Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
4 20 мар 2020, 13:40, 10624 прочитания

По кой път вървим в лабиринта на кризата

Правителството е принудено да взима в много голяма степен чувствителни решения и не трябва да допуска никакво съмнение в тях

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Изобилието от информация за това какви мерки предприемат другите държави позволява да се направят няколко извода:
  • Българските власти нямат ясен, проигран предварително с ефектите му във времето и крайния резултат план. По-скоро се движат след събитията и с несигурни стъпки.
  • Пролича и друга съществена разлика: в развитите европейски страни в приемането на здравните антикризисни мерки е мобилизирана научната общност, в България с изключение на двама здравни представители - хирург и епидемиолог, дебатът продължава да е затворен между политиците и опитващия се да не изпадне от челното място в общественото внимание главен прокурор Гешев.
  • Другите европейски страни следват ясна, макар и различна стратегия. Повечето от тях начело с Италия избраха да приложат радикални мерки за обуздаване на заразата (след масово тестване, показало реалната картина) - със затваряне изцяло на публични места и социално дистанциране, а Великобритания заложи на първоначално по-мек ограничителен режим с поетапно въвеждане на по-строги ограничителни мерки. (Повече по стратегиите на държавите прочетете тук.) И за двата подхода властите представиха научни основания и аргументи.
  • Българският подход изглежда някъде по средата - съчетание между строги и хлабави ограничения, и целта му от гледна точка на научния опит остава неясна. Примерно забраната за скупчването на хора, съответно на търговска дейност (извън магазините за хранителни стоки, аптеките, бензиностанциите, банките), се случи още при няколко десетки потвърдени случаи на заразени с вируса. Но това не беше съпроводено с навременни мерки за изолиране на потенциалните вирусоносители, пристигащи от други държави. Впечатлението е за механично пренасяне на действия, които се предприемат другаде, но без цялостна концепция, а на парче.
  • Ограниченият капацитет на здравната система да приеме пиковата вълна от нуждаещи се от специализирана помощ вероятно е причината да се приеме бързо жертване на икономиката - оправдано от гледна точка на спасяването на животи, но и показателно за готовността на държавата да реагира на кризи.
  • Дали от политически страх или заради грешна професионална преценка, комуникацията се очертава като слабо звено, оставайки в познатите рамки на политическия PR.
Миналия петък следобед беше обявено извънредно положение - на фона на скромната дотогава статистика за установените случаи, два от които летални, това създаде очаквано паника. И преди правилата в новия режим да бъдат оповестени, хората атакуваха супермаркетите. Складовите им наличности намаляха драстично, което натовари и веригата за доставки.

Струпването на толкова много хора на едно място компрометира забраната именно за това в заповедта на министъра. Не е ясно как пазарната паника е повлияла на разпространението на заразата, но със сигурност е затруднила проследяването й до т.нар. огнища - част от стратегията на Националния кризисен щаб за овладяване на епидемията.


Самото извънредно положение беше компрометирано впоследствие допълнително - първоначалният строг режим за търговските обекти тръгна към смекчаване и няколко дни по темата се разиграваше пинг-понг от противоречиви послания, идващи от антикризисния щаб и от правителството. На репликата на премиера дали да продължат да работят магазините извън моловете и обектите от сектора на услугите началникът на щаба ген. Венцислав Мутафчийски опонира с настояване за най-твърдите мерки с аргумента, че "към нас се задава епидемия, която е с невиждана ярост в човешката история", и въпросът е за оцеляването на хората. Борисов се съгласи с позицията му, но почти се скара на въпроса ясно ли е кои обекти ще работят, препращайки към телефон 112.

Въпросът продължи да виси, междувременно затворили магазини отново отвориха, а внесеният в парламента закон за извънредното положение затвърди това положение. Така отговорността за разпространението на заразата остана в ръцете на търговците и гражданите, от чиято добросъвестност зависи стриктното спазване на правилата.

На предния фронт



Ситуацията в здравната система остава неясна, ако съдим по официалната информация за нея, и вероятно много критична, ако съдим по неофициалните сведения от хората в нея. В аптеките няма маски и препарати за дезинфекция за гражданите, тестовете за коронавирус очевидно не стигат, правителството не успява да осигури защита на лекарите (вижте повече тук). На този фон да излезеш с наказателни заплахи към лекарското съсловие е, много меко казано, гаф. С разрастването на заразата, която все още не е достигнала пика си, ще расте и напрежението в нереформираната и недофинансирана от години система и подобен подход може да направи необратимо счупването й. Последиците всеки може да си представи.

На "котка и мишка" с хората и бизнеса
Твърде е възможно България да плаща едновременно с брой на жертвите и с изтриване на огромна част от малкия и средния бизнес.


Другата голяма тема - как извънредното положение се отразява на засегнатите фирми и какви компенсации на загубите им обмисля държавата, се развива по подобен начин. Управляващите дълго време избягваха този въпрос, но примерите от други държави с ясни и конкретни мерки станаха толкова много, че се принудиха да обявят някаква програма в тази насока.

Първата по-ясна съобщена мярка е за срок от три месеца държавата да поеме 60% от разходите за заплати на компании, чиято дейност е пряко засегната от мерките срещу коронавируса. Другото представено в много общ план решение е за ликвидна подкрепа през Българската банка за развитие, за която скоростно бяха отделени половин милиард лева. През цялото време несигурността сред хората с бизнес расте също експоненциално. В социалните мрежи се поставят различни въпроси, които все още нямат ясен отговор: "Ако държавата налага детето ми да не ходи на детска градина, трябва да има начин да компенсира факта, че по същото време трябва да работя. От работодателска гледна точка е още по-лошо." Или: "Какво ще стане примерно с фирми, които работят, но не получават плащанията, които им се дължат от клиентите?" И т.н.

Притесненията на хора от търговията обобщи пред "Капитал" собственик на малък бизнес с единствен предмет търговия на дребно: Имаме няколко магазинчета в София, два от които в мол. Затворихме ги в петък вечер в съответствие със заповедта на МЗ. Впоследствие научихме, че заповедта е била променена и магазините извън мол отново са изключени от мерките. Непосредствено преди тях платихме ДДС, фактури на чуждите доставчици за получена вече стока и предплатихме друга. Платихме си и наемите, които у нас не са никак ниски. В дните преди затварянето оборотите вече се сриваха. Като търговци на дребно нашият паричен поток се формира само от продажби в магазини. Един от тези на улица ще затворим, защото няма достатъчно дистанция между консултант и клиент. В другите ще оставим само по един консултант на смяна. Тоест за 7 души от магазините работа няма да има. Отделно при намалелия паричен поток няма как да платим заплати. Нито осигуровки. Нито наеми. Не можем да посрещнем никакви текущи разходи.
Чета, че бизнес, дето не можел да остане затворен няколко седмици, по-добре да го нямало. В търговията на дребно печалбата, когато изобщо я има, отива за плащане на текущи разходи и стока. Само че в края на месеца служителите ще си очакват заплатите в пари, не в стока. Както и всички доставчици. Как ще се помогне на тези бизнеси, за да не фалират и да не освободят служители? И друг много важен въпрос - банките ще отсрочат ли обслужването на кредити за бизнеса и ще свалят ли лихвите?
"Г-н Борисов каза, че държавата разчита на данъци. Не, държавата разчита на хора, които работят, за да плащат тези данъци."
Радан Кънев, евродепутат от "Демократична България"


Във фейсбук Радан Кънев, евродепутат от "Демократична България", коментира: "Точно сега държавният бюджет трябва да защити работниците и работещите собственици в услугите, търговията, транспорта, туризма - за да могат да внасят отново данъци и осигуровки, а не да разчитат на социалната система месеци или години след фалитите. Г-н Борисов каза, че държавата разчита на данъци. Не, държавата разчита на хора. Хора, които работят, за да плащат тези данъци. Ако се грижим за хората, ако сме солидарни с тях, когато са в нужда, ще разчитаме на данъци утре. И напротив - ако ги изоставим сега, тe ще разчитат на помощи."

Това, което не се вижда в антикризисната политика на правителството, е как са разпределени между държавата и различните обществени групи усилията за преодоляване на всички и все по-тежки аспекти на кризата. В далеч по-богати и разполагащи с много по-големи ресурси страни плановете минават през такова сътрудничество. "Щастлив съм, че работих в тясно сътрудничество с бизнес групите и синдикатите, за да разбера какво ще има най-голям смисъл", каза в сряда британският финансов министър Риши Сунак, представяйки правителствения пакет за щетите от коронавируса. "Това е бюджет, който гарантира сигурност днес, но е и план за утре", каза още той.

Гледайки телевизиите, затворени в домовете си, не оставаме с впечатление за такъв подход. По-скоро обратното - виждаме напрежение между едни, които "дават", и други, които "искат". Вероятно от политическа ревност, че работодателите се срещнаха с президента Радев във вторник, премиерът Борисов извика вечерта телевизионни камери, за да каже пред тях: "Гледах ги на срещата с президента. Ако бяхте заснели паркинга, ако всеки си продаде по една от колите, ще си плати заплатите на работниците, а не да казва държавата непрекъснато." Подобна конфронтация в този момент е напълно излишна. Едва ли премиерът не знае или не разбира, че "държавата", за която говори, съществува благодарение на реалната икономика. Това, което Борисов управлява, е администрацията, също издържана от хората в частния бизнес. И не тя, а те понасят загуби и са принудени да закриват работни места или да фалират. А още по-неуместно е целият бизнес да се слага под знаменателя на скъпите лимузини - защото е разминаване с реалността.

Прозрачност или провал

Проектозаконът за извънредното положение, който урежда новите процедури и правила в различните сфери, е приет на първо четене. На пръв поглед повечето от предлаганите мерки са стандартни за страните, които минават през същото бедствено положение. Рано е да се каже доколко ще са адекватни и ефективни, предстоят много промени до окончателното гласуване. Ключов фактор обаче за какъвто и да било успех ще е доверието в институциите и по отношение на ограничените права, и по отношение на финансовата помощ, с която държавата се ангажира. Прозрачността в изразходването й ще е решаваща.

Правителството е принудено да взима чувствителни в много голяма степен решения и не трябва да допуска никакво съмнение в тях. Например България ще разполага с 1.358 млрд. евро от ЕС, пренасочени от различни оперативни програми, за да ограничи последиците от епидемията. В законопроекта са записани силно облекчени правила за разпределянето на тези пари, включително без публикуване на покана за проекти, без конкурси и с одобряване чрез неприсъствени решения. Не бива да си правим илюзии какво може да стане с тези пари, ако не се отпускат при пълна прозрачност.

Другият притеснителен в този смисъл сигнал е решението ликвидната подкрепа от 500 млн. лв. за компаниите да минава през държавната банка за развитие - от гледна точка на ниския авторитет, с който институцията се ползва. Не случайно и работодателските организации настояха тези пари да се отделят в специален фонд, както по същото време беше решено в Австрия, а и в други държави. Не е късно да се приеме такъв вариант, стига правителството да има собствена политическа воля, а не подчинена на външни фактори. И стига да иска, ще намери хора с будеща доверие репутация, които да управляват този фонд. В противен случай може да създаде реални условия за мародерски "пир по време на чума" и да заложи на карта не само властта си.

Комуникацията прави нацията
Бизнесът и академичните среди трябва да помогнат на кризисния щаб, ако правител- ството канализира такава помощ.


Добра реакция, разбира се, е създаването на антикризисен щаб с ясен лидер, който пое тежестта на координацията, комуникацията към обществото и отговорността - на чисто човешко ниво, за взиманите решения. Но едва ли трябваше да започне с прекалено успокоителни послания за заплахата от коронавируса и да се стигне до обвиненията в "престъпна безотговорност" като цяло към нацията, която подценява заплахата. В кризисния щаб без съмнение са събрани хора със самоотверженост и добри намерения. Те ще са лидерите в периода на кризата и заслужават подкрепа.

Но очевидно е, че в отражение на качеството на институционалната среда щабът оперира при притеснителни дефицити, за попълването на които бизнесът и академичните среди трябва да помогнат, ако правителството канализира такава помощ. Преди всичко с включване на експерти от различни области. В ситуация, в която решенията трябва да се вземат бързо, критично важно е да има информационен канал в посока щаба, където да се структурират и филтрират знание, добри практики от други държави, математически модели, екстраполации и оценка на ефекта от вземаните решения. Недопустимо е в дигиталния свят комуникацията към обществото да е в еднолични живи брифинги на началника на щаба, а въпросите на гражданите да се насочват към няколко телефона.

"Властта трябва категорично да покаже, че има работеща държава, а не само ограничения, арести, глоби и прочее", каза в сряда президентът Румен Радев при срещата си с премиера Борисов

"Властта трябва категорично да покаже, че има работеща държава, а не само ограничения, арести, глоби и прочее", каза в сряда президентът Румен Радев при срещата си с премиера Борисов

[Пресслужба на президентството]

Добрата новина засега е, че кризата насила ще запълни част от дългогодишните дефицити на управлението. Ще бъде ускорено въвеждането на електронното управление, поне в сектора на социалните услуги. А българските училища ще прескочат в дигиталната среда.

Връзката на доверие между гражданите и хората, които са натоварени да управляват различните етапи на кризата, е изключително важна, когато се ограничават лични права. И не трябва да бъде компрометирана с вреден шум в системата като лансираното от главния прокурор Иван Гешев военно положение и подобни антидемократични тежнения, излизащи извън функциите му.

"Властта трябва категорично да покаже, че има работеща държава, а не само с ограничения, арести, глоби и прочее", каза в сряда президентът Румен Радев. Същия ден на въпрос дали ще се стигне до ограничаване на права британският премиер Борис Джонсън не даде конкретен отговор, но изрично заяви, че британците живеят в свободна страна и това е върховна ценност.
Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО 2 Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО

И още: България все пак ще започне да тества малко повече за COVID-19, заразените с коронавирус у нас вече са 346, еврогрупата се среща за още мерки

29 мар 2020, 1799 прочитания

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 13 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 5680 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Непреодолимата сила на короната

Как извънредното положение ще се отрази на облигационните отношения

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Ричард Грийвсън: Дълбока рецесия е най-вероятният сценарий за региона

Заместник-председателят на Виенския институт за международни икономически изследвания wiiw пред "Капитал"

Масови тестове или карантина без край

България не може да издържи повече от два месеца със спряла икономика, а разхлабване на мерките без масово тестване носи голям икономически и здравен риск

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Шоу по време на пандемия

Как културата и шоубизнесът се променят насред постоянните трусове

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10