Така, ако извънредното положение продължи три месеца, едва ли има компания, която да може издържи, ако длъжниците по договорите ѝ решат да не плащат. За дружеството ще остане задължението да внесе ДДС по фактурите, върху което продължава да тече лихвата от 10% плюс ОЛП. И пак по извънредния закон е задължено да плаща заплати, осигуровки и данъци, т.е. има твърди разходи, докато приходите му остават негарантирани.

Текстът трябваше да се отнася за наказателни лихви на банки, но в суматохата това уточнение е отпаднало и сега всяко дружество е поставено в положение на несигурност.

В понеделник парламентът прие президентското вето върху част от текстовете от закона и най-вероятно той ще бъде обнародван още утре в Държавен вестник.

Заради неясната формулировка редакцията на текстовете трябва да е приоритет на законодателите. Според два източника на "Капитал" управляващите вече са запознати с вредата от приетия текст и планират следващата седмица да го редактират в посока ваканция само за наказателни лихви към финансови институции, а не за дължимата лихва и главница.

Търговският закон все пак дава възможност за защита - доставчикът например може да задържи стоката, за която не му е платено. Освен това след края на извънредното положение "защитата" на длъжника ще бъде веднага свалена и той ще е в неизпълнение по отношение на всички неизвършени плащания. Не на последно място - и без приетата разпоредба кредиторите по дадена сделка няма как да предприемат действия по изпълнение на вземанията си, защото дейността на съдилищата и съдебните изпълнители е блокирана.

Рискът от текста

Няколко търговски адвоката и мениджъри, с които "Капитал" разговаря, определиха законовия текст като особено опасен. Особено при вариант, че извънредното положение трае дълго, например три месеца.

"Следствието е, че липсва какъвто и да е правен механизъм длъжниците да имат стимул да изпълнят паричните си задължения. Този текст например означава и кредитна ваканция, т.е. няма да има санкция за длъжниците по всякакъв вид кредити, тъй като кредиторът (например банка) няма механизми да принуди длъжника да плати. Това е странно, при положение че правителството няколко пъти обяви, че няма да има мораториум върху кредитите. Също така означава, че купувачът не е длъжен да плаща за вече доставена, но неплатена стока. Нещо повече, в момента е спряна и работата на съдебната система, което в допълнение с този текст означава, че единствената гаранция за един доставчик на стоки или услуги да си събере дължимото е да иска плащане в момента на предаване на стоката/услугата. Това обаче няма да е възможно за мнозинството от търговците предвид характера на доставките, което може да доведе страната до пълен хаос", обясни адв. Димитър Влаевски от адвокатска кантора "Шонхер".

Търговски адвокат разказа, че две банки вече са получили искания от свои големи корпоративни клиенти, които претендират да не плащат никакви лихви (не само наказателните) във връзка с чл. 6, който предстои да бъде обнародван.

За гражданите и сметките им към телекоми и ЕРП-та спиране на плащанията ще е невъзможно, защото компаниите лесно могат да спрат ток, интернет, телевизия и въпросният член не ги ограничава в това действие, коментираха юристи.

Как беше приет законът

Въпросният текст беше гласуван и приет в суматохата на заседанието на правната комисия миналия четвъртък.

От дебата става ясно, че въпросният текст е насочен към договорите за банков кредит и лизинг и като алтернатива на останалите предложения за отлагане на вноските. Темата беше поставена от адвокат Валя Гигова от Висшия адвокатски съвет, която напомни на депутатите, че предходния ден са обещали от трибуната да въведат подобен механизъм: "Вече съм адски уморена. Вчера от трибуната, или беше онзи ден, от трибуната на Народното събрание се каза, че вместо спиране на срокове ще се направи следното: ще се предвиди в закона, че по време на извънредното положение няма да се начисляват лихви, неустойки и друг вид обезщетения. Няма да се даде възможност на кредиторите да обявяват предсрочна изискуемост, да развалят договорите, по договорите за лизинг да изземват вещите, но очевидно сте се отказали? Поставям въпроса."

След изказването на адвокат Гигова думата взе Христиан Митев, който предложи текст и след това каза, че сътрудниците на комисията ще "намерят систематичното правилно място на тази разпоредба". От стенограмата на заседанието се вижда, че адвокат Валя Гигова се разграничава от предложения текст.

Източник на "Капитал", участвал в работата по законопроектите, разказа, че в случая става дума за типично недоглеждане в резултат от пълния хаос при обсъждането на промените.

Първоначалната идея на експертите, сред които влизали и преподаватели от Юридическия факултет на Софийския университет, е била чл. 6 да засяга единствено договорите за кредит, застраховка, лизинг, факторинг и наем. Впоследствие това уточнение е отпаднало при неясни обстоятелства.

"До отмяна на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки и забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договора и изземване на вещи."

Банките за чл. 6

В банковия сектор мнението за този текст не е еднозначно. "Ние бяхме питани, банковата общност не намира за подходящо да събира наказателни лихви при извънредно положение. Подкрепяме това в името на клиентите", коментира пред "Капитал" Петър Андронов, председател на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на ОББ.

Някои банкери виждат рискове, макар чл. 6 да не е най-голямото им притеснение. За сектора той по същество означава, че ако клиент престане да прави вноски по кредита си, те няма да могат да му начисляват наказателна лихва и няма да има каквито и да е други последствия. Според банкери, до които "Капитал" се допита, това по-същество намалява стимула да си плащат дори и кредитополучатели, които биха могли и са имали намерения да продължават да обслужват заемите си.

Друг представител на бранша коментира, че така или иначе наказателните лихви и неустойките рядко са средство, което се налага непосредствено. Обикновено те са инструмент в преговори с проблемни кредитополучатели да се договаря с тях допълнително обезпечение или преструктуриране. А когато бъдат приложени, дори при нормална обстановка рядко се събират лесно и в пълен размер. С добросъвестните длъжници, изпитващи затруднения, обикновено банкерите опитват да са кооперативни и да предлагат решения, а в сегашната обстановка това важи с още по-голяма сила.

Това, което истински притеснява банките, са не толкова самите просрочия вследствие на мерките срещу вируса, а как те ще бъдат третирани регулаторно. В други държави, където се въвеждат подобни мерки и дори мораториуми върху вноски по лихви и главници, това се съпътства и с разрешение от банковите регулатори временно да не прекласифицират лошите кредити вследствие на пандемията като необслужвани - сроковете да се замразят за времето на извънредното положение или дори по-дълго. В противен случай банките биха били принудени да начисляват провизии ударно, да отчитат загуби. Това би намалило капиталовата адекватност и дори тя да не стигне до критични нива, банкерите може да са принудени да предприемат действия, които допълнително да задълбочат свиването на икономиката, като да ограничат отпускането на нови кредити.

Още преди приемането на чл. 6 от БНБ обясниха, че по тази тема те следват приложимата нормативна база, която се определя от общоевропейска рамка и измененията в нея също предполагат на първо място наднационални решения. "Поддържаме интензивна комуникация и работим съвместно с Европейски банков орган и в рамките на Европейската система на централните банки и заедно с компетентните органи в останалите държави членки ще прилагаме евентуални изменения, когато такива се договорят в Европейския съюз", казаха още от регулатора.

По темата работиха Теодора Василева, Николай Стоянов, Росен Босев