Като обща група все пак най-заплашени си остават здравните работници на първа линия. Те контактуват с инфекции и болести на всекидневна база, а също така са в близък контакт с пациентите и помежду си. Най-висок е рискът за онези доктори и медицински сестри, които извършват процедури, свързани с отделяне на аерозоли - интубиране, бронхоскопия, дейности, свързани с кашляне, взимане на проби от болните и т.н. Силно застрашени са и служителите в лабораториите, които боравят с пробите. Именно подобни дейности, извършвани спешно и под стрес, са причината за бързото заразяване с коронавирус на много доктори и медицински сестри както в Ухан, Китай, така и в Северна Италия. Поставянето им под карантина или тяхното хоспитализиране от своя страна допълнително парализира и без това претоварените в момента здравни системи. Затова доставката на защитна екипировка за медиците и екипите на "Бърза помощ" в момента е първостепенна грижа на държавите.

В групата на много заплашените попада и помощният персонал в болниците - шофьори на линейки, техници, санитари, както и докторите и сестрите, които посещават стаите на пациентите, дори и да не се налага да контактуват пряко с тях. В тази графа влизат и служителите на погребалните агенции, гробищата и моргите, които ще се наложи да контактуват с починали от COVID-19, предупреждават в своите препоръки и от американската Агенция по безопасността на труда. За рискова група се приемат и личните домашни здравни помощници, както и служителите в домовете за стари хора, които от своя страна са най-застрашените от разболяване и фатален изход хора в обществото.

А ако полицията се разболее?

Службите за реакция при извънредни ситуации също в голяма степен са изложени на потенциално заразяване - става дума за бърза помощ, полиция, пожарна и т.н. звена за действие в кризисни ситуации. И ако персоналът на линейките в общия случай е снабден със защитно облекло, това не важи в такава степен за органите на реда. В българския случай полицията е оборудвана само с респиратори, но за сметка на това е отговорна за обслужването на КПП-тата край градовете и контактува пряко с потенциално заразените лични документи на хиляди хора. Евентуално масово заразяване на полицейските служители би могло да провокира срив в системата за сигурност на страната и рязък ръст на престъпността в условията на отслабваща държавност.

Друга много заплашена група са персоналът на детските градини и учителите, особено тези в долните класове, където дисциплината и разбирането за смисъла на карантината вероятно не са на висота. Допълнително утежняващ фактор в случая е напредналата възраст на голяма част от преподавателите в средните български учебни заведения, както и обстоятелството, че в повечето случаи подрастващите карат болестта безсимптомно или леко.

С напредването на пандемията рискът от заразяване вече не се ограничава до тези, които са на първата линия в борбата с коронавируса. Особено заплашени са продавачите в аптеките, където пазаруват потенциално болни хора, и в по-малките квартални магазини за стоки от първа необходимост, които все още са отворени. В тази категория попадат и хората на касите в хипермаркетите. Това е причината здравните органи да препоръчват по възможност да се премине в максимална степен към картови разплащания.

По принцип с подобно ниво на застрашеност са професии като фризьори и сервитьори, които предполагат близък контакт с много непознати хора. В българския контекст обаче тези дейности вече не са такъв вектор на заразата заради временното затваряне на фризьорските салони и ресторантите. Преориентацията на последните към доставки по домовете и провокираният от карантината бум на куриерските услуги обаче създава още една рискова категория - разносвачите на пратки. В този контекст фирмите, упражняващи тази дейност, би трябвало сериозно да увеличат хигиенните изисквания и да въведат ежедневни тестове на здравословното състояние за своя персонал. Същото в голяма степен важи и за чистачите, домашните помощници и службите за събиране на отпадъци, чиято лична хигиена е потенциално свързана с евентуалното по-нататъшно (не)разпространение на заразата.