Вечерният час: начин на употреба по време на епидемия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вечерният час: начин на употреба по време на епидемия

Недялко Славов, областен управител на Смолян и бивш депутат, обясни пред "Капитал", че мярката за вечерен час не важи за работещи, и я оценява като успешна на територията на областта засега

Вечерният час: начин на употреба по време на епидемия

Как се прилага мярката по света и у нас и какъв смисъл има изобщо

Мила Чернева
3908 прочитания

Недялко Славов, областен управител на Смолян и бивш депутат, обясни пред "Капитал", че мярката за вечерен час не важи за работещи, и я оценява като успешна на територията на областта засега

© Юлия Лазарова


За много хора новината, че редица общини налагат вечерен час като мярка срещу разпространяването на COVID-19, остави неприятен привкус и напомни за отминали времена на ограничени лични свободи.

За непълнолетните такава мярка беше въведена във Велинград, Чирпан и Брезник например. По-рестриктивният ѝ вариант обаче влезе в сила на територията на цялата област Смолян, Козлодуй и Елин Пелин - жителите там трябва да се приберат съответно до 20 или 22 часа вечерта. Мерките не важат за работещи.

Без съмнение това е най-малкото странна мярка, тъй като сам по себе си вечерният час не може да спре заразата - хората биха могли да излязат от изолацията си и през деня. Затова и основният въпрос към тези, които са го приложили, е защо е въведена и какъв е ефектът. Краткият отговор: да спрат забавленията по тъмно и да се улесни работата на полицията, тъй като в по-малките градове изглежда, че част от населението не е било дисциплинирано и не спазва препоръките за социална изолация.

Край на купоните

Решението да влезе в сила вечерен час се взима, след като са констатирани случаи на заразени с коронавирус в региона, твърдят местните власти. "Моментът, в който се разбра, че пробата [на пациента] е положителна, се реши от кмета и щаба, който е свързан с оценка на мерките за коронавируса, да се въведе тази мярка", каза Николай Савов, зам.-кмет на община Елин Пелин, където хората трябва да се приберат по домовете до 20.00 - доста рано, както самият той признава. Там имало случай на двама заразени в село Раковица.

"Имаше една песен на група "Тангра" навремето - в малките градове животът приключва в 10 с първа програма или нещо такова", казва той пред "Капитал", като добавя обаче, че в Елин Пелин случаят не бил точно такъв. Според проучването на екипа в общината рискови били "млади хора, които излизат да се веселят, да пият, да си приказват".

"Мислехме, че не може да ги отлепим от компютрите, сега се оказа, че не можем да ги приберем вкъщи", обяснява той, като подчертава, че там възрастните били по-дисциплинирани от младите. Заедно с полицията доброволни групи от общината обикаляли и "учтиво" молели хората да се прибират. Изненадващо за него мярката все пак се спазва въпреки негодуванието. "Улиците опустяха. Имаме и добро видеонаблюдение, за да следим ситуацията, и хората го знаят. Все пак правим компромиси, не е военно положение", твърди зам.-кметът.

И на семейните сбирки

"Това предложение беше обсъдено на заседание на областния съвет по сигурност. Беше предложено за разглеждане от страна на органите на МВР. Заседанието беше в деня след като се констатира първият случай на заразата в Смолянска област", разказва Недялко Славов, областен управител на Смолян, пред "Капитал". Там вечерният час важи от 22 часа, като по думите на Славов някои общини в областта вече са били предприели мярката, преди тя да обхване целия регион.

"Ние сме област, в която голяма част от населението е на гурбет в големите градове или чужбина. Сега има сериозна тенденция за завръщане по родните места и тези, които се завръщат от чужбина, по стара българска традиция се събират - роднини, приятели", казва областният управител. Той обясни, че в някои ромски махали празненствата продължавали с дни, но уточнява, че забраната важи за всички граждани, не само за тези общности.

"Тази мярка позволява по-оптимално планиране на човешки ресурс на органите на МВР, които са натоварени, и с контролно-пропускателните пунктове, със следенето на тези под карантина", допълни Недялко Славов.

Хората обаче така или иначе могат да се съберат преди 22 часа и така отново да имаме разпространение на вируса, съгласява се Славов. "Идеята е да не придобива размер, в който да се кара по три-четири дни последователно. Без да се навлиза в най-елементарни права и свободи, органите на реда да може да ги изпратят по домовете им", казва той.

Не само тук

В събота вечер Румъния, която е в 30-дневно извънредно положение, обяви, че въвежда национален вечерен час от понеделник, 23 март, до средата на април. Хората няма да могат да излизат от 22 вечерта до 6 сутринта, като изключението е за работещи по това време и нуждаещи се от медицинска помощ. Към момента на обявяването на мярката в Румъния нямаше нито една жертва, но регистрираните случая на заразени с COVID-19 бяха общо 367.

Сърбия също въведе мярката, като там трябва да се спазва от 20 вечерта до 5 сутринта. В Ница забраната важи от 23 часа вечерта до ранните часове на сутринта. Германските градове също лека-полека обмислят и въвеждат подобна мярка. Във Фрайбург влезе в сила цялостна забрана за жителите на града да излизат без основателна причина - да пазаруват за храна и лекарства, да ходят на работа или да посещават партньорите си. Позволени са разходките или тренировки навън, но само с хора, които живеят в същите домакинства, или самостоятелно. Редица щатски власти в САЩ също предприеха този подход.

Забрани по света има и за излизане през целия ден. Например в Индия направиха "дневен" час - от 22 март до април всички трябва да стоят у дома от 7 сутринта до 9 вечерта. Подобни мерки са взети и в Перу и Шри Ланка.

Какво сочи науката

Джеймс Дъдли, експерт с 32 години опит и преподавател по криминално право в San Francisco State University, анализира мярката в своя статия в настоящия контекст на епидемията. Той коментира, че правоохранителните органи не трябва да са водещи във въвеждането ѝ, а тя трябва да идва от най-високите етажи на правителството, от областен управител, кмет или oт здравните служби. У нас, въпреки че именно подобни институции обявяват със заповед мярката, тя е вдъхновена от МВР, а не от националния щаб например. Посланията трябва да са ясни и недвусмислени, обяснява още Дъдли.

Според проучване от 2015 г., публикувано в American Journal for Preventative Medicine, изследванията сочат, че вечерният час е успешен в намаляването на младежката престъпност и за здравето на младите.

Проучване, свързано с епидемията от ебола и публикувано в журнала Social Science & Medicine през 2017 г., открива, че в Либерия например хората са спазвали вечерния час, но са били раздвоени да го подкрепят като мярка. Изследването сочи още, че доколко се спазват мерките в страната е силно свързано с доверието в правителството.

Именно притесненията от използването на подобни мерки у нас като репресивни създават опозиция срещу вечерния час. Освен това липсата на цялостна стратегия, както и ефективна публична и предварителна комуникация за аргументите в подкрепа на мярката подкопава нейното въвеждане.

За много хора новината, че редица общини налагат вечерен час като мярка срещу разпространяването на COVID-19, остави неприятен привкус и напомни за отминали времена на ограничени лични свободи.

За непълнолетните такава мярка беше въведена във Велинград, Чирпан и Брезник например. По-рестриктивният ѝ вариант обаче влезе в сила на територията на цялата област Смолян, Козлодуй и Елин Пелин - жителите там трябва да се приберат съответно до 20 или 22 часа вечерта. Мерките не важат за работещи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    kratun.ko avatar :-|
    kratun.ko

    Ако тази мярка възпре крадците да обират селски къщи, докато собствениците им са арестувани по градовете, аз съм ЗА!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK