Финансовите министри на ЕС решават как да ползват 410 млрд. евро фонд за кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Финансовите министри на ЕС решават как да ползват 410 млрд. евро фонд за кризата

Президентът на Еврогрупата Мариу Сентену обеща, че "европейският отговор няма да има заложени лимити и ще покаже много солидарност"

Финансовите министри на ЕС решават как да ползват 410 млрд. евро фонд за кризата

Европейският стабилизационен механизъм е предвиден за страните от еврозоната, но на срещата са поканени и другите членки

Николай Стоянов
2547 прочитания

Президентът на Еврогрупата Мариу Сентену обеща, че "европейският отговор няма да има заложени лимити и ще покаже много солидарност"

© ЕС


Европейските финансови министри днес ще решават дали и как да включат Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) в пакета мерки за подпомагане на страните членки, засегнати от епидемията. Това ще е основна тема на днешната среща на Еврогрупата, която по принцип включва представителите на еврозоната, но сега форматът да е разширен и включва и министри от членките, които не ползват единната валута.

По принцип ЕСМ беше замислен като спасителен фонд насред дълговата криза на еврозоната и в капитала му участват само нейните членки. В последните седмици има призиви на експерти предвид извънредните обстоятелства механизмът да се отвори и по-широко, което може да даде достъп и на страни като България до него. ЕСМ има максимален капацитет да отпуска кредити до 500 млрд. евро, но от него са използвани около 90 млрд. евро.

Проблемите за изчистване

Всеобщите очаквания са да се стигне до решение за използване на средствата, като е въпрос на изчистване на детайлите как. Един от основните проблеми е, че ЕСМ е замислен като инструмент за асиметрични шокове - проблеми в една или няколко държави, а не за криза, обхващаща цялата еврозона. Затова и дебатът е дали и доколко могат да се използват настоящите инструменти на разположение на фонда, или да се измислят нови.

Миналата седмица вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис обясни пред Reuters, че се работи по различните опции. Според него предвид ограниченията за размер на отделните налични инструменти е важно да има нов специален инструмент за пандемията. "Той би могъл да отблокира употребата на програмата за Outright Monetary Transactions (директни покупки на ДЦК на конкретна държава) на ЕЦБ, която може да купува облигации в неограничени количества, ако е необходимо", обяснява Домбровскис.

По принцип обаче и настоящият арсенал на ЕСМ дава доста опции. Досега механизмът е използвал програмата си да подкрепя страни членки, които са с отрязан достъп до пазарите, като в замяна на подкрепата те трябва да предприемат макроикономически реформи. Но освен това ЕСМ има възможност да изкупува и без условия ДЦК, и то не само на вторичния, а и на първичния пазар. Именно последното е и вариантът да се отключи опцията на ЕЦБ да прилага въпросните безгранични OMT, като се заобиколи забраната централната банка директно да печата пари и да подкрепя - ЕСМ изкупува ДЦК на първичния пазар, а после ЕЦБ от него.

В кутията на механизма има още и опции за предпазни кредитни линии, а също и инструменти за индиректна или директна капитализация на банки. Затова и вероятно ще има силни гласове да не се прибягва към излишен инженеринг, а да се прилагат наличните механизми за подкрепа.

Достъп, условности, финансиране

Друг ключов въпрос ще е кои страни да получат подкрепа. От една страна, е логично ресурсът да се канализира към най-уязвимите и с най-много на брой случаи на вируса и жертви, където и здравната система е най-претоварена. В Брюксел обаче опасението е, че селективната помощ може да се възприеме като стигма от пазарите и това допълнително да влоши икономическото положение в тези страни. Затова и е вероятно програмите да са насочени или поне широко отворени към всички.

Също така ще е ключово дали парите от ЕСМ ще са обвързани с конкретни условия. Досега отпусканите от механизма програми за Гърция, Кипър, Португалия и Ирландия бяха такива. Сега обаче Италия настоява да няма ангажименти - донякъде това е и продиктувано от вътрешнополитически причини.

Самият ЕСМ, който има внесен капитал едва около 80 млрд. евро, трябва да набере средства за тези операции от пазарите. По същество това отваря и друга тема - за страховете на държави като Германия, Холандия и Финландия да се емитира общ европейски дълг. Вероятно те ще настояват това да са специфични "коронаоблигации" и да има гаранции, че те се използват само за справянето с COVID-19 и се емитират само предвид извънредното положение. Гуверньорът на португалската централна банка открито се обяви дори за "коронаоблигации" на ниво ЕС вместо с посредничество на механизма.

А за страните извън еврозоната като България естествено ще е ключова и още една тема - дали през ЕСМ или по някакъв друг механизъм и те при нужда ще могат да получат подкрепа. По замисъл спасителният фонд е създаден за рамките на еврозоната и страните с участие в капитала му са само нейните членки. Затова и допускането до неговите средства на държавите, които не ползват еврото, не би се възприело като справедливо. Същевременно предвид извънредната ситуация е възможно да се стигне и до някаква форма, под която да бъдат подкрепени и те.

След вчерашното заседание на Екофин председателят на Еврогрупата Мариу Сентену е казал, цитиран от Euractive, че "европейският отговор няма да има заложени лимити и ще покаже много солидарност".

Европейските финансови министри днес ще решават дали и как да включат Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) в пакета мерки за подпомагане на страните членки, засегнати от епидемията. Това ще е основна тема на днешната среща на Еврогрупата, която по принцип включва представителите на еврозоната, но сега форматът да е разширен и включва и министри от членките, които не ползват единната валута.

По принцип ЕСМ беше замислен като спасителен фонд насред дълговата криза на еврозоната и в капитала му участват само нейните членки. В последните седмици има призиви на експерти предвид извънредните обстоятелства механизмът да се отвори и по-широко, което може да даде достъп и на страни като България до него. ЕСМ има максимален капацитет да отпуска кредити до 500 млрд. евро, но от него са използвани около 90 млрд. евро.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK