от системите са разработени от външни компании. В Агенция "Митници" не малка част от системите са разработени от външни компании. Министерски съвет, конкретно министър Горанов и министър Желязков, предложиха в държавната администрация да има единен подход при реализацията на IT проектите. Подходът ще гарантира информационната сигурност и това как ще бъдат използвани новите технологии за достигането на стратегическите цели, както на ниво структурна единица, така и по-важното - достигането на целите на приетата от програмата на правителството политика в областта на електронното управление и кибер защита.

Какво ще се промени за компанията и има ли тя капацитета да изпълнява задачите си по закон?

- "Информационно обслужване" е търговско дружество. И като такова досега вървеше в посока гарантиране на приходи, печалби, развитие и компетентност в технологиите. След промените в ЗЕУ фокусът на компанията ще се насочи много повече в предоставяне и гарантиране на качеството на предоставяните услуги. Качество не само по отношение на използване, развитие и поддръжка на технологиите, чрез придобиване и развитие на нови знания и умения, партньорства със световните технологични производители и техните локални партньори, но качество и по отношение на финансовото управление на предоставяните услуги. Прилагане на системния подход при управление достигането на стратегическите цели. Ние си оставаме търговско дружество, но вече със специална мисия. През последните 5 г. компанията не е спирала да се преструктурира. Както като екип, така и като използвани технологични платформи. Екипът ни е намалял с около 20-25% за този период, концентрирахме се в ключовите ни продукти и услуги. Придобихме уникални технологии и знания в областта на киберсигурността. Резултатът е сериозен ръст на приходите и печалбата като цяло и на един зает, на средната работна заплата, ефективно управление на разходите, подобряване на работната среда, технологично обновление, ежедневно използване на нишови продукти и услуги и изграждане на знания в областта на киберсигурноста, привличане, задържане и развитие на професионалисти. Ние сме публични, прозрачни и на интернет сайта ни може да се получи необходимата информация за финансите ни.

Една от критиките към тези промени е именно, че "Информационно обслужване" е търговско дружество и с вписването си в закона става монополист за тези 27 институции...

- Думата "монополист" не е правилна. Ние сме търговско дружество, да, но се пропуска, че 99.5% от акциите му са собственост на държавата и реално то се управлява изцяло от държавата. Целият мениджмънт на компанията на ниво Съвет на директорите се определя изцяло от държавата в лицето на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Когато компанията не предоставя услуги и продукти с необходимото качество, ръководството й може да бъде сменено, без да има нужда от допитвания до странични организации и т.н. Такива неща вече са се случвали в миналото. Процентното съотношение в акционерния капитал на дружеството ясно показва възможността собственикът - държавата - да изисква предоставяне на качествени и устойчиви услуги, постоянно.

Не е ли удар по конкуренцията и съответно качеството, ако има само един играч в изграждането на голям част от държавните системи?

- Бих желал да подчертая нещо, което от определени организации не се разбира или се комуникира некоректно по различни поводи. Тоест опита им да създадат усещането, че компанията става монополист абсолютно контрастира с реалността. Пазарът на ИТ специалисти в България има огромен недостиг като цяло. Не само като обем, а и като компетенции. Това е основният момент - няма необходимия брой специалисти, нито за българските компании, нито за чуждестранните, които оперират тук. Да не говорим за компаниите, които работят изцяло и в голямата си част по държавни проекти. Това не е проблем само в нашата страна. Проблемът е в огромния обем, кратките срокове и технологичния разрив, който трябва да се наваксва от държавата, е огромен. "Информационно обслужване" само по себе си може да презентира качествени услуги, да упражнява проектно управление и качествен контрол върху изпълнение на определени проекти. Точно затова бе и решението на Министерски съвет да се стартира с ограничен брой държавни структури, а не с всички. Също така, буквално в края на миналата година се приеха и публикуваха уточнителни корекции в ЗЕУ, където беше уточнено, че "Информационно обслужване" в дейността си, като единен системен интегратор, ще е и публичен възложител по Закона за обществените поръчки. Тоест всички дейности, които компанията не може да извърши или достави, ще бъдат публично възложени прозрачно и управлявани по правилата на ЗОП.

Няма ли да направи това "Информационно обслужване" един вид институция, която преразпределя финансов ресурс?

- Изразът "преразпределение" не е точен или коректен. Бих използвал "управление". Ние, като компания, посочена в закон, носим отговорност за услугите, които предоставяме и за гарантиране на тяхното качество. Ние ще изискваме качество, качество и отново качество - както при изпълнение на проектите от самите нас, така и при изпълнението на проектите от частните компании на пазара. Ще бъдем непримирими в това да бъдем взискателни професионалисти.

Това ли е отговорът на въпроса и за капацитета - т.е. ако "Информационно обслужване" няма капацитет за дадена задача, тя ще бъде превъзложена?

- ИКТ пазарът на специалисти има огромен недостиг, включително и на компетенции. Това може би е и една от причините Министерски съвет да определи малък брой структури, само 27, от държавната администрация, а не всички. От 2015 г. компанията интензивно се развива в областта на човешките ресурси, технологичното обновление и финансовото управление. Тя е стандартна търговска компания и като всички останали такива, застъпила сериозно принципите на търговския закон, с много добро финансово представяне и печалба. И досега винаги част от тази печалба - в момента 50% - се е връщала в държавната хазна под формата на дивидент. А печалбата ни като процент от приходите е значителна, за разлика от редица други частни компании, които работят по проекти на държавата в края на годината отчитат 1-2% печалба.

Тоест това е един начален списък?

- Списъкът винаги може да бъде коригиран, но държавата иска да се убеди, че решението, което е взела, че системният подход, който е избрала да прилага, е правилният и резултатният. Първо трябва да се покаже положителен резултат и да се задържи, чак тогава може да се мисли за увеличение на списъка, според мен.

Колко време ще отнеме, за да стане ясно дали този подход работи?

- Промените са от края на ноември месец 2019 г., така че като вземем предвид коледната ваканция, ние реално работим от едва три седмици върху това да се създадат предпоставки и условия законът да се изпълнява. Тази година е ключова, за да положим основите на прилагането на закона, както да стартираме реализирането на системния подход при предоставянето на услуги за тези 27 организации. Ключов момент ще е и взаимодействието в съвместната ни работа с ДАЕУ.

Какви са критериите, по които са подбрани институциите в списъка?

- Списъкът е определен от Министерски съвет с решение от началото на месец декември 2019 г. Да, има сериозни държавни структури в него. Голяма част от този списък са структури, на които сме стабилен дългогодишен партньор, например Министерство на финансите, Главна дирекция Гражданска регистрация и административно обслужване. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения е структурата, която изпълнява правата на собственик в компанията. На другите сме партньори през последните пет години под една или друга форма, по определени проекти. Към настоящия момент има системи, които се поддържат от външни компании и поддръжката им ще продължи да се извършват от тях до изтичане на сроковете по договорите. Но през това време ние ще наблюдаваме как те се изпълняват. В последствие "Информационно обслужване" ще поеме тяхното управление.

Част от структурите са избрани поради това, че отговарят за управлението на първични регистри, други защото отговорността им като организации и чувствителността на данните в тях е огромна. Това е системният подход, който държавата иска да реализира. Системите и данните в тях да са сигурни, защитени, налични, използваеми.

Как ще работи "Информационно обслужване" през 2020 г. спрямо 2019 г. сега, след като компанията официално е вписана в ЗЕУ?

- Ще обърнем повече внимание на процесите вътре в компанията не от гледна точка на администриране на процеси, а от гледна точка на постоянно подобряване качеството и изпълнение на задачите ни. Не спрямо досегашно качество на изпълнение, от него ще вземем само най-добрите практики, а такива има, а спрямо международните стандарти и добри практики при обезпечаване с ИКТ технологии на държавни процеси и отговорности. За нас промяната значи повече отговорност, възможност за развитие, признание към досегашната работа на екипа й.

Притеснява ли ви това, че трябва да изградите в някои случаи от начало системи?

- Амбицирани сме, не сме притеснени. С новия подход системите няма да се градят една по една, няма да са различни. Амбицирани сме да покажем и на частния бизнес, че само чрез партньорство, базирано на качество и устойчивост, можем да успеем в технологичното развитие на държавата ни. И не само, а и като създадем и надграждаме устойчив модел на развитие и задържане на специалистите ни в България.

Има ли системи, разработени от други компании, които ще наследите?

- И в момента в държавните институции от списъка, има системи, които са изградени и от вътрешни екипи, и от други компании. Например в МВР и в НОИ е така. Ние ще прегледаме цялата техническа документация, дали са спазвани принципите на световните практики при предишните системи. Там където е необходимо ще изграждаме наново, там където не е необходимо ще коригираме, за да отговарят те на съвременните нужди и предизвикателства.

Защо отпадна идеята за Единен системен оператор?

- Държавата разполага с доказала се и работеща през годините структура - "Информационно обслужване", която е под пълен контрол на държавата, технологично подготвена и със значителен исторически успешен опит при реализация на национални проекти. Прецени се, че времето за трансформация и широкия набор от дейности, описани в закона, в пълния мащаб на цялата държава, не би довело до нужния резултат в кратък период от време. Поетапното въвеждане на системния подход в определен малък брой структури и при положителен резултат, ще предоставят устойчива база за мултиплицирането им. Само тогава ще има успех.
Темата накратко
  • С промени в Закона за електронно управление държавата направи "Информационно обслужване" единствена обслужваща компания за 27 институции.
  • Фирмата ще работи като вид институция, защото ще управлява ресурс за десетки милиони левове.
  • Тя също така ще може да превъзлага дейности на други компании.

Държавната фирма "Информационно обслужване", която е широко известна най-вече с това, че обработва резултатите от изборите, вече ще има нова ключова роля в държавата. След последните промени в Закона за електронното управление дружеството стана единствена обслужваща софтуерна компания за 27 от най-големите и важни институции. Така, вместо да се състезава наравно с частните ИТ фирми, "Информационно обслужване" вече ще получава без търгове и конкурси поръчките на министерствата на финансите, на транспорта, на вътрешните работи, на здравеопазването, както и на митниците, Търговския регистър и редица други. Конкретна сума за дейностите трудно може да се посочи, но със сигурност става дума за десетки милиони на година, ако се съди по досегашните разходи на ведомствата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK