Непреодолимата сила на короната

Ако има нещо, което може да стресира повече стопанския оборот от ситуацията с разпространението на коронавируса, това е законодателният хаос, последвал обявеното извънредно положение.

Да умреш от болест или да умреш от глад - този екзистенциален въпрос беляза дебатите в парламентарната комисия по правни въпроси тази седмица, когато народните представители ведно с главния прокурор, министъра на правосъдието и адвокатурата обсъждаха закона, който трябва да регулира въведеното извънредно положение.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Часове след гласуването на текстовете на първо четене в пленарната зала от различни парламентарни групи бяха внесени общо 19 предложения за промени, които регулираха отношенията в обществения ред, здравната и осигурителната система, трудовото право, обществените поръчки, стопанския оборот и още няколко очевидно лобистки включвания.

Законодателната вакханалия по темата едва ли ще приключи с приемането на окончателния законопроект за мерките при извънредно положение. Дотогава единствената защита за стопанския оборот ще бъде "редовно" законодателство и възможностите, които то дава за реакция в подобна извънредната ситуация.

Има ли форсмажор - има



Търговският закон определя като непреодолима сила (форсмажор) "непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора".

Сам по себе си короноавирусът няма как да бъде форсмажор. Същото важи и за обявяването му за пандемия. В момента, в който българските власти започнаха да приемат административни и законодателни мерки и тези мерки бяха в състояние да окажат значително влияние върху взаимоотношенията (затваряне на ресторанти например), позоваването на форсмажорни обстоятелства вече беше релевантно.

Според проф. Ангел Калайджиев, преподавател по търговско право в Софийския университет, след приемането на закона, регулиращ мерките във връзка с въведеното извънредно положение, ще е налице хипотезата за непреодолима сила (форсмажор), която е уредена в Търговския закон.

Той отбелязва, че практиката трайно е възприела, че тази хипотеза обхваща както гражданско-правните, така и търговските сделки. "Такъв беше случаят с въвеждането на ембаргото в началото на 90-те години", дава пример проф. Калайджиев.

Законът казва, че длъжникът, който не може да изпълни задължението си, трябва да уведоми "в подходящ срок" другата страна по договора.

При непреодолима сила договорът се запазва, но длъжникът не дължи изпълнение на задълженията си и не отговаря за вредите поради неизпълнението им.

В конкретния случай непреодолимата сила ще важи за периода, в който важи извънредното положение. В същото време, ако този период е толкова дълъг за някоя от страните, че тя да няма интерес от това договорът да бъде изпълнен, тя може едностранно да го прекрати. Друго важно уточнение е, че въвеждането на извънредно положение далеч не засяга всички участници в стопанския оборот с еднаква сила. Едни субекти ще бъдат засегнати повече от други, т.е. трябва да бъде установена причинно-следствена връзка между ограниченията, въведени със закона.

"Общоприетото понятие форсмажор се дефинира различно от Закона за задълженията и договорите, Търговския закон, Закона за обществените поръчки, Виенската конвенция на договорите. Но независимо дали на база на конкретните правоотношения го определяме като обективна невъзможност, непреодолима сила, непредвидени обстоятелства или препятствия отвън контрола на страните, обикновено се отнася до настъпване на събитие, което е извън разумния ни контрол и което пречи да изпълняваме задълженията си по определен в договор или правоотношенията начин", коментира Юра Минчева, адвокат, отговарящ по търговско право, въпроси, свързани с потребителите и конкуренцията в Ernst & Young - България, по време на уебинара "COVID-19 и какво трябва да има предвид бизнесът".

Договор за доставка - може, но договор за наем...

Конкретно - непреодолима сила може да е налице при договор за доставка на хранителни продукти за заведение, тъй като ресторантът не може да работи или пък доставчикът не може да внесе стоката, защото границите са затворени.

По отношение на хипотетичния договор за наем между собственика на ресторанта и собственика на помещението въпросът с хипотезата за непреодолимата сила е по-сложен: "Зависи от това дали в договора за наем е уточнено изрично, че недвижимият имот ще се използва специално за ресторант, или може да се използва и за друго. Защото, ако това не е уточнено, а се предоставя помещение, което наемодателят ще продължи да ползва, въпреки че не работи като ресторант, няма да бъде налице непреодолима сила", коментира проф. Калайджиев.

При всички положения неопределимата сила поначало не обхваща изпълнението на паричните задължения - например тези, които възникват при договорите за банково кредитиране. Става дума за базов принцип и "длъжникът не може да се освободи от задължението си да плаща, защото няма пари", коментира проф. Калайджиев и напомня, че в тези отношения няма невиновна невъзможност.

Възможното решение според него би било в закона за извънредното положение да бъде приет текст, който да обхваща и паричните задължения, включително тези по банковите заеми, като уточни, че това е изключително чувствителна материя, защото подобно изключение може да бъде използвано от хора, които просто не искат да плащат.

Паричните задължения - със специален закон

Подходът, който беше възприет в Италия във връзка с кризата по отношение на паричните задължения, беше за отлагане на дължимите вноски за след кризата.

Такива предложения бяха направени между първо и второ четене по извънредния закон, но едва ли ще бъдат възприети от управляващите.

Според адвокат Валя Гигова, член на Висшия адвокатски съвет, най-разумното решение е за периода на извънредното положение длъжниците, които не могат да внесат вноските си, да не търпят негативните последици от това - наказателни лихви и предсрочна изискуемост на кредита.

Аргументите за това са, че евентуално отсрочване на падежа на вноската по кредита на практика е равносилно на предоговарянето му, което трудно може да бъде уредено с обща законодателна разпоредба.

От другата страна след приключването на извънредното положение за длъжника ще дойде голяма тежест - на практика ще търпи негативни последици по парични задължения, които не е платил.

Има ли форсмажор Юра Минчева, адвокат, Ernst & Young - България Независимо от пазара, на който оперираме, има обща схема на действие, която можем да следваме, за да установим евентуални рискове за дейността ни. Стъпките, които следва да предприемем, са 1. Да анализираме текущите си договори, за да установим евентуални рискове за неизпълнение на доставчиците ни, подизпълнителите ни или наши. 2. Да се свържем с производствата или контрагентите си за информация за потенциални затруднения - например блокирани доставки по границите. 3. Да проучим и изготвим алтернативни схеми, за да подсигурим изпълнението си - смяна на доставчици, алтернативни части, суровини. По този начин ще установим налице ли е форсмажор, препятстващ изпълнението - наше или на наш доставчик, и оттам какви са рисковете за загуби и има ли право на неустойки и обезщетения предприятието ни в тези условия на извънредно положение.