Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 20 мар 2020, 12:13, 40233 прочитания

Колко ще продължи?

Има различни сценарии за край на здравната криза, всички с не особено далечен хоризонт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Темата накратко
  • Най-острата част от здравната криза едва ли ще продължи повече от два месеца.
  • При умни и адекватни действия на правителството щетите от епидемията в България може и да не са големи.
  • Ако държавата разчита само на наложените ограничения и не преследва активно болестта, сегашните мерки ще трябва да продължат повече от месец.
От месец почти животът в България е под егидата на Националния щаб за борба със болестта COVID-19, плъзнала по целия свят. От седмица страната е в официално обявено извънредно положение. Един град е блокиран - полицаи пазят никой да не влиза или излиза във и от Банско. Повече от двама души не могат да се събират на обществени места. Границите са затворени. Затворени са и хиляди търговски обекти. Милиони души не са на обичайните си работни места. Децата не са в класните стаи. Мениджърите и предприемачите са изправени едновременно пред задачите да се погрижат за семействата си, за безопасността на служителите си, но и за техните заплати, зависещи от оцеляването на бизнеса.

Обстановката е крайно напрегната, защото животът се промени по надхвърлящ въображението ни начин, а несигурността е запушила всички изходи. За неопределен период от време нямаме друг избор, освен да живеем с трудни за измерване и за овладяване рискове на всички нива - здравни, икономически и социални.


Хората в лично качество са отговорни за спазването на правилата, които предпазват и тях от заразата, и системата на здравеопазването от счупване. По силата на обществения договор, какъвто е конституцията, отговорността за преодоляването на кризата във всичките й аспекти е делегирана на институциите на властта. И тук на първо място излизат фактори като компетентност и добросъвестност, гарантирана чрез пълна прозрачност. Управлението по време на криза по принцип изисква висш пилотаж, а в ситуация на извънредно положение е и ходене по тънък лед.

Един от ключовите въпроси, за да се вземат правилните решения на всяко едно ниво - и държавно, и фирмено, и лично, е

Колко ще продължи



сегашната ситуация.

След като само допреди седмица опасността от коронавируса в България масово се подценяваше, шоковият сблъсък с реалността сега хвърли повечето хора в обратната крайност. Въвеждането на извънредно положение, хаотичната комуникация от страна на правителството и липсата на ясно лидерство в кризата засилиха прекалено много опасенията, че тя задължително ще се превърне в катастрофа. Усещането за хаос е още по-голямо, защото България, Европа и светът никога не са били в подобна ситуация. Заради това на пръв поглед изглежда много трудно да се прогнозира какво ще се случва през следващите дни, седмици и месеци. Това обаче не е точно така.

На базата на случилото се до момента в различните държави могат да се прогнозират различни варианти на здравната криза, всички със сравнително ясен хоризонт. За много хора в момента ситуацията изглежда безнадеждна, но това е абсолютно невярно. Развитието на епидемията в Китай и другите развити страни в Азия - Сингапур, Южна Корея и Япония, показва, че е напълно възможно разпространението на заразата да бъде контролирано. Мерките са сравнително ясни - ограничаване на движението и социалните контакти, за да бъде избегнат критичният етап от епидемията, който може да претовари здравната система и да предизвика държавна катастрофа. Строгата карантина заедно с активното проследяване на всички заразени пречупи епидемията в Китай, а в Япония, Сингапур и Южна Корея ръстът на новите заболели е доста слаб.

Азиатският отговор

е много ефективен, но Европа (включително и България) изпусна шанса да го приложи изцяло. Броят на заразените вече е толкова голям, че проследяването на всички в много страни (най-видимо сега в Италия и Испания) вече е невъзможно. На целия континент епидемията в момента се развива с различна скорост и за България това е добра новина, защото тя (засега) е на опашката.

Развитието на ситуацията в Италия е първото, което ще покаже какво ще се случва през следващите месеци. Ефектите от строгата карантина там ще могат да се видят в началото на следващата седмица, когато ще са минали 14 дни от въвеждането й. Твърде вероятно резултатът ще бъде положителен. През тази седмица за три дни там броят на новорегистрираните заразени изглеждаше стабилизиран, но след това в сряда бяха подобрени всякакви рекорди по нови случаи и починали. Въпреки този негативен сигнал, през следващите дни има реален шанс тенденцията да бъде обърната и броят на заразените на дневна база да започне да намалява.

В другото голямо огнище на болестта - Испания, сериозните мерки бяха наложени в началото на тази седмица, така че ефектът от тях ще се усети чак в края на март. Опитът от Китай обаче показва, че прогнозата след въвеждане на ограниченията е положителна.

България наложи по-строгите мерки още преди да има регистриран взрив на заразени тук, и това е сравнително добра новина. Заради първоначалното подценяване на ситуацията и липсата на достатъчно тестове болестта тук се разпространява напълно безконтролно и единственият начин за ограничаването й е строга карантина. Ефектът от нея ще се усети най-рано след още една седмица, като дотогава регистрираните случаи със сигурност ще се увеличават. Твърде вероятно някое от по-големите дневни увеличения на установени случаи ще бъде използвано, за да се наложат още по-строги ограничения за излизане от домовете за известно време. Това допълнително ще забави скоростта на разпространение на заразата. Така сравнително положителният сценарий, в който тук не се случва огромен взрив от заболели и критично претоварване на здравната система, не е напълно изключен. Негативният е в момента да се развива мащабна скрита епидемия - той е теоретично възможен, но за момента няма данни. Разликата между двата сценария ще е в размера и цената на кризата, но не толкова в продължителността на ограниченията. Строгите мерки и в двата случая ще овладеят ръста на заразените, въпросът е какво ще се случи след това.

Стабилизирането на епидемията

ще намали натиска върху здравните системи в България и останалата част от Европа, но без проследяване на всички контакти с болните и тяхното изолиране (както се случва в Азия) тя няма да бъде ограничена толкова бързо. Китай навлезе в пиковата фаза на епидемията си в средата на януари и започна да облекчава ограниченията в най-засегнатите региони сега, два месеца по-късно. Ако българското правителство и другите в ЕС, които не го правят, решат да започнат масово тестване и изолиране на позитивните, това ще скъси хоризонта за справяне с епидемията. Ако се съди по досегашните действия специално на българските власти, те нямат желанието, енергията и капацитета да извършат нещо подобно. При положение че не го направят обаче, първо, ограничителният период ще бъде много по-дълъг и второ, няма ясен модел какво да се направи след него.

Ако карантината продължи повече от два месеца, човешката и икономическа цена ще бъде огромна. Ако бъде разхлабена прекалено много и прекалено рано, има риск да се стигне до нов пик на епидемията. Решенията ще се търсят някъде между тези две крайности. Твърде вероятно ще се стигне до вариант ограниченията да се отменят постепенно, на стъпки от по две седмици, така че да има ясен поглед върху развитието на епидемията и готовност те отново да се върнат, ако ситуацията пак се усложни.

Две други събития имат голямо значение за

Края на здравната част от кризата

Първото е доколко топлото време влияе на коронавируса, който причинява COVID-19. Това първоначално беше хипотеза, базирана на развитието на грипните епидемии, както и тази от SARS през 2002-2003 г. Техният пик в страните с умерен климат е през зимните месеци и със затоплянето на времето намаляват, за да изчезнат през лятото. За актуалния коронавирус обаче на етапа това е все още само хипотеза. Световната здравна организация препоръчва да не се разчита на това и правителствата да предприемат активни мерки за ограничаване на епидемиите. Две научни изследвания, цитирани от Bloomberg тази седмица, правят обосновани предположения, че вирусът е чувствителен към по-високи температури. Степента му на разпространение в южните градове на Китай например е много по-малка, отколкото в северните. В Тайланд, Индонезия и Филипините например броят на заразените на глава от населението е 10 пъти по-малък, отколкото в България, въпреки че те са много по-близо и имат много по-интензивни контакти с Китай.

Така че затоплянето на времето дава някакъв хоризонт за по-сериозно облекчаване не ограниченията, но това не е единственият лъч надежда. По-сериозен пробив може да дойде, ако за някое от десетките лекарства, на които в момента се провеждат клинични изпитания, се докаже, че е ефективно за лечение на COVID-19. Toва не е теоретичен, а напълно реален вариант. Въпросът даже не е толкова дали ще бъде намерено лекарство, а по-скоро кога. Тази седмица представител на китайските власти например обяви, че едно регистрирано и разрешено за употреба в Япония лекарство е "видимо ефективно" в лечението на болни от COVID-19. Думите му се базират на резултати от клинично изпитание върху 340 заразени в Китай. Японското здравно министерство по-късно охлади ентусиазма, като каза, че това лекарство е ефективно само в началната фаза на заболяването и няма толкова голям ефект върху хора, развили усложнения. Дори и този медикамент да не се окаже спасителният, работата в тази посока е изключително интензивна и резултат ще има. Ако става дума за вече регистрирано лекарство (както в описания по-горе случай), въпросът ще бъде само в това колко бързо може да се организира масово производство.

Производството на ваксина е възможно най-далечният хоризонт за справяне с кризата, като надеждите там са, че това ще стане най-рано за следващата зима.

Изводът от всичко това е, че сегашната ситуация е временна. Въпросът не е дали ще свърши, а кога. Ние може и да нямаме пълен контрол върху епидемията, но как ще преминем през ситуацията и в каква форма ще излезем от нея зависи изцяло от нас - правителство, местни власти, компании и хора.
Следете в реално време ситуацията с Covid-19
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО 2 Уикенд новини: Повече фирми ще имат достъп до държавно подпомагане; Северна Македония стана член на НАТО

И още: България все пак ще започне да тества малко повече за COVID-19, заразените с коронавирус у нас вече са 346, еврогрупата се среща за още мерки

29 мар 2020, 1852 прочитания

Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ 13 Как ТЕЦ "Марица-изток 2" ще "изяде" 100 млн. лв. от по-евтиния газ

Цената на тока няма да бъде намалена, за да може централата да получи въпросните средства

29 мар 2020, 5857 прочитания

24 часа 7 дни
Бюлетин

Бюлетин "Covid 19"

Всеки ден научавайте най-важното и актуалното по темата, без излишна емоция, с данни, факти и проверена информация.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Да дойдат тировете

Затварянето на граници в Европа постави под въпрос оцеляването на транспорта и икономиката като цяло

Още от Капитал
Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Ваксина срещу комуникационна криза

6 съвета как компаниите да адаптират комуникационните си стратегии към новата реалност

Експериментална ваксина за икономиката

Обявените от правителството икономически мерки за 2.2 млрд. лв. от бюджета изглеждат тромави и недостатъчни за фирмите, а без промени схемата за субсидирана заетост няма да проработи

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

Голямото гледане 2

Отлични адаптации, талантлива актьорска игра, увлекателни сюжети и великолепно чувство за хумор – някои от сериалите, които си струва да изгледате (ако сте пропуснали)

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10